Крайни мерки

34.

Майкъл O’Pypk и Скот Коулман вече бяха закъснели с няколко минути. Бяха се срещнали в къщата по-рано и бяха приключили плана за мисията. Поради липса на време за подготовка решиха да се придържат към възможно най-елементарната схема. Ако Артър излезеше да пуши, щяха да го хванат. Ако не излезеше, щеше да им се наложи да опитат отново следващата вечер. Нападение над къщата бе абсолютно изключено.

Слънцето бе залязло в 5.40. Пътищата в Мериленд бяха задръстени — хората се прибираха вкъщи след работа. Известно време черното БМВ се тътреше сред натовареното движение, сетне излезе от главния път и продължи по една от тесните и спокойни улици на „Къртис Пойнт“. Шофираше Коулман, вдигнал на челото си очилата за нощно виждане. Той посегна и смъкна микрофона пред устата си.

— Хермес и Циклоп, тук е Зевс, обадете се. Край.

Докато очакваше отговор, той не откъсваше очи от пътя.

— Тук Хермес. Край.

— На позиция ли си? Край.

— На позиция сме. Край.

— Намираме се на около пет километра. Подгответе портала, а аз ще ви дам сигнал, преди да завием. Проверете шосето за движение и ме уведомете, ако срещу нас идват коли. Край.

— Разбрано. Край.

Майкъл отвори жабката. Откри бушона за външните светлини на колата и се приготви да го извади. Продължиха по шосето, което се виеше край големите къщи. Когато им остана около километър до стария имот, Коулман отново заговори в микрофона си:

— Хермес, как изглежда? Край.

— Чисто. Край.

— Отворете портала.

Коулман погледна към О’Рурк и кимна. Той извади бушона. Външните светлини на колата изгаснаха. Видимостта бе почти нулева. Коулман сложи очилата си за нощно виждане, освободи педала за газта и се спусна по инерция. Подминаха главния портал на старото имение, Коулман натисна спирачките. Щом стигнаха алеята за обслужващия персонал, Коулман зави рязко. Колата се плъзна по обраслата алея и се шмугна между гъстите дървета.

Стробъл бързо затвори портала и уви веригата около стълба. Огледа пътя в двете посоки, след което се спусна по пътеката, за да се присъедини към останалите. Когато пристигна в малкия навес, Коулман вече бе спрял колата с предницата към шосето. Коулман, О’Рурк и Хакет стояха до отворения багажник. Хакет им подаде автоматите MP5. Когато Стробъл се присъедини към групата, Коулман погледна часовника си.

— Какво направихте със „Зодиак“? — попита.

Потопихме го на около миля от брега и доплувахме — отвърна Стробъл.

— Добре. Нека повторим всичко още веднъж. Прекъсвайте ме, ако имате въпроси. Какво е положението с лодката?

— Резервоарът е пълен, акумулаторът е зареден — отвърна Хакет.

— Ще се наложи ли да я палите на късо?

Не, намерихме резервен комплект ключове под седалката.

— И така, още веднъж отначало. — Коулман посочи към Хакет и Стробъл. — Вие двамата заемате позиция 8 северната част на къщата. Кевин, ти си на същото дърво, както и миналата нощ. Оттам можеш да покриеш целия заден двор. Дан, ти си на твоето място в предната част на къщата, аз и Майкъл — в противоположната част на двора, на оградата. Щом заемем позиция, първото нещо, което всички правим, е да проверим дали въжетата ни са сигурни. Наблюдаваме охраната и чакаме. Според рапортите от наблюдението, с които се сдоби Майкъл, почти всяка вечер той излиза, за да изпуши една пура, стига да не вали. Понякога стоял навън с часове, друг път — по няколко минути. Покаже ли се — действаме! — Коулман вдигна поглед към мрачното небе. — Според прогнозите може да вали, така че ще трябва да изчакаме. Ако излезе, оставяме го да отиде до края на верандата, колкото се може по-далеч от къщата, и после в зависимост от поведението на охраната правим нашия ход.

— Ами ако не е сам? — попита Хакет.

— Ще решаваме в движение — каза Майкъл.

