Крайни мерки

13.

Микробусът на „Бел Атлантик“ беше паркиран на Ню Хампшър Авеню, недалеч от Дюпон Съркъл. Двамата мъже в него за последен път провериха дегизировката и снаряжението си. Върху негърските перуки носеха жълти пластмасови каски. Бяха облечени в сиви работнически комбинезони със знака на „Бел Атлантик“, пришит върху левия джоб. Те взеха чантите си, слязоха от микробуса и без да бързат, се спуснаха по стълбите към станция на метрото. Взеха влака за Юниън Стейшън. След пет минути пристигнаха, слязоха от мотрисата, проправиха си път между хората и продължиха по тесния перваз, минаващ отстрани на тунела. Петнайсетина метра по-нататък спряха пред една врата. По-ниският мъж се зае с ключалката. Двайсет секунди по-късно преминаха през сводест портал, водещ към система подземни тунели. Там, където се озоваха, имаше предимно телефонни линии и битови тръбопроводи. Канализационните тръби се намираха в друга система и минаваха още по-надолу в земята. Докато вървяха през четвъртития циментов тунел, по-високият трябваше да наклони глава настрани, за да не се удари в лампите, разположени през петнайсетина метра. Няколко пъти завиха вляво и вдясно и след около три минути се озоваха пред друга врата. По-ниският отново се зае с ключалката. Когато приключи с шперца, отвори вратата и постави парче лепенка върху езичето. Двамата мъже влязоха в подземния етаж на дванайсететажна административна сграда и оставиха вратата да се затвори след тях.

По-ниският тръгна към стълбището и изчезна. Другият се запромъква през мрежата от тръби и подпорни елементи, докато накрая намери това, което търсеше. Отстрани предпазния стоманен капак от главната тръба на вентилационната система на сградата и го сложи на земята.

Другият се беше качил на шестия етаж на административната сграда. Помещенията бяха дадени на наематели. На горните пет етажа се помещаваха офисите на юридическа фирма, а останалите бяха заети от рекламни кантори и различни други фирми. Мъжът отвори вратата към стълбището и се огледа. Не видя никого, спокойно тръгна по коридора и спря пред третата врата вдясно. Остави чантата си на пода и се зае с ключалката. Бързината не беше решаваща, важното бе да се действа хладнокръвно. Не се притесняваше, че някой от служителите може да го види. Ако се случеше, за никого нямаше да изглежда странно, че служител от телефонната компания влиза в празен офис.

След като се справи с ключалката, той се озова в стаята и отиде до боядисания прозорец. Подпря се на коляно, остави чантата и извади съдържанието й, като внимателно го подреди на пода. Сглоби пушката за по-малко от минута и постави в патронника патрон с нитроглицеринов връх. Двайсет секунди по-късно пушката вече беше закрепена на върха на триножник. Убиецът нагласи оптическия мерник пред лявото си око и се загледа във входа на сградата отсреща. След това включи лазерния прицел и върху боядисания прозорец се появи малка червена точка. Той фиксира пушката, извади от сака инструмент за рязане на стъкло и постави центъра на вакуумпомпата върху червената точка. С дясната ръка бавно завъртя режещия елемент по посока на часовниковата стрелка, но вместо да измъкне изрязаното парче, омота края на тънка жица около инструмента за рязане, а другия й край — около единия крак на триножника.

Извади лостчето с микрофона изпод тясната периферия на каската и каза:

— Чък, при мен всичко е готово. Край.

Въпреки воя на съоръженията в мазето другият чу партньора си ясно и отчетливо.

— При мен също. Край.

Агентът от Тайните служби Хари Дорл беше освободен от длъжност и назначен да оглави екипа за лична охрана на конгресмен Томас Басет. Басет бе председател на Конгреса и по тази причина ФБР и Тайните служби го считаха за обект от особена значимост. Дорл беше специалният агент, оглавяващ охраната на президента при предишното правителство. Когато неговият шеф загуби изборите от Стивънс, приключи и назначението на Дорл. Както повечето президенти преди него, Стивънс поиска промяна в мерките за сигурност. Тайните служби не възразяваха срещу тази традиция, защото си даваха сметка, че за техните агенти е добре да сменят назначението си. По този начин се избягваха както самодоволството, така и досадата.

