Чистачът

38.

Куин се върна до сградата в Шарлотенбург, като през цялото време се оглеждаше за буса. Но така и не го видя.

— Орландо, къде си?

Първо се чу пукане, после:

— На миля и половина.

Като се добавеше градското движение, се движеха на няколко минути след Куин.

— Аз почти стигнах.

— Ще ни чакаш ли?

— Не — отговори той без колебание. — Просто елате колкото може по-бързо.

Вече виждаше кафене „Айнщайн“, в което беше седял преди малко. Зави зад ъгъла и стисна зъби.

— Бусът е вече тук — каза той, докато отбиваше поршето до тротоара на една пресечка от сградата.

— Свалили ли са кашоните?

— Не мисля. Задната врата е затворена.

— На две минути сме.

— Направете ги една — каза Куин.

Бусът беше паркиран почти до входа на сградата. Зад него стояха четирима души. Двама очевидно бяха наемни биячи — видът им не можеше да се сбърка. Другите двама, мъж и жена, бяха по-млади. Куин реши, че са от наетите помощници.

Две коли бяха спрели от другата страна на улицата, точно срещу буса. Едно черно беемве и сребрист мерцедес. Куин преброи по трима души във всяка. С всяка минута веселбата ставаше все по-голяма.

Сложи пистолета в скута си и смъкна левия прозорец. Единият от биячите беше отишъл при вратите и започна да ги отваря. Куин си пое дълбоко дъх, включи колата на скорост и форсира двигателя. Поршето отскочи от бордюра и се стрелна към буса.

Четиримата, които стояха зад него, се обърнаха почти едновременно. Двамата младежи гледаха с любопитство, но другите двама веднага се втурнаха от другата страна на буса, за да се прикрият.

Вратите на двете коли отсреща се отвориха рязко. Куин, хванал пистолета с лявата си ръка, го насочи през отворения прозорец и даде десет бързи изстрела. Мъжете се хвърлиха на земята, без да успят да отговорят на огъня. Докато натискаше спусъка, Куин изви докрай волана надясно и качи колата на тротоара.

Двамата младежи бяха изчезнали. Куин вкара поршето между буса и сградата и в последната секунда натисна спирачките и закова на място.

Отвори вратата и изскочи. В лявата ръка стискаше пистолета, а в дясната — узито.

Още никой не бе започнал да стреля по него. Както се беше надявал, товарът в буса играеше ролята на импровизиран щит. Никой не желаеше да е човекът, унищожил продукта.

Спусна се към задната част на буса. Трябваше да преброи кашоните, за да се увери, че всички са все още налице.

Чу зад себе си стъпки, обърна се и видя единия от биячите да се хвърля върху него. Куин отскочи встрани и пусна един къс ред с узито. От толкова близо куршумите направо подхвърлиха бияча във въздуха.

— Предай се, няма да се измъкнеш — извика някой от другата страна на улицата.

Един куршум прелетя покрай Куин, като почти го забърса. Някой беше нахитрял и стреляше под буса. Куин бързо направи две крачки наляво, та задното колело да е между него и хората на Борко. Слушалката на хендсфрито беше изхвръкнала и се полюшваше през рамото му. Той я пъхна в ухото си.

— Куин? Чуваш ли ме? — повтаряше Орландо. — Куин?

— Чувам те. Наред съм — отговори той.

— На две пресечки сме — каза тя. — Какво е положението?

— Има най-малко шестима, по-вероятно седмина от северната страна на улицата. — Гласът на Куин беше спокоен. — Бяха в две коли, едно беемве и един мерцедес. Не знам дали някои са останали в колите. Аз съм извън поршето, но помежду ни е бусът. Трябва да елиминираш тези типове.

— Ще имам грижата — каза Орландо.

— Куин, ти ли си? — чу се друг глас от отсрещната страна на улицата. — Излез и ще се погрижа да не ти се случи нещо твърде лошо. — Пауза. — Куин? Настина ли мислиш, че можеш да спреш това? Ако е така, бъркаш. Ако не започнеш да играеш умно, след минута ще си мъртъв.

