На Томи и Гас, които наистина чакаха доста дълго.
Нищо не е възможно без Хилари, абсолютно нищо.
Бих искал също да благодаря на Хулио, семейство Броколи, Дякона и Айнщайн, и — както винаги — на Беър, Пук и Тинки.
Освен това съм задължен на Джейсън Кауфман за твърдата му и мъдро насочваща ръка и на Ник Елисън, чието присъствие променяше всичко.