Огън и кръв

Последици Часът на Вълка

Простолюдието на Седемте кралства говори за крал Егон III Таргариен като за Егон Неудачника, Егон Нещастника и (най-често) за Драконовата напаст, когато изобщо си спомнят за него. Всички тези имена са уместни. Великият майстер Мункун, който му служил през голяма част от царуването му, го нарича Покрусения крал, което му подхожда още по-добре. От всички, които са седели на Железния трон, той остава може би най-загадъчният: неясен и смътен монарх, който казвал малко и вършел още по-малко, и живеел потопен в скръб и меланхолия.

Четвърти поред син на Ренира Таргариен и нейният най-голям от чичо ѝ и неин втори съпруг, принц Демън Таргариен, Егон се качил на Железния трон през 131 г. СЗ и царувал двайсет и шест години, до смъртта си от охтика през 157 г. СЗ. Имал две жени и станал баща на пет деца (двама сина и три дъщери), но изглежда не намирал много радост нито в брака, нито в бащинството. Всъщност той бил изключително безрадостен човек. Не ловувал, яздел само за пътуване, не пиел вино и бил толкова безразличен към храна, че често се налагало да му се напомня да яде. Макар да позволявал турнири, никога не участвал в тях, нито като състезател, нито като зрител. Като възрастен, обличал се просто, най-често в черно, и се знаело, че носел власеница под кадифетата и сатените, задължителни за един крал.

Това обаче било много години по-късно, след като Егон III навършил пълнолетие и поел управлението на Седемте кралства в свои ръце. През 131 г. СЗ, когато започнало царуването му, той бил десетгодишно момче; висок за възрастта си, казват, със „сребриста коса, толкова светла, че почти бяла, и лилави очи, толкова тъмни, че почти черни“. Още като юноша Егон рядко се усмихвал и още по-малко се смеел, казва Гъбата, и въпреки че можел да бъде изящен и вежлив, когато се наложело, вътре в него имало някаква мрачност, която така и не си отишла.

Обстоятелствата, при които момчето крал започнало царуването си, не предвещавали нищо добро. Речните лордове, които разбили последната армия на Егон II в Битката на кралския път, тръгнали към Кралски чертог подготвени за битка. Наместо това лорд Корлис Веларион и принц Егон излезли да ги посрещнат под мирно знаме.

— Кралят е мъртъв, да живее кралят — казал лорд Корлис и предал града на милостта им.

Тогава, както и сега, речните лордове били капризна, свадлива пасмина. Кермит Тъли, лорд на Речен пад, бил върховният им владетел и формално командващ войската им… но трябва да се напомни, че негово благородие бил едва на деветнайсет и „зелен като лятна трева“, както биха казали северняците. Неговият брат Оскар, който убил трима в Кървавата мешавица и бил посветен в рицарство на бойното поле след това, бил още по-зелен и прокълнат с онази обидчива горделивост, тъй обичайна у вторите синове.

Домът Тъли бил уникален между големите домове на Вестерос. Егон Завоевателя ги направил върховни лордове на Тризъбеца, но в много отношения те продължавали да бъдат засенчвани от много от собствените им знаменосци. Бракън, Блекууд и Ванс, всички те управлявали по-просторни владения и можели да изкарат на бойното поле много по-големи войски, както и парвенютата Фрей от Тризъбеца. Малистърите от Морски страж имали по-прочуто родословие, Мутън от Девиче езеро били много по-богати, а Харънхъл, макар и прокълнат, изгорен и превърнат в руини, си оставал по-трудно преодолим замък от Речен пад, и десет пъти по-голям при това. Невзрачната история на дома Тъли била само влошена от характера на последните му двама лордове… но сега боговете изкарали на преден план по-младо поколение Тъли, двама горди млади мъже, решени да се докажат, лорд Кермит като владетел и сир Оскар като воин.

