Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция

Неделя, 3 април

Дивите гъски отлетяха на едно от островчетата да попасат. Там срещнаха ято сиви гъски, които се изненадаха много, като ги видяха, защото знаеха, че роднините им обикновено пътуват през вътрешността на страната. Те бяха толкова любопитни и им задаваха толкова много въпроси, че дивите гъски бяха принудени да им разкажат за преследванията на лисицата Смире. Като свършиха разказа си, един сив гъсок, който изглеждаше стар и умен като Ака, забеляза:

— Лошото за вас е, че са прогонили лисицата от родината й. Сега тя сигурно ще сдържи думата си и ще ви преследва чак до Лапландия. Ако бях на ваше място, нямаше да летя на север през Смоланд, а щях да заобиколя откъм Йоланд, та тя да загуби следите ми. А за да сте сигурни, че ще я заблудите, трябва да останете няколко дни на южния край на Йоланд. Там има много храна и добра компания. Ако минете оттам, сигурно няма да съжалявате.

Това беше наистина умен съвет и дивите гъски решиха да го последват. Щом се нахраниха, те отлетяха към Йоланд. Никоя от тях не беше ходила там, но сивият гъсок им обясни добре знаците. Трябваше само да летят право на юг, докато стигнат големия птичи път по крайбрежието на Блекинге. Всички птици, които зимуват край Северно море и сега отиват за Финландия и Русия, минават оттам и по пътя кацат в Йоланд да си почиват. По тези указания дивите гъски лесно щяха да намерят пътя.

Денят беше съвсем тих и топъл като през лятото. По-добро време за пътуване през морето не можеше и да се желае. Лошото беше само това, че не бе ясно. Сиви облаци покриваха небето, като тук-там се спускаха на огромни кълба чак до морето и закриваха хоризонта.

Когато пътниците прелетяха пояса на островчетата, морето се ширна под тях гладко и блестящо. Като погледна случайно надолу, на момчето се стори, че водата е изчезнала. Под него нямаше вече земя. Обкръжаваха го само небе и облаци. Зави му се свят и то се притисна към гърба на гъсока по-страхливо от първия път, когато полетя. Струваше му се, че няма да може да се задържи и че непременно ще падне. Още по-лошо стана, като стигнаха големия птичи път, за който беше споменал сивият гъсок. Там наистина прелитаха птици, ято след ято, все в една и съща посока, като че ли следваха очертан път. Имаше патици и сиви гъски, кадифени патици и морски гълъби, гмурци и червени патици, северни патици и полярни гъски, рибари и морски глухари. Когато се навеждаше напред и поглеждаше по посока към морето, момчето виждаше само отражението на цялото птиче шествие. Но то беше така замаяно, че нищо не можеше да разбере и просто смяташе, че птиците летят по гръб. Това не го учудваше много, тъй като то престана вече да различава кое е горе и кое — долу.

Птиците бяха уморени и с нетърпение очакваха да стигнат до острова. Не се чуваше никакво подвикване, никаква закачка и от това всичко изглеждаше още по-загадъчно.

„Дали не сме напуснали земята? — каза си момчето. — Дали не летим към небето?“

Около себе си то виждаше само облаци и птици и наистина почна да му се струва, че отиват към небето. Това много го зарадва и то вече се питаше какво ли ще види там горе. Изведнъж престана да му се вие свят. Толкова беше щастливо, че напуска земята и отива на небето.

Ненадейно чу изстрели и видя няколко малки бели облачета, които се издигаха към небето.

Сред птиците настъпи безпокойство и суматоха.

— Ловци! Ловци! Ловци в лодките! — развикаха се те. — Вдигайте се по-високо! Спасявайте се!

Едва тогава момчето забеляза, че съвсем не летят към небето, а над морето. Под тях се виждаше една редица малки лодки, пълни с ловци, които даваха изстрел след изстрел. Първите ята не бяха ги забелязали навреме и продължиха да летят ниско. Голям брой тъмни тела падаха надолу към морето и при всеки паднал останалите живи птици надаваха високи, жални викове.

