Крайни мерки

39.

Майк Нанс бе нервен, но нищо във вида му не го издаваше. Седеше неподвижен, изпънал гръб, докато Стю Гарет крачеше напред-назад пред бюрото му, оптимистично ухилен.

Стивънс беше бесен, че го бяха държали в неведение и че се бяха замесили в нещо, което можеше да стане основание за импийчмънт. Беше им крещял половин час.

Нанс се тревожеше за други неща.

— Мисля, че ще се оправим — не млъкваше Гарет. — Наистина смятам, че всичко ще се уреди. Стансфийлд е повярвал на цялата изнудваческа история… Джим ще се успокои след една-две седмици и ще осъзнае, че само сме се опитвали да го защитим. Зная, че Артър ти е бил приятел, но от него ме побиваха тръпки. Трябва да призная, че се чувствам много по-добре, откакто разбрах, че е отнесъл в гроба всичко, което знае.

— Млъкни, Стю — произнесе уморено Нанс.

— Просто се опитвам да очертая всичко, както си е, за да знаем къде сме.

— Аз лично много добре знам къде съм и не ми е нужно да ми посочваш очевидното. Тъй че, ако обичаш, млъкни за няколко минути. Опитвам се да мисля.

Гарет се тръшна на канапето, измърморвайки нещо под нос. Нанс извъртя стола си така, че да не му се налага да го гледа. Защо Стансфийлд бе напуснал съвещанието така внезапно, точно когато нещата бяха започнали да се нажежават? Нанс си помисли да спомене този факт на Гарет, но си даваше сметка, че предпочита сегашното му отвратително настроение пред истериите или паниката му.

Майкъл седеше на задната седалка на бронирания кадилак до Стансфийлд. Изпитваше известно облекчение, че Стансфийлд не е особено приказлив.

Когато бяха на километър от Белия дом, Стансфийлд вдигна секретния телефон и набра номера на кабинета на Джак Уорч. Уорч веднага вдигна.

— Джак, обажда се Стансфийлд. Необходимо ми е спешно съвещание с президента, Майк Нанс и Стю Гарет. Всеки момент ще влезем в подземния гараж на Трежъри Билдинг. Моля те, уведоми агентите си, че ще дойда през тунела. — Стансфийлд хвърли поглед към Майкъл. — Имам и гост, конгресмен O’Pypk. Ще гарантирам за него. Джак, става въпрос за нещо изключително сериозно. Моля те, незабавно ги отведи в Оперативната.

Лимузината влезе в подземния гараж. Майкъл и Стансфийлд бяха съпроводени от четирима агенти от Тайните служби по тесен коридор. Когато стигнаха до отсрещния край, спряха пред дебела стоманена врата. Застанаха пред една камера, за да бъдат идентифицирани, и Стансфийлд попита:

— Напрегнат ли сте?

— Не, твърде съм бесен, за да бъда нервен — отговори O’Pypk.

— Конгресмен, бихте ли ми направили една услуга? — Майкъл кимна и Стансфийлд продължи: — Когато пусна лентата, моля ви, дръжте под око президента. Аз ще бъда зает да наблюдавам Нанс и Гарет. Бих искал да чуя вашето мнение дали президентът е бил искрено изненадан от записа.

— Безопасно ли е лентата да се пусне в Белия дом… Имам предвид, няма ли Тайните служби да наблюдават съвещанието? — попита Майкъл.

— Не, залата е обезопасена. Всеки ден се проверява за подслушвателни устройства и е напълно звукоизолирана. Тайните служби не следят това помещение заради секретната информация, която се разисква там.

Дебелата стоманена врата се отвори и зад нея се появи Джак Уорч. Стансфийлд го представи на Майкъл, след което продължиха по коридора. Влязоха в просторно помещение и Уорч ги придружи покрай Бюрото за национална сигурност до една врата в отсрещния ъгъл. Стансфийлд и Майкъл влязоха. Уорч затвори плътно зад тях.

Стивънс стоеше в другия край на масата. Беше свалил сакото си и сега то висеше окачено на високата облегалка на стола с кожена тапицерия пред него. Нанс и Гарет бяха седнали. Беше повече от очевидно, че президентът не е особено щастлив от присъствието на своите двама довереници. Стансфийлд и Майкъл заобиколиха дългата маса и спряха зад последните два стола.

— Господин президент — каза Стансфийлд, — това е конгресмен О’Рурк.

По навик Стивънс протегна ръка, но изведнъж на лицето му се появи странно изражение, когато си спомни скорошния си телефонен разговор е младия конгресмен. Майкъл се ръкува с президента и тримата седнаха.

