Кракатит

XXI

— Почакайте — спря го Прокоп, — Позволете да ви представя. Инженер Карсон. Сър Реджиналд Карсон,

Сър Карсон трепна, но остана да седи с невъзмутимо достойнство; затова пък инженер Карсон подсвирна от изумление и се отпусна върху стола като човек, краката на когото са престанали да го слушат. Прокоп се спря на вратата и с необуздано злорадство се наслаждаваше на двамата господа.

— Е, как? — попита той накрая.

Сър Карсон се зае да прибира книжата си в папката.

— Разбира се, че ще бъде по-добре — каза той бавно — да ви посетя друг път.

— Останете, останете — прекъсна го Прокоп — Извинете, господа, случайно да сте роднини?

— О, не — обади се инженер Карсон По-скоро обратно.

— Кой от вас всъщност е истинският Карсон?

Никой не отговори; беше тягостно.

— Помолете тоя господин — каза остро сър Реджиналд — да ви покаже документите си.

— Моля — изтърси инженер Карсон, — но само след преждеговорившия. Да, да.

— А чии са обявите?

— Мои — заяви без колебание инженер Карсон. — Моя е идеята, господине. Позволете ми да констатирам, че дори и в нашия бранш безплатното използване на чужда идея се смята за безподобна мръсотия. Да, да.

— Позволете — обърна се сър Реджиналд към Прокоп с истинско негодувание, — това вече е прекалено. Нямаше ли да е смешно, ако се пускаше едно и също обявление под друго име. Аз просто бях принуден да приема факта, както го беше установил ей този господин.

— Аха — настъпи войнствено Карсон — и затова господинът си е присвоил и името ми, нали?

— Не ми остава нищо друго, освен да констатирам — отби удара сър Реджиналд, — че ей този тук господин не се нарича Карсон.

— В такъв случай как се казва? — попита бързо Прокоп.

— Не зная точно — процеди лордът с презрение.

— Карсон — обърна се Прокоп към инженера, — а кой е този господин?

— Конкуренцията — отговори Карсон с горчив хумор. — Това е същият господин, който с подхвърлени писма искаше да ме подмами на най-различни места. Навярно е искал да ме запознае там с някои много мили хора.

— С местната военна полиция, моля — промърмори сър Реджиналд.

В очите на инженер Карсон проблесна зло огънче и той предупредително се изкашля:

— Моля, да не се говори за това! Ясно.

— Господата искат ли да изяснят още нещо помежду си? — захили се Прокоп откъм вратата.

— Не, нищо повече — каза сър Реджиналд с достойнство; до този миг той не беше удостоил другия Карсон даже с поглед.

— В такъв случай — обърна се към тях Прокоп — първо аз ви благодаря за посещението. Второ — аз съм, много съм щастлив, че Кракатитът се намира в добри ръце, имам пред вид моите собствени, понеже ако имахте и най-малката надежда да го получите по друг път, аз навярно не бих бил толкова настойчиво търсена личност, нали? За тази недоброволна информация съм ви изключително благодарен.

— Не бързайте да ликувате — измънка Карсон. — Остава…

— той? — Прокоп посочи сър Реджиналд.

Карсон поклати глава.

— Ами! Неизвестният трети.

— Извинете — каза Прокоп почти обиден, — нима мислите, че съм повярвал нещо от онова, което ми наговорихте вчера.

Карсон със съжаление сви рамене.

— Е, както искате.

— На трето място — продължи Прокоп, — бих ви помолил да ми кажете къде е сега Томеш.

— Нали ви казах вече — подскочи Карсон, — аз нямам право. Елате в Балтин и готово.

— Тогава вие, господине — обърна се Прокоп към сър Реджиналд.

— Big your pardon — произнесе високият джентълмен, — но ще го запазя за себе си.

— Тогава, на четвърто място, ще ви помоля да не се изядете един друг. А пък аз ще отскоча…

— до полицията — подхвърли сър Реджиналд. — Много правилно.

— Радвам се, че сте съгласен с мене. Извинете, че ще ви заключа временно.

— Моля ви се — каза лордът вежливо, докато Карсон отчаяно се опитваше да протестира.

