Огън и кръв

Смъртта на Драконите Син за син

Егон бил провъзгласен за крал в Драконовата яма, Ренира за кралица — на Драконов камък. След като всички усилия за помирение се провалили, Танца на Драконите започнал не на шега.

На Дрифтмарк корабите на Морската змия отплавали от Хъл и Града на подправките, за да затворят Гърлото, запушвайки търговския трафик към и от Кралски чертог. Скоро след това Джейсерис Веларион полетял на север на своя дракон Вермакс, брат му Люцерис на юг на Аракс, а принц Демън полетял на Караксес към Тризъбеца.

Да се обърнем първо към Харънхъл.

Макар големи части от Харън да били в руини, извисяващите се крепостни стени на замъка все още го правели едно от най-внушителните укрепления в речните земи… но Егон Дракона бил доказал, че е уязвим откъм небето. След като неговият владетел, Ларис Стронг, бил в Кралски чертог, замъкът бил слабо охраняван. Тъй като нямал никакво желание да понесе съдбата на Харън Черния, престарелият му кастелан сир Саймън Стронг (чичо на покойния лорд Лайънъл и дядо на лорд Ларис) бързо смъкнал знамената си, когато Караксес кацнал на върха на кулата Кралската клада. В добавка към замъка принц Демън с един удар взел значителното богатство на дома Стронг и десетина ценни заложници, между които сир Саймън и неговите внуци. Простолюдието на замъка също станало негово, сред пленниците и една кърмачка на име Алис Реките.

Коя е била тази жена? Кръчмарска слугиня, дилетантствала с отвари и заклинания, казва Мункун. Горска вещица, твърди септон Юстас. Зла чародейка, която се къпела в кръв на девици, за да съхрани младостта си, кара ни да повярваме Гъбата. Името ѝ намеква за незаконно раждане… но малко знаем за баща ѝ и още по-малко за майка ѝ. Мункун и Юстас ни разправят, че я заченал лорд Лайънъл Стронг в незрялата си младост, което я прави извънбрачна сестра на синовете му Харвин (Троши кости) и Ларис (Кривото стъпало). Но Гъбата настоява, че била много по-стара, че била дойка и на двете момчета, може би дори на техния баща преди цяло едно поколение.

Макар всичките ѝ собствени деца да били мъртвородени, млякото, което текло толкова обилно от гърдите на Алис Реките, откърмило безброй бебета на други жени в Харънхъл. Дали наистина е била вещица, лягала с демони и раждала мъртви деца като отплата за знанието, което те ѝ давали? Била ли е глуповата повлекана, както вярва Юстас? Развратница, която използвала отровите и отварите си, за да обвързва мъже към себе си, телом и духом?

Алис Реките била поне на четирийсет по време на Танца на драконите, това поне се знае; Гъбата я изкарва дори по-стара. Всички са съгласни, че изглеждала по-млада от годините си, но дали това е било просто случайност, или е било постигнато благодарение на практиката ѝ в тъмните изкуства, спорът продължава. Каквито и да са били силите ѝ, изглежда, Демън Таргариен е бил неуязвим за тях, защото малко се е чувало за тази уж магьосница, докато принцът владеел Харънхъл.

Внезапното безкръвно падане на седалището на Харън Черния било сметнато за голяма победа за кралица Ренира и нейните черни. Послужило като остро напомняне за военното умение на принц Демън и силата на Караксес, Кървавия чръв, и дало на кралицата укрепен пункт в сърцевината на Вестерос, към който поддръжниците ѝ щели да се стекат… а Ренира имала много такива в земите, напоявани от Тризъбеца. Когато принц Демън отпратил своя призив на оръжие, те се надигнали до един покрай реките, рицари, войници и прости селяци, които все още помнели Радостта на владението, тъй възлюбена от своя баща, и как се усмихвала и как очаровала всички, докато обикаляла из речните земи в младостта си. Стотици и хиляди застягали коланите на мечовете си и навличали ризниците си, или грабвали вила или търнокоп и груб дървен щит, и тръгвали към Харънхъл, за да се бият за малкото момиче на Визерис.

