Крайни мерки

10.

Роуч и Макмахън седяха в Овалния кабинет в очакване на президента, Гарет и другите, който щяха да присъстват на съвещанието. Беше почти дванайсет и петнайсет, а още никой не беше дошъл. Двамата мъже от ФБР седяха мълчаливо пред камината, всеки на отделно канапе. Президентът и Гарет целяха нещо, а Роуч не знаеше какво точно. Трябваше да бъде предпазлив.

В същия момент президентът, Гарет, Хопкинсън, председателят Басет, сенатор Лойд Хелърман и още половин дузина секретарки и помощници се бяха струпали около масата в заседателната зала и се трудеха над медийна стратегия, която максимално добре да използва това изключително трудно положение. Даваха си сметка за общото недоверие към политиците, но никой от тях не бе допускал колко се е задълбочил този проблем.

Хопкинсън започна да докладва за резултатите от пилотно проучване на общественото мнение. Бяха шокиращи. В анкета на „USA Today“ 40 на сто от запитаните заявяваха, че страната ще бъде по-добре без Фицджералд, Козловски и Даунс.

Гарет се бе изсмял:

— Нека видим какви ще бъдат тези цифри в понеделник!

Беше сигурен, че хората ще пощуреят от мисълта, че писмото е изпратено, за да обърка ФБР, и че убийствата са извършени като част от мащабна конспирация. Семената бяха посети, а прочутата фабрика за слухове на име Вашингтон, както и медиите щяха да се погрижат за останалото. Председателят Басет и сенатор Хелърман дори бяха поели стръвта. И двамата бяха пристигнали рано тази сутрин и се бяха отбили в кабинета на Гарет, за да го попитат дали има нещо ново във връзка със съмнителната автентичност на писмото. Отговорът на Гарет бе, че дори той е държан в неведение — че агенцията, която им осигурява информация, правела предпазливи опити да проучва положението, и ги увери, че веднага щом установи нещо, те първи ще научат.

Една от секретарките дойде в края на масата, където седяха президентът и Гарет, и за трети път им напомни, че директорът Роуч ги очаква в Овалния кабинет. Президентът погледна часовника си. Беше 12.20.

— Стю, двайсет минути чакане им стигат.

Гарет кимна.

— Да, мисля, че си прав.

Той каза на останалите, че скоро ще се върнат, и им предложи да продължат без тях. Двамата с президента излязоха и преди да продължат към Овалния кабинет, спряха да вземат Майк Нанс.

Президентът влезе първи, последван от Гарет и Нанс. Роуч и Макмахън станаха. Президентът се ръкува с тях.

— Господа, извинявам се за закъснението, но от известно време ни е много напрегнато. Моля, заповядайте. — Петимата мъже седнаха и президентът продължи: — И така, ФБР открили ли са нещо от вчера?

— Разполагаме с предварителните доклади от трите аутопсии — каза Роуч. — Агент Макмахън е донесъл копия и е готов да ги прегледа заедно с вас, ако желаете.

Гарет се облегна назад.

— Няма защо, оставете ги тук — ще ги прегледаме по-късно. — И протегна ръка в очакване той лично да му предаде документите.

Макмахън го изгледа и предаде трите копия на Майк Нанс, седнал до него на канапето. Майк задържа едното и предаде другите две на президента. Той също си задържа едно и протегна към Гарет последното копие. Той го грабна от ръката на своя шеф и го прибра в папката си. Без да погледне нито Роуч, нито Макмахън, попита:

— Какво друго имате за нас?

Макмахън подаде на Нанс още три документа. Роуч отбеляза:

— Имаме трима свидетели, видели мъжа, който според нас е убил сенатор Даунс в парка. Ако обърнете на трета страница, ще видите скица на евентуалния извършител. Както ще се уверите, тя е доста обща. Никой от свидетелите не е видял ясно лицето на онзи човек, а и той е бил с бейзболна шапка.

— Какво възнамерявате да правите с тази скица? — попита президентът.

— В светлината на теорията на д-р Кенеди бих искал да започна проверка на личните досиета на Силите със специално предназначение.

Обикновено проявяващият стоицизъм Нанс се приведе напред и се изкашля:

— Смятам, че на този етап теорията на д-р Кенеди не трябва да получава гласност. Липсват неопровержими доказателства, а медиите ще пощуреят, ако установят, че ФБР подозира военни от Специалните части на САЩ. Освен това, във връзка с ровенето в свръхсекретни лични досиета възникваш някои въпроси, пряко засягащи националната сигурност.

— Вие не възприемате нейната теория сериозно, нали? — попита Гарет.

— На този етап на разследването възприемаме сериозно всяка следа. Разбирам също и евентуалните последствия, ако теорията на д-р Кенеди стигне до пресата. — Роуч хвърли поглед към Нанс. — Освен това не очаквам военните да ни предоставят веднага строго секретни досиета. По-скоро имах предвид да ги убедим да ни извадят само снимки на служили в Специалните части. Ние ще им обещаем, че агент Макмахън и тримата свидетели ще бъдат единствените, които ще ги прегледат.

