Обичай само веднъж

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ОСМА

Вратата се отвори с трясък. Реджи се завъртя на стола си пред тоалетката, все още с четка в ръка.

— Е? Още ли не са готови куфарите ти? — кресна Никълъс.

Реджи остави бавно четката.

— Ти си пиян, Никълъс.

— Не съвсем, любима. Само толкова, колкото да осъзная, че съм си блъскал главата в каменна стена без никаква причина.

— Крещиш глупости.

Той затвори вратата, облегна се на нея, отправил амбъровия си поглед към Реджи.

— Помисли. Къщата е моя. Стаята е моя. Съпругата е моя. Не ми трябват никакви разрешителни, за да я вкарам в леглото си.

— Аз…

— Недей да спориш, любима — прекъсна я той.

Тя го предупреди смразяващо:

— По-добре да излезеш, преди да…

— Ще се разкрещиш ли? За да дотичат слугите и гостите? Няма да посмеят да се намесят, така да знаеш. А утре ще ти е неудобно да ги погледнеш.

Този брутален тип й се смееше насреща.

— Няма да стане на твоето, Никълъс Идън.

— Ще стане — поправи я той миролюбиво. — И нека да няма никакви истерии.

— Когато изпадна в истерия — рече тя през стиснати зъби, — ще го разбереш.

— Хубаво е, че си толкова разумна, любима. А сега защо не свалиш това хубаво нещо, което си облякла?

— А ти защо не отидеш…

— Госпожо! — той изглеждаше шокиран. — Ако не можеш да се държиш любезно…

— Никълъс! — извика Реджи отчаяна. — Нямам настроение за глупости!

— Е, ако бързаш, любима, ще се подчиня.

Той тръгна към нея, а тя се втурна около голямото легло. Вече почти я настигаше, заобикаляйки леглото.

— Не се приближавай повече! — Гласът й се повишаваше при всяка дума. Но той настъпваше.

Реджи скочи на леглото и се претърколи през него. Погледна нагоре и откри, че се е ухилил. Преследването му доставяше удоволствие.

— Искам да излезеш оттук веднага! — Гласът й секна от гняв.

Той стъпи върху леглото, като се наведе, за да не се уплете в балдахина, а тя хукна към вратата. Силният звук от скачането на Никълъс от леглото на пода я накара да смени посоката. По-безопасно беше зад шезлонга в стил кралица Анна.

Никълъс отиде до вратата, заключи я, а после постави ключа на перваза над вратата, където Реджи не можеше да го стигне.

Тя погледна към перваза, а после към Никълъс. Грабна една книга от масичката до себе си и я метна по него. Той веднага отстъпи, хилейки се на усилията й, и свали сакото си.

— Ако настояваш, Никълъс, кълна се, че ще ти издера очите.

— Можеш да се опиташ, любима. — Той се усмихна. Тръгна към шезлонга и я издърпа иззад него, като я държеше здраво.

— Никъ…

Устните му я накараха да млъкне. Миг по-късно я пусна на леглото и я затисна със собственото си тяло. Устата му я поглъщаше, като не й даваше възможност да диша, камо ли да се бори. Пръстите й, сграбчили го за косата, не успяваха да помръднат главата му, нито друсането й да помести тялото му. Тя го ухапа по устната и той се отдръпна, ухилен.

— Не искаш да го правиш, любима. Как да те целуна както трябва, като ми отхапа половината уста? — Тя го дръпна злобно за косата и той изръмжа:

— Трябваше отново да те напия с вино. Много по-приятна си, когато си пийнала.

Докато я целуваше отново, очите на Реджи се разшириха. Да я напие? Значи не е било сън! Онази нощ в странноприемницата наистина я е любил! При това е подготвил всичко! Желаел я е достатъчно силно, за да я измами… желаел я е достатъчно силно, за да й даде прекалено много вино… желаел я е.

Мили Боже, тези чувства отново се промъкваха в нея. Още колко щеше да устои?

Никълъс отново я погледна с изгарящ поглед.

— О, любима — рече дрезгаво той, — обичай ме. Обичай ме както преди — прошепна страстно той и я обезоръжи. Внезапно тя започна да отвръща на целувките му с цялата си страст. Не беше направена от камък. Беше от плът и кръв, а кръвта й кипеше.

Пръстите й промениха посоката, като задърпаха главата му този път към нея. Той стенеше от удоволствие и това бе музика за нейните уши. Никълъс я желаеше… наистина я желаеше. Това беше последната й мисъл, преди времето за мислене да свърши.