Хищник

40

Кръглата месингова глава светеше като луна на екрана.

В оръжейната лаборатория на Масачузетската щатска полиция оръжейният експерт Том седеше сред компютри и сравнителни микроскопи в слабо осветена стая, където Националната интегрирана балистична информационна система — NIBIN — най-сетне отговори на неговото запитване.

Пред погледа му стояха увеличените образи на фини нарези и бразди, направени от металните части на пушка по месинговите глави на две гилзи. Двата образа бяха насложени един върху друг, двете половини бяха свързани, микроскопичните подписи, както Том ги наричаше, пасваха идеално.

— Разбира се, за протокола, наричам това „възможно“ съвпадение, докато не го потвърдя със сравнителния микроскоп — обясняваше Том по телефона на доктор Уесли, легендарния Бентън Уесли. — Което означава, че съдебният лекар от окръг Броуърд трябва да ми изпрати неговите доказателства, а за щастие това не е проблем. Засега само ще ви кажа, че съм почти сигурен, че това ще даде съвпадение в базата данни. По мое мнение, отново предварително, разбира се, двете гилзи са изстреляни от една и съща пушка.

Той изчакваше реакция от другата страна на линията и се чувстваше зареден, екзалтиран, сякаш беше ударил две уискита на екс. Да кажеш такава новина беше все едно да съобщиш на следователя, че е ударил джакпота.

— Какво знаете за случая в Холивуд? — попита доктор Уесли, без дори следа от благодарност в гласа.

— Първото, което знам е, че е решен — отговори Том оскърбен.

— Не мисля, че ви разбирам — каза доктор Уесли със същия неблагодарен тон.

Той беше високомерен и не оценяваше заслугите на хората, съвсем естествено. Том не го познаваше лично, никога не беше разговарял с него и не знаеше какво да очаква. Но беше чувал за него и за кариерата му във ФБР, а всеки знаеше как федералните агенти се правеха на много важни, експлоатираха местните следователи и се отнасяха с тях като с нисшестоящи, а накрая обираха лаврите, ако случаят приключеше успешно. Той беше един арогантен негодник. Естествено. Нищо чудно, че Тръш го накара да говори директно с легендарния доктор Бентън Уесли. Тръш не искаше да се занимава нито с него, нито с всеки друг, който е бил във ФБР или сега е там или дори работи с Бюрото.

— Преди две години — поясни Том, като вече нямаше и следа от дружелюбие в гласа.

Прозвуча вяло и тъпо. Така казваше и жена му, когато егото му беше наранено, и той справедливо реагираше. Имаше право да реагира, но не искаше да звучи вяло и тъпо, сякаш някой го е ударил с дъска по главата, както казваше жена му.

— В Холивуд имаше обир в хранителен магазин — продължи той, като се опитваше да не звучи вяло и тъпо. — Един тип влязъл с гумена маска на главата и насочил пушка. Прострелял хлапето, което метяло пода, а после управителят го застрелял в главата с пистолет, който държал под щанда.

— И са пуснали гилзата в NIBIN?

— Изглежда, за да проверят дали този с маската не е свързан и с други неразкрити случаи.

— Не разбирам — каза отново доктор Уесли и беше явно, че търпението му се изчерпва. — Какво е станало с оръжието, след като маскираният е бил застрелян? Би трябвало полицията да го е прибрала. А сега изведнъж отново е използвано при убийство в Масачузетс?

— И аз това попитах експерта в окръг Броуърд — отвърна Том, като полагаше всички усилия да не звучи вяло и тъпо. — Той каза, че след като е провел тестова стрелба с пушката, я е върнал на холивудската полиция.

— Е, мога да ви уверя, че сега не е там — каза доктор Уесли, като че ли говореше на малоумен.

Том гризеше една кожица в дъното на нокътя си, докато закърви — стар навик, който влудяваше жена му.

— Благодаря! — и доктор Уесли затвори телефона, един вид освободи се от услугите му.

Том пренасочи вниманието си към микроскопа, където беше поставена въпросната гилза, червена пластмасова гилза от дванадесеткалиброва пушка с месингова глава, по която личеше необичайна следа, направена от ударника. Беше превърнал този случай в свой приоритет. Беше прекарал целия ден на този стол, а сега и вечерта, като използва пряка и косвена светлина, въртя образа на 90 и 180 градуса, запази всяка снимка като отделен файл, при това го прави многократно със следите от цевните нарези, от ударника и от изхвърлянето, преди да ползва базата данни на NIBIN.

А после трябваше да чака резултатите часове наред, докато в същото време семейството му излизаше на кино без него. Тръш пък беше на официална вечеря и го помоли да се обади на доктор Уесли, но забрави да му даде номера на прекия му телефон, поради което се наложи Том да звъни в болница „Маклийн“, да стои и да чака, а след това да се отнасят с него в началото като с пациент. Смяташе, че му дължат поне малко признание за усилията. Но доктор Уесли не можа да си направи труда да каже „Браво, свършихте добра работа“ или „Не мога да повярвам, че сте получили резултати толкова бързо или че въобще имате някакви резултати.“ Имаше ли той дори бегла представа колко трудно беше да се прекара една гилза през NIBIN? Повечето експерти дори нямаше и да опитат.

Гледаше гилзата. Досега не беше имал гилза, взета от задника на мъртвец.

Погледна часовника си и набра домашния телефон на Тръш.

— Отговори ми само на един въпрос — каза той, когато Тръш вдигна телефона. — Защо ме накара да говоря с доктор Шибано ФБР? Едно „благодаря“ дори не ми каза.

— Бентън ли имаш предвид?

— Не, имам предвид Бонд. Джеймс Бонд.

— Той е приятен тип. Не знам защо си се наежил — просто имаш особено отношение към федералните, един вид непоносимост. И знаеш ли още какво, Том? — Тръш май беше пийнал. — Нека ти кажа нещо. NIBIN е собственост на Федералните, значи ти също. Откъде мислиш е дошло цялото това оборудване, на което толкова се радваш, и твоето обучение, което ти позволява да си седиш по цял ден на стола и да си вършиш работата? Е, познай? От федералните.

— В момента нямам нужда да чуя точно това — отвърна Том, който беше подпрял слушалката с брадичка, докато шареше по клавиатурата, за да затвори всички файлове и да се прибере в празния си дом, защото семейството му беше на кино без него.

— Освен това, само за информация, Бентън напусна Бюрото много отдавна и вече няма нищо общо с тях.

— Исках само да прояви малко благодарност. Това е. За пръв път имаме такова съвпадение в NIBIN за гилза от пушка.

— Благодарност ли? За какво да е благодарен? За това, че гилзата от задника на мъртвата му дама съвпада с пушка на мъртвец, която трябва да е под надзора на шибаната холивудска полиция или да е предадена вече за скрап? — каза Тръш с висок глас, като не изневери на склонността си да ругае, когато е пил. — Нека ти кажа, изобщо не е благодарен. Сигурно в този момент му иде единствено да се напие до козирката, както и на мен…