Лордовете на Тризъбеца, които имали повече за губене, не се задвижили толкова бързо, но много скоро и те също започнали да хвърлят своя жребий с кралицата. От Близнаците препуснал сир Форест Фрей, същият Фрей Глупака, който някога помолил за ръката на Ренира, вече станал могъщ рицар. Лорд Самюъл Блекууд, който някога загубил дуел за нейната благосклонност, вдигнал знамената си над Гарваново дърво. (Сир Амос Бракън, който спечелил онзи дуел, последвал своя лорд баща, когато домът Бракън се обявил на страната на Егон.) Мутън от Девичето езеро, Пайпър от замъка Розова девица, Руут от Хароуей, Дари от Дари, Малистърите от Морски страж и Ванс от Приюта на пътника, всички те заявили подкрепата си за Ренира. (Ванс от Аранта не го направили и разтръбили своята вярност към младия крал.) Петир Пайпър, побелелият лорд на Розова девица, говорил от името на мнозина, когато заявил:

— Заклех ѝ своя меч. Сега съм стар, но не толкова стар, че да съм забравил думите, които изрекох, а и все още държа меча си.

Върховният лорд на Тризъбеца Гроувър Тъли бил старец още на Великия съвет през 101 г., където говорил в подкрепа на принц Визерис; макар и вече отпаднал, бил не по-малко упорит. Той защитавал правата на мъжкия претендент през 101 г. и годините не променили възгледите му. Лорд Гроувър настоявал Речен пад да се бият за младия крал Егон. Но и дума за това не излязла извън стените на замъка. Старият лорд бил прикован на легло и нямало да живее много дълго, заявил майстерът на Речен пад.

— Бих предпочел останалите от нас да не умрем с него — заявил сир Елмо Тъли, негов внук. Речен пад нямал никаква защита срещу драконов огън, изтъкнал той на синовете си, а двете страни в тази борба яздели дракони. И тъй, докато лорд Гроувър гърмял и трещял от смъртното си ложе, Речен пад залостил портите си, поставил стража на бойниците си и запазил неутралитет.

Междувременно съвсем различна история се разигравала на изток, където Джейсерис Веларион се спуснал над Орлово гнездо на своя млад дракон, Вермакс, за да спечели Долината на Арин за своята майка. Девата на Долината, лейди Джейн Арин, била на трийсет и пет, с двайсет години по-голяма от него. Никога неомъжвана, лейди Джейн властвала над Долината след смъртта на своя баща и по-големите си братя от ръцете на Каменните врани от хълмовете, когато била на три.

Гъбата ни казва, че тази прословута девица била всъщност развратница с благороден произход, с ненаситен апетит за мъже, и ни предлага пикантна историйка за това как предложила на принц Джеерис васалитета на Долината само ако успее да я доведе до оргазъм с езика си. Септон Юстас повтаря широко разпространения слух, че Джейн Арин предпочитала интимното приятелство на други жени, а после добавя, че не било вярно. В този случай трябва да бъдем благодарни на „Истинното сказание“ на Великия майстер Мункун, защото той единствен се ограничава до Високата зала на Орлово гнездо, вместо да се занимава със спалните му.

— Три пъти собствените ми роднини се опитваха да ме заменят — казала лейди Джейн на принц Джеерис. — Моят братовчед сир Арнолд казва, че жените са твърде мекушави, за да управляват. Държа го в една от небесните си килии, ако искате да го питате. Вашият принц Демън използва първата си съпруга крайно жестоко, вярно… но независимо от лошия вкус на майка ви за съпрузи, тя си остава нашата законна кралица и от моята кръв при това, Арин по майчина линия. В този свят на мъже ние жените трябва да се съюзим. Долината и нейните рицари ще застанат с нея… ако Нейна милост удовлетвори една моя молба. — Когато принцът попитал каква би могла да е молбата, тя отговорила: — Дракони. Не се боя от армии. Много и много са се прекършвали срещу моята Кървава порта и за Орлово гнездо се знае, че е непревземаемо. Но вие се спуснахте над нас от небето, както кралица Висения е направила някога през Завоеванието, и аз бях безсилна да ви спра. Не обичам да съм безсилна. Пратете ми драконови ездачи.