Дорл седеше в преддверието на кабинета на Басет в сградата на Конгреса и чакаше председателят да му съобщи, че е готов за тръгване. Агентът беше висок мъж на средна възраст. Изглеждаше спокоен, но вътрешно беше смазан. Когато прочете доклада за атентатите срещу Козловски, Фицджералд и Даунс, усети, че го обзема страх. Три удара за една нощ. Убийство с голи ръце, изстрел от снайпер, стрелба от упор. Тези хора бяха професионалисти, а както обичаше да се шляе из града, Басет представляваше лесна мишена.

Толкова много конгресмени и сенатори трябваше да бъдат охранявани, че Тайните служби не бяха в състояние да предоставят на Дорл искания от него брой агенти. Бяха му отпуснали само петима мъже и жени, а редовната полицейска охрана на председателя в сградата на Конгреса беше увеличена на осем полицаи, които дежуреха денонощно. Дорл бе помолил Басет да отложи всички обществени изяви, докато нещата се успокоят, но както и очакваше, Басет отказа. Разбира се, това правеше работата на Дорл изключително трудна. Той знаеше, че единственият начин Басет да бъде сигурно защитен, е да бъде държан заключен в къщата си, в кабинета или в бронираната си лимузина. Щом напуснеше някое от тези места, възможностите на Дорл да го охранява значително намаляваха.

Оставаха им броени минути, преди да тръгнат за записа на интервюто на Басет за Си Ен Ен. Агент Дорл беше казал на новия си шеф, че според него идеята не е добра, но Басет любезно му беше отвърнал, че няма никакво намерение да го отменя. Си Ен Ен анонсираше появата на председателя на Конгреса от неделя следобед и въпреки че щеше да бъде на запис, не бяха необходими гениални способности, за да се прецени кога ще бъде направен той. Дорл не помнеше някога да е бил по-разтревожен за изпълнението на своя задача. Които и да са тези убийци, бяха разполагали с месеци, за да планират действията си. Ако това писмо беше истинско, неминуемо щяха да нанесат и други удари.

Вече беше изпратил четирима тайни агенти и двама униформени полицаи да направят предварителен оглед на сградата на Си Ен Ен. Те трябваше да извършат бърза проверка на околните улици, изходите и покрива. Възнамеряваше да назначи за телохранители четирима от униформените полицаи, които щяха да се движат плътно около Басет при слизане от лимузината и на път към студиото. Дорл беше разсъждавал върху възможността да използва за бодигардове тайни агенти — те бяха обучени за това, но в този момент бяха по-ценни при изпълнението на други задачи.

Председателят Басет и помощникът му Матю Шуоб излязоха в преддверието и Дорл стана от мястото си.

— Готов ли сте да тръгваме, сър?

Басет само кимна. Дорл вдигна ръка към устата се и каза в малкия микрофон:

— Арт, тук е Хари. Край.

Тайният агент пред вратата на кабинета веднага отговори.

— Рисът е готов да потегли. Край — продължи Дорл.

„Рис“ беше кодовото име на Басет.

Агентът огледа коридора и кимна на полицая, застанал пред асансьора.

— Коридорът е чист. Край — съобщи той.

— Кажи на момчетата долу, че тръгваме. Край.

Дорл се обърна към Басет и отстъпи към вратата.

— Щом кажете, тръгваме, сър.

Дорл отвори вратата и Басет и Шуоб излязоха в коридора. Зачакаха асансьора. Дорл беше отзад, останалите трима мъже обградиха Басет и Шуоб. Качиха се в асансьора за краткото пътуване до подземния гараж.

Щом вратата се отвори, ги посрещна друг полицай и групата тръгна през подземния паркинг. Дорл не се притесняваше, че нещо ще се случи в Конгреса. Атентаторите трябваше да са самоубийци, за да опитат каквото и да било при всички тези военни и полиция в сградата.

Когато стигнаха гаражната клетка, лимузината вече ги очакваше. Пред нея бе паркирана полицейска патрулна кола, а отзад — втора. Шуоб и Басет бяха поканени бързо да се настанят на задната седалка. Дорл събра полицейските служители от сградата на Конгреса на бърза оперативка относно действията им, когато пристигнат на уреченото място. Щом свърши, полицаите се качиха в патрулните коли, агент Арт Джоунс зае мястото зад волана на големия черен „Кадилак“, а Дорл седна на задната седалка. Преди да нареди да потеглят, Дорл приближи микрофона до устата си и каза:

— Преден пост „Браво“, тук „Алфа“, чувате ли ме? Край.

