Кракатит

XXXVI

По-добре щеше да стори, ако не беше идвал тази вечер; но той дойде тъкмо затова, защото му беше забранила. Oncle Шарл беше много, много любезен с него; за нещастие той видя как двамата в съвсем неподходящ момент и пред погледите на всички си стискаха ръцете и дори си сложи монокъла, за да види по-добре; едва сега принцесата издърпа ръката си и се изчерви като ученичка. Oncle се приближи до нея, пошепна й нещо и я изведе. След това тя вече не се върна; дойде само Рон, без да дава вид, че се е случило нещо, и разговаря с Прокоп, сондирайки много дискретно на чувствителните места. Прокоп се държа необикновено мъжествено, не издаде нищо, което успокои нашия вуйчо, ако не по същество, то поне формално.

— В обществото се налага да се проявява голяма, голяма предпазливост — заключи той, като едновременно смъмри и посъветва Прокоп; а Прокоп почувства огромно облекчение, когато веднага след това той го остави да размишлява за смисъла на последните му думи.

Но това не беше най-лошото, по всичко личеше, че в замъка подготвяха нещо; особено по-възрастните роднини бяха станали много важни.

Рано сутринта, когато Прокоп обикаляше замъка, при него изтича камериерката и задъхано му предаде да отиде веднага в брезовата горичка. Той се отправи нататък и трябваше да чака доста дълго. Най-сетне принцесата се появи, като тичаше с дългите, грациозни скокове на Диана.

— Скрий се — прошепна тя бързо. — Oncle иде след мене.

Те хукват, хванали се за ръце, и изчезват в гъстата листовина на черния люляк; Холц, търсейки напразно друг гъсталак, се просва пожертвователно в копривата. Сега вече се задава светлата шапка на oncle Рон: върви бързо и се оглежда наляво и надясно. Очите на принцесата искрят от радост като на млад женски паун; в храстите мирише на влага и на гнило, тайнственият живот на насекомите пъпли по клонките и коренчетата, като в джунглата е; и недочакала опасността да премине, принцесата притегля към себе си главата на Прокоп. Опитва между зъбите си вкуса на целувките, като че ли са зрънца от калина или дренки, тръпчиви и мили плодове; всичкото е мамене, игра, проследяване и отбягване, една толкова нова и изненадваща наслада, че им се струва, сякаш се виждат за пръв път.

Този ден тя не дойде; извън себе си от всевъзможни подозрения, той се отправи към замъка; тя го чакаше, като се разхождаше, с Егончо, обвила ръка около шията му. Щом го видя, остави Егон и тръгна към него бледа, смутена, преодолявайки някакво отчаяние.

— Oncle вече знае, че съм била при теб — каза тя. — Господи, какво ще стане сега! Струва ми се, че ще те махнат оттук. Не мърдай сега, наблюдава ни от прозореца. Следобед той разговаря с оня… оня… — Потръпна. — С директора, разбираш ли? Караха се… Oncle просто искаше да те пуснат, да те оставят да избягаш или нещо подобно. Директорът побесня, не искаше и да чуе. Щели да те закарат някъде другаде… Мили, бъди тук през нощта; ще изляза, ще избягам, ще избягам…

Тя наистина дойде; дотича задъхана, като хлипаше със сухи и широко разтворени очи.

— Утре, утре — поиска да каже нещо тя, но изведнъж на рамото й се отпусна силна и ласкава ръка. Беше oncle Рон.

— Иди си в къщи, Минке — нареди той с нетърпящ възражение глас. — А вие ще почакате тук — обърна се към Прокоп, и като я прегърна през раменете, насила я поведе към замъка. След малко се върна и хвана Прокоп под ръка.

— Мили мой — каза той без гняв, сдъвквайки някаква тъга, — много, дори прекалено добре ви разбирам вас младите; и… ви съчувствам. — Той махна безнадеждно с ръка. — Стана това, което не трябваше да става. Аз, разбира се, не искам и… дори не мога да ви съдя. Напротив, признавам, че… естествено… Очевидно. — Това естествено беше лошо начало и le bon prince се опита да намери друго. — Мили приятелю, уважавам ви и… наистина… ви обичам много. Вие сте честен… и гениален човек, което днес рядко се среща събрано на едно място. Малцина са тези, към които съм изпитвал такава симпатия. Зная, че ще стигнете твърде далеч — изтърси той с облекчение. — Вярвате ли ми, че не ви мисля злото?

— Съвсем не — отговори Прокоп тихо, като се пазеше да не влезе в някакъв капан.

Le bon oncle се смути.