— Да се върнем на охраната — поде отново Коулман. — Ако се придържат към обичайното си поведение, един от тях ще застане при входната врата, а другият ще обхожда къщата с кучето. Има и още един при самия портал, но не смятам, че той ще излезе от караулното. Това означава, че в къщата ще остане само един, а като изключим камерите, той няма да вижда нищо. Ако приемем, че всичко протича нормално и Артър излезе, аз ще попитам и двама ви дали имате добра позиция за стрелба. Кевин, ти поемаш охраната в дъното, а ти, Дан — този, който стои до предната врата. Щом получа положителен отговор и от двамата, ще кажа „бинго“. Първо застрелвате пазачите, после — кучетата. В този момент ние с Майкъл прехвърляме оградата и се озоваваме в задния двор, а Дан прескача в предния. В мига, в който докоснем земята, таблото на охранителната система в къщата ще светне. Не знам със сигурност, но предполагам, че бодигардът вътре в къщата ще включи прожекторите, които видяхме снощи. Не се тревожете за тях. Първо камерите. Има по две на всеки ъгъл. Дан, ти обезвреждаш двете в предната част, после се заемаш с най-близките прожектори. Пускаш няколко куршума в прозорците. Това ще задейства и други аларми вътре и ще ангажира вниманието на четвъртия бодигард в къщата. — Обърна се към Хакет: — В задния двор има четири прожектора. Искам да ги обезвредиш възможно най-бързо и да ни прикриваш. — Погледна отново към Стробъл и продължи: — Сега за трудната част. В рапорта от наблюдението се казва, че Артър е оборудван с радиокомпас и аларма. Той има много тайни в главата си и ЦРУ не иска те да станат достояние на някой друг. Не зная дали радиокомпасът е зашит някъде в дрехите му, скрит в обувките или в часовника му, така че двамата с Майкъл решихме да не рискуваме. Събличаме го съвсем гол и прибираме всичко в една чанта. Дан, щом стигнеш верандата, ние ще сме готови за тръгване. Майкъл ти дава чантата, ти максимално бързо слизаш при лодката и включваш мотора. Кевин, ти оставаш на дървото и ни прикриваш, докато прехвърлим оградата заедно с Артър. В мига, в който се измъкнем, хукваш към лодката.

— А какво да правя, ако собственикът на къщата чуе мотора и дойде да види какво става? — попита Хакет.

— Сплаши го и го прогони с два-три предупредителни изстрела.

— Ако е въоръжен?

— Ако продължи да ти досажда, простреляй го в коленете. Щом се озовете на лодката, държа незабавно да се отправите навътре в залива. На около двеста и петдесет метра от брега се насочвате на юг. Движете се с пълна мощност и угасени светлини. Според мен с тази лодка ще можете да стигнете някъде към седемдесет възела. Ако ЦРУ се включи, вероятно най-краткият срок, в който ще могат да осигурят хеликоптер, за да ви засекат, ще бъде петнайсет минути от момента на задействане на алармата. Кевин, след като ти приключиш с охраната, виж колко е часът. При седемдесет възела ще ти трябват около 15 минути да стигнеш до Коув Пойнт. Седемнайсет минути след като сме прехвърлили стената, искам и двамата вън от лодката! Дори и да не сте стигнали до Коув Пойнт, скачате от нея. Да не сте посмели да останете нито секунда повече. Тим O’Pypk ще ви чака, за да ви прибере. — Коулман замълча и изгледа всички право в очите. — Зная, че не сме подготвени за това, както бихме искали, но не разполагаме с необходимото време. Важното е да не губите самообладание и всичко ще бъде наред. Някакви въпроси?

Всички поклатиха глави. Коулман отиде до багажника на колата, взе четири връзки въжета и подаде по една на всеки.

— На работа. Бъдете нащрек и запазете хладнокръвие.

Когато тръгнаха надолу по пътеката, Коулман потупа всеки по рамото. Бившият тюлен потегли последен. Четирите тъмни фигури поеха в колона по един и се стопиха в черната нощ.

Шест етажа под земята в сградата на ЦРУ се намира зала, в която служители денонощно поддържат връзка с изпълняващите тайни мисии по целия свят.

Оперативният център на ЦРУ бе разделен на четири секции. В предната част на помещението под три големи компютърни екрана се намираше Европейската секция. Тук работеха един инспектор и трима оператори. Следващият сектор покриваше Близкия изток и Африка. Третият подсигуряваше наблюдение на Азия и Южния Тихи океан, а последният покриваше Централна и Южна Америка и Щатите. В дъното на помещението работеха двама наблюдаващи офицери. Зад тях, на по-високо равнище, зад стена от плексиглас седеше командващият Оперативния център.

Помещението бе добре осветено и удобно. Всеки оператор разполагаше с три монитора на бюрото и многоканална телефонна линия. За да се преборят със скуката, докато са на смяна, служителите имаха разрешение да четат или да играят компютърни игри. Получеха ли някакъв предупредителен сигнал, компютърът им започваше да пиука. В нормални дни Оперативният център бе едно от най-отегчителните места в Управлението.

