Хилядният етаж

ЛИДА

Лида спря пред вратата и огледа партито на Ейвъри и Атлас.

Странна усмивка трепкаше на устните й. Господи, колко хубаво беше да се върнеш! Чувстваше се напълно събудена за пръв път от месеци. Всяка клетка в тялото й беше нащрек, тръпнеше от гняв и ксенперхеидрен.

Какво диво препускане бяха последните двайсет и четири часа, мислеше тя за всичко, което се бе случило — и всички тайни, които беше натрупала, които изостреният й ум преценяваше и претегляше, къташе внимателно. Ерис и баща й. Лида потръпна, щом се сети за тях, все още отвратена. Досети се, че Стъпалцата на Корд са откраднати, и каза на Брайс. Изправи се пред Уот и научи истината за Ейвъри и Атлас. Казаното от него беше ужасно и неразбираемо и я шокира толкова много, че тя млъкна, но осъзна, че колкото и гаднярско да е, е напълно смислено. То обясняваше много неща във връзка с двамата Фулър още от момента, в който Лида бе преспала с Атлас в Катян. Не, по-точно казано от мига, в който двете с Ейвъри бяха станали приятелки.

Нищо чудно, че имаше нужда от наркотици. През цялото време беше играла ролята на трето колело в извратената любовна история на брата и сестрата Фулър, при това без дори да знае.

Е, тази вечер всичко това щеше да се промени.

Почти не беше спала, след като бе научила за Ейвъри и Атлас. Цял ден си стоя вкъщи и лапа какви ли не хапчета от малкото пликче, а умът и подскачаше от една мисъл на друга докато тя замисляше все по-сложни сценарии за отмъщение. Тази вечер беше дошла на партито, за да направи тъкмо това. Искаше да унищожи Ейвъри и Атлас, публично, болезнено.

Промъкна се между гостите към прозорците в хола, където бе сигурна, че ще намери Ейвъри. Грабна един атомен шот от преминаващ поднос и го гаврътна. Алкохолът остави горяща пътека в свръхстимулираното й тяло.

Лещите й присветнаха, когато дойде искане за фликър — ни повече, ни по-малко от „Надя“. Уот. Той сигурно я беше добавил отново в контактите си, след като я беше блокирал. Обзета от тъмна, изчанчена веселост, тя прие повикването.

— Здрасти — започна, когато той й пингна. — Как си?

— Какво ще направиш на Ейвъри?

Тя въздъхна драматично.

— Престани да се правиш на рицар в бляскави доспехи, Уот. Вече изгуби.

— Лида, моля те…

— Имаш достатъчно други неща, за които да се притесняваш в момента — предупреди го тя и затвори.

Тайната на Уот беше най-изненадващата. След като го упои и го накара да признае за Ейвъри и Атлас, Лида не се сдържа и поразгледа семейния апартамент. Вратата към стаята на Уот беше отворена. Тя се вмъкна безпроблемно вътре и огледа набързо. Не беше сигурна какво точно търси. Просто искаше да разбере как е станал толкова добър хакер — седемнайсетгодишно хлапе от долните етажи беше успяло да пробие домашната система за сигурност на семейство Фулър, а също и Държавния департамент.

В едно от чекмеджетата на бюрото на Уот откри плоска кутийка със силиконови оптични процесори. Провери ги онлайн и онова, което откри, я слиса. Използваха се единствено при направата на квантови компютри.

Уот Бакради имаше нелегален квант.

„Надя го хакна“. Странно, осъзна тя, сигурно наричаше Надя малката си незаконна играчица.

Продължи да разглежда още малко, търсеше самия компютър, за да го открадне, но след половин час се отказа. Самият компютър всъщност нямаше значение. Важното беше, че тя държеше асото, с което да изнудва Уот до безкрайност, защото, ако го издадеше, той щеше да отиде в затвора до края на живота си.

Щеше да е забавно да мачка Уот както й харесва. А докато квантът на Уот хакваше за нея, никой нямаше да успее да я изненада отново.

Всички до един бяха лъжци, помисли си тя, и Атлас, и Ейвъри, и Ерис, и родителите й — всички криеха по нещо от нея. От това болеше, но пък след като вече знаеше, се чувстваше по-сигурна, сякаш бе знаела отдавна, а сега с удоволствие бе потвърдено, че подозренията й са истина.

Не можеше да има доверие на никого на този свят, освен на себе си — но пък Лида никога не бе разчитала на друг.