И тъй, принцът се съгласил, а лейди Джейн коленичила пред него и заповядала на воините си да коленичат, и всички врекли мечовете си на него.

А сетне Джейсерис се понесъл отново, на север над Пръстите и водите на Захапката. Спрял за кратко в Систъртън, където лорд Борел и лорд Съндърленд му се поклонили и му врекли подкрепата на Трите сестри, а после продължил до Бял пристан, където лорд Дезмънд Мандърли се срещнал с него в Двора на Тритона.

Тук пазарлъкът се оказал по-тежък за принца.

— Бял пристан не е безчувствен към съдбата на майка ви — заявил Мандърли. — Собствените ми предци са били лишени от рожденото им право, когато нашите врагове са ни прогонили на тези студени северни брегове. Когато ни е навестил, Стария крал е говорил за неправдата, която ни е била причинена, и е обещал да я поправи. В залог за това негова милост е предложил ръката на своята дъщеря принцеса Визера на моя прадядо, за да се обединят двата дома, но момичето е умряло и обещанието е било забравено.

Принц Джейсерис разбрал за какво го молят. Преди да напусне Бял пристан бил написан и подписан договор, според чиито условия най-младата дъщеря на лорд Мандърли щяла да бъде омъжена за брата на принца Джофри, след като войната приключи.

Накрая Вермакс отнесъл Джейсерис до Зимен хребет, за да преговаря с неговия страховит млад лорд Креган Старк.

С времето Креган Старк щял да стане известен като Стареца на Севера, но владетелят на Зимен хребет бил едва на двайсет и една, когато принц Джейсерис дошъл при него през 129 г. СЗ. Креган приел титлата лорд на тринайсет години след смъртта на неговия баща, лорд Рикон, през 121 г. СЗ. През неговото непълнолетие чичо му Бенард управлявал Севера като регент, но през 124 г. СЗ Креган навършил шестнайсет, само че чичо му не бързал да отстъпи властта си. Отношенията между двамата станали напрегнати, тъй като младият лорд се дразнел от ограниченията, наложени му от брата на баща му. Накрая, през 126 г. СЗ, Креган Старк се вдигнал, затворил Бенард и тримата му синове и взел управлението на Севера в свои ръце. Скоро след това се оженил за лейди Ара Норей, любима приятелка от детството му, но тя починала през 128 г. СЗ при раждането на син и наследник, когото Креган нарекъл Рикон на баща си.

Принцът на Драконов камък дошъл в Зимен хребет в късна есен. Снеговете лежали дебели над земята, студен вятър виел от север и лорд Старк бил в разгара на приготовленията си за идващата зима, но все пак оказал топъл прием на Джейсерис. Сняг, лед и студ правели Вермакс раздразнителен, казват, тъй че принцът не се задържал дълго при северняците, но много любопитни приказки произтекли от това кратко пребиваване.

„Истинното сказание“ на Мункун казва, че Креган и Джейсерис си допаднали взаимно, защото младият принц напомнял на владетеля на Зимен хребет за собствения му по-малък брат, който умрял преди десет години. Пиели заедно, ловували заедно, тренирали заедно и си дали клетва за братство, подпечатана с кръв. Това изглежда по-достоверно от версията на септон Юстас, според която принцът прекарал повечето от гостуването си в усилие да убеди лорд Креган да се откаже от лъжливите си богове и да приеме култа към Седемте.

Но се обръщаме към Гъбата, за да намерим истории, които другите хроники пропускат, а и той отново не ни разочарова. Неговият разказ включва една млада девица, или „вълче момиче“, както я нарича, с името Сара Сняг. Толкова влюбен бил принц Джейсерис в това момиче, незаконна дъщеря на покойния лорд Рикон Старк, че легнал с нея през нощта. Като научил, че гостът му е отнел девствеността на незаконната му сестра, лорд Креган много се разгневил и омекнал само когато Сара Сняг му казала, че принцът я е взел за своя жена. Изрекли клетвите си в божията гора на Зимен хребет пред сърдечно дърво и едва тогава тя му се отдала, увита в кожи, посред снеговете и пред божиите очи.