Чарли Добс седеше зад плексигласовата стена на офиса на ръководител-смяна и наблюдаваше далечния монитор вляво. На екрана имаше шахматна дъска. Чарли бе направил 16 хода в играта на гросмайсторско равнище и засега се държеше. Компютърният монитор вдясно изпиука и Добс моментално впи поглед в него. От посолството в Токио постъпваше рутинно съобщение. Чарли отбеляза, че е точно навреме, и се върна към изчисленията си какъв ще бъде следващият ход на компютъра.

На бюрото на Добс имаше пет компютъра и той можеше по всяко време да се свързва със своите оператори и да проверява какво правят.

Постъпващите съобщения бяха означени с код, отразяващ степента на важност. Рутинното пристигаше под номер едно, а спешните — под номер пет. Компютърът подреждаше тези съобщения по степен на важност. Код „Пет“ не беше необичайно нещо по време на криза в даден район, но тъй като през последните няколко седмици в света цареше относителен мир и спокойствие, Добс очакваше досадна нощ.

Щом стигнаха големия двор южно от имението на Артър, Стробъл и Хакет се отправиха към стъпалата, водещи към водата. Майкъл държеше под око съседната къща, а Коулман следеше своите хора. Стробъл и Хакет изчезнаха надолу по стълбите. Трябваше да преплуват разстоянието покрай имението на Артър до съседното в северна посока, тъй като там бе закотвена лодката.

Коулман и Майкъл притичаха през откритата морава до тухлената ограда, която отделяше имението на Артър от съседното откъм юг. Намериха големия дъб, който бяха открили предишната нощ, и се изкатериха по него. Сложиха си отново очилата за нощно виждане и огледаха имението на Артър. Оградата бе висока три метра, а стволът на дъба бе на по-малко от два метра от нея. Наоколо не се виждаше никой, така че Коулман се изкатери още нагоре и изпълзя по дебелия клон, който се протягаше точно над оградата. Завърза двете въжета на клона и пусна краищата им долу. Майкъл тъкмо се канеше да изкоментира колко трудно ще бъде да висиш на дървото цяла нощ, когато иззад къщата се показа пазач с куче. Майкъл и Коулман се прилепиха към дънера. Листата ги прикриваха. Щяха да са в безопасност, стига пазачът да не ги осветеше с фенерче.

Дежурният продължи обиколката. Коулман изрече в микрофона си:

— Хермес и Циклоп, тук Зевс, къде сте? Край. — Докато чакаше отговор, Коулман не откъсваше поглед от пазача.

Хакет и Стробъл бяха на тясната брегова ивица до кея и разопаковаха оръжията си, когато въпросът прозвуча в слушалките им. Хакет отговори:

— Току-що излязохме от водата и се подготвяме да продължим нагоре по стълбите. Край.

— Един пазач с куче приближава скалата. Разполагате с десет секунди, докато стигне дотам. Край!

Без колебание двамата грабнаха непромокаемите си раници и се втурнаха нагоре по виещата се стълба. През цялото време погледите им бяха насочени вляво, в очакване на пазача, който трябваше да се появи само на трийсетина метра от тях. Стигнаха горе за секунди.

Докато Коулман наблюдаваше охраната, Майкъл държеше под око къщата. Той чу как Коулман дава сведения по секунди какво прави пазачът. Миг след като Коулман съобщи, че е стигнал ръба на скалата, френските прозорци на кабинета на Артър се отвориха и собственикът на имота излезе на верандата. Майкъл прошепна:

— Нашата цел се появи. Повтарям, целта се появи. Край.

Коулман се обърна точно навреме, за да види оранжевото пламъче от запалката на Артър, което близна връхчето на пурата му. Хакет и Стробъл искаха потвърждение и Коулман им го даде.

— Хермес, Циклоп, обектът се вижда. Нямам представа колко ще остане там. Придвижете се в позиция възможно най-бързо и ми дайте знак. Край.

Хакет и Стробъл се втурнаха към дървото, където Хакет бе седял предишната нощ, и спряха при дънера. Хакет прошепна в микрофона:

— Колко пазачи има в задния двор? Край.

— Един. Край — отвърна Коулман и прошепна на Майкъл: — Ти дръж под око Артър, а аз ще наблюдавам пазача.

O’Pypk кимна.

Стробъл и Хакет бързо нагласиха заглушителите на оръжията си и метнаха на гръб раниците си. Стробъл сплете ръце пред себе си. Хакет преметна оръжието си през рамо и стъпи с десния си крак върху сплетените пръсти на Стробъл. Той го изтласка нагоре и Хакет се вкопчи в първия клон, след което безшумно се изтегли на дървото. Без да губи време, Стробъл се обърна и хукна покрай оградата към предната част на къщата. Когато стигна дървото, където бе стоял предната нощ, спря и се ослуша. После се покатери на дървото и потърси с поглед пазача при предната врата. Надникна над оградата, но не видя нищо. Изруга наум.

