Междинна станция

34.

Заровиха гроба и оформиха могила. Петимата постояха още минута-две, заслушани в неспокойния вятър, който се луташе из окъпаната в лунна светлина ябълкова градина. В далечината, от кухините над речната долина, козодои си подвикваха един на друг в сребристата нощ.

На лунната светлина Инок се опита да прочете надписа, издълбан върху грубо издялания надгробен камък, но беше прекалено тъмно. Макар че нямаше нужда да го чете — знаеше го наизуст:

Тук почива същество от далечна звезда, но не му е чужда нашата земя, защото в смъртта си принадлежи на всемира.

Когато си писал това, му каза представителят на Сияйните предната вечер, си чувствал нещата като нас. Но веганецът не беше прав, макар да не му го каза тогава. Защото това не беше само веганско, а общочовешко чувство.

Думите бяха изрязани неумело, с една-две правописни грешки, защото езикът на Сияйните не е лесен за усвояване. Камъкът не беше толкова твърд, колкото мрамора или гранита, най-често използвани за надгробни плочи, и надписът нямаше да издържи дълго. След няколко години слънцето, дъждовете и студовете щяха да направят буквите по-неясни, а след още няколко години съвсем щяха да ги заличат и само грапавините върху камъка щяха да подсказват, че тук е имало надпис. Но това нямаше значение, помисли си Инок, защото думите не бяха издълбани само върху камъка.

Инок погледна към Луси, застанала от другата страна на гроба. Талисманът отново бе поставен в торбата и сиянието му беше по-приглушено. Тя все още го притискаше здраво към гърдите си и лицето й продължаваше да бъде възторжено, но безучастно — сякаш вече не живееше на този свят, а се бе преместила на някое друго място, в някое друго, далечно измерение, което обитаваше съвсем сама и без спомени за миналото.

— Мислиш ли — попита Юлисис, — че би дошла при нас? Дали ще я пуснат? Земята не би ли…

— Земята — каза Инок — няма думата. Ние, жителите на Земята, сме свободни хора. Единствено от нея зависи.

— Смяташ ли, че би приела?

— Така мисля — отвърна Инок. — Дори ми се струва, че цял живот е очаквала този момент. Питам се дали не го е предчувствала и без Талисмана.

Защото тя открай време беше в контакт с някаква непозната на хората сила. У нея имаше нещо, което никой друг не притежаваше. Човек го усещаше, но не знаеше как да го назове, защото това нещо нямаше име. И се бе опитвала да го използва някак, без да знае какво да прави с него — махаше брадавици, лекуваше наранени пеперуди и кой знае още колко неща, за които нямаше свидетели.

— А баща й? — попита Юлисис. — Онзи, който се разкрещя и избяга от нас?

— Аз ще се оправя с него — каза Луис. — Ще отида да си поговорим. Познавам го доста добре.

— Значи искаш да я вземеш със себе си в Галактическата централа? — попита Инок.

— Ако няма нищо против — отвърна Юлисис. — Централата веднага трябва да бъде уведомена.

— А оттам и цялата галактика?

— Да — каза Юлисис. — Много ни е необходима.

— Питам се дали не бихте могли да ни я заемете за ден-два?

— Да ви я заемем?

— Да — каза Инок. — Защото и ние имаме нужда от нея. Ние имаме най-голяма нужда от нея.

— Разбира се — отвърна Юлисис. — Но не…

— Луис — попита Инок, — смятате ли, че е възможно нашето правителство — Държавният секретар например — да бъде убедено да включи едно лице на име Луси Фишър като член на делегацията ни за мирната конференция?

Луис замънка нещо, после млъкна и пак заговори:

— Мисля, че е възможно да се уреди.

— Представяте ли си — продължи Инок — въздействието на това момиче и на Талисмана на масата за преговори?

— Мисля, че е възможно — отговори Луис. — Но съм сигурен, че Държавният секретар ще иска да говори с вас, преди да вземе решение.

Инок се извърна леко към Юлисис, но не стана нужда да задава въпроса си на глас.

— Но, разбира се — каза Юлисис на Луис. — Обадете ми се и аз ще дойда, за да взема участие в срещата. Освен това бихте могли да предадете на уважаемия Държавен секретар, че няма да е зле да започне сформирането на световен комитет.

— Световен комитет?

— Който да организира — отвърна Юлисис — приобщаването на Земята към нас. Нали не бихме могли да приемем пазител от една планета, която не членува в братството?