Притеснението, изписано на лицето на Нанс, намаля, но не изчезна.

— Нашето желание е да ни предоставите само снимки — допълни Роуч.

— Може и да сме в състояние да уредим нещо подобно, но не смятам, че на началството ще му се понрави — отвърна Нанс.

— Един момент — прекъсна го Гарет. — Преди да сме се впуснали да гоним дивото, ми се струва, че трябва да разполагаме с малко повече доказателства, а не само с теорията на една посредствена зубрачка.

Макмахън се втренчи в Гарет. Беше обещал на Роуч, че по време на заседанието ще запази хладнокръвие и няма да си отваря устата. Само се чудеше как е възможно такъв смотаняк да бъде шеф на щаба на президента.

Роуч се изкашля и започна сухо:

— И така, понеже вие подхванахте темата за уликите, бихте ли ми казали какво е основанието ви да смятате, че писмото е дезинформация?

Преди президентът да успее да реагира, Нанс отвърна:

— Засега нямаме право да разискваме тази информация. Въпросната улика все още се разследва.

Роуч впери поглед в президента. „Какво може да целят?“ — не спираше да се пита.

— Информацията ще ви бъде предоставена веднага щом бъде проверена — продължи Нанс. — Хората, които разследват това, искат да бъдат много внимателни, за да не проиграят някои преимущества, като избързат.

„Можеш да бъдеш сигурен, че или ще ми я предоставиш, или ще намериш призовка на бюрото си“, каза си Роуч. Отмести поглед от президента и погледна Нанс:

— Кой го разследва?

— Все още не мога да кажа нищо. Ситуацията е твърде особена и аз наистина нямам право да се меся.

Роуч хвърли поглед към Макмахън. „Можеш да го кажеш на цялата нация по телевизията, но не можеш да го обсъждаш с шефа на ФБР“, помислиха и двамата.

Гарет усети, че извинението на Нанс няма да мине, затова се притече на помощ:

— Директор Роуч, вие, изглежда, не ни вярвате. Нима според вас фактът, че тези мъже бяха убити ден преди прокарването на президентския бюджет, не е нещо повече от обикновено съвпадение?

— Мисля, че времето на убийствата е пряко свързано с президентския бюджет — отвърна Роуч рязко.

— Значи вие наистина допускате, че предназначението на това писмо е да ни подведе? — попита Гарет.

— Смятам, че на този етап всичко е възможно. Агент Макмахън разглежда няколко следи, които включват и времето на убийствата.

Гарет се приведе напред и се втренчи в Макмахън.

— Какви следи?

— Нямам право да ги обсъждам на този етап. Все още е твърде рано и те не са ясно определени.

Гарет се изруга на ум, че се бе оставил да го примамят в капана.

— Специален агент Макмахън, разбирам, че онова, което преследвате, може и да не е изяснено до този момент, но все пак бих искал да чуя за какво става въпрос — каза президентът, като видя как Макмахън изгледа Роуч. — Каквото се каже в този кабинет, си остава тук, господа.

Макмахън замалко да се изсмее на глас.

— Господин президент, моля да ме извините за откровеността, но по телевизията снощи вие казахте на цялата страна, че имате основание да смятате писмото за дезинформация. Аз мога само да приема, че за да заявите подобно нещо, трябва да разполагате с някои безспорни факти, отнасящи се до автентичността на това писмо — факти които не желаете да съобщите на хората, отговарящи за разследването на тези убийства. Засега ние приехме да се съобразим с вашето решение да не разкривате тази информация. Бих се надявал вие също да проявите разбиране към нашето положение и да ни оставите известно време да проучим тези следи, преди да ви запознаем с тях.

Всички замълчаха. Гарет беше бесен. Какво, мамка му, си въобразяваше този нещастен агент — да се появява в Овалния кабинет и да отказва информация на самия президент?

Нанс, от друга страна, искрено се възхити на този ход. В светлината на позицията, която току-що бяха заели, нямаха друг избор, освен да приемат извинението на Макмахън.

Маневрата бе планирана предварително от Роуч и Макмахън. Сега бе ред на директора.

— Господин президент, давам си сметка, че снощните събития бяха много напрегнати и смущаващи, но в речта си вие казахте, че Бюрото ви е информирало за сериозна възможност писмото да е подвеждащо.

— Аз ще поема вината за това — изстреля Гарет. — Аз отговарях за изявлението. Съжалявам. — Извинението внушаваше чувство за нагла неискреност.

Роуч го погледна и отново извърна очи към президента.

— Освен това цитирахте мое изявление, че гарантирам залавянето на извършителите и предаването им на правосъдието.

— И това беше моя грешка — отби атаката Гарет. — Искахме да прозвучи по-общо, но прозвуча като цитат. Наистина съжалявам.

