Кракатит

XXVII

И така след бурята с Карсон въздухът като че ли се пречисти. Наистина Прокоп заяви, че при първия удобен случай ще избяга, но даде честна дума, че дотогава ще се въздържа от всякакъв род насилия и предупреждения; Холц беше отстранен на разстояние петнадесет крачки, а на Прокоп му беше разрешено, придружен от него, да се движи свободно в периметър от четири километра, от седем сутринта до седем вечерта, да спи в лабораторията и да се храни където му скимне. За сметка на това обаче Карсон настани в самата му лаборатория една жена с две деца, по някаква случайност вдовица на работник, убит при експлозия на Кракатит, която трябваше да служи за морална гаранция срещу каквато и да било, да я наречем така, непредпазливост. На Прокоп му определиха отлична заплата в злато и го оставиха на воля да се занимава или забавлява, както си иска.

Прокоп се възползва от първите дни след споразумението, за да проучи всестранно терена в радиус от четири километра относно възможностите за бягство. Изгледите бяха съвсем лоши, като се имаше пред вид охраняваната зона, която функционираше отлично. Прокоп измисли няколко начина как да убие Холц; за нещастие разбра, че неговият ангел-пазител изхранва пет деца, освен тях майка си и сакатата си сестра, а на всичкото отгоре е лежал три години в затвора за убийство. Тези обстоятелства не бяха много окуражаващи.

Утешителното за Прокоп беше до известна степен това, че в него предано и почти страстно се беше влюбил Паул, ключарят в пенсия, който беше щастлив, че има на кого да служи; нежното старче много се измъчваше, че го бяха намерили много бавен, за да прислужва на княжеската маса, Прокоп понякога изпадаше в истинско отчаяние от неговите прояви на внимание, които той почтително му оказваше, но които явно го затрудняваха. Освен това към Прокопа страшно се привърза доктор Крафт, възпитателят на Егон, червенокос като лисица човек и страшно нещастен в живота; той беше извънредно образован, падаше малко теософ, а беше и най-лекомисленият идеалист, какъвто можеше да си представи човек. До Прокоп се приближаваше изпълнен със стеснение и му се възхищаваше невъздържано, тъй като го смяташе най-малкото за гений. Той наистина познаваше отдавна научните статии на Прокоп и дори градеше на тях теософско обоснование на най-низшия кръг, или, нека го кажа на прост език, на материята. Беше и пацифист, и досадник, каквито са всички хора с прекалено благородни възгледи.

Накрая на Прокоп му омръзна безкрайното скитосване покрай охраняваната зона и все по-често започна да се отбива в лабораторията, за да работи върху своите си неща. Залови се да проучва старите си бележки и попълва празните места; той доби и веднага отново унищожи цял ред взривни вещества, които потвърждаваха най-смелите му хипотези. През тези дни той беше почти щастлив, но вечер странеше от хората и тъгуваше под спокойния надзор на Холц, отправил поглед към облаците, звездите и свободния далечен хоризонт.

И странно, още едно нещо привличаше вниманието му; щом дочуеше тропот на конски копита, заставаше до прозореца и гледаше ездача, независимо дали беше някакъв коняр, офицер или самата принцеса, с която той не разговаряше от онзи ден, и с навъсени от напрегнато внимание очи наблюдаваше с интерес как язди. Така той установи, че ездачът всъщност не седи само ей така на седлото, а донякъде стои изправен на стремената; и че работи не със задника си, а с коленете; че конят не го друса като чувал с картофи, а самият ездач активно следва ритъма на движението. Всичко това може би е много просто на практика, но за наблюдателя-инженер бе твърде сложен механизъм, особено когато конят започваше да се изправя на задните си крака, да рита или да танцува, като трепереше в благородната си и чувствителна плахост. Прокоп изучаваше всичко това, скрит дълги часове зад завесата на прозореца. И един прекрасен ден помоли Паул да нареди да му оседлаят Премиер.