— В такъв случай съжалявам, безкрайно съжалявам — запъна се той. — За това, което исках да ви кажа, е необходимо — да — пълно и взаимно доверие…

— Mon prince — прекъсна го учтиво Прокоп, — както знаете, тук аз не съм в завидното положение на свободен човек. Мисля, че при тези обстоятелства нямам основание да ви вярвам чак толкова…

— Е, да — отдъхна си oncle Рон, зарадван от този обрат. — Безусловно сте прав. Вие намеквате за своето. Ъх, за досадния факт, че се намирате тук под наблюдение? Ето, точно за това исках да говоря с вас. Мили приятелю, що се отнася до мене… Още от самото начало… и с възмущение… аз съм осъждал този начин… да ви държат в завода. Това е незаконно, брутално и… като се имат пред вид вашите качества, просто нечувано. Аз съм предприемал редица стъпки… Разбирате ли, още преди — добави той бързо. — Интервенирал съм на други и на по-високи места, но… властите пред вид известното международно напрежение са… в паника. Вие сте интерниран тук под обвинение в шпионаж. Няма какво да се прави, освен — и mon prince се наведе към ухото на Прокоп, — освен да ви се удаде да избягате. Доверете ми се и аз ще ви осигуря условия. Честна дума.

— Какви условия? — безразлично подхвърли Прокоп.

— Просто… ще го направя сам. Ще ви взема в моя автомобил и — мен тук не могат да ме задържат, разбирате ли? Останалото по-късно. Кога искате?

— Извинете, аз изобщо не желая — отвърна определено Прокоп.

— Защо? — побърза да попита oncle Шарл.

— Първо… не желая вие, mon prince, да рискувате толкова. Личност като вас…

— И второ?

— Второ, тук започна да ми харесва.

— А освен това, освен това?

— Нищо повече — усмихна се Прокоп и издържа изпитателния, сериозен поглед на принца.

— Слушайте — обади се oncle Рон след малко, — не исках да ви го казвам. Става дума за това, че след ден-два предстои да бъдете преместен другаде, в крепостта. Все заради обвинение в шпионаж. Не можете да си представите. Мили приятелю, избягайте, избягайте, докато е време!

— Истина ли е това?

— Честна дума.

— В такъв случай… в такъв случай ви благодаря, че ме предупредихте навреме.

— Какво ще направите?

— Е, ще се подготвя — заяви Прокоп кръвожадно. — Mon prince, можете да ГИ предупредите, че това… няма да стане… така лесно.

— Какво — какво — кака така, моля — заекна oncle Шарл.

Прокоп завъртя ръка, та чак въздухът засвистя, и хвърли нещо въображаемо пред себе си.

— Бум — каза той.

Oncle Рон изтръпна.

— Вие искате да се отбранявате?

Прокоп не каза нищо; натикал ръцете си в джобовете, той се мръщеше страшно и размишляваше.

Oncle Шарл, целият светличък и слабичък в тъмнината, се приближи към него.

— Вие… вие толкова ли я обичате? — каза той, почти заеквайки от вълнение или от удивление.

Прокоп не отговори.

— Обичате я — повтори Рон и го прегърна. — Бъдете силен. Напуснете я, заминете! Тая работа не може да остане така, разберете, разберете най-сетне! До къде ще доведе това? Моля ви, за бога, съжалете я; спестете й скандала; нима си мислите, че би могла да ви бъде жена? Тя ви обича, но — е много горда; ако трябва да се откаже от титлата си на принцеса… О, това е невъзможно, невъзможно! Не искам да зная какво е имало между вас; но ако я обичате, заминете! Заминете бързо, заминете още тази нощ! В името на любовта замини, приятелю; заклевам те, моля те от нейно име; ти я направи най-нещастната жена — не ти ли стига? Пази я, след като тя не може да се опази! Ти я обичаш? Тогава пожертвай се!

Прокоп стоеше неподвижен, с наведено чело като овен; но le bon prince долавяше как тоя черен, груб дръвник се цепи отвътре и пръска от болка. Съчувствие сви сърцето му, но той имаше още едно оръжие в запас, нямаше как, трябваше да си послужи и с него.

— Тя е горда, фантастична, безумно честолюбива, от дете си е такава. Сега ни бяха предадени документи с изключителна стойност; тя е княгиня, равна по произход на която и да било владетелска фамилия. Ти не разбираш какво означава това за нея. За нея и за нас. Може би това са предразсъдъци, но ние живеем с тях. Принцесата, Прокоп, ще се омъжи. Тя ще вземе един велик херцог без трон; той е добър и пасивен човек, но тя, тя ще воюва за короната; защото воюването, това е характерът й, мисията й, гордостта й. Сега пред нея се разкрива това, за което е мечтала. Само ти стоиш още между нея и… бъдещето й; но тя вече се е решила, сега вече само съвестта я измъчва.

— Охооо — изрева Прокоп, — значи така било? И — и ти си мислиш, че сега, сега ще отстъпя? Почакай само и ще видиш!

И докато oncle Рон се опомни, той изчезна в мрака, като препусна с всички сили към лабораторията.

Холц мълчаливо го последва.