Кракатит

XL

Валеше. С бялата кърпа на парламентьор дойде дебелият cousin и предложи на Прокоп да остави тази работа; щял да си получи отново лабораторията и другите там неща. Прокоп заяви, че няма да се махне оттук, освен ако го хвърлят във въздуха; но преди това сам щял да им даде да разберат, ще видят на какво бил способен! С тази неясна заплаха cousin се върна обратно в замъка; там, изглежда, не можеха да понесат, че главният вход към замъка е блокиран, но не искаха да вдигат много шум около тая история.

Доктор Крафт, пацифистът, преливаше от войнствени и необуздани предложения; да прекъснат електрическия кабел за замъка; да им спрат водата; да произведат някакъв задушлив газ и да го пуснат в замъка. Холц намери стари вестници; из тайнствените си джобове извади пенсне и четеше по цял ден, невероятно напомнящ на доцент от университета. Прокоп неукротимо скучаеше; гореше от жажда за някакъв велик подвиг, но не знаеше как да я утоли. Накрая остави Холц да пази къщичката и тръгна с Крафт из парка.

В парка не се виждаше никой; неприятелските сили навярно бяха съсредоточени в замъка. Обиколиха замъка чак до другата страна, където бяха сайвантите и конюшните.

— Къде е Уърлуинд? — попита внезапно Прокоп. Крафт му посочи едно прозорче на около три метра височина.

— Наведете се и се подпрете — прошепна Прокоп, качи се на гърба му и се изправи на раменете му, за да погледне вътре. Крафт едва издържаше тежестта му; а сега пък на всичкото отгоре се е разтанцувал върху раменете му — какво ли прави там горе? Някаква тежка рамка полетя към земята, от стената се зарони мазилка; и изведнъж времето му олекна, смаяният Крафт вдигна глава и едва не извика; горе ритаха два дълги крака и изчезнаха в прозорчето.

Принцесата тъкмо подаваше на Уърлуинд парче хляб и гледаше замислено красивото му око, когато чу шум от прозорчето; в полумрака на топлата конюшня тя забеляза познатата и обезобразена ръка да изкъртва мрежата на прозорчето. Притисна ръце към устните си, за да не извика.

С ръцете и главата напред Прокоп се свлече в яслата на Уърлуинд; ето го вече скочил на земята, ожулен наистина, но цял; и запъхтян направи опит да се усмихне.

— Тихо — ужаси се принцесата, тъй като конярят беше зад вратата; и увисна на врата му:

— Прокопокопак!

Той посочи прозорчето: оттам и бързо навън!

— Къде? — попита принцесата и глезено го целуна.

— В портиерната.

— Глупчо! Колко души сте там?

— Трима.

— Виждаш ли, че не става! — Помилва го по лицето.

— Не се безпокой.

Прокоп бързо съобразяваше как да я отвлече инак; но в конюшнята беше полумрак, пък и конската миризма беше някак си възбуждаща; очите им заблестяха и устните им се впиха в страстна целувка. За секунда тя се огъна; но се отдръпна бързо, като дишаше учестено:

— Махай се оттук! Махай се!

Стояха един срещу друг разтреперани; усещаха, че страстта, която ги обзема, е нечиста. Той се обърна и изви едно от железата на яслата; чак тогава се овладя донякъде… Обърна се към нея; видя, че беше сдъвкала и разкъсала на парчета носната си кърпичка; притисна я бързо до устните си и, без да продума, му я подаде като награда или за спомен. Той пък целуна крайчеца на кърпата, който преди малко беше държала треперещата й ръка. Никога не бяха се обичали така необуздано, както, сега, когато дори не смееха да проговорят и се страхуваха да се докоснат един до друг. В пясъка на двора изскърцаха нечии стъпки; принцесата му даде знак, Прокоп се изхвърли върху яслата, хвана се за някакви куки на тавана и в краката напред се изхлузи през прозореца. Когато падна на земята, доктор Крафт го прегърна от радост.

— Прерязахте сухожилията на конете, нали? — прошепна той кръвожадно; смяташе навярно, че това е оправдана военна мярка.

Прокоп мълчаливо бягаше към портиерната, пришпорван от грижата си за Холц Още отдалеч видя ужасната действителност: двама мъжаги стояха на вратата, градинарят заглаждаше следите от борбата върху пясъка, желязната врата беше полуотворена и Холц беше изчезнал; а ръката на единия от мъжете беше превързана с кърпа, защото Холц навярно го беше ухапал.

Прокоп се оттегли в парка свъсен и ням. Доктор Крафт си мислеше, че командирът му замисля нов боен план и не го безпокоеше: а Прокоп с тежка въздишка седна на един пън и се задълбочи в съзерцание на някакви разкъсани дантелени парцалчета.

По пътечката се зададе работник, който тикаше количка с окапали листа. Крафт, обхванат от подозрение, се нахвърли отгоре му и страшно го наби: при това загуби пенснето си, а без пенсне не можеше да го намери; тогава взе количката като плячка, изоставена на бойното поле, и забърза с нея при началника си.