Куин отброяваше секундите наум. Орландо и Нейт вече би трябвало да са тук. „Защо се бавят…“

Чу гласа на Орландо в слушалката:

— Запуши си ушите и се наведи.

Куин се сви на топка и затисна ушите си.

Няколко секунди не се случи нищо, после внезапно въздухът се изпълни с оглушителен трясък. Ударната вълна му изкара дъха. Слава богу, че бусът го предпази от цялата й сила.

— Добре ли си? — попита Орландо по телефона.

Куин се изправи.

— Мисля, че да. Проработи ли?

— Да. Всъщност бяха осем, но сега всички са заспали. Някои по за дълго.

Внезапно се появи иззад ъгъла на буса и хукна към него.

— Тая шокова граната се оказа по-мощна, отколкото очаквах.

— Къде е Нейт?

— В колата.

— Преброй кашоните — каза той и кимна към задната част на буса. — Аз ще проверя дали това чудо ще запали.

— Окей.

Куин си взе раницата от поршето, хвърли я в кабината на буса и се качи. Отне му по-малко от тридесет секунди, за да открие точните кабели и да го запали по „втория начин“. Двигателят изрева и заработи.

Вече чуваше сирените. Не бяха толкова далеч, колкото му се искаше. Скоро улицата щеше да гъмжи от полиция.

— Трябва да тръгвам — викна той към задната част на буса. — Готова ли си?

— Всички са тук — отговори тя.

— Окей. Връщаме се към първоначалния план. Аз ще взема буса, вие изчезвайте с колата.

Нещо изсвистя покрай предния капак. Куин погледна през предното стъкло. Един мъж стоеше в края на улицата, насочил пистолет към него. Куин включи на скорост и даде газ.

— Още съм вътре! — изкрещя Орландо.

— Дръж се — извика Куин.

Полетяха по улицата. Куин нямаше друг избор, освен да кара към човека с пистолета. Той продължаваше да стреля, но предното стъкло си оставаше здраво. Очевидно непознатият се разкъсваше от желанието да спре буса, но да не повреди товара. Когато го наближи, Куин се наведе зад арматурното табло и продължи да натиска газта.

Още едно иззвънтяване, този път откъм дясната врата, последвано от още две бързи почуквания. След това се чу скърцане на спирачки и — много близо — вой на сирена.

Куин погледна. Бяха минали покрай сградата и вече бяха в кръстовището след нея. Отстрани се приближаваше полицай на мотоциклет. Очевидно не бе очаквал появата на буса и сега летеше към тях с твърде висока скорост. В последната секунда зави наляво и моторът задра асфалта сред облак искри и стържене на метал. Ченгето се изтърколи встрани от мотоциклета точно преди той да се блъсне в един стълб.

Куин продължи да се носи напред. Изведнъж от задницата на буса се чу трясък и той погледна в страничното огледало. Една от вратите на каросерията се мяташе напред-назад при движението на буса.

— Добре ли си? — провикна се Куин.

— Да. Стреля по мен, когато минахме покрай него, но много неточно.

— Не иска да повреди кашоните — обясни Куин, после добави: — Едва не ударихме ченге.

— Аха. Беше трудно да не го забележа.

— Там много ли се насъбраха?

— Още не.

— А Нейт?

— Не го виждам.

На следващото кръстовище Куин зави наляво. Вратите отново се блъснаха в каросерията.

— Трябва да ги затворим — каза той.

— Добре.

Отпред светофарът започна да се сменя. Пред него имаше две коли, така че нямаше как да успее да го хване.

— Когато спра, слез и ги затвори — нареди той.

Спря и чу как Орландо скочи навън и започна да затваря вратите. След секунди отвори дясната врата и скочи на седалката до Куин.

Светна зелено и Куин потегли заедно с другите коли. Но вместо да ги последва през кръстовището, зави надясно по една по-малко натоварена улица.

— Не мина съвсем според плана.

— Нищо нямаше да кажа — отговори Орландо.

— Но си го мислеше.

— Мислех си го.