Очарователен разказ, несъмнено, но както с много от приказките на Гъбата, като че ли е по-скоро плод на трескавото въображение на шута, отколкото историческа истина. Джейсерис Веларион бил сгоден за своята братовчедка Бела още когато бил на четири, а тя на две, а от всичко, което знаем за неговия характер, изглежда крайно невероятно да е нарушил такъв официален договор, за да защити съмнителната добродетелност на някаква полудива некъпана северна копелдачка. Ако наистина е имало такава Сара Сняг и ако наистина се е случило принцът на Драконов камък да е палувал с нея, това не е нищо повече от каквото други принцове са правили в миналото и ще правят в бъдеще, но да се говори за брак е абсурдно.

(Гъбата също така твърди, че Вермакс оставил люпило драконови яйца в Зимен хребет, което е също толкова абсурдно. Макар да е вярно, че определянето на пола на жив дракон е почти невъзможна задача, никой друг извор не споменава Вермакс да е снесъл дори и едно-единствено яйце, тъй че трябва да се приеме, че е бил мъжки. Теорията на септон Барт, че драконите си променяли пола при необходимост, понеже били „променливи като пламък“, е прекалено нелепо, за да се обсъжда изобщо.)

Знаем със сигурност следното: Креган Старк и Джейсерис Веларион стигнали до съгласие и подписали и подпечатали споразумение, което Великият майстер Мункун нарича „Пакта на Огън и лед“ в своето „Истинно сказание“. Като много подобни пактове, трябвало да се подпечата с брак. Синът на лорд Креган, Рикон, бил на една годинка. Принц Джейсерис все още бил неженен и без деца, но се приело, че ще има свои деца след като майка му седне на Железния трон. Според условията на договора първородната дъщеря на принца щяла да бъде изпратена на север на седемгодишна възраст, за да бъде отхранена в Зимен хребет, докато стане достатъчно голяма, за да се омъжи за наследника на лорд Креган.

Когато принцът на Драконов камък отново подкарал своя дракон в студеното есенно небе, го направил със знанието, че е спечелил трима могъщи владетели и техните знаменосци за своята майка. Макар все още да му оставала половин година до петнайсет, принц Джейсерис се доказал като мъж и достоен наследник на Железния трон.

Ако „по-краткото, по-безопасно“ летене на неговия брат би минало също толкова добре, много кръвопролитие и скръб като нищо са щели да бъдат избегнати.

Трагедията, която сполетяла Люцерис Веларион при Бурен край, изобщо не била замисляна, по това всички извори са съгласни. Първите битки в Танца на драконите се водели с пера и с гарвани, със заплахи и обещания, с декрети и с примамки. Убийството на лорд Бийзбъри на зеления съвет все още не било широко известно; повечето вярвали, че негово благородие чезне в някоя тъмна килия. Въпреки че определени познати лица не се виждали повече из двора, никакви глави не били увесени над портите на замъка и мнозина все още се надявали, че въпросът за наследяването би могъл да се реши мирно.

Странника имал други планове. Защото със сигурност тъкмо неговата ръка стои зад лошия шанс, който събрал двамата млади принцове при Бурен край, когато драконът Аракс се понесъл стремглаво пред назряващата буря, за да достави Люцерис Веларион в безопасния двор на замъка само за да разбере, че Емонд Таргариен е дошъл там преди него.

Борос Баратеон бил мъж с много по-различен характер от този на баща му. „Лорд Боремунд беше камък, твърд, силен и непоклатим — казва ни септон Юстас. — Лорд Борос беше вятърът, който бушува и вие и духа насам и натам.“ Принц Емонд не бил сигурен що за посрещане щял да получи, когато потеглил, но Бурен край го посрещнал с пирове, лов и рицарски двубои.

Лорд Борос се оказал повече от готов да угоди на госта си.