Роуч кимна леко в знак, че приема извиненията на Гарет.

Знаеше, че не са искрени. Отмести поглед. Беше време да се заемат с важните неща.

— Сър, голямата ми грижа в момента не е автентичността на писмото, а безопасността на останалите петстотин трийсет и двама сенатори и конгресмени. Писмото недвусмислено заявява, че ако тези реформи не бъдат проведени, въпросната група ще премахне и други политици. Нещо повече — те съвсем директно ви заплашиха, сър. Засега ни се налага да приемем, че писмото е истинско и че те ще ударят отново. Трябва да организираме охраната. — Президентът, Нанс и Гарет кимнаха утвърдително. — Разговарях с директор Трейси от Тайните служби и с шефовете на повечето полицейски участъци в столицата. Събираме се днес следобед, за да обсъдим допълнителни мерки за сигурност. Сметката за тази защита, сър, ще е доста солидна. Ще се нуждая от вашето нареждане за допълнителни средства.

— Не се тревожете за парите. Колкото и да струва, разходите ще бъдат покрити. — Президентът махна с ръка, за да покаже, че парите са най-малкият им проблем. — Как възнамерявате да обезпечите безопасността?

— Двамата с директор Трейси бяхме единодушни, че първоначално трябва да съсредоточим усилията си във възможно най-добра охрана на старшите членове както на Конгреса, така и на Сената. Действаме за осигуряването на агенти за лична охрана на висшестоящите членове. Отделението, обезпечаващо сигурността на президента, няма да се намалява. Директор Трейси дори възнамерява да увеличи числения състав. Този следобед ще определим колко от висшестоящите членове можем да охраняваме само с агентите от ФБР и Тайните служби. Ако броят им се окаже недостатъчен, ще вземем полицаи от местните участъци за охраната на редовите членове. Освен това обмисляме варианта да използваме помощ от федералната полиция, агенти от Министерството на финансите и различни военни подразделения. Директор Трейси също препоръча да затворим Лафайет Парк, както и улиците около Капитолия и административните сгради на Конгреса и Сената. Белият дом е с надеждна охрана, но не може да се каже същото за Капитолия и останалите административни сгради на Конгреса. За да засилим охраната вътре и около Капитолия, обмисляме варианта да докараме лековъоръжено войсково поделение.

— Лековъоръжено поделение? Само за хора ли говорите, или и за въоръжение? — попита Гарет.

— Жива сила и въоръжение — отвърна Роуч със спокоен глас.

— Искате да кажете, че възнамерявате да оградите Капитолия с танкове?

— Не, с лековъоръжени бронирани коли и бронетранспортьори.

— Значи, както казах, каните се да оградите Капитолия с танкове.

Не, лековъоръжените поделения не разполагат с танкове. Това би означавало бронирано поделение.

— На мен разликата ми е ясна — отбеляза Гарет с насмешка. — Но не и на средния американец. — Погледна към президента и каза: — Мисля, че не можем да изкараме танкове по улиците на Вашингтон. Ще заприличаме на проклетите китайци, за Бога!

Президентът остана безмълвен, докато осмисляше коментара на Гарет.

— Съгласен съм със Стю. Засега нека се опитаме да задържим нещата в нормален вид, доколкото е възможно. Не желая медиите и американският народ да смятат, че се поддаваме на паника. Освен това тези терористи трябва да са с нагласата на самоубийци, за да пробват нещо на Капитолия.

Роуч кимна в знак на съгласие и продължи да говори. Съвещанието приключи след десетина минути, през които Роуч ги запозна по-подробно с извънредните мерки за сигурност. Накрая президентът ги изпрати до вратата и им благодари за присъствието.

Роуч и Макмахън не отрониха нито дума, докато не се качиха в лимузината.

— Банда глупаци! — възкликна Макмахън.

— Разбирам, че не си повярвал на нито една дума — каза Роуч.

— Шегуваш ли се? Президентът обявява в национален ефир, че според него писмото е фалшиво, но няма да каже на директора на ФБР или на агента, който води разследването, откъде е получил тази информация. Пълни глупости!

— Защо би крил, ако писмото е явна лъжа? Ако разполага с някаква информация, трябва да я съобщи.

— Дяволски си прав. В противен случай ще го ударим с призовка и обвинение във възпрепятстване на разследването. Това си е наша работа, не на АНС или на ЦРУ. Вътрешен проблем, изцяло в рамките на собствената ни юрисдикция — каза Макмахън.

— Да, и точно това ме тревожи. Те знаят, че трябва да ни предоставят всичко, с което разполагат. — Роуч замълча и погледна през прозореца. — Така че… какво целят?

— Нямам представа. Политиката е твой ресор, но ако след два дни продължават да твърдят, че писмото е фалшификация, и все още не са ни представили доказателства, ще потърся съдействие от Министерството на правосъдието.