Ръководителят на предния пост в студиото на Си Ен Ен чу обаждането в слушалката си и трябваше да прекъсне по средата на изречението един служител от охраната на сградата.

— Тук „Браво“. Край.

— Тръгваме с Риса. Какво е положението при вас? Край.

— Максимално безопасно, доколкото успяхме да го уредим за краткото време, с което разполагахме, Хари. Край.

— Добре, предварително разчетеното време за пътуването ни е две минути. Ако има някаква промяна, съобщи ми незабавно. Край.

Дорл се обърна към своя агент зад волана.

— Да тръгваме, Арт.

Джоунс включи фаровете на лимузината, за да даде знак на полицейската кола отпред, и колоната потегли към изхода на паркинга.

Атентаторът погледна през прозореца надолу към двамата полицаи пред сградата на Си Ен Ен. Те бяха слезли от бордюра и вече на улицата отклоняваха колите и такситата, които искаха да спрат пред сградата. Пред устата си атентаторът имаше прикрепен микрофон.

— Чък, бъди готов. Трябва да пристигнат всеки момент. Край — спокойно каза той.

— Тук всичко е готово — дойде незабавно отговорът.

Мъжът, застанал пред вентилационната шахта, свали каската си, сложи я в чантата и извади противогаз. Бръкна отново в чантата, извади два сиви контейнера и ги постави върху вентилационния отвор.

Автомобилите пристигнаха пред сградата и спряха. Дорл незабавно отчете, че въпреки предупреждението му към шофьорите на двете патрулни коли да спрат поне на десет метра дистанция от лимузината, те бяха забравили и лимузината беше заклещена.

— Арт, свържи се с момчетата от патрула и им кажи да преместят колите си на по-голямо разстояние от лимузината. — После се обърна към Басет: — Сър, моля, останете в колата за малко, докато проверя нещата.

Дорл излезе от лимузината и посрещна на тротоара своя агент, ръководещ екипа „Браво“.

— Изходите са осигурени, асансьорът е задържан, а Алън е на покрива и държи нещата под око.

Атентаторът предположи, че двамата мъже са или от Тайните служби, или от ФБР. Това се очакваше.

— Чък, бъди готов да дръпнеш предпазителя — изрече той в микрофона.

Мъжът в мазето си сложи противогаза и взе единия от контейнерите. Горе, на шестия етаж, атентаторът наблюдаваше как мъжът, слязъл от лимузината, повика с жест няколко полицейски служители и започна да ги подрежда около вратата на колата. Атентаторът бе избрал шестия етаж с цел ъгълът, от който се стреля, да бъде такъв, че четиримата полицаи, високи по два и десет, да се окажат абсолютно безполезни. Трябваше им само Басет. Това беше и причината, поради която щяха да използват патрон с нитроглицеринов връх, който избухва при сблъсък и не напуска целта. Обикновеният патрон пронизва обекта, движейки се спираловидно, и излиза от другата страна със скорост, достатъчна да убие всеки, намиращ се близо до жертвата.

Човекът, слязъл от лимузината преди секунда, мушна глава в отворената врата и отстъпи, като помагаше на Басет да се измъкне от колата. Атентаторът стисна приклада на пушката, сложи дясната си ръка върху жицата и каза в микрофона:

— Чък, пускай пушилката.

Мъжът в мазето издърпа предпазителя от първия контейнер, хвърли го в отворения отдушник, грабна другия и повтори действието. След това взе металния капак и покри отвора. Димът бързо се издигна по вентилационната система, носен от топлия въздух. След това мъжът чевръсто отстъпи към стената и зачака.

На шестия етаж атентаторът се съсредоточаваше, като дишаше бавно и дълбоко. Щом видя главата на Басет да се подава от лимузината, с дясната си ръка издърпа жицата, вързана за резачката, и стъкленият кръг падна на пода.

Басет застана в средата на кръга, очертан от четиримата полицаи, и групата тръгна към вратата.

— Включвай алармата — нареди атентаторът.

В мазето съучастникът му пусна противопожарната аларма. Острият звън отекна в цялата сграда.