Страшно беше да се събудиш сред такъв ужас и такива стонове, и то след като си мислил, че си на небето. Ака се издигна бързо нагоре и ятото продължи пътя си с най-голяма скорост. Дивите гъски се бяха отървали, но момчето още не можеше да дойде на себе си от изненада. Как можаха да стрелят по такива птици като Ака, Юкси, Какси, гъсока и другите? Хората наистина не знаеха какво правят!

Наоколо стана пак тихо и те продължиха да летят мълчаливо както преди. Само някои уморени птици се провикваха от време на време:

— Скоро ли ще стигнем? Сигурни ли сте, че не сме сбъркали пътя? На това онези, които летяха отпред, отговаряха:

— Летим право към Йоланд! Право към Йоланд!

Дивите патици бяха вече уморени и гмурците ги изпревариха.

— Не бързайте толкова! — развикаха се патиците. — Ще изядете всичката храна!

— Има и за вас, и за нас! — отговаряха гмурците.

Още преди да се покаже остров Йоланд, срещу тях задуха слаб ветрец. Той носеше със себе си нещо, прилично на огромни облаци бял дим, като че ли някъде имаше голям пожар.

Като видяха първите облаци, птиците се изплашиха и полетяха по-бързо. Това, което приличаше на дим, се сгъстяваше все повече и повече и най-сетне ги обгърна отвсякъде. Не се долавяше никаква миризма на изгоряло и димът не беше тъмен и сух, а бял и влажен. Момчето веднага разбра, че това е мъгла.

Когато мъглата толкова се сгъсти, че на една педя вече нищо не се виждаше, птиците сякаш обезумяха. Всички, които до преди малко бяха летели в такъв строг ред, сега го удариха на игри. Те се въртяха на всички страни и се мъчеха да се заблудят една друга.

— Внимавайте! — викаха те. — Вие се въртите все на едно и също място! Извийте назад! Иначе никога няма да стигнете Йоланд!

Много птици знаеха добре къде е островът, но правеха всичко възможно да объркат другите.

— Я погледнете северните патици! — чуваше се в мъглата. — Те се връщат към Северно море.

— Внимавайте, сиви гъски! — викаше някой от срещуположната страна. — Ако летите така, ще стигнете на остров Рюген.

Както вече казахме, за птиците, които познаваха този път, нямаше никаква опасност да се заблудят. Но на дивите гъски им беше трудно. Шегобийците веднага забелязаха, че те не са уверени в пътя и правеха всичко възможно да ги объркват.

— Вие накъде отивате, любезни? — извика им един лебед и се доближи до Ака, загрижен и сериозен.

— Отиваме към Йоланд, но никога досега не сме ходили там — отвърна Ака, която мислеше, че в тази птица може да има доверие.

— Лоша ви е работата — каза лебедът. — Заблудили са ви. Вие летите към Блекинге. Елате с мен, ще ви покажа пътя!

Той полетя с тях и след като ги отклони толкова далеч от големия птичи път, че не се чуваха вече никакви крясъци, изчезна в мъглата.

Известно време гъските летяха съвсем напосоки. Най-после успяха да настигнат другите птици. Тогава една патица се прилепи до тях.

— Най-добре е да кацнете във водата, докато мъглата се вдигне — каза тя. — Вижда се, че не сте свикнали да пътувате.

Не е чудно, че шегобийците успяха да объркат съвсем Ака. Доколкото момчето можа да разбере, известно време дивите гъски се въртяха на едно и също място.

— Внимавайте! Не виждате ли, че летите ту нагоре, ту надолу — извика им един гмурец, който прелетя край тях.

Момчето неволно се притисна по-силно към гъсока. То отдавна подозираше това.

Никой не би могъл да каже кога щяха да долетят до острова, ако неочаквано в далечината не бе отекнал глух изстрел.

Тогава Ака изпъна шия, плесна с криле и бързо полетя напред. Сега тя имаше по какво да се насочи. Сивият гъсок я беше посъветвал да не кацва на южния край на острова, защото там имало оръдие, с което хората стреляли в мъгливо време. Сега тя знаеше посоката и никой вече не можеше да я заблуди.