Крайни мерки

45.

Бе спокойно неделно утро. Слънцето надничаше през облаците. Лимузината и двете охраняващи я коли се плъзнаха в подземния гараж за високопоставени държавни служители на националното летище във Вашингтон и спря на ред свободни места, запазени за сенатори и конгресмени. От последната кола излязоха трима мъже и продължиха към терминала. Двама носеха големи кожени куфарчета за документи.

Айрини Кенеди погледна папката в скута си. Бе прекарала цяла вечер в проучване на отношенията между Майкъл O’Pypk и Скот Коулман. Скип Макмахън, Роуч и Стансфийлд слушаха напрегнато, докато тя обобщаваше събраната информация.

— Всичко си идва на мястото. — Кенеди потропа с молива си по папката. — Единственото, което ме безпокои, е дали Коулман е знаел, че именно сенатор Фицджералд е провалил Операция „Изтегляне“. Освен хората от отдела за контрашпионаж в Бюрото и няколко отбрани в Лангли, списъкът от имена е много къс. Първи в този списък е, или може би трябва да кажа беше, сенатор Олсън. По времето, когато се случи всичко това, конгресмен O’Pypk напуска екипа на Олсън и се готви да започне своята първа година като конгресмен. Ако Коулман е открил кой е издал мисията му и е причинил смъртта на хората му, това би обяснило мотива му. Бих се обзаложила, че конгресмен О’Рурк му е казал за Фицджералд.

— Имаме ли доказателства? — попита Роуч.

Кенеди поклати глава.

— Само предположение.

— Как продължаваме нататък?

— Трябва да сме сигурни, че тази история никога няма да стане достояние на обществеността. — Стансфийлд хвърли поглед към Скип. — Аз ще поискам от Коулман отчет за мисията. За да го направим, ще трябва да уредим твоят екип за следене да го позагуби за ден-два.

— Няма да е проблем. Той веднъж вече успя да се освободи от нас.

Някой почука на стъклото на лимузината и Стансфийлд го смъкна наполовина. Един от неговите бодигардове се надвеси и каза:

— Сър, кулата задържа полета. Конгресменът и Скарлати чакат при портала за отвеждане към самолета, а ние сме проверили и обезопасили помещението.

— Благодаря, Алекс. — Стансфийлд вдигна прозореца. — Айрини, Скип, бихте ли придружили конгресмен O’Pypk и госпожица Скарлати до стаята? Ние е Браян ще ви чакаме там.

Слязоха от колата, Кенеди и Макмахън първи се отправиха към терминала.

О’Рурк и Скарлати бяха седнали един до друг и очакваха своя полет. Макмахън пристъпи напред и протегна ръка.

— Добро утро, конгресмен O’Pypk.

Майкъл затвори вестника, стана и пое протегнатата ръка.

— Добро утро.

Макмахън се извърна към Айрини.

— Помните ли д-р Кенеди от вчера?

— Разбира се.

Майкъл и Айрини се ръкуваха, сетне Майкъл се обърна към Лиз:

— Скъпа, бих искал да ти представя специален агент Макмахън от ФБР и д-р Кенеди от…

Кенеди се усмихна и протегна ръка към Лиз.

— ЦРУ. Радвам се да се запознаем.

— Съжалявам за… — Макмахън потупа носа си. — Изглежда доста зле.

— Като не го пипам, се търпи.

Макмахън кимна и след кратко мълчание каза:

— Директор Стансфийлд и директор Роуч биха искали да поговорят с двама ви за няколко минути.

— Точно сега наистина нямаме време — каза Майкъл, — всеки момент очакваме да ни извикат за полета.

— Не се притеснявайте. Няма да заминат без вас. Директор Роуч помоли кулата да задържи самолета.

Майкъл погледна притеснено към Лиз.

— Добре. Да вървим.

Влязоха в дискретно фоайе, запазено за конгресмени и сенатори. Бодигардът при вратата отстъпи встрани и ги пусна да минат. Роуч и Стансфийлд седяха около масичка за кафе в ъгъла на помещението. В средата на масичката беше поставен мобилен уред за заглушаване.

Двамата директори станаха да поздравят Майкъл и Лиз. Майкъл представи Скарлати и всички седнаха.

— Извинявам се, че задържах полета ви, но има някои въпроси, които трябва да обсъдим.

— Разбирам — каза О’Рурк.

— Добре. — Роуч кимна и погледна към Стансфийлд: — Томас, защо не продължиш ти?

— Конгресмен O’Pypk — започна Стансфийлд, — на колко хора сте разказали за събитията от последните няколко дни?

Майкъл се замисли.

— На брат ми Тим, на дядо ми и на Лиз.

— И на никой друг? — Стансфийлд погледна изпитателно конгресмена. Майкъл кимна. Директорът на ЦРУ държеше това да се изясни напълно и отново попита: — Тези трима души, които споменахте, са единствените, е които сте разговаряли по въпроса, така ли?

