Хилядният етаж

ЛИДА

Лида стоеше пред вратата и се колебаеше дали да звънне, или просто да влезе. Ако идваше при Ейвъри, вече щеше да е вътре: Ейвъри беше добавила скенер на ретината й към списъка за незабавен достъп още преди години. Само че сега Лида искаше да види Атлас.

Реши да натисне бутона и метна сакото на Атлас на едната си ръка. Снощи я беше загърнал с него, докато тя трепереше в ховера на път към дома след „Бъбъл Лаундж“. Това й се бе сторило благоприятен знак. Поне беше така, докато ховерът не спря пред тях и той й пожела лека нощ преди тя да успее да го покани. А пък той дори не се опита да я целуне.

Може пък да не я харесваше, обади се гласът на съмнението. Може да харесваше друга. Все пак тя беше тази, която го целуна на партито на Ерис. Но пък той откликна почти веднага.

Сега обаче, въпреки всичко, тя беше доволна, че той бе забравил да си вземе сакото. Така имаше съвършеното извинение да се отбие и да го види.

Никой не отговори на позвъняването. Лида въздъхна, вдигна очи към скенера на ретината и вратата се отвори послушно пред нея.

— Атлас? — провикна се тя и влезе в огромното фоайе. Неволно обърна поглед към покритите с огледала стени, където отражението й — почти грациозно и предизвикателно в семпла права рокля и гладиаторски сандали, косата внимателно сресана, гримът безупречен — танцуваше успоредно с нея.

— Лида? — Ейвъри излезе от кухнята в плетен халат с монограм и пантофи от алпака, косата й като див рус облак около съвършеното лице. Лида усети прилив на раздразнение, защото бе положила огромно старание да се облече и нагласи тази сутрин, а пък Ейвъри изглеждаше великолепно, без дори да се напряга.

— Здрасти — започна предпазливо тя. Вече не беше сигурна какъв е протоколът между тях двете с Ейвъри.

— Много си подранила. — Сви срамежливо рамене и погледна халата и пантофите. — Или може би аз съм твърде закъсняла.

— Партито беше страхотно — подхвърли неубедително Лида.

Ейвъри премести единия пухкав пантоф.

— Благодаря. За малко да забравя да ти кажа, че роклята ти много ми хареса. Нова ли е?

— Да. — „О, боже — помисли си, — говорим си като напълно непознати“. Така ли щеше да бъде отсега нататък, странна, скована любезност? Беше по-зле, отколкото да не си говорят.

Останаха загледани една в друга необичайно студено. Лида си помисли, че не е влизала в този апартамент от началото на учебната година. Обикновено прекарваше тук почти цялото си време и се държеше както у дома си, вадеше си нещо за хапване от хладилника, без да пита. Сега дори не смееше да седне на канапето без покана.

— Заповядай, седни — покани я Ейвъри, сякаш прочела мислите й. Погледът й се премести към сакото на Атлас.

— Няма нужда — побърза да каже Лида. — Търся Атлас.

— Аз ще му го дам. — Ейвъри посегна към сакото, но Лида отстъпи назад и го стисна.

— Всъщност аз…

— Лида? — Атлас излезе в антрето. Личеше му, че е с дори по-силен махмурлук от Ейвъри. Очите му бяха кръвясали, лицето бледо, брадата набола, той все още беше със смачканата официална риза от снощи, въпреки че си беше сложил червени мрежести спортни гащета. Лида изпита странно облекчение.

Сигурно това беше причината да не пробва нищо с нея на купона: беше се напил и искаше да се прибере.

— Здрасти — каза тя, без да обръща внимание на Ейвъри. — Снощи беше пълна лудница, нали?

— На мен ли го казваш! — Атлас пристъпи напред и в този момент Лида забеляза нещо на яката му — блясъка на брокатен грим, който едва личеше на утринната светлина.

Целият свят се завъртя. Атлас бе целувал момиче снощи. Някоя, която е била на партито. Откъде иначе този противен грим на яката му?

— Просто исках да ти върна сакото. — И му го подхвърли, доволна, че гласът й прозвуча небрежно.

— Благодаря. — Той го улови във въздуха, очевидно объркан. — Значи, ъ-ъ-ъ…

— Трябва да си тръгвам — заяви тя. — До скоро.

И двамата й казаха довиждане, но Лида вече беше в коридора. Гледаше право напред, избягваше да се обръща настрани, към издайническите огледала, които щяха да й напомнят за жалкия й опит да изглежда готина за момче, на което изобщо не му пука за нея — а и гримът на друга бе размазан по ризата му.

— Към Надя — прошепна тя, когато се качи в асансьора и започна да съставя ново съобщение. — Мисля, че снощи Атлас е бил с момиче. Трябва да разбера кое.

„Както желаеш“, отговори хакерът. След малко пристигна още ред. „Само че ако искаш да хаквам още някой, освен Атлас, ще ти струва допълнително“.

— Слушай внимателно. Открий тази информация и ще ти платя четири пъти повече от обичайната такса — сопна се в отговор тя.

Вратите на асансьора се отвориха и Лида влезе с бърза крачка. Вече се чувстваше малко по-добре. Никога не се беше изправяла пред проблем, с който да не може да се пребори.

С изключение на Атлас.

Все още нямаше намерение да се отказва. Не и без битка.