Обичай само веднъж

ГЛАВА ОСМА

— Не!

Антъни Малори вдигна поглед. Племенницата му влетя в стаята и се втренчи с широко отворени очи в пистолета, който той чистеше на бюрото си:

— Късно е да казваш „не“, Реджи.

— Ти вече си го убил! — извика тя.

Той не вдигна поглед и не видя как руменината изчезва от бузите й.

— Изпратих човек до къщата му. Научих без труд адреса му тази сутрин. Той скоро ще дойде тук, за да обсъдим времето и мястото.

— Не, не, не!

Когато я погледна, очите й блестяха гневно.

— Чакай, Реджи… — започна той, но тя го изпревари.

— Това ли е твоят отговор на всичко? — Тя насочи показалец към оръжието в ръцете му. — Мислех, че снощи се разбрахме за това!

— Това беше преди лудорията на Монтиът да е станала обект на клюкарите. Или не ти е известно, че тази сутрин името ти е в устата на всички?

Реджи трепна, но каза спокойно:

— Зная. Току-що излязох от една стая, в която сума жени се надпреварваха да ми изказват съболезнования.

— И какво им каза?

— Е, не можех да отрека, че се е случило, защото кочияшът на лейди Едингтън видя всичко. Но все пак излъгах. Казах, че веднага са ме върнали обратно и че лорд Монтиът е разбрал веднага грешката си.

Антъни поклати глава.

— Но те не са повярвали. Нали?

— Ами… не — призна неохотно тя.

— Защото проклетият кочияш е чакал цял час, преди да те върне и всички го знаят. А за да се направи каквото говорят, че е било направено, не е необходим цял час. Твоите лъжи само показват, че имаш какво да криеш.

— Но това не е вярно!

— Откога истината има значение за страстните клюкари?

— О, Тони, какво да правя тогава? — извика отчаяно Реджи.

— Нищо няма да правиш. С помощта на семейството ще го преживееш. А той ще си плати задето е опетнил доброто ти име.

— Ти няма да го извикаш на дуел.

Очите на Антъни се свиха.

— Ако не го извикам аз, ще го направи Джейсън. И ще падне убит. Той не е стрелец като мен.

— Никой няма да бъде убит, Тони. — Реджи говореше така, сякаш всичко зависи единствено от нея. — Трябва да има някакво друго решение. Затова дойдох тук. Мислех, че ще закъснея и няма да те заваря, преди да си заминал. Как научи?

— Фактически бях тръгнал, но моят стар приятел Джордж ме повика и ме предупреди, че вече се е разчуло. Проклетият ми късмет ме накара да тръгна по-късно тази сутрин. Иначе щях да съм преполовил вече пътя до Глостър и горкият Еди щеше да се разправя сам с всичко това. Мога да си представя какво каша щеше да забърка.

— Поне нямаше да сграбчи най-близкия пистолет — дръзко отвърна тя.

Антъни се намръщи.

— Знае ли вече?

— Не. От сутринта се е затворил в кабинета си. Още е там. Леля Шарлът каза, че ще се опита да го пази в тайна от него колкото е възможно по-дълго. Мислех, че няма да имаш против…

— Страхливец. Не бива да се притесняваш за Еди, обаче. Джейсън е човекът, който може да вдигне голям скандал.

— Е, той поне няма да научи още известно време.

— Не разчитай на това, котенце. Той ще научи до довечера или най-късно утре. Какво си мислиш, че не те следи, когато си в грешния стар Лондон?

— Не ме следи!

— О, следи те и още как! — увери я Антъни. — За теб му докладваха редовно и когато беше из Европа. Нищо не убягва на Джейсън. Даже аз не съм защитен от всевиждащите му очи. Как мислиш, как научава толкова бързо за моите проклети затруднения?

Реджи изстена. Ставаше все по-лошо. Джейсън можеше да се окаже избухлив като Тони. Освен това той беше човек на твърдите принципи. Когато ставаше въпрос за чест, той бе неподкупен.

За него имаше само едно решение и ако то не можеше да се осъществи, щеше да почне да чисти пистолета си като Тони. Но първото решение бе неосъществимо. Никълъс Идън никога нямаше да се съгласи. Той по-скоро би се срещнал на дуел с един от нейните вуйчовци, отколкото да се остави да го принудят да се ожени. Тя беше сигурна в това.

Реджи прехапа долната си устна.

— Трябва да можем да направим нещо, Тони. Да измислим някаква история.

— Можем да измислим цяла дузина истории, котенце, но няма да повярват на нито една. Лошото е, че Монтиът и по-рано е съблазнявал девойки като теб. Били сте насаме — няма значение, че не си го искала — значи се е възползвал от ситуацията. Той е толкова красив, дяволът, че не би могла да му устоиш. Това ще мислят хората. И ще го говорят.

Реджи се изчерви и отклони смутено погледа си.

— Даже не зная защо обсъждам това с теб — продължи остро Антъни. — Може да се направи само едно нещо и аз съм този, който трябва да се погрижи да бъде направено.

— Ти си прав, разбира се. Не зная защо досега се противях на това.

Веждите му се повдигнаха многозначително.

— Никакви игрички, Реджи!

— Няма игрички. Погрижи се той да се ожени за мен. Друг изход няма.

— По дяволите! — Антъни скочи на крака, побеснял. — Той не е за теб!

