Джунглата

23.

Абдул Мохамед, известен още като Джон Смит, никога не беше виждал своя работодател в такава шеметна ярост. Американският президент не беше държал никакви речи, за да обяви, че отстъпва пред исканията на Бахар, както той си беше представял. Естествено, не очакваше президентът да признае, че го изнудват, но той трябваше да се появи по телевизията и изпълнен с разкаяние да обясни промяната във външната политика на САЩ.

Бахар беше прекарал предния ден пред телевизора, гледайки отново и отново обширните репортажи за влаковата катастрофа, която беше предизвикал пред Филаделфия, вторачен унесено в огромния плазмен телевизор, докато новинарските хеликоптери заснемаха километри материал с касапницата, а репортери на земята интервюираха замаяните и окървавени оцелели.

Мохамед не знаеше, че неговият шеф е способен да убива. Разбира се, беше поръчвал убийства, но този път лично бе натиснал пословичния бутон и духнал свещичката на двеста и трийсет човека. Бахар беше придобил вкус към властта, върховната власт над живота и смъртта, и това му хареса. Абдул го видя по лицето му и в безжизнените очи.

Сега обаче нареждаше като дете, на което са отнели любимата играчка:

— Видя какво мога да направя и въпреки това не ми се подчинява! — Абдул знаеше, че шефът му говори за американския президент. — Изпраща затворниците от Гуантанамо в Международния трибунал в Хага? Много добре знае, че исках да бъдат освободени в техните родни страни. Ако тамошните власти поискат да ги съдят — това си е тяхна работа.

Двамата мъже се намираха в кабинета на Бахар в помещенията за квантовия компютър. Прозорците гледаха към мрачен, изоставен индустриален район. Земята беше покрита с маслени петна, а сградите бавно губеха битката си с ръждата. Висок кран се извисяваше над района. За разлика от останалите машинарии той беше подновен и работеше. Под него се намираше бетонен бункер, който би могъл да издържи всяко оръжие в арсенала на военновъздушните сили, с изключение на атомна бомба.

Онова, което не се виждаше, бяха множеството детектори за движение, термовизионните и стандартни камери и малката армия пазачи, готови да жертват живота си за благородната кауза на исляма. За разлика от наемниците те бяха фанатично отдадени на идеята и вече се бяха доказали в Ирак или Афганистан. Когато бункерът беше завършен, ги бяха вмъкнали нелегално в страната. Конструкцията беше построена на друго място от строителна компания, чийто собственик смяташе, че изливат бетонни подпори за мостове, и беше сглобена веднага щом наеха мястото. По същото време беше инсталиран и компютърът.

Както бяха изчислили хилядите компютри на нефтената платформа, кристалите, вече нарязани до нужния размер, бяха последните елементи, необходими, за да се вдъхне живот на квантовата машина. Самата тя беше с големината на крайградска всекидневна, натъпкана с екзотична електроника, и когато се наблюдаваше през поляризационен филтър, излъчваше червена пулсираща аура, сякаш имаше живо сърце.

Никой от тях не разбираше как работи, как подреждането на атомите в кристалите им позволява да се справят с квантовите трептения и интерференцията на частиците. Беше им отнело години и съоръжаването на паралелно свързаните компютри на Джей-61, за да стане това действителност.

През първите трийсет секунди, когато я включиха, машината изглеждаше мъртва. Учените се спогледаха несигурни, че са успели, докато не се чу безтелесен женски глас, който обяви:

— Готово.

Първият тест беше да превключат всички електронно управлявани светофари в Прага от червено на зелено и обратното. Компютърът начаса хакна автоматизираната система за контрол на движението и изпълни заповедта, преди да върне контрола върху системата на градските власти. Призрачен глас попита:

— Защо?

— Защото ти заповядах — отговори Бахар в микрофоните, които бяха скрити в канцеларията му. Трябваше му известно време, преди да отговори, защото никой не беше предполагал, че компютърът ще го пита. Когато попитаха Ай Ти специалистите, които го бяха сглобили, те не можаха да предложат обяснение.

Проведоха още по-сложни проверки, намирайки по-добре шифровани системи, в които да проникват, докато не се убедиха, че няма мрежа на този свят, която да устои на тяхната машина, и база данни, която да запази тайната си.

Тогава се решиха на атаката срещу Националната агенция за сигурност. Носеха се слухове, че тамошните компютри се измерват в терафлопи и петафлопи33, което обозначава мощността на дванайсета и петнайсета степен, но можеха да се измерват и в квадратни метри. На Бахаровата машина й бяха потребни секунди, за да проникне през защитните стени и да стигне до кода.

С натрупването на успех след успех Гунаван Бахар преливаше от щастие до мига, когато в отговор на неговите искания, американската реакция се оказа хладна статия, отпечатана на последната страница на един от вашингтонските вестници.

