Обичай само веднъж

ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА

— О, недей да плачеш повече, миличка — молеше се Мег. — Братовчедките ти ще дойдат след малко, за да ти помогнат да се облечеш. Нали не искаш да те видят в това състояние?

— Не мога да не плача — ридаеше нещастно Реджи. — А и от булките не се ли очаква да плачат на своя сватбен ден?

— Но ти плачеш цяла седмица. И това не помогна, нали?

— Не — Реджи тръсна глава.

— А и не искаш да са ти подпухнали очите точно днес, нали?

Реджи сви уморено рамене.

— Не ми пука за това. Нали ще имам було.

— Да, но довечера няма да бъдеш с було.

Настъпи тишина, след което Реджи прошепна:

— Дали ще има брачна нощ?

— Да не би да мислиш, че той няма да се появи? — простена Мег вбесена.

— О, той ще дойде — въздъхна Реджи. — Но аз ти казах какво ми каза.

— Глупости. Някои мъже просто се плашат до смърт от брака и твоят виконт явно е един от тях.

— Но той ми се закле, че няма да ми бъде съпруг.

— Казал го е в гнева си — отвърна търпеливо Мег. — Не разчитай на това, което мъжете казват в гнева си.

— Да, но той разчита на това, не разбираш ли? О, как можах да сбъркам толкова много, Мег? — проплака Реджи. — Как можах? — Тя поклати глава. — Като си помисля, че го сравнявах с Тони. Никълъс Идън изобщо не прилича на вуйчо ми. Той е напълно безчувствен, освен между краката — додаде тя с горчивина.

— Реджи!

— Ами това е вярно — тросна се Реджина. — За него бях само една игра, поредното завоевание.

Мег беше застанала с ръце на кръста и я наблюдаваше.

— Трябваше да му кажеш за бебето — рече тя за стотен път. — Поне щеше да разбере защо трябва да преживееш всичко това.

— Вероятно нямаше да повярва. Дори аз започвам да се чудя! Погледни ме! Вече минаха четири месеца, а изобщо не ми личи. И не съм имала никакво гадене, нищо… Дали не се обвързвам с този мъж за нищо? Ами ако не нося неговото дете?

— Де да беше така, скъпа, но знаеш, че не е. И въпреки това настоявам да му кажеш.

— Каквато съм глупачка, си помислих, че презрителното му поведение е само игра — рече Реджи отчаяна. — Знаеш ли, Мег, у мен все още е останала известна гордост.

— Понякога се налага да преглътнем цялата си гордост, миличка — каза нежно Мег.

Реджи тръсна глава.

— Ще ти кажа какво щеше да каже той, ако му бях признала. Щеше да ми каже да престана да губя време за една изгубена кауза и да намеря баща за детето си.

— Може би трябваше да го направиш.

Очите на Реджи проблеснаха.

— Никога няма да натрапя детето на един мъж на друг! Никълъс Идън ще има бебе и той ще заплати цената за това, а не някой друг.

— Ти си тази, която плаща, Реджи, с разбито сърце и нещастие.

— Знам — въздъхна тя без плам. — Но само защото мислех, че го обичам. Щом разбера колко много съм сгрешила, ще се справя.

— Не е прекалено късно, знаеш това. Можеш да тръгнеш за Европа, преди…

— Не! — извика Реджи толкова силно, че прислужницата подскочи. — Това е моето дете! Няма да се крия и да се срамувам, докато се роди, а сетне да се откажа от него, само за да си спестя един неприятен брак! — Сетне обясни: — Не е нужно да живея с този мъж, не и ако се окаже много трудно. Не е нужно да живея вечно с него. Но детето ми ще носи името на баща си. Никълъс Идън ще поеме своя дял от отговорността, както би трябвало да стане!

— Значи тогава по-добре да стигнем навреме за венчавката — въздъхна Мег.

Никълъс вече беше в църквата, като ту се ядосваше мълчаливо, ту се отчайваше. Пристигаха роднини и близки, доказвайки, че това наистина се случва. Там бяха баба му и леля му, но Мириам Идън отново отсъстваше. Това подсили убеждението му, че е постъпил правилно, като е предупредил годеницата си да не се появява.

Сърцето му подскочи, когато в църквата влезе Джейсън Малори, а на няколко крачки след него вървеше булката.

Сред събралите се разнесоха възклицания, тъй като тя наистина беше изумителна в копринената си рокля в светлосиньо и сребро. Роклята беше поразително старомодна, пристегната в талията, с дълги ръкави и стигаше до земята. Полата не бе много обемна, а външният пласт се разделяше от двете страни и беше поръбен с дантела, като откриваше отдолу широки сребристи дипли. Под закръгления корсет и около шията имаше дантели. Една коронка от сребро и диаманти придържаше бялото було, което покриваше лицето й до брадичката и се спускаше отзад почти до пода.

Реджина остана няколко продължителни мига на прага на вратата, с лице към Никълъс, който стоеше в другия край на пътеката. Той не можеше да види лицето и очите й и чакаше бездиханен, като искаше тя да се обърне и да избяга.

Реджина не го направи. Тя постави ръката си върху ръката на вуйчо си и тръгна по дългата пътека към олтара. Студен и сдържан гняв обхвана Никълъс. По прищявката на тази дребна жена-дете той беше принуден да се ожени. Много добре, нека има своя победен ден. Няма да продължи дълго. Когато научи, че се е оженила за незаконороден, ще й се прииска да се бе вслушала в предупрежденията му. По една ирония на съдбата Мириам щеше да помогне. Тя щеше злобно да се наслади, докато разкаже на Реджина за всички прегрешения на Никълъс. Той помисли с мрачен хумор, че това щеше да бъде първата добра постъпка на Мириам спрямо него. Разбира се, тя нямаше да подозира това.