Никълъс се събуди от почукване на вратата и осъзна едновременно две неща. Той лежеше, като краката му бяха преплетени с краката на Реджина, а човекът, който бе почукал, нямаше да чака да го поканят.
За него бе чудесна изненада да открие до себе си своята съпруга и това събуди у него прекрасни спомени. Той се обърна към вратата и промърмори някаква ругатня. Там бе застанала прислужницата на Реджина със свещ в едната ръка, а с другата притискаше до рамото си Томас. По лицето и премина изражение на абсурдна изненада.
— Не е ли прието да почакате, докато ви поканят да влезете? — изръмжа Никълъс.
Мег обаче не се уплаши.
— Не е прието, милорд, когато влизам в стаята на лейди Реджи.
— Да, но лейди Реджи не е сама, затова ако се обърнете, ще направя така, че да мога да ви се представя.
Мег зяпна, когато той стана прав, без повече да я чака. Тя бързо се обърна, като разля восък по пода. Какво правеше той в леглото на Реджи? Бедното момиче бе съсипано, когато го изостави, а сега се беше върнал, без дори да се извини.
— Сега можете да се обърнете и да кажете какво има.
Мег настръхна. Погледна колебливо през рамо, когато той се приближи към нея в гръб, като по този начин тя не можеше да види леглото.
Тя попита подозрително:
Тя знае ли, че сте тук?
Никълъс се засмя.
— Скъпа жено, в какво ме обвинявате?
Мег се изпружи и се опита да измисли какво да каже.
— Има ли някакъв проблем, който ви води тук посред нощ? — попита Никълъс, преди тя да успее да отговори.
— Донесох лорд Томас за нощното му кърмене — обясни Мег, като го накара да се почуди как толкова скоро е могъл да забрави, че новороденото се нуждае от внимание посред нощ.
Тя продължи, сякаш бе прочела мислите му:
— Това късно хранене е неприятно, но няма да продължи дълго. Вече няколко нощи той не се събужда по това време. Тази нощ не е спокоен заради пътуването и непознатата стая.
— Много добре, можете да ми го дадете.
Мег се отдръпна изумена.
— Моля ви, милорд, но няма ли да е по-добре просто да излезете от стаята за малко?
— Не, няма да е по-добре — отвърна твърдо Никълъс. — Но вие можете да го направите. И не си мислете, че аз мога да задоволя нуждите му, така че не е нужно да ме гледате така. Ще го дам на майка му и ще се погрижа да го върна при вас, когато свърши.
Той посегна към Томас и Мег бе принудена да се съгласи, макар да го предупреди:
— Внимателно. Трябва да придържате главата… точно така, добре. Той не е парцалена кукла, все пак. — Никълъс се намръщи и тя излезе от стаята.
Той въздъхна. Нямаше какво да направи, трябваше да я събуди. Но по дяволите, той не искаше да я буди. Тя бе спала достатъчно дълго, за да е преминало опиянението от виното. Ще се шокира от присъствието му. О, защо не можеше детето да суче, без да се събужда Реджи? Прекрасните й гърди вече бяха оголени и тя лежеше на една страна. Дали детето можеше да го направи само?
Той вдигна нежно момченцето и го постави близо до Реджина. Нищо не стана. Никълъс седна и се намръщи. Защо, по дяволите, не ставаше? Нямат ли бебетата някакъв инстинкт? Той обърна личицето към нея, докато бузата на бебето се отърка о нейното зърно. Но главичката отново се обърна настрани и Томас започна да издава звуци на недоволство.
Отчаян, Никълъс легна зад Томас и го обърна на една страна, като насочи малката уста към зърното. Той задържа момчето така, докато то най-сетне намери зърното и започна да суче.
Никълъс се усмихна, доволен от себе си и от бебето. Покрил с ръка тила на бебето, той го придържаше здраво към източника му на храна, а самият Никълъс можеше да лежи и да наблюдава на спокойствие и майката, и бебето. Всеки млад баща би трябвало да е много щастлив, мислеше си той.
Едва не се разсмя на глас на своята находчивост. Чувстваше се адски горд. Това беше неговият син — Никълъс можеше да умъртви всеки, който би му противоречил — и той бе помогнал, за да го нахранят. Е, беше донесъл бебето при храната му, така или иначе. Това бе почти същото. Той можеше да разбере част от онова, което сигурно чувстваше Реджина всеки път, когато го хранеше. Това бе прекрасно чувство.
Като ги гледаше, отново се почувства преизпълнен с топлота и нежност, които бе усетил предишната нощ, както и с чувство за собственост. Неговата съпруга, неговото дете. Те му принадлежаха. Трябваше да се направи нещо, за да го разберат и приемат те.
Никълъс се справяше много по-уверено с бебето, когато тръгна по коридора към стаята на Мег и дойката. Той дори бе успял да обърне и майката и бебето, за да може да изсуче и другата гърда на Реджи, която бе пълна с мляко. И всичко това бе направено, без тя да се събуди.
Мег отвори вратата, като изглеждаше сърдита. Тук, помисли си той, бе точно мястото, където трябваше да бъде приет най-напред.
— Кажи ми нещо, Мег. Тази твоя неприязън към мен лична ли е или е само отражение на чувствата, които има към мен господарката ти?
Мег, която бе много по-възрастна от Никълъс, беше достатъчно дръзка, за да каже истината.
— И двете. Не трябваше да се връщате. Тя се оправяше много добре и без вас и ще се оправя също толкова добре, когато си тръгнете.
— Да си тръгна ли? — Никълъс бе истински потресен. — Ти смяташ, че ще си тръгна веднага след като съм си дошъл?
— Ами няма ли да го направите? — тросна се Мег, като се разгорещяваше все повече. — Вие не я искахте за ваша съпруга. Сега тя го знае много добре.
— Ами ако не си тръгна, Мег? Какво ще стане тогава? — попита тихо той.
Мег отстояваше позицията си. Той нямаше лесно да се измъкне.
— Тя ще направи живота ви нещастен, това ще стане. Не повече, отколкото заслужавате, милорд, ако ме извините. Tеc и аз не сме отгледали някаква вяла госпожица, мога да ви кажа това. Не можете да обидите една Малори два пъти.
Никълъс кимна. Беше чул достатъчно. Ако някой знаеше истинските чувства на Реджина, това беше Мег, а прислужницата бе достатъчно пряма, за да му каже истината. Дали беше права? Дали нямаше надежда за него и Реджина?