Обичай само веднъж

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И СЕДМА

Слънчева светлина обливаше стаите за закуска, които бяха разтворени, за да поемат толкова много гости. На дългия бюфет имаше подноси, отрупани с яйца, солена риба, шунка и салами, асортимент от препечен хляб, кифлички и шест вида желета. Предлагаше се горещ шоколад, чай, кафе и сметана. Щом подносите се изпразваха, прислужниците ги напълваха отново.

Беше рано и мнозина все още спяха или пък се бяха възползвали от прекрасната конюшня, за да излязат на сутрешната си езда. Реджи беше долу, тъй като Томас се бе събудил на зазоряване и след като го бе нахранила, не успя да заспи отново. На закуска вече бяха семейство Уейтли, както и Памела Ричи и дукът на Уиндфийлд. Реджи успяваше да пропусне покрай ушите си техния разговор. Вече нямаше желание да се прави на весела. Предишната вечер мрачните мисли я съпътстваха до леглото и сега отново беше в техен плен. Никълъс беше в центъра на тези мисли.

Не че не знаеше през цялото време що за човек е той, но да го вземат дяволите, не можеше ли да почака, докато се върне в Лондон, за да започне отново да флиртува с някоя от обожателките си? И защо, така или иначе, беше в Силвърли? Тя със сигурност не очакваше това от него. А постоянното му мръщене беше толкова влудяващо!

Реджи знаеше, че трябва да се махне. Не можеше да мисли за развод, но не бе необходимо да живее под един покрив с него. Можеше да се върне в Хавърстън. Вуйчо Джейсън нямаше да има нищо против.

Тя обаче нямаше право да отделя Томас от баща му. А Tеc й бе казала, че Никълъс посещава детската стая поне два пъти дневно, като я отпъждал навън, за да остава насаме със сина си. Никълъс прие Томас като свой син, само че беше съмнително дали някога щеше да го признае пред Реджи.

Тя въздъхна дълбоко. Не беше ли казала веднъж, че няма да има значение какво ще стане с брака й, само да не й се налага да ходи на лов за съпруг? Колко глупаво и наивно!

— Скъпа моя, имаш посетител — обяви Елинър, като влезе в стаята, а лорд Дикън Барет я последва. — Джордж…? О, скъпа, не си спомням.

— Джордж Фаулър — допълни лорд Барет.

— О, да, Фаулър — съгласи се Елинър. — Сейърс го настани в чакалнята, тъй като къщата е препълнена с гости.

Сейърс стоеше на прага, а Реджи се намръщи, за да прикрие изненадата си. Тя се надигна.

Чакалнята не е подходящо място за Джордж. Отведете го в библиотеката. Трябва да е празна по това време. И му поднесете чай. — Тя освободи Сейърс с кимване и се обърна към Елинър. — Трябваше да си поспиш, Ели, щом си уморена.

— Добре съм, скъпа. Наистина стояхме до късно, но ми беше приятно. — Очите й срещнаха за кратко погледа на лорд Барет. — Съвсем ще се разбудя, като пийна чаша чай. Познаваш ли посетителя си?

— Да — отвърна Реджи. — Но не мога да си представя какво прави тук.

— Е, най-добре ще е да се погрижиш за него. Ние с Дикън ще хапнем по нещо, преди да отидем да пояздим.

— Елинър да язди?

— Не знаех, че ти е приятно да яздиш, Ели.

— О, ами да! Но е много по-хубаво, когато някой ти прави компания. — Тя се приближи и подхвърли: — Трябва да го опитате с Никълъс.

Реджи отговори необвързващо и излезе от стаята.

Щом тя влезе в библиотеката, Джордж Фаулър стана на крака и се приближи, за да й целуне ръка. Беше забравила колко добре изглежда той с пясъчнокестенявите си къдри и добре подрязаните мустаци, с тъмнозелените си очи и добре сложената фигура. Той беше по-скоро нисък — всъщност не. Не трябваше да сравнява всеки мъж със съпруга си.

— Боя се, че съм дошъл в неподходящо време — извини се той. — Човекът, който пое коня ми, се оплака, че в конюшните няма никакво свободно място.

— Наистина в момента е малко е притеснено, но не и на мен.

— Но ти имаш гости, за които да се грижиш…

— Не — увери го тя. — Това е събиране на свекърва ми, планирано преди да дойдем тук. Най-вече нейни приятели и на моя съпруг, а в този час само някои са станали. Седни, Джордж. — Те седнаха един срещу друг. — И ти си добре дошъл да останеш тук и съм сигурна, че ще ти намерим място за преспиване, ако нямаш нищо против да спиш с друг човек в една стая.

