Обичай само веднъж

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА

— Съжалявам, че ви накарах да чакате, милорд.

Никълъс се обърна при звука на гласа й. Нещо го разтърси. Беше забравил колко поразителна е тя. Беше застанала колебливо на прага, малко уплашена. Зад нея беше братовчедка й Клер. Висока и руса като повечето от семейство Малори, тя беше достатъчно красива, но екзотичната външност на Реджина я затъмняваше.

Никълъс отново бе шокиран, когато почувства как реагира собственото му тяло при вида на Реджина. Дяволска работа. Ще трябва или бързо да сложи край на годежа им, или да спи с нея.

Тя продължаваше да стои на прага на вратата и той каза:

— Ела насам, любов моя, няма да те ухапя!

При това мило обръщение Реджи се изчерви.

— Не си се запознал с моята братовчедка Клер — каза тя, като тръгна бавно напред.

Той кимна при запознанството, сетне се обърна към Реджина:

— Дерек току-що освежи спомените ми за теб. Трябваше да ми каже, че сме се срещали и преди.

— Мислех, че няма да си спомниш — промълви Реджина, още по-смутена.

— Да не си спомня как изсипа пудинга в скута ми? — каза той, разтворил широко очи в престорено учудване.

Реджина се усмихна въпреки нервността си.

— Няма да ти се извиня за това. Заслужаваше си го.

Като видя пламъчето в кобалтово-сините й очи, Никълъс се запита как ли ще съумее да я накара да повярва, че не я желае, като всъщност я желаеше. Тя го вълнуваше неизразимо. Само като я видеше, кръвта му започваше да бушува. Имаше непреодолимото желание да я целува, отново да вкуси сладостта на устните й, да усети как тупти пулсът на шията й. Да я вземат дяволите, беше страхотно привлекателна!

— Тогава елате с мен, деца — намеси се Дерек. — Следобедът е прекрасен за концерт. Боже, аз наистина отивам на матине, при това като придружител на млада двойка! — Той излезе, поклащайки комично глава.

Никълъс искаше да размени някоя и друга дума с Реджина, но братовчедка й Клер правеше това невъзможно — не ги изпускаше нито за миг от критичния си поглед. Той въздъхна, като се надяваше, че по-късно Дерек ще успее да уреди нещо за него.

Реджина изглежда беше в извънредно добро настроение по време на пътуването до Воксол Гардънс, като поддържаше безсмислен разговор с братовчедите си. Дали беше нервна или пък наистина бе толкова щастлива? Никълъс се наслаждаваше на вида й. Боже мой, нима е доволна от предстоящата женитба? Защо беше казала на вуйчовците си, че го желае? Защо точно него?

Реджи бе изумена от приятелското отношение на Никълъс. След като й казаха колко пъти е отказвал да се ожени за нея, преди накрая да се предаде, тя очакваше да бъде язвителен, дори ядосан. Защо приемаше нещата толкова сърдечно? Не би могло да е заради земята, нали? Изобщо не бе приятно да знаеш, че е трябвало да бъде прилъган с парче земя. Тони опяваше, че бил подкупен. Но Тони все още не бе видял как я гледа Никълъс Идън. Беше ли наистина алчен? И защо се бе съпротивлявал толкова упорито срещу брака, а сетне се бе поддал?

Сигурно я желаеше — по начина, по който я изгаряха очите му, тя разбираше, че я желае. Наистина, погледът му си беше направо неприличен, а той дори не го криеше от братовчедите й. Реджи беше забелязала шокираното изражение на Клер и развеселеното лице на Дерек. Но Никълъс изглежда не осъзнаваше какво прави. Или го правеше нарочно, за да я притесни? Дали милото му отношение беше престорено? Неговото желание не беше престорено, тя бе сигурна в това.

Слязоха от каретата и тръгнаха по една пътека сред цветни лехи, а музиката ставаше все по-силна с приближаването към мястото, където бе настанен оркестърът. Никълъс гледаше към Дерек толкова упорито, че той най-сетне разбра посланието и избърза напред с Клер, за да купят пасти от продавачите, които обикаляха сред публиката. Реджи се разсмя, като видя как Дерек дръпна братовчедка си въпреки нейните протести.

В момента, в който това стана възможно, Никълъс дръпна Реджи от пътеката и я скри зад едно голямо дърво. Не бяха сами. Бяха скрити от тълпите хора пред тях, но не и от онези, които идваха по пътеката. Беше обаче достатъчно уединено за няколко думи насаме.

Той използва възможността. Притисна Реджи към дървото с двете си ръце и я превърна в слушателка, принудена да чуе всяка негова дума. Тя вдигна поглед в очакване, а той си помисли: Ненавиждай ме, момиче. Презирай ме. Не се омъжвай за мен. Беше си намислил да каже тези думи, но забрави себе си, когато я погледна в очите.

Без дори да осъзнава, че го прави, той наведе глава и притисна устни към нейните и усети тяхната мекота и сладостта им, когато тя разтвори устни. Прониза го огнена страст и той се наведе несдържано, като я притисна между себе си и дървото. Но дори така не бе достатъчно близо до нея. Искаше да бъде още по-близо…

— Лорд Монтиът, моля ви — успя да каже тя, задъхана. — Може да ни видят.

Той леко се отдръпна, точно толкова, за да успее да види лицето й.

— Не се дръж толкова официално, любов моя. Би трябвало да се обръщаш към мен на малко име, не смяташ ли?

Не долови ли някаква острота в гласа му?

— Ти не си… защо се съгласи да се ожениш за мен?

