Джинджифиловата къща

Събота вечерта

Оса отиде с Кристофър и Йонатан на рожден ден на двегодишно хлапе. Кони Хьоберг се отдаде на коледно пазаруване с по-големите деца, макар още да беше ноември. Ако празничното пазаруване предизвикваше стрес сега, то чакането да настъпи декември представляваше истинско бедствие. Освен това каква по-голяма наслада има от това да седиш вкъщи във фотьойла и да отпиваш от греяното вино през декември, като знаеш, че всички останали в Стокхолм или са в претъпканите универсални магазини, или са изправени пред перспективата да се блъскат там. Фактът, че Оса е една от тях, не правеше усещането по-малко приятно. Освен това до втората седмица на декември най-търсените размери на дрехи обикновено се разпродаваха.

Сега всички коледни подаръци бяха опаковани и скрити в дрешник, до който по традиция Оса и децата нямаха достъп през последните два месеца на годината. В момента готварският екип, събран около масата в кухнята, се готвеше да се захване с обичайното приготовление на съботната вечеря.

— Сара, извади всички продукти, необходими за сос „Тапенада“ — разпореди Хьоберг и посочи рецептата в разтвореното списание. — После отмери посоченото количество и го пусни в блендера. Ще ти помогна да счукаш чесъна. Знаеш ли какво означава „ч.л.“?

Сара поклати глава.

— Означава „чаена лъжичка“ — обясни Хьоберг. — Ще ти покажа коя е. Мая ще разточи тестото и ще го нареже на квадратчета, а после двете ще го намажете с тапенадата, когато стане. Ясно ли е?

— Ясно — отвърнаха двете момичета в хор.

— Симон ще приготви салата със сьомга, но понеже рецептата е в същото списание, ще се изчаквате. Ще се справите сами, нали?

— Разбира се — увери го Симон. — Но пише, че сьомгата се маринова три часа, значи явно няма да я ядем днес.

— Ха-ха — злорадо се засмя Хьоберг. — Вече я мариновах. Погрижи се за всичко останало, а рибата ще сложим последна. Аз ще обеля картофите за калкана и ще настържа хряна.

— Не обичам хрян — нацупи се Мая.

— Знам. Малко е остър, но ще има грах с масло, така че ще се нахраниш. Да действаме.

— Чакай! — спря го Мая. — Трябва ни и бира за готвенето.

— Разбира се. Съвсем забравих. Донеси я от балкона. Симон, помогни й да отвори вратата.

Приготовлението на вечерята течеше с пълна пара. За всички участници това беше върхов момент от седмицата. Хьоберг си сложи престилка и си напомни да купи на всяко от децата подходящ размер кухненска престилка като коледен подарък. Мая донесе три соди и една бира на няколко тура, а Симон ги отвори с опитна ръка. Хьоберг изсипа картофите в мивката и се приготви да ги бели. Всяко дете съсредоточено изпълняваше задачата си и той се запита какво ли е настроението на децата на семейство Ванерберг този съботен следобед. Горките същества, въздъхна. Привидно фасадата на Ханс Ванерберг изглеждаше безупречна, но все някъде трябваше да има някаква пукнатина.

Разследването си стоеше в задънена улица и до края на седмицата нищо ново не се появи. Ингрид Олсон никога не бе възнамерявала да продава къщата си, затова не бе говорила нито с Ванерберг, нито с друг брокер. Вярно, Пия Ванерберг беше сигурна, че съпругът й е отишъл на среща с продавач, но можеше ли да й се вярва? Ами ако не го е разбрала правилно или е чула погрешно? Или той да не се е изразил правилно. Освен ако убийството не е било добре обмислено и планирано. Това означава някой да е определил среща на Ванерберг в къщата на Ингрид Олсон евентуално с цел убийство. В такъв случай каква връзка има между този човек и Олсон? Не, увличаше се. Жертвата — с безупречно минало и стабилни финанси — нямаше неизплатени дългове, фирмата му не бе извършила необичайни трансакции, а той не фигурираше в регистрите на престъпленията. Не откриха данни да е поддържал незаконна връзка, нямаше врагове, нямаше и съмнителни контакти.