— Предполагам, че за каквото и да се отнася всичко това, то е свързано с причината, поради която бяхте извикан така внезапно тази сутрин — заяви президентът.

— Да, става дума за нещо твърде сериозно.

— Какво търси тук конгресменът? — попита Гарет е обичайния си раздразнителен тон.

— Присъства по моя молба.

Отговорът на Стансфийлд не се стори задоволителен на Гарет и той се обърна към Майкъл:

— Конгресмен O’Pypk, какво търсите тук?

— Много скоро ще разберете — хладно рече Майкъл.

— Господин президент — Стансфийлд извади касетата от джоба си и я протегна напред така, че да я видят всички, — някой е оставил тази лента на прага на конгресмен O’Pypk тази сутрин. Преди да я пусна, господин Гарет, бихте ли желали да ни кажете действителната причина, поради която Артър Хигинс е бил оставен пред вашата къща снощи?

Гарет вдигна рамене:

— Нямам ни най-малка представа.

Майк Нанс се облегна назад и се втренчи в Стансфийлд като котка.

— Какво има на касетата? — попита Стивънс.

Стансфийлд отиде до другия край на масата и постави лентата в касетофона.

— Запис на признания на Артър Хигинс, преди да бъде убит.

Стансфийлд натисна копчето и се върна на мястото си.

Сядаше, когато прозвуча електронно модулираният глас на Майкъл:

— Как се казвате?

— Какво?

— Как е името ви?

— Артър… Артър Хигинс.

Гарет закри лицето си с ръце. Нанс се наведе и прошепна в ухото му:

— Стой спокоен.

Стансфийлд се бе отказал да наблюдава Гарет и сега бе вперил поглед в Нанс, докато касетата продължаваше да се върти.

— Господин Хигинс, вие ли бяхте авторът на секретна операция в началото на шейсетте, в резултат на която бяха убити няколко френски политици?

— Да.

— За кого работехте по онова време?

— За ЦРУ.

— Колко френски политици премахнахте?

— Двама.

— Кои?

— Клод Лапоен и Жан Бастрьо.

— Какво? — кресна Стивънс.

— Използвахте ли поредицата от скорошни убийства като прикритие, за да премахнете сенатор Олсън и конгресмен Търнкуист?

— Да — продължаваше записът.

— Не беше моя идея! Кълна се! — изстена Гарет.

Нанс стисна ръката му и изсъска:

— Затваряй си устата!

Президентът се втренчи в съветниците си, замръзнал в недоумение.

— Кой друг бе замесен във вашия заговор да премахнете сенатор Олсън и конгресмен Търнкуист?

— Майк Нанс и Стю Гарет.

Гарет се опита да заговори, но Нанс го дръпна назад на стола.

Стивънс сведе глава.

— Президентът знаеше ли за вашите планове? — попита студеният безличен глас.

Президентът вдигна поглед към Стансфийлд:

— Нямам нищо общо с това!

Но Стансфийлд наблюдаваше Нанс.

Прозвучаха последните думи на Артър:

— Нямам представа.

Лентата свърши. Стаята бе изпълнена с тягостно мълчание.

Усмивка изкриви лицето на Нанс и той каза:

— Добър опит, Томас.

— Какво искаш да кажеш? — попита студено Стансфийлд.

— Всичко това е лъжа, така че ми се налага да допусна или че сте измъчвали Артър, докато отправи тези странни обвинения, или че сте променили записа по електронен път.

Стансфийлд втренчи поглед в Нанс.

— Конгресмен O’Pypk е получил лентата тази сутрин, заедно с писмо от терористите, отговорни за убийството на сенатор Фицджералд, сенатор Даунс, конгресмен Козловски и председателя Басет. Те са похитителите на Артър Хигинс.

— Какво, по дяволите, става тук? — извика президентът.

— Не зная точно, сър — отвърна Нанс. — Но ми се струва, че господин Стансфийлд се опитва да ни изнуди с този запис. Мога да ви уверя, Стю също, че ние никога не сме обсъждали с Артър убийството на сенатор Олсън и конгресмен Търнкуист. Цялата идея е абсурдна!

— Стю? — попита президентът.

Гарет видя възможност да се измъкне.

— Вярно е, Джим. Нямам представа за какво, по дяволите, е цялата тази щуротия. Единствената работа, която имах с Артър, бе по твоя бюджет.

Майкъл се наклони напред и сложи ръце на масата.

— Сенатор Олсън бе мой много близък приятел и аз изобщо не съм в настроение за подобни игрички. — Обърна се към Нанс: — Вие, Гарет и Артър Хигинс сте замислили убийството на сенатор Олсън и конгресмен Търнкуист. Никой не е правил фалшив запис, нито пък Стансфийлд е изтръгвал фалшиви признания от Хигинс. Предлагам да спрем с глупостите и да пристъпим към действие.