Редом до тях яздел, от бреговете на Тризъбеца до портите на Кралски чертог, един още по-млад мъж: Бенджикот Блекууд, лорд на Гарваново дърво. Кървавия Бен, както започнали да го наричат хората му, бил едва на тринайсет, възраст, на която повечето момчета с благородно потекло все още са скуайъри, тимаряли конете на господаря си и търкали ръждата от ризниците им. Лордството паднало рано на плещите му, когато баща му лорд Самуел Блекууд бил убит от сир Амос Бракън в Битката при Горящата мелница. Въпреки младостта си той отказал да отстъпи властта на по-възрастни мъже. Знае се, че при Храненето на рибите плакал при гледката на толкова много убити, но не бягал от битка след това, а по-скоро я търсел. С помощта на своите хора прогонил Кристън Коул от Харънхъл, като избил събирачите му на фураж, командвал центъра при Втори Тъмбълтън, а по време на Калната мешавица повел фланговата атака от горите, която разбила мъжете от бурните земи на лорд Баратеон и донесла победата. Облечен дворцово, казват, лорд Бенджикот бил до голяма степен момче, висок за възрастта си, но крехък, с деликатно лице и свенливо, ненатрапващо се поведение; облечен в броня, Бен Кървавия бил съвсем различен човек, видял повече от бойното поле на тринайсет от повечето мъже за целия им живот.

Имало, разбира се, други лордове и прочути рицари сред воинството, пред което Корлис Веларион се изправил пред Портата на боговете в онзи ден през 131 г. СЗ, всички те по-стари и някои от тях по-мъдри от Кървавия Бен Блекууд и братята Тъли, но тримата младежи някак си изпъкнали от Кървавата мешавица като безспорни водачи. Обвързани от битката, тримата станали толкова неразделни, че хората им започнали да ги наричат общо Момците.

Между поддръжниците им имало две необикновени жени: Алисан Блекууд, наричана Черната Али, сестра на покойния лорд Самуел Блекууд и съответно леля на Кървавия Бен, и Сабита Фрей, владетелката на Близнаците, вдовица на лорд Форест Фрей и майка на неговия наследник, „стара брантия с остро лице и остър език от дома Вайпрен, която предпочиташе ездата пред танца, носеше ризница вместо коприна и обичаше да убива мъже и да целува жени“, според Гъбата.

Момците познавали лорд Корлис Веларион само по репутация, но тази репутация била внушителна. Дошли при Кралски чертог с очакването, че ще им се наложи да го подложат на обсада или да го завземат с щурм, и се зарадвали (макар и да се изненадали), че им го поднасят като на позлатена тава… и когато научили, че Егон II е мъртъв (макар Бенджикот Блекууд и лелята му да изразили безпокойство от начина, по който умрял, защото отровата се смятала за оръжие на страхливеца и лишена от чест). Радостни викове прокънтели над полето, щом вестта за смъртта на краля се разнесла, и един по един лордът на Тризъбеца и съюзниците им излезли напред и коленичили пред принц Егон, и го приветствали като свой крал.

Докато речните лордове минавали през града, населението ги поздравявало възторжено от покриви и балкони, а хубави момичета припкали напред и обсипвали спасителите си с целувки (като пантомимисти във фарс, казва Гъбата и намеква, че всичко това било инсценирано от Ларис Стронг). Златните плащове стояли в шпалир покрай улиците и снишавали копията си пред преминаващите Момци. В Червената цитадела Момците заварили тялото на мъртвия крал, положено на траурно ложе под Железния трон, с майка му, кралица Алисент, ридаеща до него. Останалите от двора на Егон се били събрали в залата, между които лорд Ларис Стронг Кривото стъпало, Великият майстер Орвил, сир Перкин Бълхата, Гъбата, септон Юстас, сир Джайлс Белгрейв и други четирима от Кралската гвардия и няколко по-дребни лордове и домашни рицари. Орвил говорил от тяхно име и поздравил речните лордове като избавители.

Другаде из земите на Короната и покрай Тясното море останалите лоялисти на мъртвия крал също се предавали. Браавосите докарали на брега лорд Леовин Корбрей при Дъскъндейл, с половината сила, която лейди Арин пратила от Долината; другата половина дебаркирала при Девиче езеро под командването на брат му, сир Корвин Корбрей. Двата града посрещнали войските на Арин с пиршества и цветя. Стоукуорт и Росби паднали безкръвно, като смъкнали златния дракон на Егон II и вдигнали червения дракон на Егон III. Гарнизонът на Драконов камък се оказал по-упорит, залостил портите и се опълчил. Държали се три дни и две нощи. На третата нощ конярите, готвачите и слугите на замъка вдигнали оръжия и въстанали срещу хората на краля, като избили мнозина, докато спели, а останалите предали оковани на младия Алин Веларион.