— Да, първия път бях прекалено милостив към тях — ядосваше се той. — Опитах се да покажа съчувствие, хуманност, а той ми се изплю в лицето. Аз не съм някой луд фанатик, чието единствено желание е да избие неверниците до крак, но ако той иска да бъда такъв — готово, такъв ще стана — погледна нагоре към тавана.

— Тук ли си?

— Да — отговори спокоен глас.

— Изпрати следното съобщение до Белия дом: ще произнесеш реч на живо от Овалния кабинет или те всички ще умрат от жажда. След това искам да спреш всички петдесет и една помпени станции, които снабдяват с вода Лас Вегас и Невада и да не ги включваш отново, докато не ти кажа.

През изминалото време беше научил, че трябва да бъде много обстоятелствен по отношение на наименованията на местата.

— Задачата изпълнена — безизразно докладва изкуственият глас.

— Ха да видим сега колко дълго е готов да остави хората да се пекат в пустинната жега, преди да признае пред цял свят, че вече не контролира съдбата на американския народ. Абдул, ти какво ще кажеш? Умно, нали?

— Да, много умно — отговори Мохамед, но не беше съгласен. Ако зависеше от него, всички атомни реактори в Америка щяха да са експлодирали още преди дни. Изобщо не разбираше защо неговият шеф се церемони с американците.

— Приятелю, не беше много убедителен. Ти мислиш, че трябва да унищожим Големия сатана и веднъж завинаги да свършим с него.

Това го изненада, защото Бахар никога не го питаше за мнението му. Най-накрая Мохамед потвърди несигурно:

— Да, шефе.

— Не се наслаждаваш на иронията да се бъркаме в политиката им, както те го правеха години наред, а? В продължение на две поколения американците определяха кой да дойде на власт и кой да падне и използваха тази възможност, без да ги е грижа за хората, на които ще се отрази. Сега можем и ние да постъпим така с тях, да им покажем къде е мястото им, за разнообразие да научат какво значи да си подвластен на нечия чужда воля.

Наричат американския президент най-могъщия човек в света. Добре, но тази вечер той ще постъпи както аз искам и с това ще направи мен най-могъщия човек на света. Не можахме да ги победим на бойното поле, нито да сломим волята им със самоубийствени нападения, но сега се възползвахме от тяхната технологична зависимост, за да ги заковем.

Скоро ще наредя американските християни да започнат да изучават Корана в училищата си, така че след време да преминат в истинската вяра. Абдул, защо да ги унищожаваме, когато можем да ги направим мюсюлмани?

Набрал смелост, Мохамед възрази:

— Това никога няма да стане.

— Преди много време е имало само един мюсюлманин — пророкът Мохамед, благословен да е. Обаче от това едничко семе истинската вяра се разпространи по цял свят. Днес същото продължава да се случва със заселването на арабите в Европа, където те обръщат тамошните християни в мюсюлмани. Вярно, най-често се случва в затворите, но когато тези нови мюсюлмани бъдат освободени, ще разкажат на своите семейства за чудотворното си обръщане в правата вяра и може би ще ги последват неколцина други. Като изложим американците на въздействието на Корана още от малки, ние ще ускорим този процес. След петдесет години Америка ще бъде ислямска държава. Помни ми думата, когато това стане, скоро ще ги последват и останалите западни държави. Дори няма да стане нужда да ги заплашвам.

Бахар обхвана лицето на Мохамед с длани, сякаш се готвеше да го целуне, и за миг бившият легионер се изплаши, че наистина ще го направи.

— Приятелю, освободи се от омразата. Борбата между християните и мюсюлманите продължава вече повече от хиляда години. Какво толкова, ако продължи още петдесет или малко повече? Ние осигурихме победата на правата вяра.

Абдул Мохамед знаеше, че превъзходният план на неговия началник е осъден на провал по простата причина, че по някакъв начин, и то не след дълго, американците ще разберат къде са конструирали компютъра и ще намерят начин да го изолират, или което беше по-вероятно, да го унищожат.

Възможността, която се бе открила пред тях, бе краткотрайна, а Бахар се заблуждаваше, че може да се превърне в нов пророк, да бъде благословено името му. Сега беше моментът да ударят САЩ и да ги разбият на пух и прах. Игричките и планирането на някакво бъдеще, което никога няма да дойде, означаваха да се пропусне единствената възможност, която имаха, за да смажат заклетия си враг.

Мохамед не беше запознат с плановете на Бахар за квантовия компютър и му се дощя да ги бяха обсъдили предварително. Може би щеше да успее да го накара да промени мнението си. Обаче сега, когато погледна Бахар в очите и видя мегаломанския блясък, който се криеше в дълбините им, разбра, че е твърде късно. Бяха роби на неговата фантазия да се превърне в Махди34 от ислямското пророчество, а Абдул не беше човек, който ще тръгне срещу желанията на своя началник.