— Въпреки това…

— Не! И пак не! И недей да смяташ, че не си ми ясна, Реджина Аштън! Мислиш си, че това ще разреши другия ти проблем и че вече няма да ти се налага да търсиш съпруг.

— Ти го каза… О, Тони, аз наистина нямам нищо против да се омъжа за него. Наистина нямам! Той ми прилича на теб.

— Той прекалено много прилича на мен. Точно затова не става за твой съпруг!

— Но той прилича и на вуйчо Едуард. В него има и нещо от вуйчо Джейсън. О, той доста се обърка, когато му казах, че това, което е направил, ще ме опропасти и че той ще трябва да се ожени за мен.

— Ти си му казала това?

— Бях в такова настроение. А той се разсърди. Държа се също като вуйчо Джейсън.

— Но това…

— Не, Тони, не. Той е съвсем подходящ, не разбираш ли? Прилича по малко на всички вас… Точно това търсех! Освен това, ще ми се наложи да го променя.

— Той никога няма да се промени, Реджи — настоя Тони. — Никога няма да миряса.

— О, не зная. — Тя се ухили. — Може да си говорим така за теб, но не знаем със сигурност за него. А той ме хареса. За начало е добре.

— Хайде да не му се радваме чак толкова — каза Антъни. — Той те е искал. Но ще пожелае и други жени, и ще тръгне подир тях. Той няма да ти бъде верен съпруг.

— Май че го зная — каза тихо тя.

— И въпреки това го искаш?

Тя не искаше да го убиват и това бе алтернативата.

— В края на краищата — каза тихо тя, — той трябва да оправи нещата. Въвлече ме в скандал и трябва да ме измъкне от него. Това е мирното решение. Сигурна съм, че вуйчо Джейсън ще се съгласи от все сърце.

— Не бих казал, че така Монтиът ще си получи заслуженото. — Антъни се намръщи сърдито. — Той ще те въвлече в пазарлък, а ти ще продължиш да страдаш.

— Той не вижда нещата по този начин, Тони. Фактически аз съм сигурна, че ще откаже.

— Добре — Тони се усмихне и продължи да чисти пистолета.

— А, не — каза Реджи. — Трябва да ми обещаеш, че ще направиш всичко възможно, за да го убедиш, Тони.

— Добре — съгласи се той.

Усмихваше се така, че й се прииска да го удари. Познаваше прекалено добре тази усмивка.

— Искам вуйчо Едуард да бъде с теб, когато говориш с него — каза тя подозрително.

— Но твоят виконт скоро ще дойде тук, котенце — напомни й той.

— Тогава ела с мен при вуйчо Едуард. Остави на лорд Монтиът бележка да дойде довечера. — Тя развърза бавно шарфа и добави:

— Тони, мисля, че вуйчо Едуард трябва да види това, за до разбере колко е важно да вземе съгласието на Монтиът.

Лицето на Антъни потъмня.

— Ти ми каза, че той само те е целунал!

Тя завърза шарфа отново. Изглеждаше съвсем невинна.

— Е, това е резултатът от целувката, Тони.

— Как е посмял да остави печата си върху теб?

Реджи сви рамене, като избягваше грижливо погледа му.

— Мислиш ли, че вуйчо Едуард ще отдаде прекалено голямо значение на това и ще си помисли най-лошото? Предполагам, че той ще се почувства длъжен да осведоми вуйчо Джейсън. Не мислиш, че ще поискат да се избърза със сватбата, нали? Бих предпочела да почакам няколко месеца — просто за да бъда сигурна, че първото ми дете ще се роди след приличен интервал от време.

— Реджи, това е изнудване.

Тя разтвори широко тъмносините си очи.

— Така ли?

— Джейсън трябваше да намери катинар за задника ти, когато се разбра какъв талант за манипулиране на хората се развива у теб.

— Как можеш да говориш така? — ахна Реджи.

Той се засмя и поклати глава.

— Можеш да прекратиш спектакъла, котенце. Аз ще накарам по един или по друг начин твоя виконт да се ожени за теб.

Тя го прегърна, видимо доволна.

— И няма повече да се говори за убиване?

— Не по същество — въздъхна той. — От нас само Еди е способен да разсъждава логично и делово. Може би той ще пристигне с мотиви, които ще накарат този приятел да се съгласи без насилие. — Антъни се отпусна и тръгна да прибира пистолета.

— Ти каза, че Монтиът няма да се съгласи, Реджи. А когато човек е упорит, становището му може да се промени с убеждаване. Ти все още можеш да промениш своето решение, знаеш ли? — Той я гледаше настойчиво.

— Не. Колкото повече мисля за това, толкова повече смятам, че е правилно да направя точно така.

— Той може да те намрази за това. Мислила ли си за тази възможност?

— Да, може. Но аз ще поема риска. Не бих мислила за брак, ако не го привличах. Но той се опита да ме съблазни. Опита се! Не, той ще стане мой съпруг, Тони. Кажи на вуйчо Едуард и на вуйчо Джейсън, че няма да търся друг.

— Много добре тогава — отговори Тони, след това добави със строг поглед. — Но ти няма да сваляш този проклет шарф, чуваш ли? Няма смисъл моите братя да мислят за бъдещия си зет по-лошо, отколкото е необходимо.