Септон Юстас ни казва, че „странна еуфория“ обзела Кралски чертог; Гъбата казва просто, че „половината град бил пиян“. Трупът на крал Егон II бил предаден на пламъците, с надеждата, че всичките злини и омрази на царуването му може да изгорят с останките му. Хиляди се изкачили на Високия хълм на Егон, за да чуят проглашението на принц Егон, че е настъпил мир. Замислена била пищна коронация за момчето, която щяла да бъде последвана от бракосъчетанието му за принцеса Джеера. Облак гарвани се извисил от Червената цитадела с призиви към останалите лоялисти на отровения крал в Староград, Предела, Скалата на Кастърли и Бурен край да дойдат в Кралски чертог и да положат клетва за васална вярност към новия монарх. Дадени били гаранции за сигурност, обещани били пълни опрощения. Новите управители на владението се оказали разделени по въпроса какво де се прави с вдовстващата кралица Алисент, но всичко изглеждало в хармония и се възцарило пълно приятелство… за близо две седмици.

„Лъжливата зора“, нарича го Великият майстер Мункун в своето „Истинно сказание“. Опиянително време, несъмнено, но краткотрайно… защото когато лорд Креган Старк дошъл пред Кралски чертог със своите северняци, веселбите секнали и всички щастливи планове рухнали. Лордът на Зимен хребет бил на двайсет и три, само няколко години по-голям от лордовете на Гарваново дърво и Речен пад… но Старк бил мъж, докато те били момчета, и всички, които ги видели заедно, изглежда, го усетили. Момците се свивали в негово присъствие, казва Гъбата. „Всеки път, когато Вълкът на Севера закрачеше в някоя стая, Кървавия Бен си спомняше, че е едва на тринайсет, докато лорд Тъли и брат му се изнервяха, започваха да пелтечат и лицата им почервеняваха като косите им.“

Кралски чертог посрещнал речните лордове и техните хора с пиршества, с цветя и почести. Не и северняците. Първо, те били повече: воинство дваж по-голямо от воденото от Момците и със страховита слава. Със своите ризници и рунтави кожени наметала, с лицата им скрити зад гъсти плетеници брада, крачели тежко из града като бронирани мечоци, казва Гъбата. Повечето от онова, което Кралски чертог знаел за северняците, научил го бил от сир Медрик Мандърли и неговия брат сир Торен; вежливи мъже, говорещи изискано, изящно облечени, дисциплинирани и набожни. Мъжете на Зимен хребет дори не почитали истинските богове, отбелязва с ужас септон Юстас. Презирали Седемте, пренебрегвали религиозните празници, присмивали се на свещените книги, не показвали уважение към септон или септа, кланяли се на дървета.

Два години преди това Креган Старк дал обещание на принц Джейсерис. Сега той дошъл да изпълни обета си, въпреки че и Джейс, и майка му били мъртви.

— Северът помни — заявил лорд Старк, когато принц Егон, лорд Корлис и Момците ги поздравили за добре дошли.

— Твърде късно дойдохте, милорд — казал му Морската змия, — защото тази война свърши и кралят е мъртъв.

Септон Юстас, който свидетелствал на срещата, ни казва, че лордът на Зимен хребет „се взря в стария лорд на Приливите с очи сиви и студени като зимна буря и рече: «От чия ръка и по чия дума, чудя се!». Защото диваците бяха дошли за кръв и битка, както щяхме да научим скоро, за наша скръб.“

Добрият септон не грешал. Други започнали тази война, чули да казва лорд Креган, но той смятал да я довърши, да продължи на юг и да унищожи всички, които останали от зелените, поставили Егон II на Железния трон и които се борели да го задържат там. Първо щял да покори Бурен край, след това да прехвърли Предела и да вземе Староград. След като Хайтауър падне, щял да поведе вълците си на север покрай бреговете на Морето на залеза и да посети Скалата на Кастърли.