От друга страна, купувачът на „Акербарсвеаган“ 13 твърдеше, че не са се уговорили да се видят специално в онзи понеделник, а Ванерберг бил казал, че ще се отбие, „когато е в квартала“. Най-вероятно е решил да мине същата вечер, за да отметне задачата, но в такъв случай защо първо не е звъннал? Бил си е вкъщи, в края на краищата, и дали се е налагало да извърви разстоянието до там. И ако Ванерберг е отивал на номер 13, що за лунатик се бе вмъкнал на номер 31? Или някой го е проследил и се е възползвал от възможността да го убие в празната къща, но в такъв случай как е влязъл Ванерберг? Да не би старата дама да е забравила да заключи вратата? Едва ли. Мистерията наистина беше голяма.

Единственото по-необичайно около Ванерберг беше липсата на баща и майката стриптийзьорка, но за такива неща човек не носи отговорност. След като Петра Уестман се сдоби с личния бележник на Ванерберг, разследващата група установи действията му през последните няколко седмици, но не намери нищо интересно. В компютъра му в „Недвижими имоти ВМ“ също не се появи следа, заслужаваща внимание. Нямаше нищо лично и в домашния, имейлите се ограничаваха до няколко на седмица; не откриха нищо относно евентуална среща с тайнствен продавач на „Акербарсвеаган“ 31, а нередностите при Йорма Молин се свеждаха до няколко глоби за превишена скорост.

Що се отнася до Ингрид Олсон, Санден докладва, че Маргит Олофсон добавила лаконично едно: била човек, който рядко се усмихва. Била я съжалила, защото е стара, болна и преди всичко — самотна, а и се беше обърнала към нея за помощ. Според Олофсон Олсон се отнесла много безразлично към убийството — факт донякъде изненадващ; но безразличието не е престъпление.

От къщата не беше откраднато нищо. Кутията с бижутата — единствените ценности на Ингрид Олсон — се оказа недокосната. Из останалата част на къщата лаборантите, начело с Габриела Хансен, не откриха други следи освен от собственичката; чуждо присъствие установиха само в кухнята, коридора и всекидневната. Тук-там идентифицираха пръстови отпечатъци от Маргит Олофсон. Пръстови отпечатъци от Ванерберг имаше в кухнята и върху дръжката на външната врата, което навеждаше на мисълта, че сам е отворил вратата и е влязъл, ако е било отключено. Пръстовите отпечатъци върху кухненския стол, предполагаемото оръжие на убийството, не се срещаха никъде другаде из къщата, а наличните не успяха да идентифицират.

Щастливото гласче на шестгодишно дете прекъсна разсъжденията му.

— Татко, щеше да ми покажеш „ч.л.“ — напомни му Сара.

— Вярно.

Извади дозаторните лъжички от едно чекмедже.

— Тази е „ч.л.“ — обясни той. — А тази „с.л.“, значи супена лъжица.

— Виж, татко, колко хубави ги правя — провикна се Мая и показа безформените питки, които точеше.

— Да, така е — насърчи я Хьоберг.

Симон режеше зелени чушки и чери домати на ситни парчета. Баща му сложи ръка на рамото му.

— Браво. Чудесно се справяш — похвали го Хьоберг.

— Знам — отвърна самоуверено осемгодишният готвач.

Чу се отварянето на входната врата и гласът на Оса в антрето. Мая остави точилката и хукна натам. Хьоберг я последва и радостно поздрави жена си, след което взе близнаците от количката и затвори входната врата. Постави едното момченце на пода и седна с другото в скута. По това време на годината имаше много дрехи за събличане.

— Ние приключихме с коледното пазаруване — обяви Хьоберг гордо.

Оса го погледна строго.

— Но още е едва ноември — промърмори тя.

— Да, точно така. Сега е най-добре да се направи, нали, Мая?

— Да, да, да — съгласи се Мая.

Остави съблечен син номер едно на пода и се погрижи за номер две.

— Как беше на рождения ден?

— Много приятно. Осем подивели деца тичаха навсякъде, а симпатичните родители пиеха кафе. Каролин ще си има братче.

— Вече знаят, така ли?

— Да. Момчетата са изтощени. Трябва да ги сложим да спят веднага. Няма нужда да ядат след всичко, с което се натъпкаха. Вие какви вкуснотии готвите?

— Мамо, Сара и аз правим тестени ленти с тапенада — обяви Мая. — Ела да видиш!

Всички се отправиха към кухнята и Оса си придаде подобаващо впечатлен вид от храната, която се приготвяше.

— Ще сложа близнаците да спят, докато приготвите вечерята — реши Оса.

