Обичай само веднъж

ГЛАВА ТРЕТА

Реджи седеше срещу вуйчо Антъни в дневната и го гледаше внимателно.

— Но аз говоря сериозно, Тони! — възкликна тя. — Как можеш да се съмняваш в мен? Тони, това е повече от наложително! — Само той от вуйчовците настояваше Реджи да се обръща към него на малко име.

Наложи се да чака двайсет минути, докато го събудят. Целият ден играл комар и пил в клуба. След това се прибрал и се повалил в леглото. Пропиля още десет минути, докато се опитваше да го накара да разбере колко сериозно говори. Трийсетте минути се бяха изнизали, а тя още не бе започнала. Маршъл щеше да я убие.

— Спокойно, котенце. Няма да мине и седмица и старият весел Лондон ще започне да ти липсва. Ако искаш да си починеш, кажи на малкия Еди, че си болна или нещо от сорта. Само няколко дена ще прекараш в стаята си и ще ми бъдеш благодарна, че не съм взел на сериозно молбата ти.

— Цяла година само съм се веселила — продължи решително Реджи. — Пътувах от едно парти към друго, от една държава в друга. И не само съм уморена от безкрайни забавления, Тони. Успях горе-долу да ги понеса. Даже не искам да прекарвам целия сезон в Хавърстън — само няколко седмици, колкото да се съвзема. Този лов на съпрузи ще ме умори. Наистина!

— Никой не е казал, че трябва да се омъжиш за първия срещнат, котенце — каза спокойно Антъни.

— Първия срещнат ли?! Тони, та те бяха стотици! Трябва да знаеш, че вече ме наричат „студената риба“!

— Кой те нарича така, за Бога?

— Прозвището напълно ми приляга. Бях студена и рязка. Налагаше се да бъда, защото не съм съгласна да давам надежди на един мъж, щом няма надежда.

— За какво, по дяволите, говориш? — попита Антъни рязко.

— Доста време преди да свърши миналия сезон наех сър Джон Додели.

— Този стар негодник! И за какво го нае?

— Е, за съветник, така да се каже. Този стар негодник, както ти го нарече, познава всички. И знае всичко, каквото може да се знае, за всеки. След като шестият ми сериозен кандидат не отговори на високите изисквания — твоите и на братята ти, — почувствах, че няма смисъл да изтърпя още веднъж всичко това, да преживявам нови разочарования и да разочаровам други млади мъже. Платих на Додели, за да следи всяка моя връзка. Той имаше списък на всички неща, които ти и братята ти може да не харесате у един мъж и поклащаше глава отрицателно по адрес на всеки мъж, с когото ме запознаваха. Това ми пестеше време и разочарования, но ми спечели оня странен прякор. Тони, невъзможно е. Мога да угодя на Джейсън, но не и на теб… На теб, но не и на Едуард. Слава богу, вуйчо Джеймс не е тук, за да изказва мненията си. Под синьото небе няма човек, от когото всички да бъдете доволни.

— Това е абсурдно — запротестира той. — Сега се сещам най-малко за дузина много подходящи.

— Дали, Тони? — попита тихо тя. — Наистина ли би искал да се омъжа за някого от тях?

Той направи тъжна гримаса, след това внезапно се ухили.

— Не, не мисля.

— Значи разбираш в колко трудно положение се намирам?

— Но не искаш ли да се омъжиш, котенце?

— Искам, разбира се. И съм сигурна, че човекът, когото ти и братята ти ще намерите, ще ме направи много щастлива.

— Какво? — Той я стрелна с поглед. — О, не, не си сигурна. Не можеш да стовариш тази отговорност на моите плещи, Реджи.

— Добре тогава. Ще го оставим на вуйчо Джейсън.

— Не ставай глупава. Той ще те накара да се омъжиш за някой тиранин като него.

— Хайде, Тони, знаеш, че не е вярно. — Реджи се ухили.

— Добре, добре, край на това — изръмжа той.

— Разбери, Тони, поне няма да ми се налага да преценявам всеки срещнат мъж. Искам пак да се забавлявам, да мога да говоря с всеки, без да го анализирам, да танцувам, без да се питам дали партньорът ми е подходящ за съпруг. Стана така, че щом погледна някой мъж, се питам: дали ще се омъжа за него? Бих ли могла да го обичам? Дали ще е толкова добър и мил към мен както… — Тя млъкна и се изчерви.

— Както…

— О, сигурно се досещаш — каза тя с въздишка. — Аз сравнявам всеки мъж с теб и с другите си вуйчовци. Не мога другояче. Почти ми се иска всички вие да не ме обичахте толкова много. Разглезили сте ме ужасно. И сега искам съпругът ми да представлява комбинация от всички вас.

Той беше на път да избухне в смях и тя загуби търпение.

— Мислиш, че е смешно, нали? Но аз не мога да си те представя изправен пред такъв проблем. И ако не ми дадете възможност да си отдъхна, ще се опитам да отида при вуйчо Джеймс и да го накарам да ме махне оттук.

Антъни изведнъж изтрезня. Макар че бе най-близък с Джеймс, също беснееше и не одобряваше направеното от брат си.

— Не говори така, Реджи — предупреди я той. — Въвличането на Джеймс в това ще направи нещата още по-лоши, няма да ги облекчи.

Тя безмилостно усили натиска.

— Тогава ще кажеш ли на вуйчо Джеймс, че искам да си отида у дома за известно време? Че търсенето на съпруг ме е довършило и че ще чакам, докато вие тримата се споразумеете за кого трябва да се омъжа?

— Зарежи това, Реджи! Джеймс няма да хареса това повече от мен. Трябва да направиш избора си сама и да намериш човек, когото обичаш.

— Вече опитах.

Настъпи неловка тишина. Антъни се намръщи.

— Лорд Медхърст беше един помпозен задник!

— Откъде можех да зная? Мислех си, че точно той е подходящият човек. Хайде, стига за моето влюбване.

— Можеше да се омъжиш за Нюъл, ако Еди не беше убеден, че той ще бъде ужасен баща. — Тони продължаваше да се мръщи.

— Добре де, вуйчо Едуард беше прав, да. Пак ще ти кажа: стига за моето влюбване.

— Ти бездруго знаеш как да потиснеш всеки мъж, котенце. Ние само ти искахме доброто, нали разбираш?

— Зная го и ви обичам за това. Просто съм сигурна, че ще обожавам когото и да било, щом тримата сте решили, че ще бъде идеалният съпруг.

— Наистина ли? — Той се ухили. — Но аз не съм толкова сигурен. Например ако Джейсън се съгласи, той решително ще търси човек, който по нищо да не прилича на мен.

Антъни я дразнеше. Ако имаше човек, който не би одобрил някого заради приликата с него, то това бе самият Тони. Тя се засмя.

— Е, ти знаеш, че винаги можеш да преобразиш моя съпруг, Тони… След като се омъжа.