— Имам четири дъщери — казал той на принца. — Избери си която ти хареса. Кас е най-голямата, тя първа ще разцъфти, но Флорис е по-хубавичка. А ако искаш умна жена, ето ти Марис.

Ренира приемала твърде дълго дома Баратеон за нещо дадено ѝ от само себе си, казал негово благородие на Емонд.

— Да, принцеса Ренис ми е родственичка, някоя стара леля, която изобщо не съм познавал, била женена за баща ѝ, но и двете са мъртви, а Ренира… тя не е Ренис, нали? — Нямал нищо против жените, продължил лорд Борос; обичал момичетата си, една дъщеря е нещо драгоценно… но син, ах… дарят ли го някога боговете със син от собствената му кръв, Бурен край би минал на него, не на сестрите му. — Защо с Железния трон трябва да е различно? — А и с един предстоящ кралски брак… Каузата на Ренира била загубена, тя щяла да разбере това, когато научи, че е загубила Бурен край, той лично щял да ѝ го каже… Преклони се на брат си, да, тъй ще е най-добре, момичетата му се биели помежду си понякога, както правят момичетата, но той се грижел винаги да се помиряват след това…

Нямаме сведения на коя дъщеря се спрял принц Емонд накрая (макар Гъбата да ни казва, че целунал и четирите, за да „вкуси нектара на устните им“), освен че не била Марис. Мункун пише, че принцът и лорд Борос се пазарили за датите и зестрите на заранта, когато се появил Люцерис Веларион. Вхагар първа усетила идването му. Стражите, обикалящи по бойниците на могъщите крепостни стени, стиснали копията си във внезапен ужас, когато тя се разбудила с рев, който разтърсил самите основи на Непокорството на Дъран. Дори Аракс потръпнал от страх пред този звук, съобщава ни се, и Люк го запердашил с бича си, за да го принуди да се спусне долу.

Гъбата би искал да ни накара да повярваме, че мълнията святкала на изток и валял тежък дъжд, когато Люцерис скочил от своя дракон, стиснал в ръка посланието на майка си. Съвсем определено трябва да е знаел какво означавало присъствието на Вхагар, тъй че не би трябвало изобщо да се е изненадал, когато Емонд Таргариен се изправил срещу него в Кръглата зала, пред очите на лорд Борос, четирите му дъщери, септон, майстер и четирийсет рицари, стражи и слуги. (Между тези, които станали свидетели на срещата, бил сир Байрон Суан, втори син на лорда на Каменен шлем в Дорнските погранични земи, който щял да изиграе своята малка роля по-късно в Танца.) Тъй че тук поне не се налага да разчитаме изцяло на Великия майстер Мункун, Гъбата и септон Юстас. Никой от тях не присъствал на Бурен край, но мнозина други присъствали, тъй че разполагаме с достатъчно описания от първа ръка.

— Погледнете това жалко същество, милорд — казал принц Емонд. — Малкия Люк Стронг, копелето. — А на Люк казал: — Мокър си, копеле. Вали ли, или се напика от страх?

Люцерис Веларион се обърнал само към лорд Баратеон.

— Лорд Борос, донесох ви послание от моята майка, кралицата.

— Курвата на Драконов камък, иска да каже.

Принц Емонд закрачил напред и посегнал да дръпне писмото от ръката на Люцерис, но лорд Борос изревал заповед и рицарите му се намесили и разтървали младите принцове. Един занесъл писмото на Ренира до подиума, където негово благородие седял на трона на старите крале на бурята.

Никой не може със сигурност да знае какво е изпитал Борос Баратеон в онзи момент. Описанията на онези, които са били там, подчертано се различават едно от друго. Според някои негово благородие се изчервил и смутил като мъж, хванат от законната си съпруга в леглото с друга жена. Други заявяват, че Борос изглеждал доволен от мига, защото задоволявало суетата му и крал, и кралица да търсят подкрепата му. Гъбата (който не е бил там) твърди, че е бил пиян. Септон Юстас (който не е бил там) казва, че е бил уплашен.

