Кракатит

XXIX

Прокоп работеше наведен над кутийката пудра и силният женски парфюм го възбуждаше и смущаваше; все едно, че самата принцеса беше в лабораторията и надзърташе над рамото му.

С ергенската си наивност той никога не беше предполагал, че всъщност пудрата е само прах от нишесте; смятал я беше, изглежда, за багрило от минерален произход. Е да, нишестето е нещо превъзходно, примерно за флегматизиране на някои прекалено офанзивни експлозиви, защото само по себе си е индиферентно и апатично; толкова по-зле, ако самото то трябва да се превърне в експлозив. Сега Прокоп изпадна в пълна безизходица; стискаше чело в дланите си, ужасно преследван от силния парфюм на принцесата, и не напускаше лабораторията дори и нощем.

Онези, които го обичаха, престанаха да идват при него, тъй като той криеше работата си от тях и нетърпеливо им се сопваше, като непрекъснато мислеше за дяволската пудра. Тюх да му се не види, какво още да опита? След пет дни работата започна да се прояснява; той трескаво изучаваше ароматичните нитроамини, а после се впусна в една такава пипкава процедура на синтез, каквато досега още никога не беше изпълнявал. И ето, една нощ всичко беше готово пред него, непроменено наглед и силно ухаещо; кафеникав прашец, от който лъхаше на зряла женска плът.

Прокоп се изтегна на леглото, съсипан от умора. Присъни му се обява с надпис „Пудерит, най-добрата избухлива пудра за лице“ и с изображение на принцесата, изплезила срещу него език. Той иска да се обърне, но от обявата се протягат две голи, мургави ръце и като медуза го притеглят към себе си. Той изважда от джоба си ножче и ги прерязва като салам. Ужасява се, че е извършил убийство, и се затичва по улицата, на която беше живял преди години. Изведнъж пред него се изпречва автомобил със запален мотор, той скача в него и извиква „Карайте бързо“. Автомобилът набира скорост и едва сега вижда, че зад волана седи принцесата с кожен шлем на главата, с какъвто досега не беше я виждал. На един завой някой се хвърля пред колата. Явно, за да я спре; нечовешки рев, колелото подскочи през нещо меко и Прокоп се събуди.

Разбра, че има температура, стана и затърси из лабораторията някакво лекарство. Не намери нищо освен чист алкохол; отпи порядъчна глътка, изгори си устата и гърлото и със замаяна глава отново отиде да си легне. Присъниха му се още някакви формули, цветя, Анчи и едно объркано пътуване с влак; после всичко се размаза и той потъна в дълбок сън.

На сутринта си набави разрешение да извърши на стрелбището опитна експлозия, от което Карсон изпадна в необуздана радост, Прокоп забрани да участват в експеримента които и да било от лабораториите и сам той надзираваше, докато прокопаят опитния коридор в пясъчника, колкото беше възможно по-далече от замъка, онази част на стрелбището, където нямаше даже електричество, така че се наложи да поставят обикновен фитил. Когато всичко беше готово, той нареди да съобщят на принцесата, че точно в четири часа кутийката с пудрата й ще хвръкне във въздуха. Сам той лично препоръча на Карсон да опразни от хора най-близките постройки и категорично да забрани приближаването на когото и да било на разстояние един километър; освен това пожела, този път под честна дума, да бъде освободен от Холц. Наистина Карсон беше на мнение, че вдигат много шум за нищо, но, общо взето, се съобрази с всички желания на Прокоп.

Малко преди четири Прокоп собственоръчно занесе кутийката с пудрата в галерията, където щеше да се извърши експлозията, вдъхна за последен път страстно парфюма на принцесата и постави кутийката в дупката; сетне подложи под нея живачна капсула и я свърза с бикфордом шнур, разчетен на пет минути; разположи се наблизо и с часовник в ръка зачака да стане четири без пет.

Ехе-е-е сега ще й покаже, сега ще й покаже на тази надменна госпожичка на какво е способен. Да, сега ще си позволи една порядъчна експлозия, нещо съвсем различно от експерименталните му гърмежи там на Била Хора, където на всичкото отгоре трябваше да се крие и от полицията; това ще бъде славна и свободна експлозия, огнен стълб до небето, великолепна сила, голям гръмотевичен удар; небесата ще се разцепят от огнената мощ, а искрата, произведена от ръката на човека.

Четири без пет. Прокоп бързо запали шнура и с часовник в ръце полетя назад, като накуцваше леко. Още три минути: по дяволите, бягай по-бързо. Две минути. И в този миг отдясно зърна принцесата, придружена от Карсон, да се насочва към експлозивната яма. За миг той се вдърви от ужас и изрева предупредително; Карсон се спря, но принцесата, без даже да се огледа, продължи да върви; Карсон заситни подир нея, като явно се стараеше да я убеди да се върне. Като превъзмогна острата болка в крака си, Прокоп препусна стремглаво след тях.

— Легнете — изрева той. — По дяволите, легнете!

