Обичай само веднъж

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА

— Добро утро, любима. — Зъбите на Никълъс се задържаха върху долната устна на Реджи и я ухапаха за миг. — Казвал ли ти е някой колко си хубава, макар и разрошена, на изгрев слънце?

Тя се усмихна дяволито.

— Единствено Мег ме вижда сутрин, а тя не казва неща, които могат да главозамаят едно момиче.

Никълъс се засмя и я притегли към себе си.

— Твоята непоколебима Мег не ме харесва, знаеш го, а аз не мога да разбера защо. Хората толкова много ме обичат.

— Ти си един непоправим човек и го знаеш.

— Но приятен непоправим човек.

Реджи се засмя.

Какъв чудесен начин за събуждане, помисли си тя, като се притисна към стегнатото тяло на съпруга си. И не беше уморена, макар да я бе любил страстно до малките часове на нощта. Не беше уморена. Чувстваше се чудесно. Трябваше да настоява пред него по-често да й се натрапва.

Плачът на Томас беше единственото, което можеше да наруши идилията им и тя го чу след миг.

— Чудех се кога ли ще се обади.

Реджи му се ухили.

— По-добре да се погрижа за него.

— Бързо ще се върнеш, нали?

— Определено, сър.

Когато след двайсет минути Реджи се върна в спалнята си, тя беше празна. Провери в дневната, сетне отиде в спалнята на Никълъс. И двете стаи бяха празни. Върна се в стаята си и зачака. Той не се появи.

Къде бе отишъл? И защо? Дали щеше да я използва, а сетне да се отнася към нея с безразличие? Но тя прибързваше със заключенията. Трябваше да има някакво обяснение за изчезването му.

Реджи накара Мег да побърза с тоалета й и излетя от стаята и надолу по стълбите. От стаята за закуска я привлякоха гласове. Тя спря внезапно на вратата, смразена. Облечен само с панталони и късо зелено кадифено сако, Никълъс стоеше до масата. Беше с гръб към нея, както беше с гръб и Силина Едингтън. Бившата му приятелка бе застанала толкова близо до него, че рамото й го докосваше по ръката. Никълъс бе навел глава към нея и Силина се смееше на това, което й казваше.

Пред очите на Реджи притьмня.

— Преча ли… отново?

Двамата се обърнаха към нея. В стаята нямаше никой друг, дори и от прислугата, и въпреки това Никълъс не изглеждаше ни най-малко засрамен.

— Не беше нужно да слизаш долу, любима. — Той се усмихна. — Точно вземах поднос със сладкиши, за да ти го донеса.

— Сигурна съм, че е така — отвърна студено тя, вперила поглед в Силина. — Госпожо, бъдете любезна да си съберете багажа и да напуснете моя дом преди обед.

Доволното изражение на Силина бързо се превърна в гневно.

— Не можете да направите това. Покани ме лейди Мириам.

— Лейди Мириам не е господарката тук. Аз съм господарката. А ние от семейство Идън с положителност се славим с това, че изхвърляме хората от дома си. — Като изстреля това, Реджи се обърна и излезе.

Никълъс я настигна в голямото фоайе и я грабна за ръката.

— За какво, по дяволите беше всичко това?

— Пусни ме! — изсъска тя, като издърпа ръката си. Този път той я хвана за раменете.

— Влез тук. — Той я повлече към библиотеката и затвори вратата. — Да не си полудяла?

— Трябва да съм полудяла да си помисля, че си се променил! — отвърна тя.

— Какво искаш да кажеш?

— Леглото ми беше още топло, когато си отишъл да търсиш ново завоевание! Е, задявай се с всички жени, с които си поискаш, сър, но не си играй повече с мен!

— Можеш ли да повярваш, че ще пожелая друга жена след снощи? — отвърна той с неподправено недоумение. — Това, което видя, не беше нищо. Силина просто беше там, когато влязох за сладкишите. Исках да те нахраня, забележи, за да нямаш извинение да излизаш от стаята си тази сутрин.

— Имаш къща, пълна с прислуга, която да ти носи сладкиши, сър — изтъкна тя.

