Хилядният етаж

УОТ

В начало на Уот му се стори, че не я е чул правилно.

— Ами, с удоволствие — отвърна той, като се стараеше да не покаже нетърпението си.

Освободи ховера, а тя пое ръката му и го поведе вътре, през внушителното фоайе с огледалата, което водеше към горния хол на две нива. Той очакваше да се отправят към канапето, но Ейвъри зави надясно, по коридор с килим, наистина ли отиваха там, където той предполагаше, че отиват. Не беше свикнал да прави подобни неща без помощта на Надя.

— Това е стаята ми — прошепна Ейвъри и отвори една врата. Беше богато украсена стая с огромно легло с балдахин в наситено синьо и кремаво, със стари картини и огледала в дебели рамки, разположени с много вкус по стените. Уот обаче не можеше да се съсредоточи върху нищо освен върху Ейвъри. Поколеба се, запита се дали трябва да направи първата крачка, или така ще е прекалено.

И тогава Ейвъри се наведе към него, целуна го и той спря да мисли.

Паднаха на леглото с преплетени тела. Уот вече не внимаваше с целувките. Ейвъри започна да разкопчава нетърпеливо ризата му, дръпна тирантите, смъкна ги от раменете му, след това ръцете й се плъзнаха по гърдите му и тя го натисна върху възглавниците, целуваше го настойчиво, почти трескаво. С малката част от ума му, която все още действаше, Уот искаше да извика първично, триумфално.

Не можеше да повярва. Беше в стаята на Ейвъри Фулър, на леглото на Ейвъри Фулър, целуваше Ейвъри Фулър. Най-красивото, най-невероятното, най-интересното момиче в целия свят. От всички момчета, които можеше да има, тя, незнайно как, беше избрала него.

Плъзна ръце към ципа отзад на роклята й. Ейвъри издаде дълбок гърлен звук. Уот обърка значението и смъкна ципа до долу, а Ейвъри се дръпна, сякаш скандализирана.

Той примигна като замаян.

— Извинявай. Можем да забавим темпото — предложи той с надебелял глас.

— Не. Просто… аз… — Ейвъри си пое дълбоко дъх. — Не мога да го направя. — Щеше да се разплаче всеки момент.

Уот седна и прокара ръка през косата си.

— Обещавам ти, че няма да направя нищо, което не искаш. — Огледа се за ризата си и я облече. Чувстваше се виновен.

— Не е това… — Тя замълча, прехапа устна. — Мисля, че трябва да си тръгваш. — Говореше категорично и Уот се уплаши повече, отколкото досега.

— Добре, но… защо? — не се сдържа да попита той.

Ейвъри не отговори, дори не го погледна. Неочаквано той си спомни партито по случай рождения ден на Ерис, как си говореха, дори флиртуваха, а след това, най-неочаквано, Ейвъри пребледня и го заряза с Минг. Ами странната забележка, която изрече замечтано тази вечер, че не била получавала всичко, което иска? Дори без Надя Уот успя да свърже частите на пъзела.

— Заради друг е, нали? — Знаеше, че задава тъп въпрос, но трябваше да разбере. Ейвъри просто го погледна. Очевидно беше разстроена. — Няма значение. Забрави — подхвърли Уот и му стана неприятно, че в гласа му се прокрадна такава горчивина.

Без да каже и дума повече, той се обърна и излезе от стаята на Ейвъри, може би дори от живота й, при това завинаги.