Дъщерите на Костотрошача

6

Атмосферата в ресторанта за морски дарове „Трълък“ в центъра на Остин създаваше у Бетани усещането за преуспялост със звънтенето на сребро и кристални чаши и с приглушените разговори на важните клечки, които обсъждаха стореното през деня и планираха следващия. Фактът, че прокурорът Бърт Уелш бе излязъл на вечеря с Бетани и с майка й само два дни след избирането на момичето за рекламно лице на „Ют Нейшън“, само подсилваше впечатлението.

Проблемът бе, че Бетани изобщо не се чувстваше на мястото си тук.

Накъдето и да се обърнеше, виждаше келнери с бели престилки, които поднасяха на клиентите препълнени чинии с печени опашки от омари и крачета от краб, а един пианист изпълваше с музика приглушено осветеното помещение.

— Един тост? — Прокурорът вдигна винената си чаша със заразителна усмивка.

Майка й също вдигна чашата си, а Бетани последва примера й, нищо че пиеше безалкохолно.

— За следващото момиче от корицата на „Ют Нейшън“ — оповести прокурорът.

— Най-прекрасната дъщеря, за която една майка би могла да си мечтае — обади се и Селин грейнала.

Майка й определено беше в стихията си. Бетани се усмихна вежливо.

— Благодаря.

Чукнаха чаши и отпиха.

— Мога да се похваля с доста опит и имам набито око за хората, предопределени за слава. Ти, млада госпожице, си такъв човек — разбрах го в мига, в който влезе тук тази вечер.

Какво да отговориш на това?

Преди Бетани да успее да отвърне, прокурорът продължи:

— Каквато майката, такава и дъщерята.

Очите на майка й проблеснаха гордо:

— Благодаря ти, Бърт.

Всъщност Бетани за пръв път се срещаше с прокурора и се чувстваше странно, когато се обръщаха към него на малко име. У майка й, от друга страна, нямаше и капка сдържаност. Само слепец не би забелязал химията помежду им. Не се ли смущаваха, че половината посетители на ресторанта вероятно бяха разпознали прокурора и точно в този момент се чудеха какво търси той на една маса с омъжена жена и с нейната дъщеря на нещо повече от обикновена вечеря.

— Благодаря ти — повтори и тя.

Поговориха за предстоящото й пътуване до Ню Йорк и за работата като модел, докато чакаха да им поднесат храната. Бетани учудена научи, че самият прокурор — Бърт, както настояваше той да го нарича момичето — е бил модел преди време, докато следвал право в Тексаския университет. Напуснал, когато го поканили да направи фотосесия по бельо.

Честно казано, не знаеше какво да си мисли за този човек. Със сигурност приличаше на модел с широките си четвъртити рамене и с гладко избръснатата си челюст, обаче Бетани го намираше за странно отблъскващ. Може би идеално подхождаше на майка й със своето самоуверено и властно поведение, но това не го превръщаше в божи дар за всички жени.

Бяха дошли да празнуват — Селин предложи да приемат поканата на прокурора да ги изведе на вечеря и Бетани се съгласи. Между двамата явно имаше нещо, така че може би беше време да се запознае с мъжа, с когото майка й толкова дълго разговаряше по телефона.

След половин час в компанията на Бърт Бетани си припомни защо не би могла да приеме работата си като модел за нещо повече от временно развлечение.

Започна да съжалява, задето се беше съгласила да вечерят заедно с този човек. Беше добре за майка й, която заслужаваше малко любов в живота си — баща й се беше провалил печално в това отношение. Което обаче не означаваше, че Бетани е длъжна да харесва мъжа, споделящ леглото на майка й.

Докато седеше в компанията му в това луксозно място, Бетани изпита странно отвращение. Тук богатата глутница идваше да разръфа плячката от своето богатство, докато в света на Бетани момичета режеха китките си с бръсначи, търсейки спасение от непоносимото си емоционално страдание.