Но всички свидетели са съгласни за това, което лорд Борос казал и направил. Тъй като не бил особено начетен, той връчил писмото на кралицата на майстера си, който счупил печата и изшепнал посланието на ухото на негово благородие. Лорд Борос се намръщил. Погладил брадата си, погледнал навъсено Люцерис Веларион и рекъл:

— И ако направя каквото иска майка ти, за коя от дъщерите ми ще се омъжиш ти, момче? — Махнал към четирите момичета. — Избери една.

Принц Люцерис могъл само да се изчерви.

— Милорд, не съм свободен за брак — отвърнал той. — Сгоден съм за моята братовчедка Рена.

— Помислих си го — казал лорд Борос. — Върви си, пале, и кажи на оная кучка майка си, че лордът на Бурен край не е куче, на което може да подсвирне, когато ѝ потрябва да го насъска срещу враговете ѝ.

И принц Люцерис се обърнал, за да напусне Кръглата зала.

Но принц Емонд извадил меча си и казал:

— Почакай, Стронг. Първо плати дълга, който ми дължиш. — После отпрал превръзката на окото си и я хвърлил на пода, показвайки сапфира под нея. — Имаш нож, както и тогава. Извади си окото и ще те оставя да напуснеш. Едно стига. Няма да те ослепя съвсем.

Принц Люцерис си спомнил какво обещал на майка си.

— Няма да се бия с теб. Дойдох тук като пратеник, не като рицар.

— Дойде тук като страхливец и предател — отвърнал принц Емонд. — Ще имам окото ти или живота ти, Стронг.

При тези думи лорд Борос се притеснил и казал:

— Не тук. Той дойде като пратеник. Не искам кръвопролитие под покрива си.

Тъй че стражите му застанали между двамата млади принцове и отвели Люцерис Веларион от Кръглата зала до двора, където неговият дракон, Аракс, стоял изгърбен под дъжда и го чакал да се върне.

И там всичко можело да свърши, ако не било момичето Марис. Втората от дъщерите на лорд Борос, по-малко хубава от сестрите си, била ядосана на Емонд затова, че предпочел тях пред нея.

— Едно от очите ли му взе или една от топките му? — попитала Марис принца, с глас сладък и меден. — Толкова се радвам, че избра сестра ми. Искам съпруг с всичките му части.

Устата на Емонд Таргариен се изкривила от гняв и той отново се обърнал към лорд Борос, молейки го за разрешение. Лордът на Бурен край свил рамене и отвърнал:

— Не е моя работа да ви казвам какво да правите, когато не сте под покрива ми.

А рицарите му се отдръпнали и принц Емонд се втурнал към вратите.

Отвън бурята бушувала. Гръмотевици трещели над замъка, дъждът се изливал на заслепяващи пелени, а от време на време големи синьо-бели мълнии огрявали света ярко като ден. Лошо време било за летене, дори и за дракон, и Аракс с усилие се задържал високо, когато принц Емонд яхнал Вхагар и поел нагоре след него. Да е било небето спокойно, принц Люцерис щял да може да избяга от преследвача си, защото Аракс бил по-млад и по-бърз… но денят бил „черен като сърцето на принц Емонд“, казва Гъбата, и станало тъй, че драконите се срещнали над залива Коработрошача. Наблюдатели на стените на замъка видели далечни изригвания на пламъци и чули крясък, раздрал тътена на гръмотевицата. След това двата звяра се вкопчили един в друг и мълниите затрещели около тях. Вхагар била пет пъти по-голяма от своя враг, оцеляла и закалена от сто битки. Ако имало бой, нямало да продължи дълго.

Аракс паднал и кипналите от бурята води на залива го погълнали. Главата и шията му били изхвърлени от вълните под скалните стръмнини на Бурен край три дни по-късно, за да пируват с тях раци и чайки. Гъбата твърди, че трупът на принц Люцерис също бил изхвърлен на брега, и ни казва, че принц Емонд извадил очите му и ги поднесъл на лейди Марис на канапе от водорасли, но това изглежда прекалено. Според някои Вхагар грабнала Люцерис от гърба на дракона му и го глътнала целия. Има дори твърдения, че принцът оцелял при падането си, доплувал до брега и се спасил, но загубил всякакъв спомен кой е и прекарал остатъка от живота си като оглупял рибар.

