Обичай само веднъж

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЕТА

— Направо обожавам къщата ти, Ники — възкликна Памела Ричи, когато го откри в библиотеката. — Толкова е… величествена! Майка ти беше тъй мила да ме разведе да я разгледам.

Никълъс се усмихна насила и не каза нищо. От всеки друг би бил горд да чуе подобна оценка за дома си. Но за тази сластна брюнетка беше научил нещо по време на бурната им двуседмична връзка преди няколко години, а именно, че рядко казва това, което мисли. О, тя беше във възторг от Силвърли, но със сигурност беше ядосана, че не е господарката на този дом.

Когато връзката им свърши, той научи от прислугата, че опустошила спалнята си в изблик на ярост. След това я беше виждал рядко. Памела винаги бе готова сърдечно да му се усмихне, но когато я хванеше неподготвена, оскърблението й избликваше.

Жените като Памела и Силина винаги стигаха до катаклизми с неговия буен нрав. В по-бурните си години той познаваше всички видове женски темперамент, но само с един той беше в истинска опасност и това бе с прекрасната Карълайн Симъндс. За щастие обаче тя се омъжи за стария дук Уиндфийлд. От три години Никълъс не бе виждал лейди Карълайн и болката от раздялата им отдавна бе преминала.

— Чудехме се къде се изгуби, Ники — казваше Памела. Без да е поканена, тя кацна върху облегалката на един стол в близост до бюрото му. — В дневната сервираха чая. Пристигнаха още гости. Не ги познавам, някакъв земевладелец или… о, и прекрасната ти съпруга най-сетне се появи! Очарователно и мило момиче. Разбира се, виждала съм я преди, по-миналия сезон. Тогава беше на мода. Младежите с буйната кръв се надпреварваха да получат поне една нейна усмивка. Дори малко й завиждах, докато не стана ясно, че нещо не… е, нещо не е наред с нея.

Никълъс си знаеше, че глупавото бърборене ще доведе до болната тема, но въпреки това откри, че се вцепенява.

— Очаква ли се от мен да се досетя какво имаш предвид?

Смехът й беше като кискане.

— Надявах се ти да ми кажеш. Всички са наострили уши да го чуят.

— Какво да чуят? — рече рязко Никълъс.

— Ами за кусура, който й намираш.

— Никакъв кусур не съм намерил на съпругата си, Памела — отвърна студено той.

— Значи няма да се издадеш? Много галантно, Ники, но не хвърля светлина по въпроса — въздъхна тя. — Можеш да си представиш как раздвижи духовете. Не всеки ден се случва да се ожени някой от най-представителните ни ергени, а след това да изостави съпругата си едва ли не от олтара. Говори се, че един от вуйчовците на лейди Реджи те бил завел при нея буквално във вериги.

За Памела не бе лесно да се увери, че е уцелила. Само напрежението в ръцете му издаваше гнева на Никълъс. Тя искаше да го вбеси. Към този мъж Памела хранеше повече злоба отколкото към всички останали свои любовници, взети заедно. Тя си беше правила сериозни планове за Никълъс Идън, но той ги бе срутил изцяло. Разюздана гад. Памела се радваше, че най-накрая той се бе озовал със съпруга, която не го задоволява.

— Точно този слух е пълен абсурд, Памела — рече Никълъс непроницаемо. — Аз се върнах в Англия в компанията на Джеймс Малори просто защото той бе достатъчно любезен да ми предложи койка на своя кораб, когато ме откри заседнал в Западна Индия. — И продължи бързо, преди тя да успее да каже нещо: — И не ми е приятно да те разочаровам, но именно делови въпроси ме отделиха от съпругата ми. Спешен случай с имотите ми на островите, които не можеха да чакат.

— Някой друг би взел жена си със себе си, за да си удължи медения месец и прочие — прекъсна го тя. — Странно, че не си се сетил за това.

— Нямаше време за… — започна той, но тя се усмихна и стана, за да излезе от стаята.

— Ще ми бъде интересно обаче да ви наблюдавам двамата. Странно е, че толкова скоро след сватбата каните гости.

— Тази малка сбирка не беше моя идея.

— Да, майка ти изпрати поканите, но ти вече си бил тук, затова предполагам, че ти си пожелал това празненство. Е, хората казват, че най-добрият начин да се разсее скуката е да се организира събиране. Само се надявам, че не си имал предвид лична среща между нас двамата, когато си ме включил в списъка на гостите. Женените мъже не ме привличат, ако разбираш какво имам предвид.

Памела се обърна и излезе от стаята, преди Никълъс да успее да отговори. Той остана седнал и вторачен във вратата. Беше му отказано направо, без дори да е направил предложение. Ама че дързост!

Свирепо чувство за покровителство се надигна в него. С Реджи наистина ставаше нещо нередно! Той излезе от библиотеката с намерението да намери съпругата си и напълно да й се посвети, докато в къщата не остане нито един гост. Но когато излезе от библиотеката и погледна към входното фоайе, видя Силина Едингтън да слиза от каретата си. Вбесен, той отиде да намери Мириам.

— Забавно ми е да открия, че през всичките тези години си ме следила толкова отблизо — каза й той. — Каква привързаност! Разбира се, това ти е дало възможност да узнаеш точно кои хора не бих желал да видя.

— Нищо подобно — отговори тя с непроницаема усмивчица. — Съществуват много любезни хора, които смятат, че една майка трябва да е осведомена какво прави нейният син в порочен Лондон… и с кого. Не можеш да си представиш колко добри намерения трябваше да изслушвам и да изглеждам благодарна, когато дори не ме беше грижа дали така нареченият ми син се е удавил в Темза. — Тя го погледна с чиста омраза. — Да, информацията понякога се оказва полезна.

В очите на Никълъс проблесна гняв. Той се обърна и се насочи към стълбите, последван от доволния смях на Мириам.

— Не можеш цял уикенд да се криеш, лорд Монтиът — извика му тя презрително.

Никълъс не се обърна. Какво очакваше да направи злобната кучка, като бе поканила две от бившите му любовници в собствения му дом? И колко ли още изненади го очакваха, мили Боже?