Лицето му беше толкова страшно и яростно, че Карсон пребледня и с два големи скока се просна в дълбоката канавка. Принцесата продължаваше да върви; до ямата оставаха не повече от двеста метра. Прокоп захвърли часовника на земята и препусна след нея.

— Лягайте — изрева той и я хвана за рамото.

Принцесата рязко се обърна и го премери със смаян поглед. „Какво си позволявате“ — искаше да каже; в същия миг Прокоп я повали с двата си пестника на земята и се стовари върху нея с цялата си тежест.

Жилавото, тънко тяло отчаяно се замята под него.

— Змия — изсъска Прокоп и като дишаше тежко, притисна принцесата с всичката си сила на гърдите си към земята. Тялото под него се изви като лък и се плъзна настрани; но за учудване от стиснатата уста на принцесата не се чу нито звук, само бързо и учестено дишане в трескава борба. Прокоп вмъкна коляно между нейните колене, за да не му се изплъзне, и с длани запуши ушите й, като съобразяваше светкавично, че могат да й се спукат тъпанчетата от експлозията. Остри нокти се впиха във врата му и усети, че по лицето го ухапаха четири кучешки зъба на побесняла невестулка.

— Звяр — изсумтя Прокоп и се опита да се освободи от захапалото го животно; тя обаче не отпускаше — впила се в него, гърлото й издаде гукащ звук, тялото й се изпъваше като вълна и се преобръщаше като в гърч. Познатият силен парфюм омая Прокоп; сърцето му подплашено се разтупа, той поиска да скочи на крака, без да мисли вече за експлозията, която трябваше да се чуе в най-близките секунди. Сега обаче той почувства, че тракащите като зъби колене обхванаха крака му и две ръце прегърнаха главата и обвиха врата му; а по лицето си усети влажно, горещо и треперещо докосване на устни и език. Зави от ужас и потърси с устните си устните на принцесата. В този миг се разнесе страхотна експлозия, стълб от глина и камъни се изтръгна от земята, нещо силно удари Прокоп по темето, но той даже и не разбра, защото в същия миг потъваше в горещата влага на бездиханните уста и целуваше устните, езика, зъбите, отворената и гукаща уста; гъвкавото тяло под него изведнъж се отпусна и започна да потръпва на дълги вълни. Прокоп забеляза или поне така му се стори, че Карсон стана и се огледа, но побърза отново да легне на земята. Треперещите пръсти гъделичкат врата на Прокоп в непоносима и дива наслада; пресипналата уста целува, лицето и очите му с къси, тръпнещи целувки, докато Прокоп жадно се впива в пулсиращата жарава на ухаещата шия.

— Скъпи, скъпи — гъделичка и пари в ушите му горещ, влажен шепот, нежни пръсти се заравят в косата му, омекналото тяло се напряга и продължително се прилепва до него с цялата си дължина; и Прокоп се впи в бликащите устни с безкрайна стенеща целувка.

Сссс! Отблъснат с лакът, Прокоп скочи на крака и почна да търка челото си като пиян. Принцесата седна и се зае да оправя косите си.

— Подайте ми ръка — заповяда тя сухо, бързо се огледа и веднага притисна подадената ръка до пламтящото лице; внезапно и рязко я отблъсна, изправи се, замря и с широко разтворени очи се загледа някъде в празното. Прокоп усети пак тръпка на страх пред нея, поиска да се хвърли към нея; тя нервно тръсна рамото си, като че ли искаше да се освободи от нещо; той видя, че тя ужасно си хапе устните. Едва сега се сети за Карсон; намери го недалеч да лежи по гръб — но не вече в канавката — и весело да примигва към синьото небе.

— Свърши ли се? — попита той лежешком и завъртя палци на корема си. — Аз всъщност много се страхувам от такива неща. Да стана ли вече? — Скочи на крака и се отърси като куче. — Фантастична експлозия — каза той въодушевено и ей така, между другото, хвърли поглед към принцесата.

Принцесата се обърна; беше маслинено бледа, но се беше стабилизирала и се владееше.

— Това ли беше всичко? — попита тя небрежно.

— Боже мой — избъбри Карсон. — Като че ли това не беше достатъчно: Господи, една-единствена кутийка пудра! Абе човек, вие вълшебник ли сте, чирак на дявола, повелител на ада или какво? А? Разбира се. Повелител на материята. Принцесо, ето повелителя — подхвърли той с явен намек и продължи: — Гениален, нали. Уникален човек. Ние сме най-обикновени мърлячи, честна дума. Как го нарекохте?

Равновесието на замаяния Прокоп постепенно се възстановяваше.

— Нека принцесата го кръсти — рече той, доволен, че се е осмелил да каже и толкова. — Той е… неин.

Принцесата потръпна.

— Наречете го, да кажем, Вицит — просъска тя остро.

— Какво? — хвана се за думата Карсон. — А, да, Вицит. Това означава „победил“, нали? Гениална сте, принцесо! Вицит! Ехее, знаменито! Ураа!

Но в главата на Прокоп проблесна друга една и то страшна етимология. Вициум. Le Vice. Порок. Той погледна с ужас към принцесата; но върху нейното безучастно лице не можеше да се прочете никакъв отговор.