С голямо облекчение Прокоп заключи вратата, като остави отвън да пазят двама сервитьори, след което хукна към близкия участък; имаше намерение да даде там известни разяснения. Оказа се обаче, че нещата не са така прости; тъй като не можеше да обвини двамата чужденци в кражба на сребърни лъжички или поне в игра на макао, Прокоп беше доста затруднен да преодолее съмненията на полицейския началник, който очевидно го смяташе за луд. Накрая — може би само за да го оставят на мира — той даде на Прокоп един цивилен агент, един много опърпан и мълчалив субект. Когато пристигнаха в хотела, те завариха двамата сервитьори храбро да подпират вратата, обградени с огромно любопитство от страна на целия персонал. Прокоп отключи, а цивилният агент подсмръкна и спокойно влезе вътре, все едно, че отиваше да си купува презрамки. Стаята беше празна. Двамата господа Карсон бяха изчезнали.

Мълчаливият субект хвърли само бегъл поглед наоколо и се насочи към банята, за която Прокоп съвсем беше забравил. Прозорецът беше широко разтворен към шахтата, а на отсрещната стена клозетното прозорче беше счупено. Мълчаливият субект се насочи нататък. Клозетът извеждаше в друг коридор, беше заключен, а ключът беше изчезнал. Полицаят вкара шперц в ключалката и отключи: нямаше никой, само върху седалката на клозетната чиния имаше следи от стъпки. Безмълвната особа отново заключи всичко и каза, че ще изпрати тук господин инспектора.

Инспекторът, твърде подвижно човече и прочут криминалист, пристигна много скоро, цели два часа разпитва Прокоп, като искаше на всяка цена да разбере какво е имал той да преговаря с двамата господа; личеше, че има голямо желание да арестува поне Прокоп, който през цялото време си противоречеше в показанията, доколкото ставаше дума за връзките му с двамата чужденци. След това той изслуша портиера и двамата сервитьори и настойчиво покани Прокоп да се яви в шест часа в полицейското управление. А дотогава най-добре било да не мърда от хотела.

Остатъка от деня Прокоп прекара в кръстосване на стаята, като си мислеше с ужас, че може би ще го затворят; какво убедително обяснение би могъл да им даде, след като беше решил да не казва нищо за Кракатита? Дявол знае колко можеше да трае следствието; така, вместо да я търси, нея, непознатата с воалетката… Очите на Прокоп се пълнеха със сълзи; чувстваше се толкова слаб и размекнат, че чак го досрамя. Малко преди шест часа обаче той събра цялото си мъжество и се запъти към полицейското управление.

Веднага го въведоха в канцеларията с дебели килими, кожени кресла и голяма кутия с пури (беше кабинетът на началника на полицията). От едната страна на бюрото Прокоп съзря един огромен, боксьорски гръб, наведен над някакви книжа, гръб, който от пръв поглед събуди у него ужас и респект.

— Седнете, господин инженер — каза гърбът приветливо, попи нещо с попивателната и се извърна към Прокоп с не по-малко монументалната си физиономия, наместена подходящо върху къс бичи врат. Една секунда монументалният господин проучва Прокоп и каза:

— Господин инженер, няма да ви насилвам да ми кажете това, което, не се съмнявам, поради обмислени причини желаете да запазите за себе си. Запознат съм с вашата работа. Струва ми се, че в тази история става въпрос за някакъв ваш експлозив.

— Да.

— Работата ви, изглежда, има доста голямо значение… да кажем, военно.

— Да.

Едрият господин се надигна и подаде ръка на Прокоп:

— Исках само, господин инженер, да ви благодаря, че не сте го продали на чуждите агенти.

— Това ли е всичко? — въздъхна успокоен Прокоп.

— Да.

— Заловихте ли ги? — запита Прокоп.

— Защо? — усмихна се господинът. — Нямаме право. Доколкото става въпрос само за ваша лична тайна, а не за тайна на нашата армия…

Прокоп долови деликатния укор и се смути.

— Тя тая работа… все още не е узряла…

— Вярвам ви. Разчитам на вас — каза силният мъж и отново му подаде ръка.

Това беше всичко.