Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция

Вторник, 12 април

Дивите гъски минаха благополучно морето и стигнаха в областта Чуст в северен Смоланд. Не можеше да се каже тази област суша ли е, или море. Фиордите навлизаха дълбоко навътре и нарязваха земята на острови и полуострови, на проливи и носове. Морето беше толкова упорито, че единственото нещо, което можеше да се задържи над повърхността му, бяха хълмовете и по-високите места. Всички низини бяха скрити под водата.

Беше вечер, когато дивите гъски пристигнаха откъм морето; хълмистата страна се разстилаше живописно между блестящите фиорди. Тук-там по островчетата момчето виждаше малки къщурки и колиби и колкото по-навътре навлизаше ятото, толкова по-големи и по-хубави ставаха къщите. Най-сетне се заредиха големи, бели господарски къщи. Откъм брега обикновено имаше венец от дървета, зад тях започваха ниви, а горе, по най-високата част на хълмчетата — пак дървета. Без да иска, момчето си припомни Блекинге. И тук сушата и морето се срещаха спокойно и приятелски, като че ли искаха да си покажат най-хубавото, което имат.

Дивите гъски кацнаха на малко голо островче навътре в Госфиорд. Още с първия поглед, който хвърлиха към брега, забелязаха, че докато те бяха скитали по островите, пролетта беше напреднала много. Красивите големи дървета още не бяха облекли пролетната си премяна, но земята под тях бе изпъстрена с жълти лютичета в сини и бали анемони.

Като видяха този губер от цветя, дивите гъски се изплатиха да не са се забавили твърде много в южната част на страната. Ака веднага каза, че няма защо да търсят място за почивка в Смоланд. Още на следната сутрин щяха да отпътуват на север през Остерйотланд.

Така момчето нямаше да види нищо от Смоланд и това мконо го огорчи. За никоя друга страна то не беше слушало толкова много неща, колкото за Смоланд, и имаше голямо желание да я види със собствените си очи.

Миналото лято, когато пасеше гъските на един селянин край Юрдберга, то почти всеки ден се срещаше с две беднн деца от Смоланд, които също пасяха гъски. Тези деца ужасно го дразнеха с техния Смоланд.

Всъщност не можеше да се каже, че гъсарката Оса го е ядосвала.

Тя беше твърде умна, за да прави това. Но нейният брат, малкият Мац, при всеки случай търсеше повод да го дразни.

— Нилс, чувал ли си как са били създадени Смоланд и Сконе? — запитваше той и ако Нилс Холгерсон отвръщаше отрицателно, той веднага започваше да, му разказва стари легенди.

— Това било по времето, когато господ създавал света. Както си работел, край него минал свети Петър. Спрял се той, погледал малко и попитал тежка ли е тая работа. „Не е много лесна“ — отвърнал дядо господ. Свети Петър постоял още малко и като разбрал колко лесно се създава една страна, поискало му се и той да опита. „Не искаш ли ти да си починеш малко, а аз да продължа работата ти през това време?“ — попитал той господа. Но господ не се съгласил. „Кой те знае колко разбираш, ти от това изкуство. Не смея да те оставя да довършиш започнатото от мене“ — отвърнал той. Тогава свети Петър се ядосал и казал, че и той може да свърши тая работа не по-зле от него.

Точно по това време господ създавал Смоланд. Страната не била и наполовина готова, но изглеждало, че ще бъде много хубава и плодородна. Господ трудно можел да откаже на свети Петър, а и си помислил, че работата, започната добре, не може да се развали. Затова той казал: „Ако искаш, нека опитаме кой от двама ни разбира повече от тази работа. Ти, като начинаещ, ще продължиш онова, което аз съм, започнал, а аз ще направя една нова страна.“ Свети Петър веднага се съгласил и двамата се заловили за работа.

Дядо господ се преместил малко по на юг и се заел със Сконе, която създал за късо време. Веднага след това той попитал свети Петър готов ли е и иска ли да доъде да види работата му. „Отдавна съм свършил“ — отвърнал свети Петър и по гласа му личело, че е много доволен от направеното.

Като видял Сконе, той трябвало да признае, че за страната могат да се кажат само добри неща. Тя била плодородна и удобна за обработване, с равнини, додето стига, погледът, и с нещо, което дава илюзия за планина. Виждало се, че господ наистина е мислел да създаде страна, в която хората да се чувстват добре. „Да, хубава страна — казал свети Петър, — но аз мисля, че моята е по-хубава.“ — „Да отидем да я видим тогава“ — предложил господ.

