Джинджифиловата къща

Четвъртък вечерта

Снегът валеше обилно зад прозореца на кухнята му и когато видя снежинките да танцуват на светлината на уличните лампи и хората да се движат по улицата със зачервени бузи и сняг по главите, Томас си помисли, че навън изглежда по-уютно, отколкото в неговата празна кухня. Дали не беше редно да направи нещо за апартамента си? Досега му се бе струвало безсмислено да го разкрасява за себе си, но през последните няколко дни всичко стана по-различно. След случилото се в понеделник се чувстваше в леко приповдигнато настроение — преживял бе приключение; наричаше го приключение, защото за пръв път, откакто се помнеше, прекоси граница; извърши нещо забранено.

Маргаринът вече добиваше златист бледокафяв цвят в нагорещения тиган. Бързо разтвори пакета и пусна замразения свински шницел вътре, а опаковката — в кофата за боклук. Водата кипеше и когато избърса разлялата се по плочата с книжна салфетка, едно крайче пламна и в кухнята замириса на изгоряло. Изсипа в тенджерата макароните и ги разбърка с шпатулата. Станаха много преди шницела, но когато накрая и той бе готов, се оказа прегорял. Изсипа всичко в чиния и лакомо го изяде за две минути, макар да се усети заситен още по средата. Нямаше смисъл да го пази и предпочиташе да го изяде, вместо да го хвърли.

Внезапно взе решение. Така рязко се изправи, че столът едва не се прекатури. С твърда крачка отиде в антрето, извади метър от кутията в дрешника, качи се на стол и премери прозореца на кухнята. Утре след работа ще отиде в текстилния магазин, ще избере хубав десен и ще поръча да му ушият пердета.

Изми чиниите от вечерята, избърса печката и плота и си направи чаша кафе. После седна на леглото с възглавница зад главата и запрелиства таблоида, който беше купил на път за вкъщи от работа. Изведнъж застина. На четвърт страница се мъдреше снимка на Ханс — Крал Ханс — който според статията бил намерен мъртъв преди два дни в къща в южната част на града. Къщата била собственост на възрастна жена на име Ингрид Олсон, но по нейните думи тя не познавала жертвата. Снимката беше правена през лятото; вятърът рошеше русата му коса, имаше загар и се усмихваше щастливо.

— Който се смее последен, се смее най-добре — промълви Томас на себе си.

Пишеше, че семейството е в шок, но в съзнанието си Томас виждаше нещо далеч по-различно от скърбящата съпруга. Именно в този момент реши да провери как стоят нещата с Ан-Кристин. За пръв път в живота си се чувстваше значим. Сега беше „много важна персона“, която знае неща, неизвестни на другите.