„Дързък план“, казал предпазливо Великият майстер Орвил, когато го чул. Гъбата предпочита „лудост“, но добавя: „наричаха Егон Дракона луд, когато говореше за завладяването на цял Вестерос“. Когато Кермит Тъли изтъкнал, че Бурен край, Староград и Скалата на Кастърли са силни колкото Зимен хребет на Старк (ако не и повече) и нямало да паднат лесно (ако изобщо паднат), а младият Бен Блекууд го подкрепил с думите: „Половината ви хора ще паднат, лорд Старк“, сивоокият Вълк на Зимен хребет отвърнал:

— Те умряха в деня, в който тръгнахме в поход, момче.

Като Зимните вълци преди тях, повечето мъже, тръгнали в поход на юг с лорд Креган Старк, не очаквали да видят отново домовете си. Снеговете вече били дълбоки отвъд Шийката, студените ветрове се надигали; в твърдини, замъци и скромни селца из Севера големи и малки се молели на своите изваяни богове дървета дано тази зима да е къса. Тези с по-малко гърла за изхранване се справяли по-добре в мрачните дни, тъй че отдавна било обичай за старци, по-млади синове, неженените, бездетните, бездомните и безнадеждните да оставят дом и огнище, щом паднат първите снегове, за да могат близките им да доживеят да видят нова пролет. Победата била нещо второстепенно за мъжете от тези зимни войски; тръгвали на поход за слава, приключение, грабеж и най-вече — за достоен край.

За пореден път на Корлис Веларион, лорда на Тризъбеца, се паднало да пледира за мир, опрощение и помирение.

— Избиването продължи твърде дълго — казал старецът. — Ренира и Егон са мъртви. Нека техният спор да умре с тях. Говорите за завземане на Бурен край, Староград и Скалата на Кастърли, милорд, но мъжете, които държаха онези седалища, бяха убити в битка, всички. Момченца и сукалчета седят сега на местата им, никаква заплаха не са за нас. Дайте им почетни условия и те ще прегънат коляно.

Но лорд Старк не бил по-склонен да слуша такива приказки от Егон Втори и кралица Алисент.

— Момченцата стават големи мъже с времето — отвърнал той, — а сукалчето засмуква майчината омраза с майчиното мляко. Довършваме тези врагове сега, иначе онези от нас, които не са в гробовете след двайсет години, ще се разкайват за глупостта ни, когато тези бебета препашат мечовете на бащите си и тръгнат да търсят възмездие.

Лорд Веларион оставал непреклонен.

— Крал Егон каза същото и умря за това. Ако се беше вслушал в съвета ни и беше предложил мир и опрощение на враговете си, можеше да седи тук с нас днес.

— Затова ли го отровихте, милорд? — попитал лордът на Зимен хребет.

Макар Креган Старк да нямал лична история с Морската змия, за добро или лошо, знаел, че лорд Корлис е служил на Ренира като Ръка на кралицата, че тя го била затворила по подозрение в измяна, че е бил освободен от Егон Втори и е приел място в съвета му… само, както изглеждало, за да помогне да се причини смъртта му с отрова. — Нищо чудно, че сте наречен Морската змия — продължил лорд Старк. — Можете да се изплъзвате насам и натам, но, о, зъбите ви са отровни. Егон беше клетвопрестъпник, родоубиец и узурпатор, но все пак крал. Когато не се вслуша в съвета ви на страхливец, вие го премахнахте, както би го сторил страхливец, безчестно, с отрова… а сега ще отговаряте за това.

Мъжете на Старк нахлули в залата на съвета, обезоръжили стражите на вратата, издърпали стария Морска змия от креслото му и го завлекли в тъмниците. Там скоро при него щели да се озоват Ларис Стронг Кривото стъпало, Великият майстер Орвил, сир Перкин Бълхата и септон Юстас, с още петдесетина други, благородни както и простолюдие, за които Старк намерил основания за недоверие. „Самият аз бях изкусен да се върна в кацата с брашното — казва Гъбата, — но за щастие се оказах твърде малък, за да ме забележи вълкът.“

Дори Момците не били пощадени от гнева на лорд Креган, макар уж да били негови съюзници.

— Вие бебета в пелени ли сте, да ви подлъгват с цветя, пирове и сладки думи? — укорил ги Старк. — Кой ви каза, че войната е свършила? Кривото стъпало? Змията? Защо, защото желанието им е изпълнено? Защото спечелихте малката си победа в калта? Войните свършат, когато врагът прегъне коляно, а не преди. Предал ли се е Староград? Върнала ли е Скалата на Кастърли златото на Короната? Казвате, че смятате да ожените принца за дъщерята на краля, но тя остава в Бурен край, недостижима за вас. Докато тя остава свободна и неомъжена, какво би спряло вдовицата на Баратеон да коронова момичето за кралица, като наследничка на Егон?

