Хищник

17

През прозорците на заседателната зала се виждаха палмите, които се огъваха под напора на вятъра. „Ще завали“, помисли си Скарпета. Изглежда се задаваше силна гръмотевична буря, а Марино отново закъсняваше и още не беше отговорил на обажданията й.

— Добро утро и да започваме — каза тя на колегите си. — Чака ни много работа, а вече е девет без петнадесет.

Тя мразеше да закъснява. Мразеше да закъснява и по чужда вина, а в този случай вината беше на Марино. Отново Марино. Той проваляше плановете й. Проваляше всичко.

— Довечера заминавам за Бостън — каза тя. — Освен ако по някакви неведоми пътища резервацията ми отново не се окаже отменена.

— В авиокомпаниите е такава каша — вметна Джо. — Нищо чудно, че повечето фалират.

— Помолиха ни да прегледаме един холивудски случай, вероятно самоубийство, около което обаче има странни обстоятелства — започна тя.

— Първо искам да кажа нещо — рече Винс, оръжейният експерт.

— Давай — насърчи го Скарпета, като извади от един плик няколко снимки 20х25см и започна да ги раздава на насядалите около масата.

— Преди около час някой е провел тестова стрелба в закритото стрелбище — каза Винс, като гледаше многозначително към Джо. — Не е отбелязано в графика.

— Мислех да се запиша снощи, но съм забравил — отвърна Джо. — Никой не чакаше за стрелбището.

— Трябва да се записваш предварително. Само така можем да следим…

— Изпробвах нова техника при желатина, като използвах топла вода вместо студена, за да видя дали ще се отрази на характеристиките му. Оказа се, че има разлика от един сантиметър. Добри новини. Издържа.

— Сигурно при всяко забъркване се получава разлика от плюс минус един сантиметър — каза с раздразнение Винс.

— Не можем да използваме некачествени блокове, затова постоянно проверявам характеристиките им и се опитвам да ги подобря. Налага ми се да прекарвам доста време в оръжейната лаборатория. Не че го искам.

Джо хвърли поглед на Скарпета:

— Желатинът е едно от задълженията ми.

И отново я погледна.

— Надявам се да си сложил буфери преди да започнеш да бомбардираш стената — каза Винс. — Казвал съм ти го и преди.

— Знаете правилата, доктор Еймъс — намеси се Скарпета.

Пред колегите му винаги го наричаше „доктор Еймъс“ вместо „Джо“. Показваше към него повече уважение, отколкото заслужаваше.

— Всичко трябва да се записва в дневника — добави тя. — Всяко изнесено оръжие, всеки патрон, всяка тестова стрелба. Протоколът трябва да се спазва.

— Да, госпожо.

— Има и правна страна на въпроса. Повечето от нашите случаи завършват в съда — допълни тя.

— Да, госпожо.

— Добре. А сега да се залавяме за работа — каза тя и им разказа за Джони Суифт.

Каза им, че в началото на ноември е претърпял операция на китките на ръцете, скоро след която дошъл в Холивуд, за да живее при брат си. Били са еднояйчни близнаци. В деня преди Деня на благодарността брат му Лоръл отишъл на пазар и се върнал в къщата около четири и половина следобед. След като внесъл покупките, той открил доктор Суифт мъртъв на дивана с огнестрелна рана в гърдите.

— Спомням си бегло този случай — каза Винс. — Беше в новините.

— Аз пък помня доктор Суифт много добре — рече Джо. — Често се обаждаше на доктор Селф. Веднъж, когато бях в нейното шоу, той се обади и я засипа с какви ли не въпроси и коментари за Синдрома на Туре, но аз бях съгласен с нея, че това най-често е само едно извинение за непристойно поведение. Той обаче се впусна да обяснява за някаква неврохимична дисфункция, за някакви нарушения в мозъка. Голям експерт — каза Джо саркастично.

Никой не се интересуваше от участията на Джо в шоуто на доктор Селф. Или в което и да е друго шоу.

— А гилзата и оръжието? — обърна се Винс към Скарпета.

— Според полицейския доклад Лоръл Суифт е видял една пушка на земята, на около метър зад дивана. Не е намерена гилза.