— Господин О’Рурк — отвърна Нанс, — вие сте много млад и не можете да разберете докъде могат да стигнат някои хора, за да се доберат до онова, което искат. Да не би да си мислите, че господин Стансфийлд се е издигнал до поста директор на водещата разузнавателна агенция в света с качествата си на честен бойскаут? Конгресмен, тук вие не сте си на мястото. Може би ще бъде най-добре да напуснете и да ни оставите да разговаряме насаме е директор Стансфийлд.

Майкъл кипна, остра болка прониза слепоочието му. Изправи се бавно, свали сакото си и го окачи на облегалката на стола си. Сетне се обърна към Нанс и се наведе ниско над масата.

— Господин Нанс, търпението ми се изчерпва. Или прекратявате този мръсен фарс незабавно и признавате, че сте организирали убийството на сенатор Олсън и конгресмен Търнкуист, или на минутата насрочвам пресконференция.

— Конгресмен О’Рурк, това би било директна заплаха за националната сигурност на Съединените щати и аз ще бъда принуден да ви спра с всички средства. Сега, ако обичате, излезте, искаме да поговорим насаме с директор Стансфийлд.

Майкъл свали часовника си и го остави на масата. Посочи с пръст Нанс и каза:

— Ще си държите устата затворена през следващите две минути, докато аз говоря с господин Гарет! Ако промълвите и дума, край е вас! — Обърна се към Гарет: — Давам ви един-единствен шанс! Знам, че сте замесен, Стансфийлд също знае. Можете или да признаете деянията си и да доживеете остатъка от живота си в относителен комфорт, или да се изправите пред съда и до края на дните си да гниете в затвора. Ако, разбира се, убийците не се доберат до вас.

Майкъл сграбчи стола на Гарет и го обърна към себе си, така че той вече не можеше да погледне към Нанс.

— Господин президент — извика Нанс. — Това поведение е абсолютно неприемливо!

— Казах ти да си затваряш устата! — кресна Майкъл. — Предупреждавам те за последен път!

Гарет цял се тресеше. Майкъл се надвеси над него, опря ръце на страничните облегалки на стола и лицето му се озова на сантиметри от лицето на Гарет.

— Какво решаваш? Изборът е лесен. Или признаваш какво си правил и се измъкваш жив, или отричаш и тогава… Те ще направят записа публично достояние, ако Нанс не си подаде оставката до утре по обяд. А сега кажи истината!

— Аз… аз… — заекна Гарет.

— Стю, не му отговаряй! — Нанс се пресегна към телефона.

— За кого, по дяволите, се мислите?!

Майкъл блъсна стола на Гарет, той се плъзна по пода и се удари в стената. Сетне пристъпи напред, вдигнал ръка. Юмрукът му се стовари право в носа на Майк Нанс и го залепи в стола. Главата му се люшна напред и се блъсна в ръба на тежката дъбова маса. Ръцете на съветника по националната сигурност увиснаха отстрани, под носа му се образува локвичка кръв. Никой не помръдна.

Майкъл се обърна към Гарет. Хвърли се напред, сграбчи вратовръзката му и го изправи на крака. Блъсна го до стената и го сграбчи за гърлото. Гарет размаха ръце безпомощно. Майкъл стегна хватката и едва чуто изсъска:

— Ако зависеше от мен, щях да те пречукам още сега! Имаш последен шанс да се измъкнеш, като признаеш какво си извършил!

— Инак разбивам тъпата ти глава о тази маса!

Сграбчил кичур коса на тила му, го извъртя с лице към Стансфийлд и президента.

— Кажи им истината! — изръмжа.

— Вината не е моя! — изхлипа Гарет. — Идеята беше на Майк и Артър.

Президентът вдигна поглед към Гарет. Не можеше да повярва, че това наистина се случва.

— Не е по моя вина, Джим. Кълна се! — стенеше Гарет.

Необуздана ярост се надигна у Майкъл O’Pypk. Юмрукът му се стовари право в челюстта на Стю Гарет. Той изохка и тялото му се строполи на пода.

Майкъл се надвеси злокобно над сгърчената фигура. С мъка потисна порива си да изрита шефа на президентския щаб.

Обърна се и погледна Стивънс. Президентът стоеше замръзнал, с широко отворени очи. Майкъл се върна на мястото си. Докато си слагаше часовника, каза задъхано:

— Директор Стансфийлд, оставям ви насаме с президента да уточните подробностите. Обадете ми се по-късно.

Грабна сакото си от облегалката на стола и им обърна гръб.

Стансфийлд и президентът го проследиха с поглед, без да кажат нито дума.