Когато лорд Тъли възразил, че мъжете на бурните земи са разбити и нямат силата да изкарат на полето нова армия, лорд Креган им напомнил за тримата пратеници на Егон Втори оттатък Тясното море, „всеки от които би могъл да се върне още утре с хиляди наемници“. Кралица Ренира си повярвала, че е победила, след като взела Кралски чертог, казал севернякът, а Егон II мислел, че е приключил войната, като дал сестра си за храна на дракон. Но хората на кралицата останали дори след като самата кралица била мъртва, а „Егон е вече само кости и пепел“.

Момците се оказали надвити. Смирени, те отстъпили и се съгласили да присъединят силата си към тази на лорд Старк, когато той тръгне срещу Бурен край. Според Мункун, направили го с готовност, убедени, че вълчият лорд е прав. „Въодушевени от победата, искаха още — пише той в «Истинното сказание». — Жадуваха за още слава, онази слава, за която мечтаят младите, която може да се спечели само в битка.“ Гъбата възприема по-цинична гледна точка и намеква, че младите лордчета просто били уплашени от Креган Старк.

Резултатът бил същият. „Градът беше негов, да прави с него каквото пожелае — казва септон Юстас. — Севернякът го беше завзел, без да извади меч или пусне стрела. Било то хора на краля или хора на кралицата, мъже от бурните земи или морски кончета, речни лордове или рицари от канавките, благородници или прости войници отстъпваха пред него все едно че бяха родени, за да му служат.“

В продължение на шест дни Кралски чертог тръпнел на ръба на меча. В кръчмите и пивниците в Квартала на бълхите мъже правели облози за колко дълго Кривото стъпало, Морската змия, Бълхата и вдовстващата кралица ще опазят главите си. Из града се ширели слухове, един след друг. Според някои лорд Старк замислял да отведе принц Егон в Зимен хребет и да го ожени за една от дъщерите си (явна лъжа, тъй като Креган Старк нямал свои законни дъщери по това време), според други Старк решил да убие момчето, за да може той да се ожени за принцеса Джеера и сам да вземе Железния трон. Северняците щели да изгорят градските септи и да принудят Кралски чертог да се върне към култа на старите богове, твърдели септони. Други шепнели, че лордът на Зимен хребет имал жена дивачка, че хвърлял враговете си в яма с вълци, за да гледа как ги изяждат.

Настроението на еуфория изчезнало; за пореден път страхът се възцарил по улиците на града. Мъж, който твърдял, че е Пастира прероден, се надигнал от канавките и зовял за унищожение на безбожните северняци. Макар изобщо да не приличал на първия Пастир (имал две ръце, преди всичко), стотици се стекли да чуят словото му. Един бардак на Улицата на коприната изгорял, когато разпра заради някаква курва между един от мъжете на Тъли и един на лорд Старк предизвикала кървава свада между техните приятели и братя по оръжие. Дори знатните не били в безопасност в най-неприятните части на града. По-младият син на лорд Рогов лес, знаменосец на лорд Старк, изчезнал с двама приятели, докато гуляели в Квартала на бълхите. Така и не ги намерили, и май са свършили в клозетна яма, ако може да се вярва на Гъбата.

Скоро след това до града стигнала вестта, че Леовин Корбрей напуснал Девиче езеро и тръгнал към Кралски чертог, придружен от лорд Мутън, лорд Бруни и сир Ренифер Краб. По същото време сир Корвин Корбрей поел от Дъскъндейл, за да се събере с брат си на похода. С него яздел Клемент Селтигар, син и наследник на стария лорд Бартимос, и лейди Стонтън, вдовицата на Врански приют. На Драконов камък младият Алин Веларион настоявал за освобождаването на лорд Корлис (това поне било истина) и заплашвал да нападне Кралски чертог със своите кораби, ако старецът пострада (полуистина). Според други слухове Ланистърите били в поход, Хайтауър били в поход, сир Марстън Води дебаркирал с десет хиляди наемници от Лис и Стар Волантис (всичко — неистина). А Девата на Долината отплавала от Града на гларуса с лейди Рена Таргариен и нейния дракон (истина).