Пет минути бяха сами на улицата. Нямаше преследвачи, но и Нейт го нямаше. На Куин изобщо не му се мислеше за вероятността Нейт пак да е пленен.

— Мисля, че има някой отзад — обади се Орландо.

Куин погледна в огледалото от неговата страна. Зад тях имаше няколко коли.

— Коя?

— Черният мерцедес. Три коли по-назад. — Тя внимателно се взираше в огледалото. — Може да са заедно със сребристия зад него.

Куин лекичко измести буса, за да вижда по-добре.

— Окей, виждам ги. Ще направя няколко завоя. Дръж ги под око.

И зави внезапно наляво.

— Зад нас са — каза след малко Орландо.

Куин направи още един завой, този път надясно. Преди Орландо да успее да каже нещо, се чу познато стържене по страната на буса — поредният предупредителен изстрел.

— Да — каза Орландо, — преследват ни.

Куин погледна в странично огледалото. Задният прозорец откъм дясната страна беше отворен и един мъж се беше подал навън с пистолет в ръка. Куин веднага завъртя буса на другата страна, за да закрие зрителното поле на стрелеца.

Пред тях един светофар превключваше от зелено на жълто. Куин профуча през кръстовището точно когато светна червено. Провери в огледалото и направи гримаса. И двата мерцедеса го бяха последвали, без да обръщат внимание на колите отляво и отдясно, на клаксоните и свиренето на спирачките.

Единственото предимство на Куин беше, че хората на Борко не искаха да повредят пратката. Нарежданията им сигурно бяха да спрат буса с минимални повреди. И чак тогава да убият всички вътре.

Пред тях един светофар превключваше на червено. Този път между камиона и кръстовището имаше няколко автомобила.

— Дръж се — подвикна той.

И в последния миг, вместо да спре, направи рязък обратен завой и препречи пътя на две коли в отсрещното платно. Чу се високо скърцане на гуми, когато едната се завъртя встрани и насмалко не удари задницата на буса. Черният мерцедес беше на позиция, която му позволяваше да продължи преследването. Сребристият засега бе притиснат в другото платно. Черният зави и тръгна да се изравнява с шофьорската врата на буса.

— Свали си прозореца — каза Орландо.

Куин я погледна. Беше стиснала узито. Без никакво колебание той смъкна прозореца.

Щом мерцедесът се появи, тя кресна:

— Наведи се!

Куин се наведе напред, а тя пусна един откос над главата му. Куршумите се забиха в мерцедеса. Веднага щом Орландо спря да стреля, Куин се надигна и погледна навън. Мерцедеса го нямаше. Той се огледа. Черната кола беше спряла на петнайсетина метра. Стъклата откъм буса бяха пръснати, вътре не се забелязваше никакво движение.

Куин чу приближаващи се сирени, но премигването на бурканите още не се виждаше.

— Хвани се за нещо — бързо каза той.

Завъртя волана рязко надясно и подкара по тясна странична уличка. После зави наляво и още два пъти надясно. Воят на сирените започна да отслабва. Тъкмо се готвеше да се усмихне, но погледна отново в страничното огледало и стисна зъби.

Сребристата лимузина ги следваше.

Започнаха игра на котка и мишка. Куин не успяваше да се отърве напълно от преследвачите, а сребристият мерцедес не успяваше да го притисне натясно. Нейт все още липсваше от картинката и това беше тревожно. Орландо на два пъти се опита да му се обади, но никой не отговаряше.

Куин хвърли поглед към раницата на пода между тях. Вътре имаше повече от достатъчно семтекс, за да разруши напълно буса и съдържанието му. Кимна към раницата и каза:

— Скрий я между кашоните.

Тя го погледна.

— Но няма да взривим буса, докато не намерим Гарет, нали?

— Такъв е планът. Но не ми се занимава с това по-късно.

С леко колебание тя се наведе и вдигна раницата. Промуши се отзад, откачи товарната мрежа, която държеше кашоните да не мърдат, и ги размести, за да направи място за раницата. Внимателно я нагласи по средата, колкото можеше по-надолу. Закачи отново мрежата и се върна на мястото си.

— Но не и преди да намеря сина си — каза отново.

