Джинджифиловата къща

Събота вечерта

Хьоберг и Санден се появиха с петнайсет минути закъснение. Вече всички бяха насядали.

— Кони, пазя ти място — изчурулика Лотен.

Така местата бяха разпределени. Санден се озова срещу Хьоберг и вдясно от Петра Уестман.

— Дръж се мило с инспектора. Сдърпа се с жена си — посъветва Санден Лотен.

Хьоберг го изгледа кръвнишки, но той вече подмяташе някаква шега към Хамад, разположил се в края на масата.

— Нещо сериозно ли е? — попита Лотен с тон, с какъвто се говори на много малко дете.

Петра прояви интерес към отговора на Хьоберг.

— Бях забравил за събирането, но той звънна и ми напомни — отвърна Хьоберг и кимна по посока на Санден. — В момента не съм особено популярен вкъщи, но до утре ще е минало. Наздраве.

Отпиха от червеното ливанско вино, което се оказа изключително добро.

Хамад потропа с вилица по чашата, за да поздрави всички с „добре дошли“.

— Сигурно някои ще останат разочаровани, но в кухнята са изчерпали запаса от агнешки бели бъбреци. В момента приготвят суров агнешки дроб специално за Йенс. — Всички изръкопляскаха, а Санден остана доволен, че е в центъра на вниманието. — Ще бъдат предложени и други блюда. Като начало — студени предястия: хляб, зеленчуци и разнообразни ливански сосове. Ще следват салати и студени меса, печено сирене, говежди специалитет, телешки език и така нататък. Той също е специално за теб, Санден. Ще има печено на грил месо, а накрая ще поднесат десерти. Всички вкусове ще бъдат задоволени, гарантирам ви. Весела Коледа.

Всички откликнаха на тоста и тонът на разговорите им се повишаваше с напредването на вечерта. Вкуснотии отрупваха масата. За всеобщо забавление Санден изяде приготвения специално за него суров дроб. Лотен скоро се умори да флиртува с Хьоберг и започна да обсъжда кучета с портиера Мике, седнал по диагонал срещу нея. Петра, която се намираше срещу Лотен и до Мике, направи опит да се включи в разговора, но бързо загуби интерес. Пробва да се присъедини към разговора на Хьоберг И Санден, ала без особен успех, защото беше пропуснала началото.

Хадар Розен седеше величествено изолиран в края на масата, за да има място за дългите му крака. От едната му страна беше Ейнар Ериксон, от другата — Хамад. В началото на вечерта Ериксон не говори много, но Хамад размени няколко думи с него и реши, че дори и той се забавлява, доколкото позволяваше навъсеният му нрав. Здравата си похапна и дори пи малко вино без обичайните критични коментари. Хамад забеляза честите изпитателни погледи на Петра в тяхна посока, но не успя да определи дали са към него или към Розен. След няколко чаши вино реши да поговори малко и с прокурора.

— Чух, че се каниш да смъмриш Уестман — подхвърли той.

— Определено — отвърна Розен.

— За какво по-точно?

Прокурорът обаче не се поддаде, а отвърна уклончиво:

— Положително ще ти каже, когато реши.

След това Розен подхвана разговор с Ериксон и изведнъж откри, че имат доста общо. Без да се засяга, Хамад се обърна към седналата от другата му страна Габриела Хансен. Откакто я загърби, тя стана неволен слушател на нескончаемия разговор за кучета между Лотен и Мике, като се опитваше да си предаде заинтересован вид. Разцъфна, щом Хамад възобнови разговора си с нея, който — доколкото забеляза Петра — продължи през по-голямата част от вечерта.

В единайсет без петнайсет Хьоберг получи съобщение от Оса. „Извинявай, че избухнах. Забавлявай се на събирането. Вечерята беше чудесна. Обичам те най-много на света“. Хьоберг отговори: „Вината е моя. Недодялано магаре съм. Скоро се прибирам при теб. Много целувки“. Ериксон обяви, че ще си тръгва, и Розен се възползва от възможността да направи същото. Петра се изправи и промърмори, че отива до тоалетната, но никой не я чу. Хамад обаче забеляза странното съвпадение: тя се надигна точно когато прокурорът тръгна.

