Хищник

12

Самолетът чесна летеше на юг със скорост съвсем малко под Мах–1, а Луси качваше файлове на виртуална частна мрежа, която беше така добре защитена зад файъруол, че дори Вътрешна сигурност не можеше да я пробие.

Или поне Луси смяташе, че нейната информационна инфраструктура беше сигурна. Тя вярваше, че никой хакер, дори правителството, не можеше да проследи предаването на поверителна информация, генерирана от системата за управление на база данни, която посветените наричаха с акронима HIT. Тя сама беше създала и разработила системата. Правителството не знаеше за нея, беше сигурна в това. Всъщност съвсем малко хора знаеха, и в това беше сигурна. HIT беше нейна собственост и лесно можеше да я продаде, но нямаше нужда от парите, тъй като беше натрупала своето състояние преди години от разработка на други софтуерни продукти най-вече същите търсачки, които сега пускаше в киберпространството, за да види какви случаи на насилствена смърт са регистрирани в бизнес средите в южна Флорида.

Освен очакваните убийства в магазините за алкохол, масажните салони и стриптийз баровете, Луси не откри никакъв друг случай на насилствена смърт, разрешен или не който можеше да потвърди историята, разказана от Базил Дженрет на Бентън. Излезе информация обаче, че някога е имало Коледен магазин на пресечката на А1А и Ийст Лас Олас Булевард, в поредица от неугледни туристически бутици, кафенета и павилиони за сладолед на плажа. Преди две години магазинът бил продаден на верига наречена „Бийч Бамс“, която продавала основно тениски, бански костюми сувенири.

На Джо му беше трудно да повярва колко много случаи е имала Скарпета за една относително кратка кариера. Съдебните патолози рядко получаваха първата си работа преди да навършат тридесет години, и то при положение че не са прекъсвали дългия и труден път на своето обучение. След като беше завършила медицинско образование, Скарпета имаше още шест години следдипломна квалификация плюс три години право. Преди да навърши тридесет и пет години тя вече завеждаше най-известния център по съдебна медицина в Съединените щати. За разлика от повечето шефове обаче не е била само администратор, а сама е извършвала аутопсии, хиляди аутопсии.

Повечето от тях се съхраняваха в база данни, до която се предполагаше, че само тя има достъп, и дори беше получавала федерални изследователски стипендии за научни проекти, изучаващи насилието — сексуално насилие, свързано с наркотици насилие, домашно насилие — всякакъв вид насилие. В много от старите й случаи главен следовател беше Марино, който по онова време е бил местен детектив от отдел „Убийства“. Така че и неговите доклади бяха в базата данни, която за Джо беше като склада на дядо Коледа. Като фонтан от шампанско. Като върховна наслада.

Джо преглеждаше файловете по случая С328–93 за следобедната възстановка и отново кликна върху снимките от местопрестъплението, мислейки за Джени. В действителния случай бойната щерка лежеше по очи в локва кръв на пода в хола. Беше простреляна три пъти — веднъж в корема и два пъти в гърдите. Джо се замисли за начина, по който беше облечена, когато е убила баща си, докато е бил в тоалетната, а после е разиграла театър пред полицаите, преди отново да извади пистолета си. Умира боса, облечена в саморъчно изрязани дънкови къси панталонки и тениска. Не е носила бикини или сутиен. Джо кликна върху снимките от аутопсията не защото го интересуваше как изглежда с Y-образен разрез по тялото, а защото искаше да види как изглежда гола върху студената метална маса. Била е само на петнадесет, когато полицията я е застреляла, и Джо отново се сети за Джени.

Вдигна поглед и й се усмихна. Тя седеше срещу него на бюрото му и търпеливо чакаше указания. Той изтегли едно от чекмеджетата на бюрото и извади 9-милиметров пистолет „Глок“, дръпна затвора, за да се увери, че цевта е празна, пусна пълнителя в ръката си и плъзна оръжието към нея.

— Стреляла ли си с пистолет? — попита той новата си любимка.

Тя имаше най-сладкото чипо носле на света и огромни очи с цвят на млечен шоколад, и той си я представи гола и мъртва като момичето от снимката на монитора му.

— Израснах сред оръжия — отвърна тя. — Какво гледате, ако не е тайна?

— Имейли — каза той спокойно, без да се притеснява от лъжата.