Докато армии настъпвали и мечове се точели, лорд Креган Старк седял в Червената цитадела, водел своите разпити по убийството на крал Егон Втори и в същото време обмислял кампанията си срещу останалите поддръжници на мъртвия крал. Принц Егон, междувременно, се озовал затворен в Твърдината на Мегор без никакви придружители, освен момчето Гемон Светлокосия. Когато принцът поискал да узнае защо не е свободен да влиза и излиза, Старк отвърнал, че е заради собствената му безопасност.

— Този град е гнездо на усойници — казал му лорд Креган. — Има лъжци, обърни плащове и отровители в този двор, които биха ви убили толкова лесно, колкото чичо ви, за да осигурят собствената си власт.

Когато Егон възразил, че лорд Корлис, лорд Ларис и сир Перкин са приятели, владетелят на Зимен хребет отвърнал, че лъжливите приятели са по-опасни за един крал от всеки враг, че Змията, Кривото стъпало и Бълхата са го спасили само за да се възползват от него, за да могат да управляват Вестерос от негово име.

С непогрешимостта на късната преценка днес ние поглеждаме назад през вековете и казваме, че Танцът е свършил, но това не изглеждало толкова сигурно за живелите в онези мрачни и опасни дни след него. След като септон Юстас и Великият майстер Орвил гаснели в тъмниците (където Орвил започнал да пише изповедите си, текста, който щял да осигури на Мункун информацията, на която щял да изгради монументалното си „Истинно сказание“), само Гъбата остава да ни изведе извън дворцовите хроники и кралски едикти. „Великите лордове щяха да са ни дали още две години война — заявява шутът в своето «Свидетелство». — Жените бяха тези, които направиха мира. Черната Али, Девата на Долината, Трите вдовици, Драконовите близначки, тъкмо те сложиха край на кръвопролитието и не с мечове или отрова, а с гарвани, думи и целувки.“

Семената, хвърлени във вятъра от лорд Корлис Веларион през Лъжливата зора, пуснали корен и родили сладък плод. Един по един гарваните се връщали, носейки отговор на мирните предложения на стареца.

Скалата на Кастърли се отзовала първа. Лорд Джейсън Ланистър оставил шест деца, когато загинал в битка: пет дъщери и един син, Лореон, момче на четири години. Властта на запад следователно минала в ръцете на вдовицата му, лейди Джоана, и нейния баща, Роланд Уестърлинг, лорд на Зъбера. След като дългите кораби на Червения кракен все още застрашавали бреговете им, Ланистърите били по-загрижени за защитата на Кейс и връщането на Светлия остров, отколкото за подновяването на борбата за Железния трон. Лейди Джоана се съгласила на всички условия на Морската змия, като обещала да дойде лично в Кралски чертог и да се поклони на новия крал на коронацията му, и да доведе две дъщери в Червената цитадела, за да служат като придружителки на новата кралица (и като заложнички, гарантиращи бъдещата ѝ лоялност). Съгласила се също тъй да възстанови онази част от кралската съкровищница, която Тиланд Ланистър пратил в Запада за съхранение, стига на самия сир Тиланд да бъде дадено опрощение. В замяна поискала само Железния трон да „заповяда на лорд Грейджой да излази обратно до островите си, да върне Светлия остров на законните му владетели и да освободи всички жени, които е отмъкнал, или поне всички от благородно потекло“.

Много от мъжете, които оцелели от Битката на кралския път, си тръгнали след това обратно за Бурен край. Гладни, изтощени, ранени, пътували към дома сами или на малки групи, и вдовицата на лорд Борос Баратеон трябвало само да ги погледне, за да разбере, че вече не искат битки. А и тя не искала да изложи новородения си син, Оливер, на риск, защото това малко лордче на гърдата ѝ било бъдещето на дома Баратеон. Макар да е казано, че най-голямата ѝ дъщеря, лейди Касандра, плакала с горчиви сълзи, когато научила, че няма да бъде кралица, лейди Еленда скоро се съгласила с условията. Все още изтощена от родилните мъки, не можела лично да дойде в града за коронацията, както написала, но щяла да изпрати своя лорд баща, за да положи васална клетва вместо нея, и три от дъщерите си като заложници. Щял да ги придружи сир Уилис Фел, заедно с неговата „скъпоценна подопечна“, осемгодишната принцеса Джеера, последното живо дете на крал Егон II и бъдещата невяста на краля.