И на нея самата един-два пъти й беше минавало през ум да си пререже вените, ако не за друго, поне за да види какво толкова ги влече натам другите. Разбира се, знаеше причината: по-добре да контролираш болка, която сам си причиняваш, отколкото болка, която ти натрапват външните условия.

Бетани примигна. Мислеше за бръсначи, докато майка й и Бърт вдигаха тост за живота. Каква ирония! Дощя й се да ги приземи в своя свят.

— Реших след тази работа да престана да бъда модел — заяви тя и се облегна назад в очакване на реакцията им.

Майка й подмина думите на дъщеря си с нехайно махване на ръка:

— О, не ставай смешна.

— Защо го казваш? — попита Бърт, разклащайки червеното вино в чашата си.

— Просто не бих могла да понеса превземките в тази среда. Какво всъщност знаят хората за моделите?

— Какво искаш да кажеш, ангелче? Това не е брак, а просто работа. Работа, която да ти послужи като трамплин към актьорската професия. Това е само началото. Какъв беше смисълът от многобройните разговори с агента ти — просто за развлечение ли?

Прокурорът наклони чашата си към Селин.

— Майка ти има основание. Тази работа може да се окаже едва началото на нещо много по-голямо. Корица на твоята възраст? Доста впечатляващо.

— И с холивудските звезди е същото. В училище вече всички ме зяпат, все едно съм маймуна в зоопарка. А не знаят нищичко за мен.

Майка й зяпна, преструвайки се на удивена.

— Как може да си толкова неблагодарна? В момента всяко момиче в училището е готово да те убие от завист, а ти искаш да се откажеш от постигнатото, понеже нямаш дълбока и смислена връзка с всяко момче на света?

Това вече по̀ приличаше на майка й. Бетани трябваше да признае, че още не е напълно готова да се откаже от работата като модел, обаче твърдението й беше вярно поне отчасти. Може би дори в по-голямата си част.

— Просто казвам, че това ме притеснява — заигра се тя с хляба в чинията си.

Майка й обясни на Бърт със снизходителна усмивка:

— Тя е шестнайсетгодишна, която се държи като двайсет и една годишна със степен по философия. Когато й е удобно, всичко в живота започва да я притеснява. Нищо не й се струва смислено. Нашата формираща се малка екзистенциалистка. Което не означава, че й е неприятно да си върти дупето пред погледа на хиляди момчета на футболното игрище, нали така?

Бърт изви вежди. Явно смяната в посоката на разговора му допадаше.

— Играя играта, нали ти ме научи на това, мамо? Играй от всички възможни позиции, използвай всичките си предимства, за да вземеш всичко възможно от живота. Само защото съм решила да опитам да изпробвам твоя начин не означава, че трябва да ми харесва, или да посветя на това целия си живот като теб.

— Боже, боже! — Очите на Бърт блестяха заинтригувано и Бетани отбеляза мислено, че усмивката му е по-скоро развеселена, отколкото смутена. — Впечатлен съм. Много си интелигентна.

— За какво? За мадама от корицата? Мисля, че даваш нагледен пример какво имам предвид.

— Не, за шестнайсетгодишна.

— Толкова интелигентна, та чак си вреди, ако питаш мен — заяви майка й.

Бетани реши да отиде още една стъпка напред, съзнавайки, че може би малко ще помрачи съвършената им любовна идилийка:

— Обичам те, мамо, и ще науча всичко, на което можеш да ме научиш. Обаче не очаквай да живея като теб, да прелитам от купон на купон, от мъж на мъж и да се опитвам да запълня празнината в сърцето си със светски щуротии.

Селин и прокурорът замръзнаха. Все едно Бетани бе хвърлила светлинно-звукова граната. Майка й обаче бързо се окопити — отдавна беше усъвършенствала това умение.

Изкиска се кратко и вдигна чашата си:

— Съжалявам, че се чувстваш така, Бетани, обаче не си го изкарвай на мен заради твоите опити да откриеш собствената си значимост. Не аз напуснах семейството.