Той се ухили щастливо.

— Бих приел, ако вече не ме беше повикала майка ми. Тя е на почивка в Брайтън и си помислих да спра пътьом да видя как живееш.

Реджи му се усмихна. Той се бе отклонил доста, за да я види.

— Мина много време, нали? — заговори тя щастливо като си спомни колко чаровен можеше да бъде младият мъж.

— Страшно много време — подчерта той.

Хали донесе чай и Реджи наля в чашите.

— Как е майка ти, Джордж?

— Много добре, като се има предвид състоянието й. — Той каза това с гримаса, сякаш очакваше нещо лошо при пристигането си в Брайтън. — Цялото семейство е добре. Като говорим за семейство, миналата седмица в клуба видях твоя вуйчо Антъни. Изглеждаше вбесен от нещо. Едва не се сби с един човек задето се блъсна в него.

Реджи знаеше какво означава това. Вероятно тогава е научил, че Никълъс се е върнал.

— Вуйчо Антъни изпада в такива настроения, макар и рядко.

— А ти? — Внезапно изражението му стана сериозно.

— Нямаме ли всички ние своите настроения?

— Нямаш нищо против да се заровиш тук, на село. Аз бих загинал за една седмица.

— Обичам Силвърли. Винаги съм предпочитала да живея на село.

Джордж изглеждаше разочарован.

— Мислех си, че може би… не си щастлива тук. Човек чува разни истории. — Той се прокашля. Дали беше притеснен?

— Значи трябва да си затваря ушите — пропя тя. — Щастлива съм, Джордж. — Но не можеше да го погледне в очите.

— Сигурна ли си?

— Тя ти го каза, Фаулър — студено заяви Никълъс от прага. — И тъй като очевидно си дошъл, за да разбереш точно това, ще се радвам да си тръгнеш.

Реджи скочи.

— Никълъс!

— Всичко е наред, Реджи — каза Джордж, ставайки.

— Това е лейди Монтиът, стари приятелю — рече гладко Никълъс със светнали очи. — Ще го запомниш, нали?

Реджи не можеше да повярва.

— Не трябва да си тръгваш, Джордж, наистина не трябва.

— О, не, трябва, настоявам. — Никълъс се обърна и ревна към коридора: — Сейърс, господинът си тръгва!

Реджи се изчерви.

— Съжалявам, Джордж. Няма извинение за подобна грубост.

— Няма значение. — Джордж се наведе над ръката й, като пренебрегна за миг настръхналия мъж на прага. — За мен беше удоволствие да те видя отново, макар и за кратко.

Реджи изчака само две секунди, след като Джордж излезе от стаята, за да нададе гневен вик, като от кобалтовите й очи хвърчаха искри към Никълъс.

— Как смееш? Аз изхвърлих ли навън твоите курви? Изхвърлих ли ги? — Тя почти не спираше, за да си поеме дъх. — Ти си непоносим, сър, напълно непоносим! Това да не би да е поредното ти нелепо правило? Първо не позволяваш на семейството ми да ме посещава тук, а сега и приятелите ми не могат да идват!

— Не бих нарекъл старата ти любов приятел — тросна се Никълъс.

— Не ми е стара любов. А какво да кажем за теб, като четири от твоите бивши любовници спаха снощи под този покрив? А и навярно си бил с една от тях или с повече от една?

— Ако беше спала в леглото ми, щеше да знаеш къде съм бил!

Устата на Реджи остана отворена, сетне сърдито се затвори. Да спи в леглото му, след като го е хванала с друга жена? Той я вбесяваше нарочно. Е, успя да я разгневи.

Реджи изправи рамене.

— Грозното ти поведение ме накара да взема решение, сър. Отказвам повече да живея с такъв простак и грубиян. Отивам си у дома.

Това сепна Никълъс.

— Това е твоят дом, Реджина.

— Можеше и да бъде, но ти го направи непоносим.

— Няма да си тръгваш — заяви той.

— Не можеш да ме спреш.

— Мога да направя точно това. Само гледай!

Последва тишина. Те се погледаха яростно, сетне Реджина излезе навън.

Никълъс отпусна рамене. Защо, по дяволите, беше избухнал така? Той възнамеряваше да я накара да бъде старата Реджина, а сетне да я подмами в леглото си довечера. До утре всичко можеше да бъде добре. Какво ставаше с него? Тя беше права — поведението му беше непоносимо, а той дори не бе започнал да го осъзнава.