Обичай само веднъж

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВА

Вратата на спалнята на Елинър беше затворена, но Никълъс чу отвътре сърцераздирателни вопли. Отвори тихо вратата. Тя лежеше напряко на леглото, заровила глава в ръце, а раменете й се тресяха конвулсивно. Сърцето на Никълъс се сви от болка. Той затвори вратата, седна то нея и я взе в обятията си.

— Толкова съжалявам, Ели. За нищо на света не бих те накарал да плачеш, знаеш го.

Тя отвори златистокафявите си очи, блеснали от сълзи. Толкова приличаха на неговите… Господи, какъв глупак е бил, за да не го види по-рано!

— Не ме ли мразиш, Ники?

— Да те мразя? — повтори той. — Ти, която си ми била утеха, единственият човек, на чиято обич можех да разчитам? — Той поклати глава. — Нямаш представа колко пъти, когато бях малък, си представях, че ти си моята истинска майка. Защо не съм осъзнал, че това е вярно?

— Не биваше да узнаваш.

— Трябваше да се досетя, особено след като престана да идваш тук след смъртта на татко. Винаги съм се чудил защо изобщо идваш тук. Двете с Мириам почти не си говорехте. Ти идваше заради татко, нали?

— Мисля, че не разбираш, Ники. Баща ти и аз бяхме заедно само веднъж. Не, идвах в Силвърли само за да съм близо до теб. Чарлс поддържаше мира между мен и Мириам, като ми даваше възможност да бъда във вашия дом с теб. След като той почина, вече не идвах в Силвърли, защото ти беше пораснал. Замина на плаване цели две години, а сетне заживя в Лондон. И ти самият рядко идваше в Силвърли, спомни си.

— Не можех да издържам да съм заедно с Мириам — рече той с горчивина. — Ти я видя тази седмица. Никога не е било по-различно, Ели.

— Трябва да разбереш Мириам, Ники. Тя никога не ми прости, че обичах Чарлс, а ти постоянно й напомняше, че се е провалила с него.

— Защо, по дяволите, не се ожени ти за него?

Елинър се усмихна колебливо с усмивката на майката към твърдоглавото дете.

— Чарлс беше на двайсет и една, когато за пръв път посети Мириам. Тя беше на осемнайсет, а аз, скъпи мой, само на четиринайсет. Бях незабележима. Той се влюби в нея, а аз се влюбих в него. На четиринайсет едно момиче е много впечатлително, а Чарлс беше толкова красив и мил. Те обаче се ожениха в годината, когато се запознаха.

— За нещастие на всички — рече тихо Никълъс. — На всички.

Но Елинър тръсна глава.

— Ники, тя го обичаше през първите години на брака им. Бяха много щастливи. Трябва да разбереш това, Ники. Той никога не престана да я обича, независимо от това колко трудна стана после. Мириам греши за това. Мъжете от рода Идън са чудесни съпрузи, защото обичат само веднъж. Но Чарлс искаше син, а Мириам пометна три пъти за три години. Това създаде ужасно напрежение. Тя се страхуваше да опита отново, за да роди сина, който искаше Чарлс, и започна да го отбягва. Боя се, че страхът я настрои против баща ти. Любовта й към него не издържа на напрежението. Но той я обичаше истински.

— И ти тогава си живяла тук!

— Да. Ти беше заченат тук. — Елинър сведе поглед; дори сега се чувстваше виновна, че е предала сестра си. — Бях на седемнайсет години и обичах Чарлс. В този ден те направиха ужасен скандал, тъй като тя му бе отказала да го приеме в леглото си. До вечерта той се напи и… то просто стана, Ники. Дори не съм сигурна, че знаеше какво прави, но аз знаех… После и двамата съжалявахме и се заклехме, че Мириам никога няма да научи. Аз се прибрах у дома при родителите си, а Чарлс се посвети на съпругата си. — Тя въздъхна. — Навярно Мириам щеше да се пребори със страха си от зачеването. Можеха отново да бъдат щастливи.

— Но се появих аз?

