Хищник

53

Страдала е.

— Където и да я е държал, тя е страдала от ухапванията, които са били болезнени, сърбящи и ужасни — каза Скарпета.

— Комари? — изрази предположение Бентън.

— Само един? Само едно ужасно ухапване между лопатките? Никъде другаде по тялото й няма подобни охлузвания с локални възпаления, освен по лактите и коленете — продължи тя. — Леки ожулвания, каквито можеш да очакваш, ако някой коленичи или се подпира на лакти по грапава повърхност. Но онези охлузвания са нещо съвсем различно.

И тя отново посочи възпаленото място между лопатките.

— Била е на колене, когато я е застрелял — каза Бентън. — Съдя по кръвта върху панталона. Можеш ли да получиш ожулвания по коленете, ако си с панталон, докато коленичиш?

— Възможно е.

— Което означава, че първо я е убил, а после Я е разсъблякъл. Но това вече е друга история, нали? Ако наистина е искал да я унижи сексуално и да я тормози, тогава щеше да я накара да се съблече, да коленичи гола, да налапа цевта на пушката, а той да натисне спусъка.

— А гилзата в ректума й?

— Вероятно гняв. А може би е искал да я намерим, за да я свържем със случая във Флорида.

— Казваш, че може да е била убита импулсивно, вероятно от гняв? Но твърдиш също, че има и голяма доза предумисъл, игра, като че ли е искал да свържем този случай с онзи обир? — изрази гласно мислите си Скарпета и го погледна многозначително.

— Всичко това означава нещо, поне за него. Добре дошла в света на агресивните социопати!

— Е, едно нещо е ясно — каза тя. — Известно време е била държана на място, където има активна дейност на инсекти. Може би червени мравки, или паяци, а нормалните хотели или къщи не гъмжат от тях, не и тук. Не и по това време на годината.

— Освен тарантулите. Те обикновено са домашни любимци и не зависят от времето — каза Бентън.

— Била е отвлечена на друго място. Къде точно е намерено тялото? — попита тя. — Точно при Уолдън Понд ли?

— На около петнадесет метра от една пътека, която не се използва много по това време на годината, но все пак минават хора. Едно семейство, излязло на излет до езерото, я намерило. Кучето им влязло в гората и започнало да лае.

— На какво може да се натъкне човек при една невинна разходка до езерото — каза Скарпета, докато преглеждаше на екрана доклада от аутопсията.

— Не е стояла там дълго, тялото й е било изхвърлено след смрачаване — каза тя. — Ако това, което чета тук, е вярно. Има смисъл да е било след смрачаване. А вероятно я е оставил там, встрани от пътеката, за да не рискува някой да го види. Ако по някаква случайност се появи някой, макар да е малко вероятно след здрач, човекът не би могъл да го види, защото той е бил в гората с нея. А това тук — и тя посочи закритото лице и увитите като памперс панталони — може да се направи за минути, ако си го обмислил предварително, тоест вече си изрязал дупките за очи, тялото е било голо и така нататък. Всичко това ме кара да мисля, че извършителят познава района.

— Звучи правдоподобно.

— Огладня ли или мислиш да стоиш тук цял ден?

— Кажи ми какво си направила и ще реша.

— Risotto alia Sbirraglia. Познато също като ризото с пиле.

— Sbirraglia? — и той хвана ръката й. — Това някакво екзотично венецианско пиле ли е?

— Доколкото знам, идва от sbirri, една от обидните думи за „полиция“. Малко хумор в един ден, който не е много забавен.

— Не разбирам какво общо може да има полицията с едно пилешко ястие?

— Ако може да се вярва на кулинарните ми източници, когато австрийците окупирали Венеция, това било любимото ястие на местната полиция. Мислех си и за бутилка „Soave“ или за по-плътното „Piave Pinot Bianco“. Имаш и ги двете в избата, а както казват венецианците: „Който пие добре, спи добре, а който спи добре, не мисли зло, не върши зло и отива в рая“ или нещо подобно.

— Опасявам се, че никое вино на света не може да ме откъсне от мислите ми за злото — каза Бентън. — А и не вярвам в рая. Само в ада.