Йонатан и Кристофър седяха до Симон, хленчеха умолително и сочеха към масата. Той даде на всеки по един чери домат и те моментално млъкнаха. С известно насочване Оса успя да ги вкара в банята, а Хьоберг приключи с беленето на картофите и сложи тенджера върху печката. Сглоби блендера и постави отмерените от Сара черни маслини, аншоа, каперси и зехтин. Прибави и счукания чесън. Смесиха всичко, докато се получи гладка черна паста, и момичетата започнаха да мажат с тапенадата приготвеното от Мая тесто. Хьоберг режеше ивички от тестото, момичетата го завъртаха на спирала и го поставяха в тавата, постлана с хартия за печене.

Междувременно Симон изплакна маринованата риба и я наряза на кубчета. Внимателно разбърка сместа от зеленчуци с рибата в купа, прибави малко кокосово мляко и необходимите подправки.

Всичко беше готово едновременно, но Симон сам измайстори салатата, докато Хьоберг и момичетата бяха отбор от трима, затова по негово мнение, той се бе справил най-добре. Това, разбира се, раздразни момичетата. Хьоберг му напомни, че той е мариновал рибата, следователно е участвал и в приготвянето на салатата. Симон се оттегли с възмутено изсумтяване и в кухнята се възцари мир.

След десет минути печене тестото стана достатъчно хрупкаво, а малките момчета бяха измити, сложени в леглата и заспали. След като будната част от семейството се събра около масата. Оса отвори бутилка бяло вино и голямо шише плодов сок. Чакаха само картофите да се сварят.

Децата шумно разказваха истории от училище, детската градина и площадката за игра. Хьоберг ги слушаше с наслада и се радваше на не толкова сложните страни на живота, с които рядко се сблъскваше в професията си.

Намазаните и изпечени с тапенада спирали пожънаха огромен успех, а Оса се смая от готварските умения на децата си. Сара и Мая така се натъпкаха с предястието, че дори и не помислиха за основното. Получиха разрешение да се оттеглят, за да гледат детска програма. Скоро и Симон изчезна. На масата останаха само възрастните.

— Искам да пробвам нещо на теб, Кони — сподели Оса. — Преподавателката по психология в училището ни направи тест в учителската стая.

Оса преподаваше необикновена комбинация — математика и физическо, в гимназията „Франс Шартау“.

— Тест по етика е — обясни тя. — Като начало ще ти разкажа една история. После ще подредиш всички участници в историята според държанието им съгласно твоята етическа преценка. Ясни ли са условията?

— Да — отвърна Хьоберг доста ентусиазирано.

Обожаваше игрите, загадките, тестовете и всякакви такива неща.

— Стина живее в къщурка от едната страна на реката. На другия бряг живее Пер. Двамата са влюбени. Проблемът е, че мостът над реката се е сринал, а реката е пълна с крокодили и затова не може да се преплува. От копнеж по Пер сърцето на Стина ще се пръсне. Затова отива при съседа си Свен и му иска лодката назаем. Той се засмива: ще й я даде, но ако тя преспи с него.

Хьоберг се ухили, а Оса продължи:

— Стина е отчаяна и отива при другия си съсед — Ивар. Той е най-силният и най-авторитетният човек в селото. Всички го уважават и правят каквото им каже. Разказва му за безизходицата си и го моли да накара Свен да прояви разум, но той й отвръща, че това не го интересува: нека Свен се възползва от ситуацията както намери за добре, той, Ивар, няма да се намесва. Стина, напълно отчаяна, решава, че Пер, който я обича неимоверно, положително ще я разбере и ще й прости. Отива при Свен, преспива с него, получава лодката и стига до другия бряг на реката. Там тя не спестява на любимия си болезнената истина: разказва му какво ужасно нещо е трябвало да направи и го моли за прошка. Пер побеснява, изгонва Стина и дава ясно да се разбере, че вече никога не иска да я види. Тогава Стина отива при съседа на Пер — Густав, човек, комуто може да се разчита — и изплаква цялата си болка. Той я утешава и после — силно ядосан от поведението на Пер — го фраска в лицето.

Хьоберг се засмя и поклати глава.

— А сега — повтори Оса — степенувай тези хора съобразно етиката им. Не според закона, запомни. Едно е най-високо, пет — най-ниско.

— Ами онази въртиопашка Стина… — подхвана Хьоберг ухилен.

— Кони, дръж се сериозно — прекъсна го Оса.

— Добре де. Трябва да помисля малко.

— Аз вече съм решила — призна Оса. — Любопитна съм дали мислим еднакво. После ще го обсъдим.