Паул се смути много; опита се да обясни, че Премиер е огнен и почти необязден черен жребец, който на никого не се подчинява, но Прокоп кратко повтори нареждането си. Костюмът му за езда беше приготвен в гардероба; облече го с леко чувство на суетност и се втурна на двора. Там вече танцуваше Премиер, като влачеше подире си коняря, който го държеше за юздата близо до устата. Както беше видял да правят другите, Прокоп се зае да успокоява коня, като го милваше по ноздрите и челото. Жребецът се поуспокои, само краката му танцуваха в златистия пясък. Прокоп предпазливо се опита да се приближи до него отстрани; и когато се накани да вдигне крака си към стремето, Премиер светкавично го ритна със задния си крак и отмести задницата си, така че Прокоп едва имаше време да отскочи. Конярят кратко се засмя; това беше достатъчно; Прокоп стремително атакува хълбока на коня, не стана ясно как вкара върха на ботуша си в стремето и се изхвърли нагоре. В първия миг той не можеше да разбере какво става; всичко се завъртя, някой извика, единият крак на Прокоп беше във въздуха, докато другият беше останал в стремето; Прокоп тежко се стовари на седлото и с всичка сила стисна коленете си. Това му възвърна съзнанието тъкмо когато Премиер, като ужилен, изхвърли нагоре задницата си; Прокоп бързо легна назад, отново зае изходното положение и конвулсивно дръпна юздите. Животното се изправи като свещ на задните си крака; Прокоп стискаше коленете си като клещи и свря главата си между ушите на жребеца, като се пазеше с всички сили да не прегърне врата му, защото се страхуваше, че ще изглежда смешен. Висеше всъщност само на коленете си. Премиер застана отново на четирите си крака и започна да се върти като пумпал; Прокоп се възползува от това; за да вкара и другия си крак в стремето.

— Не го притискайте толкова — извика конярят, но Прокоп беше доволен, че държи коня между коленете си. Жребецът по-скоро от отчаяние, отколкото от зла воля се опитваше да събори странния си ездач; въртеше се и хвърляше къчове, така че под копитата му бликаха истински фонтани от пясък и целият кухненски персонал излезе на двора да наблюдава дивото зрелище. Пред погледа на Прокоп се мерна Паул, който от страх притискаше салфетката до устата си, а доктор Крафт изтича, развял на слънцето рижия си перчем, и с риск на живота си поиска да хване Премиер за юздечката.

— Оставете го — извика Прокоп, заслепен от гордост, и пришпори жребеца. Господи! Премиер, на когото това не беше се случвало, подскочи и полетя като стрела към парка. Прокоп сви глава между раменете си, като правеше сметка да падне по-безболезнено — като кълбо, — когато полети към земята; иначе се държеше в стремената, наведен напред, подражавайки несъзнателно на жокей-състезател. Когато прелетя така покрай тенис корта, той съгледа там няколко бели фигурки; обзе го желание да се изфука и започна да шиба с бича хълбоците на Премиер. Сега вече подивелият кон загуби съвсем ума си; след няколко неприятни скока встрани той седна на задницата си и изглеждаше, като че ли ще се преобърне; но вместо това полетя като пощръклял през лехите. Прокоп разбираше, че сега всичко зависи от това, дали ще успее да задържи главата му изправена, за да не се преобърнат и двамата върху несигурния терен, и с цялата си тежест дръпна юздите. Премиер се изправи на задните си крака, облян в пот, и най-неочаквано се понесе благоразумно в тръс. Това беше победа.

На Прокоп безкрайно му олекна; едва сега той можеше да изпробва всичко, което се беше опитал да изучи така старателно, висшата академична езда… Треперещият кон се подчиняваше безпрекословно на юздите, а Прокоп, горд като бог, го насочи по криволичещите пътеки на парка право към тенис корта. Ето, зърна вече зад храстите принцесата с ракета в ръце и пришпори Премиер в галон. В този миг принцесата млясна с език, Премиер се вдигна въз въздуха и полетя към нея като стрела през храстите; а Прокоп, изобщо неподготвен за такова висше изпълнение, излетя от стремената и през главата на коня се озова в тревата. В същия миг усети, че нещо изпука, и за секунда загуби съзнание от болка.

Когато дойде на себе си, видя принцесата и трима господа, заели смутената поза на хора, които не знаят дали да се смеят, или да се притекат на помощ. Прокоп се повдигна на лакти и се опита да мръдне левия си крак, неестествено изкривен под него. Принцесата се приближи с въпросителен и вече малко поизплашен поглед.