Петра последва Розен по стълбите, събра кураж и се приближи, докато той си вземаше палтото от гардероба.

— Искам да поговорим, Хадар — постара се тя притеснението й да не проличи.

Ейнар Ериксон я погледна учудено и продължи да си връзва шала.

— Сега? — погледна Розен смаян часовника си.

С пълното съзнание колко нелепа е ситуацията Петра кимна, изпълнена с надежда.

— Лека нощ — понечи да си тръгне Ериксон.

Казаха му „довиждане“ и Петра предложи да седнат на бара; Розен прие.

— Разговорът трябва да си остане между нас — предупреди тя. — Прави каквото искаш с мен, но не желая да го споделяш с никого.

Розен я изгледа подозрително и обяви, че ще реши какво ще прави, след като я изслуша. Петра пое риска и за втори път разказа на какво е била подложена седмица по-рано. Розен я слушаше внимателно, без да я прекъсва. След десетина минути си съблече палтото и го постави в скута си. След още пет тя приключи.

Хамад и Габриела Хансен слязоха по стълбите. Петра вдигна поглед. Хамад беше облегнал глава на рамото на Габриела, но бързо я вдигна, щом срещна очите на Петра. На минаване й намигна и двамата напуснаха ресторанта без палта.

— Това е, което знам — обясни Петра на Розен. — Въпросният човек е не само изнасилвач, но привидно и уважаван член на обществото, който крие сексуалните си насилия зад благовидна фасада. Изнасилва жени в дома си, но когато те се събудят, го смятат за случайно еднократно преспиване под въздействието на алкохола. Според мен той е изнасилвал през целия си съзнателен живот. Дори дъщеря му е плод на изнасилване, но го е прикрил чрез фиктивен брак и отново не е оставил следи. Любовта не го интересува. Обича насилието. Жена, която му се отдава, не му е интересна. Възбужда го моментът на насилие. Какви по-благоприятни обстоятелства за изнасилване от войната? Затова е постъпил в Чуждестранния легион. Там е вилнял години наред, без да събуди подозрения. След като животът на военен му е омръзнал, се е прибрал, но е изпитвал потребност да продължи по друг начин. Усъвършенствал е методите си. Лекар е и има достъп до опиати. Разбираш ли: предпочита жени в безсъзнание, а не готови да му се отдадат.

— И какво искаш да направя? — попита прокурорът, запазил до момента пълно мълчание.

— Като начало да си затвориш очите за неоторизирания ми достъп до компютърните регистри. Нека мине за сметка на водещото се разследване на убийството. Само ти и аз знаем и никой няма да пострада.

Розен я изгледа изпитателно през очилата.

— Искам също да се погрижиш Педер Фрик да бъде арестуван.

— За какво? Няма полицейско досие, нямаме и улики, защото не искаш да свидетелстваш.

— За изнасилване в Малмьо през 1997 и второ в Гьотеборг през 2002 година — заяви Петра.

— Откъде знаеш за тях?

— Изследвах спермата от моето изнасилване. ДНК анализът съвпада с този на извършителя тогава.

Розен се умълча и се замисли. През прозореца Петра видя Хамад, облегнат напред по начин, който подсказваше, че дланите му са опрени на стена. Не беше трудно да се досети, че между Джамал и стената е Хансен, с лице към него.

— Ако не подадеш оплакване, не можем да използваме спермата от твоето изнасилване като доказателство — обади се прокурорът. — Освен това не е сигурно, че можем да повдигнем обвинение, защото не си действала по правилата.

— Няма да внеса оплакване и си давам сметка, че ДНК анализът ми не е доказателство. Но сега сме наясно, че е извършил изнасилванията. Арестувай го, вземи сперма и тогава сравни ДНК-то според всички правила.

— И на какво основание да го арестувам?

— Анонимно оплакване или каквото решиш. Покажи негови снимки на жертвите и нека те го разпознаят. Този проблем можеш да решиш и сам.

— Защо толкова те е страх да пуснеш оплакване? — попита Розен.

Петра помисли малко.