Озоваха се отново в Мите, караха на запад по Унтер ден Линден в близост с Бранденбургската врата. Пред тях лежеше Тиргартен, берлинската разновидност на Сентръл Парк в Ню Йорк. В средата имаше голямо кръгово движение, което обикаляше Колоната на победата. Златокрил ангел гледаше града от върха на грамадната колона.

Куин се опита да се престрои вдясно, за да поеме по Ебертщрасе към Райхстага, но имаше твърде много движение и беше принуден да продължи напред и да навлезе в Тиргартен. И сякаш за да усложни положението му, улицата се разшири. В двете посоки имаше по четири платна. Сега вече нямаше начин да попречи на мерцедеса да се изравни с него.

— Това май не е най-добрият маршрут — подхвърли Орландо.

— Да, зная.

Погледна в огледалото и видя, че към сребристия мерцедес се е присъединило тъмносиньо беемве. Чиято и да беше колата, човекът обичаше уединението — стъклата бяха тонирани.

— Още един — каза Куин.

Орландо само кимна.

Единствената им надежда беше да стигнат кръговото движение преди останалите и да използват присъщия му хаос в своя полза. Куин натисна газта докрай и полетя напред.

Зад тях преследвачите им караха един до друг, сякаш колите водеха някакъв разговор. И тогава, когато бяха прекосили парка почти наполовина, мерцедесът ускори.

Куин изчака, докато се изравни с пътническата врата, след което рязко зави надясно. Шофьорът на мерцедеса наби спирачки и свърна встрани.

Пред тях Колоната на победата започна да се приближава. Покрай тротоара точно преди кръговото движение бяха паркирани няколко туристически автобуса.

— Връща се — предупреди Орландо.

Куин отново завъртя кормилото, но шофьорът на мерцедеса беше предвидил това, така че ловко отклони колата и продължи да напредва.

— О, мамка му! — възкликна Орландо.

— Какво?

Преди тя да успее да отговори, един куршум се заби в дясната врата. Втори разби страничното стъкло и изтрака в тавана точно над главата на Куин.

— Проклятие — изкрещя Орландо. — Нали каза, че стрелят само предупредително.

— Предупредителните изстрели са за мен — отговори той. — Ти си заменима.

— Тогава дай аз да карам, а ти стани заменим — каза тя и изпъшка.

Той я погледна. Лицето й беше разкривено от болка.

— Улучиха ли те? — Той свърна вляво и се промъкна покрай едно ауди, като по този начин остави малко разстояние между себе си и мерцедеса.

— Няма нищо — отговори тя през стиснати зъби. От лявата й ръка течеше кръв.

— Сигурна ли си?

— Добре съм. Само драскотина. — Тя протегна другата си ръка. — Дай ми пистолета.

Куин й го даде.

— Ще имаш нужда и от нов пълнител — каза и бръкна в джоба си.

Орландо презареди, след това се обърна и стреля три пъти от своя прозорец. Първият куршум се плъзна по предния капак на колата, вторият и третият се забиха отстрани. Мерцедесът се стрелна на една страна, но после водачът изправи волана и продължи напред.

Задният прозорец започна да се спуска и Орландо стреля пак. Но вместо да влезе в отворения прозорец, куршумът разби затворения пред него — прозореца на шофьора. В един миг мерцедесът беше успоредно с тях, но след секунда рязко сви надясно и се заби странично в един от паркираните туристически автобуси.

— Добър изстрел — одобрително каза Куин.

Кръговото движение беше пред тях, шест ленти, пълни с превозни средства, които се въртяха обратно на часовниковата стрелка около паметника. Куин рязко сви и подкара по вътрешната лента на кръга. Отново погледна в огледалото. Беемвето все още беше зад буса, но се задоволяваше само да го следва. На четвърт миля зад него обаче бързо се носеха няколко полицейски коли.

Куин изчака паметникът да се окаже между него и полицията, след това се стрелна навън от кръга в посоката, която щеше да ги изведе извън града. Дано да беше успял да се отърве от ченгетата.

Беемвето беше друга работа.