Майкъл впери поглед в тъмните очи на Стансфийлд.

— Да.

Стансфийлд сплете ръце под брадичката си и попита:

— Можем ли да разчитаме, че брат ви и дядо ви ще си мълчат?

— Те си дават сметка за сериозността на положението.

Стансфийлд насочи вниманието си към Лиз.

— Госпожице Скарлати, разказвали ли сте на някого за онова, което се случи снощи?

Лиз изпъна рамене.

— Не.

— Възнамерявате ли да го направите?

— Не.

На лицето на Стансфийлд се изписа съмнение.

— Сър — отвърна Лиз, — нямам никакво желание да виждам Майкъл въвлечен във всичко това и въпреки опасенията ми, че сгреших, като не изнесох тази история пред обществеността, признавам, че това би причинило повече вреда, отколкото полза. Ако ни оставите на мира, можете да бъдете сигурен, че ще си мълча.

Стансфийлд впери изпитателен поглед в Майкъл и Аиз.

— Разчитам на думата ви — каза след малко.

Протегна ръка. Майкъл я стисна здраво, Лиз също.

— Когато се върнете от погребението, бих искал да поговоря с вас, както и с брат ви и дядо ви.

— Няма проблем — отвърна Майкъл.

— Добре. — Стансфийлд се поколеба. — Освен това бих искал да поговоря с командир Коулман.

— Убеден съм, че ще приеме с охота. Когато се върна от Минесота, ще го уредя.

— Благодаря.

Кенеди пристъпи напред.

— Конгресмен, и аз имам един въпрос. Запознат ли сте със секретна мисия под кодовото название Операция „Изтегляне“?

Майкъл не отговори.

Стансфийлд пръв наруши мълчанието.

— Питаме единствено от съображения за сигурност. Няколко операции, организирани от контрашпионажа, са породени от „Изтегляне“.

Майкъл усети как дланите му овлажняват.

— Знаех за Операция „Изтегляне“…

— От сенатор Олсън ли научихте?

— Да.

— Знаехте ли, че сенатор Фицджералд е човекът, издал мисията?

Майкъл кимна.

— Съобщихте ли тази информация на командир Коулман? — приведе се към него Кенеди.

За секунда Майкъл сведе поглед. Сетне уверено срещна очите на Кенеди.

— Да.

Възцари се мълчание.

— Благодаря ви за искреността — каза накрая Стансфийлд.

Лиз се обърна към Роуч:

— Какво ще стане с Гарет?

— Ще изчезне от обществения живот. Ще го наблюдаваме много внимателно.

— А президентът?

И двамата началници свиха рамене, сетне Стансфийлд каза:

— Това е един от въпросите, които бих искал да обсъдя с командир Коулман.

Майкъл се запита какъв ли механизъм за въздействие биха могли да упражнят върху президента Коулман и Стансфийлд.

— Ако нямате други въпроси… трябва да тръгваме — каза.

Лиз се изправи.

— Конгресмен O’Pypk, последен въпрос — каза Кенеди. — Когато всичко това започна, имахте ли някаква представа, че командир Коулман е замесен?

— Изпитвах известни подозрения. — Майкъл хвана Лиз под ръка. — Ако няма друго…

Директор Стансфийлд кимна.

— Благодаря ви за отделеното време — каза той. — Обадете ми се, когато се върнете в града.

Майкъл и Лиз излязоха от помещението. Докато вървяха по оживения терминал, за първи път от седмици Майкъл се почувства спокоен. Най-накрая нещата може би се връщаха в своето обичайно русло. Когато приближаваха мястото за извеждане към самолета, забелязаха група хора, напрегнато взрени в телевизионните монитори.

Лиз веднага се отправи натам. Спря пред екраните, Майкъл сложи ръце на раменете й.

Репортер от Си Ен Ен се намираше пред флотска болница „Бетесда“ и предаваше на живо.

— Болничната администрация и служители от Белия дом току-що съобщиха, че съветникът по националната сигурност Майк Нанс е починал тази сутрин, след като е паднал от кон в ранчото си в Мериленд. Незабавно е бил извозен с хеликоптер и докаран до травматологичното отделение тук, в болница „Бетесда“. При пристигането е бил мъртъв. Вероятният час на смъртта е около 11.30 сутринта. Неофициално оповестената причина за смъртта му е счупен врат. Това са всички подробности, с които разполагаме до момента…

Лиз вдигна поглед към Майк:

— Не мога да повярвам! Как са представили…

Майкъл докосна с пръст устните й и я дръпна встрани.

Поведе я към терминала и хвърляйки поглед към хората, които не откъсваха очи от екрана, я целуна по главата и каза:

— Ние нищо не знаем! Не забравяй това!