— Избяга — доложи той и късогледите му очи победоносно пламтяха. Прокоп само мърмореше и продължаваше да се взира в бялото и меко нещо, което трепкаше между пръстите му. Крафт се зае с количката, като се чудеше за какво може да послужи този трофей; накрая му хрумна да я обърне с дъното нагоре и засия.

— Може да се седи на нея!

Прокоп се вдигна и тръгна към езерото; доктор Крафт след него, заедно с количката, може би за транспортиране на бъдещите ранени. Обсадиха плавалнята, построена на колове във водата. Прокоп прегледа кабините; най-голямата беше на принцесата, в нея бяха останали още едно огледало и гребен с няколко косъма по него, чифт фуркети и рунтава хавлия и сандалки интимни и изоставени нещица. Прокоп забрани на Крафт да влиза там и зае с него мъжката кабина от другата страна. Крафт сияеше: сега рече разполагаха й с флотилия, състояща се от два каяка, кану и тумбеста лодка, техният, един вид, Супердреднауд. Прокоп дълго се разхождаше мълчаливо по палубата на плавалнята над сивата водна повърхност: след това хлътна в кабината на принцесата, седна на шезлонга й, взе в ръце рунтавата й хавлия и зарови лице в нея. Доктор Крафт, който въпреки невероятната липса на наблюдателни способности имаше някаква представа за тайната на Прокоп, щадеше чувствата му; въртеше се на пръсти из къпалнята, изливаше с едно гърне водата от тумбестия боен кораб и търсеше веслата. Откри голям боен талант у себе си; осмели се да излезе на брега и надонесе в къпалнята камъни от най-различен калибър, дори и десеткилограмови балвани, извадени от язовирната стена; след това се залови да изкъртва една по една дъските от мостчето, което водеше от сушата към къпалнята; впоследствие те останаха съединени със сушата само чрез две голи греди. Откъртените дъски му доставиха материал за затваряне на входа, а освен това и скъпоценни ръждясали гвоздеи, които накова в лопатите на веслата с острието навън. Така се получи едно страшно и наистина убийствено оръжие. Като направи всичко това и намери, че го е направил добре, той изпита желание да се похвали на командира си; последният обаче се беше заключил в кабината на принцесата и може би дори не дишаше, толкова беше тихо там. Доктор Крафт се изправи над сивата повърхност на езерото, което хладно и тихо се плискаше; от време на време водата избълбукваше, когато над повърхността изскачаше риба, друг път зашумяваше папурът; доктор Крафт започна да се притеснява от самотата.

Той покашлюваше пред кабината на водача и от време на време казваше нещо полугласно, за да привлече вниманието му. Накрая Прокоп излезе със стиснати устни и странни очи. Крафт го разведе из новото укрепление, показа му всичко и дори демонстрира докъде може да хвърли камък по неприятеля, при което едва не цамбурна във водата. Прокоп не каза нищо, но го прегърна около врата и го целуна по лицето; и доктор Крафт, целият изчервен от щастие, беше готов да стори десет пъти повече, отколкото досега.

Седнаха на пейката край водата, където беше правила слънчеви бани мургавата принцеса. На запад се дигнаха облаците и се показаха безкрайно далечните, болнавозлатисти небеса; цялото езеро пламна, заблещука и се разнежи в бледо и трогателно сияние. Доктор Крафт развиваше нова теория за вечната война, за свръх правото, за спасяването на света чрез героизма; това беше в жестоко противоречие с мъчителната меланхолия на есенния сумрак, но за щастие доктор Крафт беше късоглед, а освен това и идеалист, от което следваше, че е напълно независим от случайностите на околната среда. Въпреки космическата красота на този миг и двамата зъзнеха от студ и бяха гладни. А ей там, на сушата, с кратки и забързани крачки вървеше Паул с кошница в ръка, озърташе се наляво и надясно и от време на време подвикваше със старческия си глас: „Куку! Куку!“ Прокоп отиде при него с бойния Кораб; на всяка цена искаше да разбере кой го праща.

— Никой, моля ви се — твърдеше старецът. — Но дъщерята, Алжбета де, е ключарка.

Малко остана да се разприказва за дъщеря си Алжбета; но Прокоп го погали по белите косички и предаде на оня безименен някой си, че е здрав и бодър.

Днес доктор Крафт пи, може да се каже, сам, бъбри, философства и накрая плю на цялата философия; делото, каза, делото било всичко. Прокоп потреперваше на пейката на принцесата и непрекъснато гледаше една и съща звезда, бог знае защо си беше избрал точно тази, оранжевата Бетелгойзе в горния край на Орион. Съобщението, което беше предал, че е здрав, не беше истина; чувстваше странни бодежи по ония места, където му се бяха появили хрипове и шумове на времето, в Тинице, виеше му се свят и зъзнеше в пристъпи на треска. А когато поиска да каже нещо, езикът му се преплете и така затрака със зъби, че доктор Крафт изтрезня и много се обезпокои. Веднага Сложи Прокоп да легне върху кушетката в кабината и го затрупа с всичко възможно, дори с рунтавата хавлия на принцесата, и започна да сменя на челото му мокри кърпи. Прокоп твърдеше, че е хванал хрема; към полунощ заспа и започна да бълнува, измъчван от кошмари.