„Истинното сказание“ отдава на тези приказки уважението, което заслужават — сиреч никакво. Люцерис Веларион загинал със своя дракон, настоява Мункун. Това несъмнено е вярно. Принцът бил на тринайсет години. Тялото му така и не било намерено. А с неговата смърт войната на гарвани и пратеници приключила и войната на огън и кръв започнала не на шега.

Емонд Таргариен, който оттук насетне щял да бъде известен като Емонд Родоубиеца за враговете си, се върнал в Кралски чертог, след като спечелил подкрепата на Бурен край за своя брат Егон и вечната омраза на кралица Ренира. Ако е мислел, че щели да го посрещнат като герой, разочаровал се е. Кралица Алисент пребледняла, когато чула какво е направил, и проплакала:

— Майко, имай милост над всички нас.

Сир Ото също не бил доволен.

— Ти загуби едно око — съобщава се, че казал. — Как можа да бъдеш толкова сляп?

Самият крал обаче не споделял техните тревоги. Егон II удостоил принц Емонд при завръщането му с голям пир, поздравил го като „истинската кръв на дракона“ и обявил, че е направил „едно добро начало“.

На Драконов камък кралица Ренира рухнала, когато ѝ съобщили за смъртта на Люк. По-младият брат на Люк Джофри (Джейс все още бил далече, на мисията си на север) изрекъл ужасна клетва за мъст срещу принц Емонд и лорд Борос. Само намесата на Морската змия и принцеса Ренира задържала момчето да не яхне веднага своя дракон. (Гъбата иска да повярваме, че той също изиграл роля в това.) Когато черният съвет се събрал, за да обсъди как да се отвърне на удара, от Харънхъл пристигнал гарван.

— Око за око, син за син — написал принц Демън. — Люцерис ще бъде отмъстен.

Нека да не се забравя: в младостта си Демън Таргариен бил „принцът на града“, лицето му и смехът му били познати на всеки уличен крадец, курва и комарджия в Квартала на бълхите. Принцът все още имал приятели в долнопробните места из Кралски чертог и привърженици сред златните плащове. Неведомо за крал Егон, Ръката и вдовстващата кралица, той имал съюзници и в двора също така, дори в зеления съвет… и друг един посредник, специален приятел, комуто се доверявал напълно, който познавал винарните и плъшите ями, гноясващи в сянката на Червената цитадела, не по-зле от Демън някога, и се движел с лекота из сенките на града. Към този блед странник посегнал той сега, по тайни пътища, за да задейства ужасно отмъщение.

Сред вертепите на Квартала на бълхите посредникът на принц Демън намерил нужните му хора. Един от тях бил сержант в Градската стража; едър и брутален, той загубил златното си наметало заради това, че пребил до смърт една курва, изпаднал в пиянски гняв. Другият бил ловец на плъхове в Червената цитадела. Същинските им имена са изгубени за историята. Запомнени са (де да не бяха!) като Кръвта и Сиренето.

„Сиренето познавал Червената цитадела по-добре от собствения си кур“, казва ни Гъбата. Скритите врати и тайни тунели, които построил Мегор Жестокия, били толкова познати за ловеца на плъхове, колкото на плъховете, които ловял. През един забравен проход Сиренето вкарал Кръвта в недрата на замъка, без да бъдат видени от нито един страж. Според някои жертвата им трябвало да е самият крал, но Егон бил придружаван от Кралската гвардия навсякъде, където ходел, а дори и Сиренето не знаел никакъв вход или изход от Твърдината на Мегор, освен по подвижния мост, спускан над сухия ров и неговите страховити железни шипове.