— А ти защо искаше да го направя? — тросна се той.

— Изглеждаше единственото решение.

— Можеше да го отхвърлиш най-нахално.

— Да го отхвърля ли? Защо да го правя? Аз те предупредих какво ще се случи, ако ни открият.

— Ти се шегуваше! — напомни й той дрезгаво.

— Е, да, защото не предполагах, че ще ни открият. О, не искам да споря. Станалото — станало.

— Не е така — рече той напрегнато. — Можеш да развалиш годежа.

— И защо да го правя?

— Защото не искаш да се омъжиш за мен, Реджина — отвърна той с мек, почти заплашителен глас. — Не искаш! — Сетне се усмихна нежно, а очите му галеха лицето й. — Искаш да станеш моя любовница, защото аз ще те любя до забрава.

— За някое време, нали така, милорд? — попита кратко тя.

— Да.

— И после всеки ще поеме по пътя си, нали?

— Да.

— Няма да стане.

— Ще те имам, знаеш го — предупреди я той.

— Да, след като се оженим.

— Ние няма да се оженим, скъпа. Ще се осъзнаеш много преди сватбения ден. Но аз ще те имам, така или иначе. Знаеш, че това е неминуемо, нали?

— Очевидно ти мислиш така.

Никълъс се засмя. Колко чаровен беше. Смехът му замръзна, когато чу дълбокия глас зад себе си.

— Няма да се извинявам задето ви прекъснах, Монтиът, тъй като изглежда, че трябва да бъдете прекъснат.

Никълъс застина. Реджи надникна иззад рамото му и видя вуйчо си Тони и една дама, която го бе хванала здраво под ръка. О, не! Не и тя! Никълъс щеше да бъде бесен, тъй като със сигурност щеше да си помисли, че Тони е довел Силина Едингтън нарочно.

— Ти във Воксол Гардънс, Тони? — Силина се опита да изрази недоумение. — Не мога да повярвам.

— Спести ми подигравката си, котенце. Чух страхотни неща за този оркестър.

Реджина затаи дъх, когато погледът на Никълъс падна върху любовницата му, която изглеждаше объркана и сърдита. Реджи почти съжали жената, но не издаде съчувствието си. В края на краищата Силина не се бе поколебала да хвърли името на Реджи на клюкарите.

— Ето че отново се срещаме, лейди Едингтън — каза Реджи с престорена приветливост. — Сега мога да ви благодаря, задето ми заехте каретата си онази нощ.

Антъни доста шумно прочисти гърлото си, а Никълъс се изсмя неприятно.

— И аз трябва да ти благодаря, Силина. Как щях да срещна бъдещата си съпруга, ако не беше ти.

По лицето на лейди Едингтън преминаха безброй чувства и нито едно от тях не беше приятно. Хиляда пъти тя бе нарекла себе си глупачка. Когато научи за случилото се, беше страшно доволна, че Никълъс е искал да я отвлече. Затова разказа на всички свои приятели какъв романтичен любовник е той… и какво нещастие, че е отмъкнал друга жена. Нейните собствени брътвежи я бяха съсипали.

Антъни рече твърдо:

— Ти ще дойдеш с нас сега, нали? Навярно трябва да започна да те съпровождам. Освен това ще си поговоря с този мой заблуден племенник. Дерек не трябва да ви оставя двамата насаме. Годежът не дава право да се вършат неприлични неща. Запомни това.

С тези думи той тръгна, като шепнеше нещо на ухото на лейди Едингтън и я отвеждаше настрани, като най-вероятно я окуражаваше да не прави сцени. Никълъс бе присвил устни в твърда линия, докато ги гледаше как се отдалечават.

— Твоят вуйчо нямаше ли ми доверие да й кажа аз самият за годежа си? Щях да го направя с огромно удоволствие. Ако не беше тя с нейното превзето самохвалство…

— Ти нямаше да се ожениш за мен — довърши нежно Реджи.

Яростта го напусна. Изражението му стана влудяващо непроницаемо.

— И ти щеше да станеш моя любовница вместо моя съпруга. Което е за предпочитане.

— Не и за мен.

— Искаш да кажеш, че не би се поддала, така ли, любов моя?

— Не, не съм сигурна, изобщо не съм сигурна — отвърна Реджина искрено. В признанието й имаше тъга и той веднага почувства угризения на съвестта.

— Съжалявам, любов моя — каза нежно Никълъс. — Не би трябвало да те тормозя. Трябва просто да ти кажа, че не искам да се оженя за теб.

Реджи го погледна, без да мигне.

— Трябва ли да съм благодарна за честността ти?

— Не го приемай като обида. Това няма нищо общо с теб!

— Точно обратното, милорд — отвърна сърдито Реджи. — Ти свърза името ми със своето, независимо дали си искал да го направиш. Ти направи това, не аз. Също така се съгласи да се ожениш за мен. Беше принуден да го сториш, да, но ако не си възнамерявал да спазиш това споразумение, то тогава не трябваше днес да се появяваш с мен на обществено място. Нашето публично появяване не е случайно и означава много. Боя се, че сега вече съм обвързана с теб, независимо дали ми харесва или не. А започва изобщо да не ми харесва. — Без да му даде възможност да каже нещо, тя се обърна и се отдалечи.

Никълъс не се помръдна. Той се чувстваше абсурдно доволен, когато Реджи говореше за това, че е обвързана с него и сетне абсурдно обиден, когато каза, че не й харесва. Той нямаше защо да изпитва тези чувства към нея. Двамата не бяха обвързани един с друг и щеше да е дяволски добре да не го забравя.