— Ченге съм и не желая да ставам обект на разследване, провеждано от колегите ми. Не искам да знаят за случилото се. Не разбираш ли?

Хадар Розен кимна замислено.

— Ако по някаква причина не го осъдят за тези престъпления, ще се чувствам застрашена — продължи Петра.

— Защо?

— Защото съм полицейски служител, а той попада в затвора веднага след като съм била с него в дома му.

— Знае ли, че си полицейски офицер?

— Не мисля. Държа полицейската си карта зад шофьорската книжка в портфейла си. Но не съм сигурна. Възможно е да я е намерил, ако внимателно е прегледал вещите ми.

— Нали съзнаваш, че дори да попадне в затвора, след няколко години ще излезе?

Петра кимна.

— Колко години ще получи според теб? — попита тя.

— Максимум шест. Ще излезе…

— Няма значение. Ще го мисля, когато се стигне до там. Междувременно поне ще го наблюдаваме.

Известно време прокурорът я изучава мълчаливо. Сега, след като разказа историята, Петра се чувстваше по-спокойна, но винаги й беше неудобно, когато я наблюдават под лупа.

— Какво ще кажеш? — не се въздържа да попита тя.

— Ще видя какво мога да направя — отвърна Розен. — Бог да ти е на помощ, ако грешиш.

— А срещата ни в понеделник… — подхвана Петра.

— … ще се състои — изсумтя прокурорът. — Но за момента не е необходимо да внасяш писмен доклад.

Нещо като усмивка пробяга по лицето му.

Прокурорът точно напускаше ресторанта, когато Хамад и Хансен отново влязоха. Петра се присъедини към тях на стълбището. Хамад я прегърна през раменете и я покани да седне при него. В нейно отсъствие Санден и Хьоберг си бяха взели чашите с вино и се бяха прехвърлили на освободените от Ериксон и Розен места. Петра си взе стол и се настани на ъгъла на масата между Хамад и Хьоберг. Мике и Лотен продължаваха да говорят неуморно за кучета.

— Той какво каза? — прошепна Хамад в ухото на Петра.

— Кой? — попита също шепнешком Петра.

— Хадар.

— За кое?

— За вендетата.

— Вендетата ли?

— Знаеш за какво говоря.

На меката светлина се долавяха любопитните пламъчета в очите му.

— Каза, че мога да запазя работата си.

— Хайде, кажи ми. Не бъди толкова тайнствена.

Разроши косите й шеговито, от което тя се почувства като дете.

— В момента, изглежда, си зает с друго — отвърна Петра суховато.

— По колко съпруги ви е разрешено да имате там? — намеси се Санден безцеремонно.

Хамад само го изгледа равнодушно. Петра усети, че се раздразни, и погледна към Хьоберг, който се стараеше да си предаде неутрален вид. Габриела Хансен изведнъж живо се заинтересува колко често трябва да се разресват домашните пудели.

— Явно една вкъщи, а тук те чакат други две — продължи Санден.

— Престани — скастри го Петра. — Стига расистки подмятания.

Санден покри уста с ръка и се престори на засрамен. Хьоберг тутакси долови преструвката му. Тупна го по рамото с юмрук.

— За ваше сведение — разведох се — обяви Хамад и изгледа Санден изпитателно.

— Боже, не знаех — възкликна Санден. — Извинявай.

Петра и Хьоберг погледнаха Хамад изненадано.

— Джамал, защо не каза нищо? — попита Петра и постави ръка на рамото му.

— Не е нещо, което обявяваш, когато дойдеш на работа сутринта — отвърна Хамад.

— Но…

— Приключи миналата седмица. Тъжно е, но така става понякога. Наздраве.

Чашата на Петра бе останала на предишното й място, ала Хьоберг й подаде недоизпитата чаша на Розен, за да се включи и тя в тоста.

След няколко минути Санден успя да разсмее всички на масата с шегите си. Увлече дори Лотен и Мике. Насочвани от него, една тема на разговор се сменяше с друга. Постепенно всички от масата се събраха около групата. Настроението се подобри. Тръгнаха си едва когато учтиво, но твърдо ги помолиха да си вървят. Другите посетители отдавна се бяха разотишли. Вече минаваше един и половина.