— Това е малко странно. Застрелва се в гърдите, а после успява някакси да хвърли пушката зад дивана. — Отново Джо разсъждаваше на глас. — Не виждам пушката на снимките от местопрестъплението.

— Братът твърди, че е видял пушката на пода зад дивана. Повтарям — твърди. След малко ще стигнем до това — каза Скарпета.

— Намерени ли са следи от барут по него?

— Съжалявам, че Марино не е тук, тъй като той е нашият следовател по случая и работи в тясно сътрудничество с холивудската полиция — каза Скарпета с професионален тон, без да показва какво изпитваше към него. — Знам само, че дрехите на Лоръл не са били тествани за следи от барут.

— А ръцете му?

— Имало е следи от барут, но той твърди, че е хванал брат си, разтърсил го, оцапал се е с кръв. Така че теоретично това може да обясни следите. Ето още няколко подробности. Когато е умрял, китките му са били с шини, алкохолът в кръвта 0,1 промила, а според полицейския доклад в кухнята е имало множество празни бутилки от вино.

— Сигурни ли сме, че е пил сам?

— За нищо не сме сигурни.

— Щом е имал шини на ръцете и току-що е претърпял операция, едва ли му е било много лесно да държи тежка пушка.

— Съгласна съм — каза Скарпета. — А ако не можеш да използваш ръцете си, тогава какво?

— Използваш краката.

— Възможно е. Опитах с моята 12-калиброва „Ремингтън“. Незаредена, разбира се — внесе малко хумор тя.

Беше провела експеримента сама, защото Марино не се появи. Не се обади. Не му пукаше.

— Нямам снимки от демонстрацията — продължи тя, като прояви достатъчно дипломатичност и премълча, че ги няма, защото Марино не се беше появил. — Но можем да заключим, че при изстрела пушката е отскочила назад или пък кракът му се е мръднал и я е ритнал, така че да падне зад дивана. При положение че се е самоубил. Между другото, по палците му няма охлузвания.

— Контактна рана ли е?

— Плътността на саждите по ризата му, ръбът, диаметърът и формата на раната, липсата на следи от капачката, която все още е била в тялото, говорят за контактна рана. Проблемът е, че има едно голямо несъответствие, което по мое мнение се дължи на факта, че съдебният лекар е разчитал на рентгенолог за определяне на разстоянието.

— Кой?

— Случаят е на доктор Бронсън — каза тя и няколко души изпъшкаха.

— Господи, та той е на възрастта на Папата! Кога най-сетне ще се пенсионира?

— Папата умря — прояви чувството си за хумор Джо.

— Благодаря за информацията.

— Рентгенологът е решил, че това е, цитирам, „рана от разстояние“ — продължи Скарпета. — Разстояние от поне един метър. И сега вече имаме убийство, защото няма как да държиш цевта на пушката на един метър разстояние от собствените си гърди, нали?

Няколко кликвания на мишката и върху интерактивната бяла дъска се появи дигитална рентгенова снимка на фаталната за Джони Суифт рана. Сачмите от патрона изглеждаха като дъжд от бели балончета на мъглявия фон на ребрата.

— Сачмите са се разпръснали — посочи Скарпета — и да отдадем на рентгенолога заслуженото, наистина това разпръскване отговаря на разстояние от метър, метър и двадесет, но аз лично смятам, че това, което е пред нас, е идеален пример за ефекта на билярдната топка.

Тя махна снимката от дъската и взе няколко стилописеца, различни за отделните цветове.

— Първите сачми забавят скоростта си, когато навлизат в тялото и биват ударени от тези зад тях, в резултат на което се получава рикошет и разпръскване, наподобяващо разпръскването при стрелба от разстояние — започна да обяснява тя, като рисуваше червени рикоширащи точици, удрящи сини точици подобно на билярдни топки. — По този начин се симулира рана от разстояние, а всъщност имаме контактна рана.

— Никой от съседите ли не е чул изстрел?

— Изглежда не.

— Вероятно повечето хора са били на плажа или извън града за Деня на благодарността.

— Възможно е.

— Каква е пушката и чия е била?

Единственото, което можем да кажем, е, че е дванадесети калибър, съдейки по сачмите — отвърна Скарпета. — Както изглежда, пушката е изчезнала преди да се появи полицията.