Хилядният етаж

ЕРИС

За пръв път от седмици животът на Ерис беше какъвто трябва.

Партито беше невероятно. Ейвъри беше надминала себе си във всяка подробност, от слайдшоуто, което се прожектираше на една стена, до поръчковите сламки, на които пишеше „Честит рожден ден, Ерис!“ с мънички блестящи букви. „Бъбъл Лaундж“ беше по-пълен, отколкото Ерис го беше виждала някога. Всички известни личности бяха дошли и си говореха, пиеха, празнуваха нейния празник.

Единственият, който не благоволи да дойде, беше Корд. Тя не очакваше всъщност да се съберат тази вечер, не очакваше нищо от него, но си мислеше, че все пак ще дойде, просто като приятел. Партитата винаги бяха по-забавни, когато идваше Корд. За момент се замисли дали да не му фликърне, но след начина, по който бяха приключили взаимоотношенията си, не беше сигурна дали иска.

Друга част от нея — една малка и глупава част — се питаше дали не бе трябвало да покани Мариел. Не че искаше отново да се натиска с нея. Но пък Мариел се бе държала мило с нея, когато никой друг не я поглеждаше, и Ерис с неудобство си помисли, че не се е отнесла добре с нея.

Престани, каза си тя и решително изтласка тези спомени от мислите си. Това беше нейното парти и нищо не беше в състояние да го скапе.

— Ерис?

Обърна се и с изненада видя, че Лида приближава сама, без Ейвъри. Не че не харесваше Лида. Просто двете почти нямаше за какво да си говорят. Ерис чувстваше, че Лида говори едно, а има предвид друго, сякаш тайно се забавляваше за чужда сметка. Дори комплиментите й криеха двойно значение.

В този момент обаче тя й се стори искрена, изпълнена с надежда.

— Честит рожден ден! Невероятно парти — възкликна тя.

— Благодаря. Изцяло е дело на Ейвъри — отвърна Ерис и си позволи да се усмихне смутено.

— Питах се… — Лида си пое колебливо дъх. — Имам предвид… исках да те попитам дали Ейвъри не е казала нещо…

— Ерис! — Минг разблъска тълпата. На устните й играеше странна усмивка в яркочервено. — Ейвъри те търси в страничната зала.

Ерис понечи да се обърне, но Лида застана пред нея.

— Искаш ли да… — започна тя, но Лида поклати глава и в очите й заблестя нещо неясно.

— Всичко е наред — отвърна. — Върви, рожденичке.

Ерис кимна и вълнението я завладя, докато вървеше до Минг. Усещаше, че всички в заведението я наблюдават, следят всяко нейно движение, коментират тихо партито, възхищават се на роклята й. Стрелна Минг с поглед. Момичето вървеше вдървено до нея. Ерис открай време се дразнеше от нея, защото тя вечно им досаждаше с Ейвъри, копираше всичко, което те правят. Само че благодарение на разговора с Лида бе настроена благосклонно.

— Роклята много ти отива. — Тя кимна към обсипаната с пайети права рокля на Минг.

— М-м-м — отвърна уклончиво Минг.

— Забавляваш ли се? — пробва Ерис отново и усети раздразнение.

— Разбира се. Ами ти? — Когато Ерис кимна, Минг се усмихна отново и заяви тайнствено: — Нощ, пълна с изненади.

— Знаех си аз, че Ейвъри е планирала още нещо! — възкликна Ерис, когато завиха зад ъгъла. Ахна, когато видя изненадата. В средата на помещението се носеше сцена, украсена с розов брокат и с многопластова торта на височината на рожденицата. Ейвъри, Риша и Джес бяха застанали в средата на платформата. Когато тя прелетя бавно покрай Ерис и Минг, Ейвъри се измести на една страна и двете момичета се качиха при нея.

— Не мога да повярвам! — разсмя се Ерис, очарована от тайната на най-добрата си приятелка.

Ейвъри само се усмихна и я прегърна.

— Ти го заслужаваш — отвърна тя и тласна Ерис към центъра, когато сцената се издигна по-високо, над главите на гостите, за да се понесе обратно към главната част на заведението.

Музиката неочаквано спря и настана тишина. Всички гледаха очаквателно Ерис. Тя имаше чувството, че лицето й ще се пръсне от толкова много усмивки.

— Благодаря ви на всички, че дойдохте — започна тя на микрофона и около нея избухнаха овации. Тя изчака шума да утихне, наслаждаваше му се. — И благодаря на Ейвъри, че планира всичко.

Ейвъри пристъпи напред и каза високо и звънко:

— Честит рожден ден, Ерис!

— По-късно ще има афтърпарти! — намеси се Минг и също пристъпи напред. Погледна многозначително Ерис. — Няма да бъде у вас, предполагам, нали?

Ейвъри се овладя първа.

— Ерис няма да организира афтърпарти, но може би аз ще…

— Да, връзва се. Предположих, че Ерис няма да кани гости, при положение че баща й възнамерява да продаде апартамента. Мама е брокер на сделката — продължи Минг. Обърна се към Ерис с невинно изражение. — По всичко личи, че не сменяте мебелите, както разправяш.

На Ерис й прилоша, когато разбра какво става. Всичко беше заради Корд и острата забележка, която бе направила преди часа по йога миналата седмица, както и останалите дребни агресивни нападки, които бе насочвала към Минг. Сама си беше виновна, поне донякъде.

— Мислихме по въпроса, но след това…

— Исках да ти организирам афтърпарти в „Нюаж“ — продължи безмилостно Минг, — но отидох на рецепцията за специални събития и ми казаха, че не си отседнала там. — Тълпата зашумя. Ерис усети как се изчервява. — Къде живееш, Ерис?

— Сега се местим и…

— Честит рожден ден — прекъсна ги Ейвъри и вдигна ръце във въздуха, за да запали свещите, които пламнаха в розово. Песента продължи, но вече не звучеше толкова весело. Ерис забеляза, че всички си шепнат и проверяват разни неща на лещите си. Минг беше зачекнала нещо и сега невидимата клюкарска машина търсеше отговори.

Очите й се наляха със сълзи. Тя зарея поглед над гостите на партито, което бе огромно вълнение цяла вечер, над прекрасно облечената тълпа и скъпите балончета с алкохол и неочаквано се почувства като натрапница. Старият й живот вече не й принадлежеше. Тя бе никоя и щеше да се прибере в сбутания апартамент, пълен с хлебарки, на три километра под тях. Не можеше дори да се върне в стария си апартамент, дори да искаше, защото баща й очевидно бе решил да го продаде. Знаеше, че той е отседнал в „Нюаж“, но не беше наясно каква болка му носи всеки момент в старото им жилище, заради спомените, които го изпълваха като призраци. Усети, че се вледенява заради загубата, че е изгубила завинаги дома от детството си.

Това беше последната частица от стария й живот, която си отиваше завинаги. Тя не беше Ерис Дод-Радсън. Вече не.

Песента свърши.

— Пожелай си нещо, Ерис! — започна ведро Ейвъри, но Ерис просто поклати глава, тъй като нямаше сили да говори.

— Ерис… — Ейвъри протегна ръка към нея, но бе закъсняла.

Ерис вече се беше обърнала и тичаше лудешки към изхода на „Бъбъл Лаундж“, а по лицето й се стичаха сълзи.