Обичай само веднъж

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА

Гостната беше препълнена. Двайсетимата гости на Мириам бяха станали трийсет. Стаята за музика беше отворена и оттам се носеха звуци; някой подрънкваше на арфата. Трапезарията също беше отворена и продълговата маса беше подредена за студен бюфет. Гостите се движеха от стая в стая.

Силина Едингтън почти не се беше променила през годината, откакто Реджи не я бе виждала. Облечена в тоалет от розова коприна, който караше Реджи да се чувства като матрона в тъмносинята си рокля, Силина караше мъжете да слушат всяка нейна дума. Отвреме навреме тя се обръщаше към Реджи с доволно подсмихване:

— Засмей се, миличка. Все някой ден щеше да се случи.

Реджи се обърна към лейди Уейтли — нейна позната от години. Тя бе седнала на дивана до Реджи.

— Какво е щяло да се случи някой ден? — попита Реджи.

— Да се срещнеш с жените от миналото на мъжа ти, които са били толкова много.

— Ако имаш предвид Силина…

— Не само нея, скъпа моя. Също така и дукесата, както и онази курва Ричи, и госпожа Хенслоу, макар Ан Хенслоу да беше само увлечение, както ми казаха.

Погледът на Реджи се плъзна по всяка от жените, които спомена старата клюкарка; очите й се разшириха, когато попаднаха на Карълайн Симъндс — дукеса Уиндфилд, която бе изумителна красавица, само няколко години по-възрастна от Реджи. Дукесата седеше с показна скромност до един мъж на около осемдесет години. Той сигурно беше дук Уиндфийлд. Колко ли нещастна трябва да е младата жена с този стар съпруг, мислеше си Реджи.

Памела Ричи, Ан Хенслоу, Карълайн Симъндс и Силина Едингтън. Четири от бившите любовници на Никълъс в една стая с неговата съпруга! Това си беше прекалено. Трябваше ли да разговаря с тях? Да се преструва на благовъзпитана домакиня?

Точно тогава се появи Никълъс и на Реджи й се искаше да може да го изгледа кръвнишки, но това беше изключено. Докато гледаше, лейди Силина взе Никълъс за ръката и го хвана здраво.

— Това не те разстройва, нали, скъпа?

Реджи се обърна и видя, че лейди Уейтли се е оттеглила и на нейно място е Ан Хенслоу. Трябваше ли сега да я успокоява една от неговите любовници?

— Защо да ме разстройва? — отвърна Реджи вцепенено.

Госпожа Хенслоу се усмихна.

— Не би трябвало. В края на краищата тя го изгуби и вие го спечелихте. Тя се разстрои много.

— А вие?

— О, скъпа. Някой ви е шепнал нещо на ухото. Боях се от това.

Реджи просто не можеше да остане вбесена. Жената наистина й съчувстваше, кафявите й очи бяха състрадателни. Тя не беше лоша. А и връзката й с Никълъс бе далеч преди Реджи да се запознае с него.

— Не мислете повече за това — усмихна се Реджи.

— Няма да мисля. Само се надявам да не мислите вие. Бъдете уверена, скъпа моя, че Никълъс никога не се връща назад.

Реджи се усмихна изумена.

— Добре казано.

— И е вярно, за което жените от неговото минало съжаляват. Мнозина се опитаха да си го върнат обратно, но нито една нямаше късмет.

— А вие? — попита направо Реджи.

— Не, Боже мой. Той не беше за мен и аз го знаех. Бях благодарна за единствената нощ, която прекарах с него. Това стана наскоро, след като изгубих съпруга си и без малко да изгубя разсъдъка си, а Никълъс ми помогна да разбера, че в края на краищата животът не свършва с това. Винаги ще му бъда благодарна за това.

Реджи кимна и Ан Хенслоу я потупа по ръката.

— Не позволявай да те разстройва това, скъпа. Той е твой — сега и завинаги.

Но той не беше неин и при това от онази нощ преди почти година.

Реджина благодари на госпожа Хенслоу и се огледа за Никълъс. Той не беше там, не беше и в стаята за музика, нито в трапезарията. Това значеше, че сигурно е в зимната градина. Реджи се върна през трапезарията и тихичко се промъкна в стаята със стъклените стени. Там беше тъмно и топло; единствената светлина идваше от далечните прозорци на трапезарията, но беше достатъчно светло, за да вижда до фонтана и да забележи розовата дантелена рокля и късите черни букли на Силина Едингтън, чиито ръце бяха увити около шията на Никълъс.

— Наслаждавате ли се на обиколката на къщата, лейди Силина? — обади се Реджи, като приближи.

Гласът й ги раздели. Силина бе достатъчно благовъзпитана, за да изглежда смутена. Но Никълъс изобщо не изглеждаше разкаян. Всъщност той потъмня от гняв. Като видя гнева му, яростта на Реджи се превърна в болезнена топка, която заседна в гърлото й. Страхливец! Той не искаше да прекъсват прегръдката му със Силина!