Кулата на Ръката била по-малко обезопасена. Двамата се промъкнали през стените, заобикаляйки копиеносците, поставени при вратите на кулата. Покоите на сир Ото не представлявали интерес за тях. Наместо това те се промъкнали в покоите на дъщеря му, един етаж по-долу. Щом проникнали вътре, Сиренето вързал вдовстващата кралица и запушил устата ѝ, докато Кръвта удушил камериерката ѝ. После седнали и зачакали, защото знаели, че кралица Хелена имала навика да води децата си да видят баба си всяка вечер преди лягане.

Сляпа за грозящата я опасност, кралицата се появила, щом над замъка се спуснал вечерният здрач, придружена от трите си деца. Джеерис и Джеера били на шест, Мелор на две. Когато влезли в покоите, Хелена държала малката му ръчичка и повикала майка си. Кръвта залостил вратата и заклал охранителя на кралицата, а Сиренето скочил и грабнал Мелор.

— Писнеш ли, ще умреш — казал Кръвта на Нейна милост.

Казват, че кралица Хелена запазила спокойствие.

— Кои сте вие? — попитала тя двамата.

— Събирачи на данък — казал Сиренето. — Око за око, син за син. Искаме само един, да изравним нещата. Няма да нараним другите, косъмче няма да падне. Кое искате да загубите, ваша милост?

Щом осъзнала какво има предвид, кралицата ги замолила да убият нея.

— Съпругата не е син — казал Кръвта. — Трябва да е момче.

Сиренето предупредил кралицата да избира бързо, преди Кръвта да се е отегчил и да изнасили малката ѝ дъщеря.

— Избирай — казал ѝ, — или ще ги убием всичките.

На колене, разплакана, Хелена изрекла името на най-малкия си, Мелор. Може би е мислела, че момчето е твърде малко, за да разбере, или навярно било защото по-голямото момче, Джеерис, бил първородният син и наследник на крал Егон, следващият поред за Железния трон.

— Чу ли, момченце? — прошепнал Сиренето на Мелор. — Мама иска да умреш.

После се ухилил на Кръвта и изгърбеният мъж с меча убил принц Джеерис, като отсякъл главата на момчето с един удар. Кралицата запищяла.

Колкото и да е странно, ловецът на плъхове и касапинът останали верни на думата си. Не убили кралица Хелена и другите ѝ деца, а избягали с главата на принца. Вдигнала се врява и шумотевица, но Сиренето познавал тайните проходи, а стражите не, и убийците се измъкнали. Два дни по-късно Кръвта бил заловен при Портата на боговете при опит да напусне Кралски чертог с главата на принц Джеерис в една от дисагите на коня му. Подложен на изтезание, той признал, че я носел към Харънхъл, за да си прибере наградата от принц Демън. Дал също тъй описание на курвата, която твърдял, че ги е наела: възрастна жена, чуждоземка, ако се съдело по говора ѝ, загърната в наметало и с качулка, много бледа. Другите блудници я наричали Мизерия.

След тринайсет дни изтезания на Кръвта най-сетне позволили да умре. Кралица Алисент заповядала на Ларис Кривото стъпало да научи името му, за да може да се окъпе в кръвта на жена му и децата му, но изворите ни не казват, че това е станало. Сир Лутор Ларжент и неговите златни плащове претърсили Улицата на коприната, измъкнали навън и съблекли до голо всяка курва в Кралски чертог, но не била намерена и следа от Сиренето или от Белия червей. В своята скръб и гняв крал Егон II заповядал всички ловци на плъхове в града да бъдат измъкнати навън и обесени, и това било сторено. (Сир Ото Хайтауър докарал сто котки в Червената цитадела, за да ги заместят.)

Макар Кръвта и Сиренето да пощадили живота ѝ, не може да се каже, че кралица Хелена преживяла онзи съдбовен здрач. След това тя не можела да яде, нито да се къпе, нито да напусне покоите си, и не можела повече да понесе да гледа сина си Мелор, понеже знаела, че е нарочила него да умре. Кралят нямал друг изход, освен да вземе момчето от нея и да го даде на своята майка, вдовстващата кралица Алисент, за да го отгледа като свой син. Егон и съпругата му спели отделно оттогава насетне и кралица Хелена затъвала все по-дълбоко в лудост, докато кралят беснеел и пиел, и беснеел.