Крайни мерки

21.

Тънкият сърп на луната висеше над високите борове. Автомобилът приближи главния вход на Кемп Дейвид и двамата пътници на задната седалка бързо се снишиха. Задвижваната от електромотори врата се плъзна встрани и седанът продължи напред сред тълпа от репортери, държани на разстояние от взвод морски пехотинци, които бяха провесили през гърдите си автомати М 16. Струпалите се репортери и оператори се бутаха един друг, опитвайки се да видят кой пътува в колата. Седанът продължи по пътя и взе първия завой, след което забави. Два еднакви автомобила „Краун Виктория“ потеглиха от банкета и заеха места пред и зад колата, която превозваше съветника по националната сигурност и началника на президентския щаб.

Съботните разговори на високо равнище за бюджета бяха сравнително успешни. Гарет беше предложил няколко счетоводни еквилибристики, които щяха да снижат привидно бюджетния дефицит. Те щяха да позволят на управляващата партия да заяви, че са намалили някои разходи, без това да отговаря на действителността. Надяваха се, че тази стъпка ще усмири атентаторите и ще даде на ФБР време.

Съмненията на Майк Нанс относно стабилността на новата коалиция вече се потвърждаваха. Сенатор Олсън се отказа от уговорката, като обясни на президента, че няма да участва в преднамерено заблуждаване на американския народ. Олсън заяви, че трябва да бъдат направени действителни съкращения на разходите, в противен случай той се оттегля. Среброкосият сенатор от Минесота предупреди президента, че ще мълчи една седмица и ако Гарет продължава да разиграва своите счетоводни игрички, ще разкрие какво всъщност представляват новите бюджетни ограничения — фалшификация и нищо повече.

Нанс и Гарет говориха по целия път. Движението беше слабо. Когато стигнаха до имението на Артър, водещият седан и този, който ги следваше, отбиха встрани, а автомобилът с Нанс и Гарет приближи голямата порта от ковано желязо. Два мощни прожектора осветиха входа на имението.

Едър мъж, облечен в маскировъчен костюм и въоръжен с узи, излезе от караулното помещение и се приближи до лимузината. Под дулото на леката картечница беше прикрепен фенер и пазачът го включи, насочи лъча към задния прозорец и освети Нанс и Гарет. След като разпозна и двамата, той каза на шофьора да отвори багажника. Мина отзад, провери съдържанието му и се върна в караулното помещение.

Артър седеше зад бюрото в кабинета си и наблюдаваше сцената при портала. Вляво от бюрото му в стената бяха вградени два големи цветни телевизора и четири монитора от системата за сигурност. Артър проследи с поглед как пазачът се връща в малката будка и как след миг порталът започва да се отваря. Щом колата премина, вратата се затвори моментално. Хвърли поглед към друг монитор и видя как колата криволичи по алеята и спира пред къщата. Там я посрещнаха други двама пазачи с немска овчарка. Гарет и Нанс слязоха от колата и замръзнаха на място, докато кучето ги душеше, а телата им бяха обходени с ръчен детектор за метали. Най-накрая вратата бе отворена отвътре и трети пазач ги поведе към кабинета на Артър.

Той натисна един бутон под бюрото си и скрит механизъм спусна върху мониторите стара карта на света в рамка. Стана, приближи се до камината и се подпря с една ръка на полицата. Въпреки че беше над седемдесетте, все още беше стегнат и изправен. Сребристата му коса бе грижливо сресана назад и свършваше на два сантиметра над бялата яка на официалната му риза. Ноктите му бяха добре поддържани, а скъпият костюм от камгарена вълна идеално прилягаше на високата му фигура.

Вратата се отвори и в кабинета влязоха Нанс и Гарет. Артър задържа ръката си на полицата на камината и изчака гостите му да се приближат. Майк Нанс спря на около десет стъпки разстояние и с официален тон каза:

— Стю Гарет, бих искал да те запозная с Артър.

Гарет пристъпи и протегна своята влажна, лепкава ръка.

— Чудесно е, че най-после се срещнахме. От доста време очаквам този момент.