Дори му харесваше да лъже, никога не се беше притеснявал да го прави. Истината не винаги е истина. Кое е вярно? Това, което той решеше. Всичко беше въпрос на интерпретация. Джени изви глава да види по-добре какво има на екрана.

— Страхотно. Хората ви изпращат цели случаи по пощата.

— Понякога — каза той, като кликна върху друга снимка и цветният принтер зад бюрото му се включи. И добави: Това, което вършим, е поверително. Мога ли да ти имам доверие?

— Разбира се, доктор Еймъс. Наясно съм какво означава поверителна информация. В противен случай би трябвало да сменя професията.

От принтера изпълзя цветна снимка на мъртвото момиче в локва кръв на пода. Джо се обърна да я вземе, погледна я и я подаде на Джени.

— Това ще си ти днес следобед — каза той.

— Надявам се не буквално — изкокетничи тя.

— А това е пистолетът ти — продължи той, като погледна оръжието пред нея. — Къде предлагаш да го скриеш?

Джени погледна снимката, без да се притеснява от гледката, и попита:

— А тя къде го е крила?

— Не можеш да видиш на снимката — отвърна той. — В една книга, което, между другото, би трябвало да направи впечатление на някого. Предполага се, че е намерила баща си мъртъв, обажда се на 911, отваря на полицаите, когато пристигат, и през цялото време държи книгата си. Тя е В истерия, не е излизала от къщата, защо тогава ще се разхожда наляво-надясно с книга в ръка?

— Това искате от мен.

— Пистолетът ще бъде в книгата. В един момент ти посягаш за кърпички, защото си цялата в сълзи и така нататък, изваждаш пистолета и започваш да стреляш.

— Нещо друго?

— А после ще те убият. Гледай да изглеждаш добре.

Тя се усмихна:

— Нещо друго?

— Начинът, по който е облечена — каза той и я погледна, като се опита да й каже с очи какво иска.

Джени разбра.

— Нямам точно същите дрехи — отвърна тя в ролята на малка палавница, която се прави на наивна.

Беше всичко друго, но не и наивна. Сигурно се чукаше още от детската градина.

— Е, гледай поне да са приблизително същите. Панталонки, тениска, без обувки или чорапи.

— И бельо не е носела, както виждам.

— Ами значи без бельо.

— Има вид на мръсница.

— Тогава изглеждай като мръсница — каза той.

Джени се засмя.

— Всъщност ти си си мръсница, нали? — каза той като Я пронизваше със своите малки тъмни очи. — Ако не си, ще намеря някоя друга. За тази възстановка е нужна мръсница.

— Не ви трябва друга.

— Така ли?

— Така.

После се обърна и погледна към затворената врата, сякаш се опасяваше, че някой може да влезе. Той не каза нищо.

— Може да загазим — рече тя.

— Няма.

— Не искам да ме изхвърлят.

— Искаш да бъдеш следовател, като пораснеш, така ли?

Тя кимна, като го гледаше в очите и си играеше многозначително с най-горното копче на униформената блуза. Изглеждаше добре в нея. Харесваше му как я изпълва.

Вече съм пораснала.

— Ти си от Тексас — каза той, като се наслаждаваше как изпълва блузата, как плътно е прилепнал панталонът й. — В Тексас всичко е пищно, нали?

— Намеци ли ми правите, доктор Еймъс? — провлече тя по тексаски.

Представяше си я мъртва. Представяше си я да лежи мъртва на земята в локва кръв. Представяше си я гола върху металната маса. Една от заблудите в живота е, че мъртвите тела не могат да бъдат секси. Но голото тяло си е голо тяло ако човекът е привлекателен и не е бил мъртъв дълго време. Ако някой мъж твърди, че никога не си е фантазирал за хубава жена, която е мъртва, значи лъже. Полицаите закачваха снимки на хубавите жертви по дъските си. Мъжете съдебни медици изнасяха лекции на полицаите и им показваха снимки, като нарочно избираха такива, които ще им харесат. Джо беше виждал всичко това. Знаеше как работи схемата.

— Ако се справиш добре на възстановката и изглеждаш хубава, като те убият — каза той на Джени — ще ти направя вечеря. Аз съм изтънчен познавач на вина.

— Но сте и сгоден.

— Тя е на конференция в Чикаго. Може би ще я затрупа снегът там.

Джени стана. Погледна часовника си, а после и него.

— Коя ви беше любимка преди мен?

— Ти си специална — каза той.