Реджи се обърна и излезе колкото можеше по-бързо. Никълъс извика след нея, но тя само ускори крачка. Развратник и флиртаджия! Как беше възможно да е толкова глупава, та да се надява?

Когато стигна в предверието, Реджи спря изведнъж. Не, тя нямаше да бяга и да се крие, сякаш сърцето й се къса. Хората от семейство Малори бяха по-твърди. Те не допускаха грешката да се влюбват два пъти в един и същ човек. Тази голяма буца не бе заседнала в гърлото й от любов. Не, всъщност тя се давеше от гняв, това бе всичко.

Реджи влезе в гостната отново; усмивката, с която се бе разхождала цял ден, бе отново на мястото си. Тя седна спокойно и потъна в разговор с Фейт и лейди Уейтли.

В мига, в който Реджи седна, Никълъс влезе в гостната. Той погледна спокойното й изражение и сърцето му се сви. Какво беше очаквал? Сълзи ли? За да ревнува, човек трябва да обича. Дяволите да вземат Силина и да я отнесат направо в ада заради това, че го беше прегърнала и го бе сварила неподготвен. Дали е знаела, че Реджи е наблизо? Преди всичко той не искаше да съпровожда Силина и да й показва къщата, но тя го беше предизвикала, като намекна, че го е страх да го видят с нея, шепнейки, че той вече не е същия. Като някакъв тъпак той я бе помъкнал от стая в стая, за да разглежда. Идиот!

Силина пожела да види какво има зад затворените врати на зимната градина. Щом влезе вътре, погледът й падна върху един цвят, висящ високо горе на някакво виещо се растение. Трябваше непременно да го има. След като се опита два пъти сама, тя мило го помоли да й го откъсне. Той се пресегна за дяволското цвете и щом го откъсна и се обърна да й го подаде, тя го прегърна. След две секунди Реджи се обади. Беше невероятно — възможно най-лошият късмет.

Никълъс отново погледна към Реджина и очите й срещнаха неговите. В момента, преди да се обърне, очите й го стрелнаха със сини пламъци.

Надеждите на Никълъс изведнъж лумнаха отново. Той се ухили. Не го обичаше ли? Тогава защо беше толкова ядосана? Твърдо решен, той приближи към трите жени на дивана.

— Може ли да се присъединя към вас, дами? Заради задълженията си на домакин днес не намерих нито миг за прекрасната си съпруга.

— Няма място, Никълъс — рече сухо Реджи.

Място нямаше поради пищните размери на лейди Уейтли, заела половината диван. Но Никълъс не бе разколебан нито от това, нито от тона на Реджи.

Той я хвана за китката и като я подръпна да стане, седна и я положи в скута си.

— Никълъс! — ахна тя.

— Не се смущавай, любима. — Той се ухили, като здраво я държеше на мястото й.

— Скандално, лорд Монтиът! — Лейди Уейтли беше още по-смутена и от Реджина. — Ако сте толкова нетърпелив да бъдете близо до съпругата си, можете да заемете моето място.

Тя се отдалечи, Фейт също стана и се престори, че внезапно е заинтересувана от някаква картина в другия край на стаята. Реджи се изплъзна от скута на мъжа си и седна до него. Тя искаше изобщо да се махне оттам, но ръката му, преметната през рамото й, я задържаше на място.

— Това беше…

— Шшт — прошепна той. — И се усмихвай, любима. Гледат ни. — Тя му се усмихна непроницаемо, но очите й го стрелкаха сърдито. Той се подсмихна под мустак. — Това ли е най-доброто, на което си способна? — Сетне каза тихо: — Нямаше нищо, нали знаеш?

Реджи нямаше защо да пита какво има предвид.

— Разбира се — тросна се иронично тя.

— Наистина нямаше. Тя се опита да ме прелъсти и се провали. Нищо повече.

— О, вярвам ти, господарю мой — рече Реджи с леден глас. — Вярвам ти, защото тази вечер два пъти ми казват, че бившите ти любовници повече не те интересуват, щом станат бивши. Една от твоите приятелки ме увери, че никога не се връщаш назад. За това трябва да вярвам дори когато очите ми ми казват друго.

— Ревнуваш.

— Глупости!

Никълъс се ухили дяволито.

— Твоят информатор не е бил напълно коректен, любима. Ако беше за теб, бих се връщал многократно, докато умра.

— О! — ахна тя. — Не съм в настроение за шеги, сър! Лека нощ.

Тя се изправи на крака преди той да успее да я хване и излезе от стаята. Ник я остави да си отиде, усмихвайки се на себе си. Започваше да мисли, че сбирката на Мириам бе точно това, което му трябваше, за да си върне съпругата. Нямаше ли старата сврака да пукне като разбере, че му е помогнала! Усмивката му се разшири. Настроението му ставаше все по-весело.