Ламермурската невеста

ДВАДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА

От деня, в който Рейвънсууд замина за континента, изминаха цели дванадесет месеца. Очакваха го да се завърне много по-рано, но мисията, с която бе изпратен, а според някои слухове това били лични интереси, все още го задържаше в чужбина. Колкото до семейството на сър Аштън и промените, настъпили в дома му през този период, сега ще бъдем осветлени от разговора, който се състоя веднъж между мистър Бъкло и големия му приятел и компаньон в гуляите, добре известния ни капитан Крейгънгелт.

Приятелите се бяха разположили в трапезарията на замъка Гърнингтън, от двете страни на грамадната, подобна на гробница камина. Дървата в огнището весело пламтяха, а на кръглата дъбова маса до бутилката отлично бордо имаше две чаши и много закуски.

Въпреки изобилните блага, които току-що описахме, лицето на стопанина изразяваше съмнение, тъга и неудовлетвореност. Крейгънгелт, силно изплашен да не би покровителят му да изпадне в пристъп на унилост, както той се изразяваше, полагаше отчаяни усилия да измисли някакво средство, с което да разсее лошото му настроение.

След продължително мълчание, нарушавано само от равномерното почукване на носа на единия ботуш на Бъкло по решетката на камината, Крейгънгелт най-после се осмели да заговори.

— Проклет да съм — изрече той, — ако изобщо приличаш на човек, намислил да се жени. Такъв вид имаш, дявол да го вземе, сякаш, днес-утре ще те бесят.

— Много съм ти благодарен за комплимента — отвърна му Бъкло. — Но бесилката според мен подхожда повече за теб, защото, струва ми се, тя няма да ти се размине. А по каква причина, кажи ми, капитан Крейгънгелт, както обичаш възвишено да се наричаш, аз трябва непременно да изглеждам весел, когато съм потиснат, и то дяволски потиснат?

— Точно това ме и ядосва: не стига, че ще сключиш толкова изгоден брак, ами отгоре на всичко си вземаш за булка едно момиче като капка, дето толкова го желаеш! А сега, когато желанието ти се осъществява, увесваш глава като мечка, изгубила мечетата си.

— Не зная! — умислено отсече леърдът. — Може би е по-добре да се откажа от тази женитба. Само че, изглежда, отидох твърде далеч, за да се отметна.

— Да се отметнеш? — възкликна Крейгънгелт безкрайно почуден. — Все едно да се сговориш със свидетел и после да се отречеш от помощта му! Да се отметнеш? Когато момичето има толкова голямо богатство?

— „Мис Аштън“, не „момичето“, ако обичаш — прекъсна го Хейстън.

— Добре, добре. Виновен съм, сгреших. Но нали за нея дават такава голяма зестра, каквато няма за никоя друга невеста в цял Лотиан?

— Така е — призна Бъкло. — Само че не ми трябва зестрата и. Аз самият съм достатъчно богат.

— А тъщата, която те обича като свой…

— Повече от свой. Поне повече, отколкото обича дъщеря си — иронично се усмихна Бъкло. — Иначе щях ли да докопам Луси.

— Ами полковник Шолто Дъглас Аштън, който желае твоята сватба с Луси повече от всичко на света?

— Защото се надява с моя помощ да влезе в парламента… от името на нашето графство.

— А бащата, който очаква подписването на брачния договор с такова нетърпение, с каквото аз чакам края на бой между петли?

— Уф! — махна пренебрежително с ръка Бъкло. — Сър Уилям води игра: като не успя да замени дъщеря си за голямото имение Рейвънсууд, което английската камара на лордовете скоро ще му измъкне от ноктите, той вече действува за друг изгоден брак.

— Е, ами твоята невеста? Та нали тя е най-красивото момиче в Шотландия? Ти беше си изгубил ума по нея, когато тя не искаше да чуе и думичка за теб! А сега, когато е съгласна да се омъжи за тебе, като наруши думата, дадена на Рейвънсууд, ти изведнъж се дърпаш. Направо си се побъркал: сам не знаеш какво искаш.

— Аз ще ти кажа какво, искам — отвърна Бъкло, стана от стола и се заразхожда из стаята. — Искам да зная, дявол да го вземе, защо мис Аштън изведнъж промени отношението си.

— Какво те е грижа за това? — учуди се Крейгънгелт. — Нали го е променила в твоя полза!

— Там е и работата, я! — въздъхна покровителят. — Никога не съм се занимавал с такъв род девойки и мисля, че те са дяволски опърничави и своенравни. Но мис Аштън се промени към мене някак твърде отведнъж и твърде рязко, за да си обясня поведението й като обикновен каприз. Обзалагам се, че това е работа на лейди Аштън. Тя навярно знае как да пречупи някого и разполага с не по-малко ефикасни средства от нашите мундщуци, мартингали и оглавници, когато обяздваме младите жребци.

— Но дявол да го вземе! Без тях как ще се справиш с коня!

— Така е! — потвърди Бъкло; той престана да се разхожда из стаята и се облегна на един стол. — Освен това Рейвънсууд продължава да стои на пътя ми. Мислиш ли, че ще се откаже от Луси Аштън?

— Разбира се, че ще се откаже — заяви Крейгънгелт. — Защо да упорствува, щом се готви да се жени за друга, а Луси също си е избрала друг?

— Ти наистина ли мислиш, че той ще се ожени за някаква си чужденка?

— Нали чу какво рече капитан Уестънху? Той разказваше за разкошните приготовления за тази щастлива сватба.

— Капитан Уестънху много прилича на теб, драги Крейги, за да го смятам, както се изразява сър Аштън, за „важен свидетел“. Умее майсторски да пие, да играе на карти и да ругае, умее да лъже и да мами. В подходящ кръг това безспорно са полезни качества, но те повече подхождат за разбойник по пътищата, отколкото за джентълмен, на чиято дума можеш да разчиташ.

— Тогава — продължи Крейгънгелт — вярвай поне на полковник Дъглас Аштън, който сам е чул как маркиз А…, неподозирайки присъствието му, публично заявил, че Рейвънсууд си е намерил партия по-подходяща от Луси Аштън и няма намерение да жертвува бащиното си наследство заради анемичната дъщеря на сваления виг, затова щял с радост да отстъпи на Бъкло огризките от своя пир.

— Така ли е казал мръсният маркиз! — изкрещя Бъкло и изпадна в страшна ярост, каквато бе присъща на натурата му. — Ако съм бил тогава там, щях да му изтръгна езика от гърлото пред очите на всичките му мазници и подлизурковци, всичките му надменни северняци! Защо Аштън не го е пронизал там на място?

— Не знам — отвърна капитанът. — Маркизът напълно го е заслужавал. Но нали е стар човек, при това министър, така че по-голяма беля ще си навлечеш, ако се забъркаш в някаква история с него. Ти по-добре помисли как да запазиш мис Луси от заплашващото я безчестие. Остави маркиза на мира! Той е твърде стар, за да се дуелираш с него, и твърде високо стои, за да го достигнеш.

— О, лъжеш се; рано или късно ще го достигна аз. И роднината му също. А засега ще се погрижа честта на мис Аштън да не пострада от подлата им клевета. Но тази работа е трудна — ухажването на момиче. По-скоро да се свърши с това! Дори не зная как да разговарям с мис Луси… Е, напълни чашите, Крейги, и нека вдигнем наздравица за нея. Вече е късно, а преди лягане най-добре е да изпием по чаша бургундско, вместо да се занимаваме с разни гадни големци.