— Зевс, тук Хермес — прошепна в микрофона. — Имам проблем. Охранителят при входната врата не е на поста си. Край.

— Виждаш ли го някъде в предния двор? Край.

— Не. Край.

— Подготви въжето. Ще изчакаме, докато е възможно. Край. — Соулман си напомни, че тези неща никога не стават както са планирани. — Пригответе се да действате незабавно. Щом другият пазач се появи, тръгваме. Край. Сега когато Хакет вече бе на позиция, Коулман можеше да наблюдава Артър. По негова преценка разстоянието между Артър и къщата бе около дванайсет метра. Нямаше начин да го изпревари до вратата, затова щеше да се наложи да отправи няколко предупредителни изстрела по пътя му. Беше мислил дали да не го простреля в крака, но старецът можеше да почине от загуба на кръв, преди да са разбрали онова, което искаха да научат.

Гласът на Стробъл прозвуча в слушалките им:

— Изчезналият охранител току-що се появи от вътрешността на къщата. Край.

Коулман си пое дъх и впери поглед в Артър, който продължаваше невъзмутимо да пуши на верандата.

— Други изненади? Край.

Един след друг двамата отговориха, че са готови да действат. Коулман даде на Майкъл сигнал с вдигнат палец и те се вкопчиха във въжетата си.

— Циклоп, имаш ли пряк прицел? Край.

— Да. Край.

— Хермес, имаш ли пряк прицел? Край.

— Да. Край.

Коулман отново си пое въздух и каза:

— По даден от мен знак, момчета. Три… две… едно… бинго!

Хакет натисна спусъка и изпрати един куршум в главата на постовия до скалата. Втори куршум улучи кучето.

В предната част на къщата Стробъл отправи три безшумни изстрела в главата на охранителя при входната врата. Още с първия го уцели в слепоочието. Като се вкопчи във въжето Стробъл се залюля на дървото, прехвърли стената е спусна от другата страна на оградата. Приклекна и се огледа за немската овчарка. Не я видя. Стреля в камерите, разхвърчаха се искри. Отдясно чу ръмжене, обърна се рязко и изпрати един куршум в муцуната на връхлитащото животно. Зареди отново и хукна към другата група камери, като пътьом изстреля няколко куршума в прозорците.

Коулман стигна земята секунда преди Майкъл и докато тичаше към верандата, чу куршумите, които строшиха камерите вляво. Шумът бе привлякъл вниманието и на Артър. Коулман си помисли, че възрастният мъж посяга към оръжието си, но после забеляза, че си поглежда часовника. После с бързи крачки се отправи към къщата. Коулман стреля и Артър се закова на място. Докато тичаше към него, Коулман му изкрещя да вдигне ръце, като в същото време изпрати серия куршуми срещу втората група камери. В мига, когато стигна до Артър, прожекторите се включиха. Коулман вдигна крак и ритна Артър в корема, като го прати на земята. После се извъртя и стреля в прожекторите. Майкъл също стреля. Отново стана тъмно.

Артър стоеше превит одве и се мъчеше да си поеме въздух. Майкъл извади от джоба си маска с хлороформ и я долепи до лицето на възрастния човек. След десетина секунди се зае да смъква дрехите на Артър. Бяха минали по-малко от трийсет секунди, откакто бяха прехвърлили оградата.

Миг по-късно пристигна и Стробъл и помогна на Майкъл да довърши работата. Преди да тръгне, той се увери, че всичко е в чантата, и се втурна към северната стена. Единственото, което бе останало на Артър, бяха боксерките му. Майкъл метна мършавия старец на рамо и се втурна към южната стена, като Коулман го прикриваше. Когато стигнаха оградата, Коулман подскочи, седна на стената и изтегли Артър за ръцете. Майкъл също се прехвърли от другата страна и Коулман му спусна Артър.

Хакет наблюдаваше от дървото, докато се увери, че Майкъл и Коулман са преминали оградата невредими. Веднага след това отправи три изстрела във вратата на кабинета на Артър и се спусна по дървото. Скочи на земята плавно, като котка, и хукна към скалата. Щом стигна горния край на стълбите, долови бръмченето на лодката. Втурна се надолу, като взимаше по три стъпала наведнъж. Стробъл вече беше обърнал лодката с носа към залива. Хакет се оттласна от пристана и скочи на палубата. Двигателите изреваха. Дългата елегантна лодка набра скорост и се понесе напред. Стробъл погледна часовника си. От прескачането през оградата бяха изминали минута и четирийсет и три секунди.