Кракатит

XVIII

Карсон седна, запали много дебела пура и дълбоко се замисли.

— Тц, тц-тц — изцъка той след малко. — Значи и при вас избухна. Кога? Точната дата?

— … Не помня вече.

— Кой ден от седмицата?

— … Не знам. Струва ми се… два дни след неделята.

— Значи, във вторник. А в колко часа?

— Май беше… след десет вечерта.

— Точно така. — Карсон замислен издухваше дима. — И нашата експлозия… както вие благоволявате да се изразявате, стана „от само себе си“… във вторник, в десет и тридесет и пет. Имате ли някакви наблюдения?

— Не. Аз спях по това време.

— Ъхъ. Експлозиите стават и в петък, към десет и половина. Във вторник и в петък. Това е установено експериментално — обясни той в отговор на учудения поглед на Прокоп. — Оставяхме свободно да лежи един милиграм Кракатит и го наблюдавахме денонощно. Избухваше редовно във вторник и петък в единадесет и половина. Седем пъти. А веднъж и в понеделник в десет и двадесет и девет. Ъхъ.

Прокоп се задоволи да прояви мълчаливо изумление.

— През Кракатита преминава синя искра — добави замислено Карсон — и тогава настъпва експлозията.

Беше толкова тихо, че Прокоп чуваше тиктакането на Карсоновия часовник.

— Такива ми ти работи — въздъхна Карсон и отчаяно прекара пръстите си през червеникавата си четинеста коса.

— Какво може да означава това? — изпъшка Прокоп. Карсон сви рамене. — А вие — каза той, — вие какво всъщност си помислихте, когато… избухна… „от само себе си“?

— Нищо — отговори уклончиво Прокоп. — Не съм мислил… чак толкова.

Карсон изръмжа нещо обидно.

— Впрочем — поправи се Прокоп — тогава ми хрумна, че това… може би… се дължи… на електромагнитните вълни.

— Аха. Електромагнитните вълни. И ние си ги помислихме. Отлична идея, само че глупава. За съжаление съвсем глупава. Ъхъ.

Сега вече Прокоп наистина се смути.

— Първо — изтъкна Карсон, — безжичните вълни не се скитат по света само във вторник и петък в десет и половина, нали? И, второ, не бива да се съмнявате, че ние веднага ги изпробвахме. И късите, и дългите, и всички възможни. И на вашия Кракатит всичко това не му направи ей толкова впечатление — и той показа една нищожна част от нокътя си. — Но във вторник и петък… в десет и половина… му скимва ей тъй „от само себе си“ да експлодира. И знаете ли още какво?

Прокоп, разбира се, не знаеше.

— Още това. От известно време… от около половин година или нещо такова… европейските безжични станции не могат да се поберат в кожата си. Нещо, знаете ли, смущава предаванията им. Съвсем редовно. Случайно… винаги във вторник и петък в десет и половина през нощта. Какво казахте?

Прокоп не беше казал нищо, само си търкаше челото.

— Да, да, във вторник и в петък. Наричат ги заглушаващи предавания. Телеграфистите чуват пращене в слушалките и това е; момчетата могат да полудеят. Досадно, нали? — Карсон си свали очилата и започна добросъвестна да ги бърше. — Отначало… отначало мислеха, че причина са магнитните бури или нещо подобно. Но когато видяха, че механизмът работи… съвсем редовно… във вторник и петък… С една дума Маркони, Т. С. Ф., Грансрадио и някакви си там министерства на пощите, марината, на търговията, на вътрешните работи и не знам на какво още са готови да платят двадесет хиляди лири на оная умна глава, която разгадае загадката. — Карсон отново си сложи очилата и весело се провикна. — Предполагат, че е някаква нелегална станция, която се забавлява във вторник и петък да смущава предаванията. Кажете, не е ли върховна глупост? Частна станция, която ей така, за майтап изхвърля най-малко сто киловата на вятъра! Тфу! — Карсон се изплю.

— Във вторник и в петък — обади се Прокоп, — значи едновременно… заедно с…

— Странно, нали? — подхвърли многозначително Карсон. — Всичко го има записано: Във вторник на еди-коя си дата в десет тридесет и пет и няколко секунди смущения във всички радиостанции от Ревал и така нататък. И в същата секунда на нас ни експлодира „от само себе си“, както вие благоволихте да забележите, известна част от вашия Кракатит. Е? Как? Освен това следващия петък в десет часа двадесет и седем минути и няколко секунди пак смущение в предаването и избухване. Също така и идния вторник в десет и трийсет взрив и смущения в предаването. И тъй нататък. По изключение, някак си извън програмата, смущения веднъж и в понеделник, в десет двадесет и девет и тридесет секунди. И пак избухване. Точно на секундата. Осем случая с осем експлозии. Майтап, нали? Какво мислите?

— Н… не знам — измънка Прокоп.

— Е, и още нещо — каза Карсон след продължителен размисъл. — Томеш работи при нас. Некадърник, но е узнал нещо. Той поиска да се монтира високофреквентен генератор в лабораторията и заключи вратата под носа ни. Негодник. Никога през живота си не съм чувал в обикновената химия да се работи с високофреквентни апаратури? Какво ще кажете, а?

— Е… разбира се — опита се да отклони отговора Прокоп, отправил неспокоен поглед към собствения си новеничък агрегат в ъгъла.