— Направо ги скапаха всичките тези гости. Имах време да го сторя, тъй като чаках да се върнеш.

— Не ти вярвам.

Той въздъхна отчаян.

— Това е абсурдно, Реджина. Нямаше повод да загубиш самообладание и със сигурност никакъв повод, за да изхвърлиш Силина. Така й казах.

— Не си!

— Ако само помислиш колко абсурдно се държиш…

Огънят, заблестял в очите й, го накара да спре.

— Така ли? Сигурно. И аз съм глупачка и най-тъпата страхливка. Ти обаче, сър, си копеле открай докрай. Не можеш да понесеш, че твоята приятелка ще си тръгне. Е, остави я тогава тук. Всъщност нека остане за добро, тъй като аз няма да съм тук, за да гледам. И ако се опиташ да ме спреш, ще те… застрелям.

Лицето на Никълъс потъмня, но Реджи беше толкова увлечена да освободи натрупвания с месеци гняв, че не знаеше колко опасно ядосан беше той. Когато се обърна, без да отговори, тя изтича пред него и запуши изхода.

— Не смей да излизаш, докато още говоря с теб!

— Още какво има да се каже, госпожо? — рече горчиво той. — Най-сетне го каза. Не мога да се защитя.

Това я слиса. Никакви лъжи, никакви извинения.

— Ти… признаваш, че още я желаеш, така ли?

— Да желая кого? — изрева той. — Говоря за това, че съм копеле, разбира се. Опитах се да ти го спестя, ако си спомняш. Направих всичко възможно, за да предотвратя брака ти с едно копеле.

— Ти можеше да се промениш — тросна се тя разпалено.

— Как може човек да промени обстоятелствата около раждането си?

— Раждане ли? — Реджи се намръщи. — Какво ти става, Никълъс? Говоря за поведението ти. Ти си едно копеле.

Последва напрегнато мълчание и после той попита:

— Мириам не ти ли е казала? Не е ли разкрила пред теб мрачната ми тайна?

— За какво говориш сега? — попита Реджи. — Да, Мириам ми каза за раждането ти. Това й достави удоволствие. Но какво общо има това? Ако питаш мен, трябва да се радваш, че не ти е майка.

Това го удари като гръм.

— Искаш да кажеш, че… не те е грижа?

— Да ме е грижа ли? Не ставай глупав — каза тя. — Имам двама братовчеди, които са копелета. Значи ли това, че ги обичам по-малко? Разбира се, че не. Раждането ти не е твоя грешка. — Тя си пое дъх, сетне продължи: — Ти, сър, имаш цяла купчина грешки и без тази. А аз приключих с това да бъда съпруга наполовина. Това, което казах, е истина. Няма да остана тук, за да те гледам как възобновяваш стари връзки. Ако още веднъж те видя с тази жена, кълна се, че оползотворя уроците, които ми даде Кони и ще направя и двама ви на парчета!

Той не искаше или не можеше да спре да се смее. Това бе достатъчно, за да накара Реджи да се разкрещи. В този миг влезе Елинър.

— Да не би да има война тук, скъпи мои, или просто някаква семейна свада?

— Семейна ли? — извика Реджи. — Той не знае, че е част от семейство. Предпочита да е ерген. Смята, че е ерген.

Никълъс изтрезня.

— Това не е вярно.

— Ти му го обясни, Ели — рече Реджи. — Кажи му, че е или така, или иначе. Или е съпруг или не е.

Реджи излетя от стаята, като затръшна вратата след себе си. Беше стигнала едва до половината от стълбището, когато я застигнаха думите му и тя едва не се препъна. Направих каквото беше необходимо, за да предотвратя брака ти с копеле.

Реджи се спря на място, втренчена пред себе си. Можеше ли това да е причината за ужасяващото му поведение? Защо не се беше сетила за това, когато Мириам изпусна информацията уж между другото? Дали Никълъс вярваше, че Реджи няма да понесе да е омъжена за незаконороден?

О, този глупак, този идиот! Реджи седна на стълбите и смехът й се разнесе наоколо.