Артър леко кимна.

— Удоволствието е изцяло мое. — Посочи креслата: — Заповядайте. Някой желае ли нещо?

Нанс се приближи до Артър.

— Преди да започнем, бих искал да обсъдим някои неща с теб насаме.

Артър се обърна към другия си гост.

— Господин Гарет, пушите ли пури?

За момент Гарет се обърка.

— Ами… да.

Артър отвори кутията за пури от черешово дърво. Гарет си взе една пура и я помириса. Артър му подаде машинка за рязане и Гарет отряза крайчето.

— Ще ви изпратя до верандата.

Поведе го към френския прозорец, отвори едното крило и каза:

— След минута и ние ще се присъединим към вас.

Щом затвори вратата след госта си, Артър се обърна към Нанс:

— Какъв е проблемът?

— Изглежда, участието ни в шантажа на конгресмен Мур е известно на някого извън първоначалната група.

— И на кого по-точно?

— На Джак Уорч, специален агент в…

— Знам. Как е разбрал?

Нанс хвърли поглед към верандата и разказа на Артър за спречкването между Гарет и Уорч. Когато свърши, Артър попита:

— Как е разбрал Уорч според теб?

— Мисля, че Гарет не е бил толкова внимателен, колкото е трябвало.

— Склонен съм да се съглася — кимна Артър.

Нанс беше очаквал някаква реакция, но Артър не можеше да бъде стреснат лесно.

— Какво възнамеряваш да предприемеш спрямо Уорч? — попита Нанс.

Артър не отговори веднага.

— Засега нищо. Преди около четири години четох личностния му профил… той не би замесил медиите. Освен това не е работа на Тайните служби да злепоставя президента. Междувременно кажи на Гарет да си трае, а аз ще подготвя план за евентуално справяне с Уорч, ако той предприеме нещо.

— Вече предупредих Гарет и той ще си мълчи.

— Казвал ли си му нещо за моето предложение?

— Не, само споменах, че искаш да говориш с нас.

— Това е добре.

— Все още ли смяташ да му кажеш?

— Да.

— Не съм сигурен, че това е добра идея. Винаги си ме съветвал да не вярвам на дилетанти.

— Винаги съм те съветвал да не вярваш на никого.

Артър се обърна, прекоси стаята, погледна лавиците с книги, заемащи цяла стена в кабинета, и въздъхна. Без да промълви, Нанс покорно го последва.

— Гарет си има своите недостатъци, но той е силно мотивиран човек, който би направил всичко, за да успее. Изпуснал се е за онази работа с конгресмен Мур, защото не е съзирал опасностите в случай, че не си държи езика зад зъбите. Благодарение на Уорч сега си е научил урока. Между другото, при човек като Гарет умението да се пази тайна е пряко свързано с важността на въпроса. Колкото повече има да губи, толкова по-склонен ще бъде да мълчи. Ако платим мизата, Гарет ще си трае.

— Разбирам хода на мислите ти, но сигурен ли си, че се нуждаем от него?

— Да, има някои неща, които ще поискам в замяна на помощта, която ще му окажа.

Нанс кимна.

— Както желаеш.

— Нека се присъединим към нашия приятел.

Артър предложи пура на Нанс и взе една за себе си. Излязоха навън в тъмната есенна нощ.

Гарет стоеше до перваза на верандата и изнервено очакваше да го повикат отново вътре. Знаеше, че Нанс разказва на Артър за проблема с Уорч и се притесняваше как ще реагира Артър. Беше чувал страховити истории за бившия ръководител на подмолните операции на ЦРУ.

Гарет чу стъпките на Нанс и Артър.

— Харесва ли ви гледката? — попита Артър.

— Грандиозна е — усмихна се фалшиво Гарет.

Артър знаеше, че Гарет не е човек, който може да се възхищава от красотата на природата. Беше доста елементарен. Не глупав, по-скоро едноизмерен и целенасочен. И лесно предсказуем, което идеално пасваше на нуждите му.

— Господин Гарет, мисля, че ще мога да ви помогна — каза с вдъхващ доверие глас.