Туш! Мразеше, когато майка й разиграва коза с баща й. Бетани не беше сигурна как точно да реагира.

— Тя така и не му прости — обясни Селин на Бърт. — Извинявай, че се наложи да чуеш всичко това, нямах представа…

— Не се извинявай, съвсем нормално е — увери я Бърт. — Всеки си носи кръста. Е, Бетани, кажи ми какво е баща ти да работи във военноморското разузнаване?

Въпросът я подразни и тя се позачуди дали да не му каже, че не си търси психоаналитик, още по-малко пък такъв, който спи с майка й. Не си търсеше и баща, в случай че си беше въобразил и друго.

Поразмисли и реши, че е по-добре да изясни някои неща:

— Не си търся баща, ако това имаш предвид.

— Не, не, нямах предвид това, а точно каквото казах. Какво е да имаш баща — офицер във военноморското разузнаване?

— На кръстосан разпит ли ме подлагаш?

Той се засмя, а майка й се присъедини към него и посрещна с облекчение спадането на напрежението.

— Сигурно се дължи на работата ми. Имаш право, че искаш да се откажеш от работата като модел, както направих и аз, и да градиш кариера в правото или в политиката. — Той вдигна чашата си: — За теб, хлапе.

След малко майка й я притисна:

— Е, кажи му, Бетани, какво е усещането?

— Ами всъщност не знам. Не помня да съм имала баща, който работи във военноморското разузнаване. Преди смятах, че би трябвало да се чувствам зле заради това, но наистина не знам какво е да имаш баща. Райън никога не си е у дома. Имам чувството, че е по-скоро някаква статуя в живота ми. Банков автомат на ъгъла на къщата ни.

— Интересно казано — призна майка й.

— Не изпитваш ли привързаност към него?

— Може би не бях ясна. Не харесвам Райън. Може би дори го мразя. Вече ви обясних, че преди се чувствах виновна заради това, но вече осъзнах, че баща ми ни е зарязал отдавна заради друга съпруга. И най-лошото е, че той е прекалено глупав, за да го проумее. Сигурна съм, че е посвоему свестен човек, но не го чувствам като баща и не виня майка си, че си търси друг съпруг.

Ето, нали това искахте да чуете? Не се смееха.

Келнерът се приближи и постави топло масло и прибори за раци до всяка чиния.

— Всичко наред ли е, сър?

— Всичко е чудесно, благодаря, Робърт.

— Храната пристига всеки момент — кимна келнерът и се отдалечи.

— Не се ли тревожиш какво ще си помислят хората, като те видят така на публично място? — попита Бетани.

— И какво правя? Вечерям с една майка и с дъщеря й.

— Моля те, сигурно половината келнери в заведението знаят, че спите заедно. Личи си от километри.

— Бетани! — скастри я майка й и се изчерви.

— Не си ли съгласен?

— Може би си права — съгласи се Бърт. — Споменах ли, че няма да е зле да се ориентираш към правото?

— Там има прекалено много шарлатани.

— Присъстващите не се включват, надявам се.

Бетани не отвърна на неизречената молба. Но така и така разчистваше неяснотите, най-добре да отиде докрай.

— Не ви познавам добре, господин Уелш, но ако майка ми ви обича, аз нямам нищо против. Не че ви трябва позволението ми.

— Не, но оценявам и искреността ти, и одобрението ти.

— Моля.

— Сигурна ли си, че си само на шестнайсет?

Бетани изви вежди.

— В нашето щастливо малко семейство никога не се знае. Може да се окаже, че всъщност съм на четиринайсет или пък че съм на осемнайсет и съм осиновена.

Майка й се изкиска.

— За протокола, Ваша чест, струва ми се, че това щастливо малко семейство ми харесва. Много.

Към масата им се приближи количка, отрупана с крачета на големи раци от Аляска и с три едри омара.

Бетани още не беше сигурна до каква степен й допада господин прокурорът Бърт Уелш, но сега го харесваше повече, отколкото преди десет минути.