Обожаваше начина й да планира какъв разговор ще се води; обожаваше ентусиазма й, с който заразяваше и другите. С две думи — обичаше Оса; много обичаше Оса. Но едва ли ще съм много доволен, ако преспи със Санден, за да ме види, помисли си Хьоберг.

— Значи имаме Стина — честна и с добро сърце, но малко тъповата — обобщи той. — Живее за момента, без да се замисля за последствията от постъпките си. Имаме Пер — себичен и непрощаващ. Густав е добросърдечен, състрадателен и отстоява мнението си, но прибягва до употребата на юмруците си и си позволява да е съдник на другите. Свен не е готов да помага, държи се презрително, на него не може да се разчита, не е състрадателен и се възползва от нещастията на другите. Ивар е безразличен и също не е състрадателен. Бих казал, че Пер е най-етичен. Следват го Стина, Ивар, Густав и Свен е на последно място.

— Наистина ли смяташ, че Ивар е по-добър от Густав?! — възкликна Оса. — С лекота можеше да каже на Свен как да постъпи и да разреши проблема на Стина.

— Да, предполагам, че Густав е най-етичният от групата, но същевременно той единствен извършва престъпление. Не можеш да нападаш хората за щяло и нещяло, когато ти хрумне. А и безразличието не е престъпление — добави Хьоберг и изведнъж изпита чувството за нещо, с което вече се е сблъсквал.

— Но защо поставяш Пер пред Стина? Нали Стина не е лоша?

— Пер не е одобрил постъпката на Стина и е скъсал с нея. Негово право е да го направи. Стина е постъпила глупаво според мен.

— Но го е направила за добра кауза. Прав си обаче по принцип. И ти не би постъпил така. По отношение на добротата мисля, че Густав е на първо място. Обичам хората, които се застъпват за онова, което мислят, и дейно участват в събитията около себе си. Ивар е същински задник. Съгласна съм, че Свен е най-лошият, но Ивар е почти толкова лош, колкото него. На Стина давам две, а на Пер — три.

Раздигнаха масата и Оса отиде при децата. Наближаваше време да си лягат. Хьоберг дооправи кухнята. Продължаваше да разсъждава относно безразличието. Определено не е престъпление. Никой не може да се ангажира с всички проблеми на човечеството. Избираш определени хора, войни, природни бедствия, на които държиш повече, отколкото на другите. Но някои индивиди не избират нищо. Безспорно да се живее така е по-лесно. Тогава му хрумна, че безразличието всъщност е смъртен грях; някакъв философ го бе определил като едно от най-големите престъпления, извършвани от човека. Разрови паметта си за другите смъртни грехове. Лакомията, похотта, гордостта, гневът, алчността, завистта. От правна гледна точка Густав бе единственият извършил престъпление, но според средновековното разбиране за морал Ивар бе виновен заради безразличието си, Густав — заради гнева си, Стина — заради разврата, Свен — заради алчност и разврат, а Пер може би заради гняв или гордост. Всичките бяха от едно тесто.

В семейство Хьоберг се проявяваха наченки на лакомия, гняв, алчност и завист. Животът е трудно нещо. Замисли се за горките учители в Ландскрюна, които загубиха няколко деца във вълните на плажа. Какво е тяхното престъпление? Безразличието към опасността ли? Ами расисткото убийство на Джон Хрон? Третото момче ли беше виновно, защото не е повикало помощ по мобилния си телефон? Може би в крайна сметка безразличието е престъпление. В очите на някои безразличието определено е престъпление в дадени ситуации. Наистина можеше да се приеме за вярно. Възможно бе в очите на някого Ингрид Олсон да е престъпница.

Най-после децата легнаха, а той приготви по питие за себе си и Оса. За себе си направи ром с кола, но Оса предпочиташе водка с „Ред Бул“ и няколко капки лимон. Изобрети го зет му Ласе. Оказа се изненадващо добър коктейл. Според някои източници обаче комбинацията от алкохол и енергийна напитка не е здравословна и Хьоберг побърза да го съобщи на съпругата си. Седнаха пред телевизора да гледат новините. Четирийсет и четири годишна проститутка, майка на три деца, бе намерена малтретирана и убита в апартамента си в Скархолмен. Заподозрени нямаше. Полицията търсеше свидетели. Не беше хубава седмица за четирийсет и четири годишните, помисли си Хьоберг разсеяно. След новините играха карти и изпиха по още едно питие. После си легнаха.