Когато свети Петър започнал работа, северната и източната част на страната били вече готови, та той довършил само южната и западната част и вътрешността. Господ стигнал там и като погледнал, толкова се ужасил, че останал като закован на мястото си и възкликнал: „Какво си направил е тая страна, свети Петре?!“

Свети Петър се огледал учудено. Та нали най-хубавото за една страна е да има много топлина! Затова той бил насъбрал грамаден куп скали и планини на едно място и направил високо плато, което да бъде по-близо до слънцето и да взима повече от топлината му. Над камъните поръсил: тънък пласт пръст и решил, че всичко е както трябва.

Но докато бил долу в Сконе, превалял силен дъжд и това било достатъчно, за да се види колко струва работата му. Когато господ дошъл да огледа страната, пръстта била отнесена и навсякъде стърчели голи скали. Тук-там било останало малко глина и чакъл, но толкова слаби, че и там щели да могат да растат само хвойна и борове, мъх и изтравниче. Но затова пък вода имало в изобилие. Тя била запълнила всички вдлъбнатини между планините. Навсякъде се виждали езера, потоци и реки, да не говорим за блатата и тресавищата, които заемали големи пространства. Но най-лошото било, че на едни места имало премного вода, а на други — никак. Големите ливади приличали на сухи степи, където и най-лекият ветрец вдигал облаци прах и пясък. „Защо си направил страната такава?“ — попитал господ, а свети Петър започнал да се оправдава, че я направил висока, за да поема колкото може повече топлина от слънцето. „Ами тогава тя ще поема и много от нощния студ — отговорил господ, — защото и той идва от небето. Боя се, че и малкото, което може да расте тук, ще измръзне.“ За това нещо, разбира се, свети Петър не бил и помислил. „Да, тая страна ще е бедна и студена — казал господ, — но няма какво да се прави.“

Когато малкият Мац стигаше дотук, Оса го прекъсваше.

— Не мога да те слушам, Мац, като разправяш, че Смоланд е толкова беден край! — казваше тя. — Ти забравяш колко хубави земи има там. Спомни си само областта Мьоре при Калмарския залив! Едва ли има земя по-плодородна от кея. Там се редят нива до нива също както тук, в Сконе. И земята е толкова хубава, че едва ли има нещо, което да не може да расте там.

— Съжалявам, но аз само повтарям онова, което други са казали по-рано — отвръщаше малкият Мац.

— А и много хора казват, че няма по-красиво крайбрежие от крайбрежието на Чуст. Помисли си само за заливите и островчетата, за чифлиците и горите! — продължаваше Оса.

— Да, вярно е — съгласяваше се малкият Мац.

— А не помниш ли какво каза учителката — че в цяла Швеция няма по-оживена и по-хубава местност от онази част на Смоланд, която се намира на юг от езерото Ветер? Спомни си красивото езеро и жълтите планини по брега, и Грена, и Иончьопинг с кибритената фабрика, и Мункшьо, и Хускварна с големите заводи!

— Да, вярно е, — съгласяваше се отново Мац. — Ами Висингсьо, Мац, с развалините и дъбовата гора, и легендите! Помисли си за долината на река Ем със селцата и мелниците, с хартиените фабрики и дъскорезниците, с дърводелските работилници!

— Да, всичко това е вярно — казваше малкият Мац тъжно. Но изведнъж се оживяваше. — Ей, че сме глупави! Всичко това се намира в онази част на Смоланд, която е била свършена, преди свети Петър да започне работа. То се знае, че тя ще бъде прекрасна. Но в Смоланд на свети Петър всичко е така, както се казва в легендата. И нищо чудно, че господ се натъжил, като видял направеното. Но свети Петър не се отчаял, а се опитал да го утеши. „Не ми се сърди! — казал той, — Почакай само да направя хората, които ще могат да обработват тресавищата и да превърнат в ниви скалите!“

Тогава господ изгубил търпение и му казал: „Върви в Сконе, която направих хубава и плодородна, и сътвори там хората. За смоландеца аз сам ще имам грижата.“ й тогава създал смоландеца умен и скромен, весел и трудолюбив, предприемчив и способен, за да може да се изхрани в своята бедна страна.

Мац млъкваше и ако Нилс Холгерсон също мълчеше, всичко ядеше да мине добре. Но той не можете да се въздържи да не попита какви е направил жителите на Сконе свети Петър.

— А ти как мислиш? — казваше малкият Мац така подигравателно, че Нилс Холгерсон се спускаше да го натупа.

Мац беше малко момче и Оса, която беше една година по-голяма от него, веднага му идваше на помощ. Макар че беше много добра, тя се хвърляше като лъвица, щом някой докоснеше брат й. Но Нилс Холгерсон не искаше да се бие с момиче, обръщаше гръб и си отиваше. След това цял ден не поглеждаше тия проклети смоландски деца.