— Да — призна Елинър. — Когато разбрах, че ще имам бебе, изпаднах в истерия. Едно прегрешение, и бях забременяла. Дори мислех да се самоубия. Не можех да кажа на родителите си. Разболях се от тревога. Най-сетне в отчаянието си дойдох в Силвърли и казах на Чарлс за проблема си. Господ да го благослови, той се зарадва! Отначало не можех да повярвам, но той наистина се зарадва! Аз мислех само за себе си, за това, че ще си съсипя живота, но Чарлс помисли първо за теб. Това ме накара да видя колко егоистично съм се държала, като съм искала да се отърва от теб. Прости ми, Ники, но наистина мислех, че това е изходът. Бях млада и уплашена, а момичетата от добри семейства не могат да раждат незаконни деца.

Никълъс я прегърна.

— Разбира се, Ели. Разбирам.

Тя продължи:

— И тъй, Чарлс те искаше. Беше готов да разруши брака си, само и само да те има. Ако не бяха трите помятания на Мириам, може би щеше да постъпи по друг начин. Но не беше сигурен, че тя изобщо ще може да му роди дете. И тук се появих аз, бременна в третия месец.

— И казахте на Мириам. — Той го знаеше.

— Разбира се, това й дойде като гръм от ясно небе. Не можа да повярва, че собствената й сестра е могла да направи такова нещо. Как само ме е мразила от този ден до днес! Намрази и Чарлс и така и не му прости. Накрая намрази и теб — единственото невинно същество в цялата тази каша. Почти нищо не остана от предишната Мириам, Ники. Най-много й тежеше, че аз можах да дам на Чарлс тъй желания син. Знаеше, че не е оправдала надеждите му, но обвиняваше него и мен, че не сме й дали възможност да опита отново. С годините насъбраната у нея горчивина се превърна в някакво чудовище. Преди Мириам не бе такава, каквато е сега. Аз съм виновна, защото можех да спра Чарлс онази нощ, когато ти бе заченат. Можех, но не го спрях.

— За Бога, Ели, ти вече каза, че по онова време тя била престанала да го обича!

— Зная, но тя можеше и да го обикне отново. — След дълго, замислено мълчание тя продължи. — Не забравяй, ние бяхме сестри. Това все пак значи нещо. Тя даже забрави омразата през онези дълги часове, докато те раждах. Раждането беше тежко и тя мислеше, че може да умра. Тогава ми се удаде да я накарам да се закълне, че никога няма да разкрие публично тайната на раждането ти. Надявах се, че ще те обича, но още тогава се съмнявах в това. И тъй, накарах я да се закълне и тя го направи. Но тя пък ме накара да се закълна, че никога няма да ти кажа коя е майка ти. Много пъти исках да ти кажа, но бях дала обет и не можах да го наруша. А след смъртта на баща ти Ребека ме предупреди да се махна.

— Тя знаеше ли всичко?

Елинър кимна.

— Не мисля, че щях да ти кажа и сега, ако Реджина не бе настояла.

— Жена ми е истински бисер! Нали, мамо?

За пръв път я нарече така. Лицето на Елинър светна.

— Доста време мина, докато го осъзнаеш.

— О, винаги съм знаел, че е чудесна! Но в мислите си за нея бях хиляди пъти глупак. Как бих могъл да те виня за това, което си направила, щом като заради единия страх от прозвището „копеле“ едва не загубих прекрасната Реджина! Този страх винаги е ръководил действията ми. Както и твоите.

— Но ще се сдобриш с нея, нали? — настоя тя.

— Кълна се! А ти ще се върнеш в Силвърли, скъпа. Ще е за добро.

— О, не, Ники! Искам да кажа… ами… лорд Барет и аз…

— По дяволите! Искаш да кажеш, че ще те загубя заради друг мъж точно когато те намерих? — извика той, но се радваше за нея. — Кой е лорд Барет, ако мога да попитам?

— Познаваш го. Съсед е на Ребека. Виждал си го много пъти там. Дикън и аз ще ви посещаваме често. В края на краищата, в Силвърли живее първият ми внук!

Те дълго се гледаха смълчани. Той беше щастлив за нея. Тя бе щастлива за него. Дългият и труден път бе извървян.