Дорл и агентите му наблюдаваха улицата. Когато алармата зазвъня, полицейските служители, обградили Басет, спряха и се огледаха, за да видят откъде идва звукът. Дорл се хвърли напред.

— Не спирай! — кресна.

Когато достигна гърба на първия полицай, чу звук, който незабавно разпозна като пушечен изстрел.

— Не спирайте! — викна отново.

Бе направил едва две крачки, когато полицаят пред него се препъна и падна върху смъртно ранения Басет. Дорл се подпря с ръка на гърба на полицая, за да не падне, и сведе поглед, за да види дали Басет е уцелен.

Нитроглицериновият куршум бе отнесъл темето на Басет и белите ризи на полицейските служители бяха изцапани с кръв и мозък. Дорл се наведе над падналите и притегли микрофона към устата си.

— Удариха Риса! Повтарям, удариха Риса!

Двама агенти от Тайните служби вече стояха между улицата и купчината тела на земята, извадили своите узита, а очите им шареха по сградите отсреща.

Атентаторът бързо разглоби пушката и прибра всичко в чантата. Стаята се пълнеше с пушек и той си сложи противогаз. Грабна чантата и побягна по коридора към стълбището. Щом се озова там, започна да си проправя път между изплашените чиновници, които смятаха, че сградата гори.

Дорл погледна към онова, което беше останало от главата на Басет. В този момент в слушалката в ухото му отекна гласът на тайния агент от покрива на сградата на Си Ен Ен.

— Според мен изстрелът дойде от сградата отсреща!

Дорл скочи на крака и закрещя заповеди:

— Арт, обади се за подкрепление, трябва да отцепим сградата! — Обърна се към един полицай: — Вземи двама от твоите хора и заобиколете отзад! Не искам никой да напуска мястото! И внимавайте!

Даде знак на двамата агенти да го последват и хукна през улицата към отсрещната сграда. Криволичеха между колите, спрели да видят какво става. Пресякоха улицата и тъкмо стигнаха до самата сграда, когато бяха пресрещнати от тълпа обезумели чиновници, които се носеха в противоположната посока. Пътят им беше преграден. Три преки по-нататък, на Юниън Стейшън, русият атентатор, облечен в дънки, широка тениска и с бейзболна шапка на главата, се запъти към редицата телефонни автомати. Извади монета. Пепеляворусата коса, която се подаваше изпод шапката и се спускаше към раменете му, не беше естествена. Нито пък стойката му. Вместо да стои изправен и да изглежда като добре сложен мъж, висок метър и осемдесет, той се беше прегърбил. За непреднамерения наблюдател имаше вид на понатежал човек, не по-висок от един и седемдесет. Той набра седемте цифри и извади от джоба си малък диктофон. От другата страна на линията прозвуча женски глас:

— Ей Би Си. Добър ден. С кого желаете да ви свържа?

Мъжът натисна един бутон и от диктофона се разнесе електронен глас:

Не затваряйте. Това е съобщение от групата, отговорна за убийствата на сенатор Фицджералд, сенатор Даунс, конгресмен Козловски и председателя Басет.

Двайсет и три годишната операторка усети как сърцето й прескочи. За миг изпадна в паника, после се сети, че всички обаждания, приемани от главния телефонен номератор, се записват.

След кратка пауза записът продължи:

Председателят Басет беше убит, защото той и останалите негови колеги не приеха достатъчно сериозно нашите искания. Ние не сме терористи. Ние не убиваме невинни цивилни граждани; всъщност сме готови на всичко, за да избегнем това. Ние не сме, както Белият дом се мъчи да убеждава медиите, част от конспирация за проваляне на президентския мандат. Ние сме група американци, които повече не са в състояние да понасят корупцията и пълната липса на професионализъм, които върлуват във Вашингтон. Дадохме им възможност да осъществят по демократичен начин реформите, които обещаваха. Те се провалиха и затова ние се намесваме. Не ни подлагайте отново на изпитание, защото в противен случай ще бъдем принудени да наложим нови ограничения в срока. Притежаваме нужните ресурси и решимост да премахнем който и да е конгресмен, сенатор и дори президента.

Ще ви предоставим остатъка от седмицата, за да погребете Козловски, Даунс, Фицджералд и Басет. След като бъдат изпратени да почиват в мир, очакваме незабавни действия по реформите, които вече сме предложили.