Карсон бързо долови погледа му.

— Хм — каза той, — и вие имате такава играчка, а? Хубава трансформаторче. Колко ви излезе?

Прокоп се смръщи, но Карсон тихо засия.

— Та мисля си значи — заговори той с нарастващо тържествуване, — че би било чудесно, ако ни се удаде… с помощта на висока фреквентност, например… в искровото поле… на някакво вещество… или по някакъв подобен начин… да накараме да трепти, да разклатим, да разхлабим вътрешната структура така, че да бъде достатъчно само едно докосване отдалече… с някакви вълни… с бомбардиране… с осцилации или дявол знае с какво, и веществото да се разпадне, а? Бум! На разстояние! Какво ще кажете?

Прокоп не каза нищо, а Карсон, смучейки с удоволствие пурата си, не го изпускаше от поглед.

— Знаете ли, аз не съм електричар? — подхвана той след малко. — На мене ми го обясни един учен, но да пукна, ако съм разбрал нещо. Този тип взе да ми се фука с разните му там електрони, йони, елементарни кванти, не им помня всичките названия; накрая университетското светило заяви и отсече, че тая работа изобщо е невъзможна. Виждате ли, драги, каква сте я забъркал! Открили сте нещо, което според световния капацитет не е възможно…

— Наложи се и сам да си обясня тая работа — продължи той — по най-занаятчийски начин. Да предположим значи, че на някой му бръмне в главата… да създаде неустойчиво химическо съединение… от някаква оловна сол. Споменатата сол е голям дявол: по никакъв начин не дава съединение, разбирате ли? Ето защо химикът пробва всичко възможно… като побъркан; и тогава, да допуснем, си спомня случайно, че в януарския брой на „The Chemist“ някой е твърдял в някаква статия, че споменатата флегматична сол е отличен кохерер… детектор на електрически вълни. И на него му идва идея. Глупавата и гениална идея, че би могъл може би с помощта на електрическите вълни да подобри настроението на упоритата сол, нали? Да я пришпори, да я накара да затанцува, да я поотупа като възглавница с перушина, нали? Ъхъ, ами да, на човек най-хубавите идеи му идват от идиотщина. Тогава той си набавя едно такова смешно трансформаторче и се залавя за работа; какво точно е вършил, това засега си остава негова тайна, но в края на краищата… получава търсеното съединение. Дявол да го вземе, получава го. Най-вероятно го е получил благодарение на осцилацията. Виждате ли, на стари години трябва да започна да уча физика: говоря смешни работи, нали?

Прокоп промърмори нещо съвсем неразбираемо.

— Няма значение — заяви спокойно Карсон. — Важното е, че засега не се разпада; аз глупакът си мисля, че съединението е придобило нещо като електромагнитна структура или подобно. Ако тази структура се накърни, тогава съединението… ще се разпадне, нали? За щастие около десет хиляди редовни радиостанции и няколкостотин незаконни поддържат в атмосферата на земята такъв елекромагнитен климат, такава хм — хм, осцилационна баня, която е крайно благоприятна за създадената структура. И така тя не се разпада…

Карсон се позамисли.

— А сега — подхвана той отново, — сега си представете, че на този свят някакъв дявол или някой нехранимайко разполага със средство, което идеално смущава електрическите вълни. Просто ги заличава или нещо такова. Представете си, че бог знае защо — той го прави винаги във вторник и петък в десет и половина часа през нощта. В тази минута и в тази секунда безжичната връзка по света се прекъсва; но в същата минута и в същата секунда става нещо навярно и в… в лабилното съединение, доколкото то в момента не е изолирано… да кажем в… порцеланова кутийка; нещо в него се нарушава… нещо се пръска и то се… то се… разпада — завършва Прокоп.

— Да, разпада се. Експлодира. Интересно, нали? Един учен човек ми го обясняваше — дявол да го вземе, как го казваше? — казваше, че — че…

Прокоп скочи и хвана Карсон за реверите.

— Слушайте — запелтечи той страшно развълнуван, — ако… разпилеем значи… Кракатита… ей тук да кажем… или където и да било… просто по земята… — тогава следващия вторник или петък в десет и половина часа всичко ще хвръкне във въздуха. Ами да. Ще ме удушите, моля ви се.

Прокоп пусна Карсон и бързо заснова из стаята, като гризеше ноктите си от ужас.

— Ясно — мърмореше той, — ясно! Никой не бива да про-произ-вежда Кракатит.

— Освен Томеш — подхвърли Карсон скептично.

— Стига моля ви — сепна се Прокоп, Той не е в състояние да го направи!

— Е — възрази съмнително Карсон, — не знам какво сте му разкрили.

Прокоп се спря като закован.

— Представете си — заговори той трескаво, — представете си например… в-в-война! Който притежава Кракатита, ще може… ще може… когато си поиска…

— Засега само във вторник и петък.

— … да хвърли във въздуха… цели градове… цели армии… и всичко! Стига… стига само да разпръсне… Представяте ли си?

— Да, да. Великолепно.

— И затова… в интерес на света и човечеството… аз никога… никога няма да го дам!

— В интерес на човечеството — промърмори Карсон. — Знаете ли, главното сега, което е в интерес на човечеството, е да се намерят координатите на тази — тази.

— На какво?

— На тази проклета радиостанция на анархистите.