— Така — каза Прокоп твърдо, — сега ми счупихте крака. — Ужасно го болеше и съзнанието му се губеше от сътресението; въпреки това направи нов опит да стане. Когато дойде пак на себе си, лежеше в скута на принцесата и Вили бършеше потното му чело със силно напарфюмираната си кърпичка. Въпреки страшната болка в крака той виждаше всичко като в просъница.

— Къде е… конят — промълви той несвързано и започна да стене, когато двама градинари го положиха върху донесената пейка и го понесоха към замъка. Паул се превърна във всичко възможно: в ангел, милосърдна сестра и родна майка, подтичваше, оправяше възглавницата под главата на Прокоп и капеше върху устните му коняк; след това седна до леглото и Прокоп силно стискаше ръката му в пристъпите на болката, като търсеше подкрепа в допира с тази мека и старчески лека ръка. Доктор Крафт стоеше до краката му с насълзени очи, а дори и Холц, явно разчувстван, разпори хокейския му брич и сложи мокър компрес на бедрото. Прокоп стенеше тихо и от време на време се усмихваше с посинели устни на Крафт или на Паул. Но ето че пристигна полковият лекар, един по-подготвен касапин, придружен от асистента си, и без много да му мисли, се зае с крака на Прокоп.

— Ъхъ — каза той, — комплицирана фрактура феморис и така нататък, най-малко шест седмици на легло, няма как.

Той избра две шини и се започна една мъчителна работа.

— Дърпайте крака — нареди той на асистента си, но Холц учтиво отстрани нервния младок и сам се залови да дърпа учудения крайник с цялата си сурова и жилава сила. Прокоп захапа възглавницата, за да не зареве като звяр от болка, и съзря измъченото лице на Паул, по което се бяха изписали като в огледало всичките му собствени страдания.

— Още малко — избоботи бавно докторът, като опипваше счупеното; Холц мълчаливо и здраво задърпа. Крафт изпъхтя, като мънкаше нещо в истинско отчаяние. Касапинът се зае бързо и сръчно да бинтова шините и измърмори, че утре ще залее с гипс тоя пусти крак. Най-сетне всичко свърши, болката наистина беше ужасна и изпънатият крак беше отпуснат като мъртъв, но поне касапина го нямаше, само Паул ходеше на пръсти и като фъфлеше с меките си устни, търсеше начин да облекчи страданията на Прокоп.

Тогава пристигна Карсон с кола и като вземаше по четири стъпала наведнъж, се втурна към Прокоп. Стаята се изпълни с бурното му съчувствие, веднага стана някак си по-весело и се почувства нещо мъжко; утешавайки Прокоп, Карсон бърбореше врели-некипели и изведнъж плахо и приятелски помилва рошавата глава на Прокоп, в този миг Прокоп прости на отявления си враг девет десети от мръсотиите му. Карсон премина като порив на вятър, но ето че по коридора взе да се движи нещо тежко, двете крила на вратата се разтвориха едновременно и двама лакеи с бели ръчища вкараха вътре парализирания княз. Князът още от вратата помаха с невероятно мършавата си и дълга ръчица да не би Прокоп от изключително страхопочитание да стане по чудо и тръгне да посрещне негова Светлост. После нареди да го привдигнат и издаде няколко изречения на най-благосклонно съчувствие.

Едва изчезнало това видение, някой почука на вратата и Паул зашушука с някаква камериерка. Тутакси влезе принцесата, все още облечена с белите си дрехи за тенис, и по кафявото й лице се четеше упорство и разкаяние; идваше доброволно да се извини за безподобното си хулиганство. Но преди да успее да поговори, суровото и грубо издялано лице на Прокоп засия в детска усмивка.

— Е, как — гордо каза пациентът, — страх ли ме е от коня или не?

Принцесата се изчерви така, както никой не би очаквал от нея, това я раздразни и смути. Все пак тя успя да се овладее и веднага влезе в ролята си на възпитана домакиня; съобщи на Прокоп, че ще дойде един професор-хирург и го попита какво желае да яде, иска ли нещо за четене и тем подобни. Нареди на Паул два пъти дневно да я осведомява за състоянието на болния, някак си от разстояние подравни нещо на възглавницата и с леко кимване си отиде.

Когато не след дълго пристигна с кола прочутият хирург, наложи се да почака няколко часа, като недоумяващо въртеше глава. Инженер Прокоп беше благоволил да заспи дълбок сън.