Последен реагирал Староград. Най-богатите от великите домове, притекли се на страната на крал Егон II, Хайтауър, оставали в някои отношения най-опасните, защото били в състояние да вдигнат бързо големи нови войски от улиците на Староград, а със собствените си бойни кораби и тези на близките си родственици, Редвин от Арбор, можели да поддържат значителна флота също така. Нещо повече, една четвърт от златото на Короната все още пребивавала в дълбоките подземия под Високата кула, злато, което лесно можело да се използва, за да се купят нови съюзи и наемнически части. Староград имал силата да поднови войната; единственото, което липсвало, било воля.

Лорд Ормунд съвсем наскоро бил взел нова жена, когато започнал Танцът на драконите, след като първата му умряла няколко години преди това при раждане. След смъртта му при Тъмбълтън земите и титлата му преминали към най-големия му син, Лайънъл, младеж на петнайсет, в навечерието на пълнолетие. Вторият син, Мартин, бил скуайър на лорд Редвин на Арбор; третият бил храненик в Планински рай като спътник на лорд Тирел и виночерпец на лейди майка му. И тримата били деца от първия брак на лорд Ормунд. Казват, че когато условията на лорд Веларион били поставени на Лайънъл Хайтауър, младият лорд издърпал късчето пергамент от ръката на майстера си и го накъсал, като се заклел, че ще напише отговора си с кръвта на Морската змия.

Младата вдовица на лорд баща му обаче имала други виждания. Лейди Саманта била дъщерята на лорд Доналд Тарли от Рогов хълм и лейди Джейни Роуан от Златна дъбрава, като и двата дома вдигнали оръжие на страната на кралицата през Танца. Буйна, пламенна и красива, тя нямала никакво намерение да отстъпва мястото си като владетелка на Староград и господарка на Хайтауър. Лайънъл бил с две години по-млад от нея и (според Гъбата) бил безумно влюбен в нея още от първия път, когато дошла в Староград да се омъжи за баща му. Докато преди отблъсквала плахите ухажвания на момчето, сега лейди Сам (както щели да я знаят години наред) отстъпила и му позволила да я съблазни, а след това обещала да се омъжи за него… но само ако сключи мир, „защото със сигурност бих умряла, ако загубя друг съпруг“.

Изправено пред избор между „мъртъв баща, студен в земята, и жива жена, топла и страстна в прегръдките му, момчето прояви изненадващо благоразумие за толкова знатен и избра любовта пред честта“, казва Гъбата. Лайънъл Хайтауър капитулирал, съгласил се на всички условия, поставени от лорд Корлис, включително да върне златото на Короната (с което предизвикал гнева на братовчед си, сир Майлс Хайтауър, който откраднал значителна част от това злато, но тази история не ни занимава тук). Голям скандал възникнал, когато младият лорд след това обявил намерението си да се ожени за вдовицата на баща си, а властващият тогава Върховен септон категорично забранил брака като форма на кръвосмешение, но дори това не разделило тези двама млади любовници. След това лордът на Хайтауър и Защитник на Староград отказвал да се ожени, а държал лейди Сам до себе си като любовница през следващите тринайсет години, като станал баща на шест деца от нея, а накрая я взел за съпруга, след като на власт в Звездната септа дошъл нов септон и отменил разпоредбите на предшественика си16.

Нека сега оставим Хайтауър и се върнем в Кралски чертог, където лорд Креган Старк разбрал, че всичките му планове за война са осуетени от Трите вдовици. „Други гласове също тъй се чуваха, по-кротки гласове, които отекваха тихо из коридорите на Червената цитадела“, казва Гъбата. Девата на Долината пристигнала от Града на гларуса, като довела своята храненица, лейди Рена Таргариен, с дракон на рамото ѝ. Простолюдието на Кралски чертог, което няма и преди година избило всички дракони в града, сега било възхитено от гледката. Лейди Рена и нейната близначна сестра, Бела, станали любимките на града само след една нощ. Лорд Старк не можел да ги ограничи в замъка, както направил с принц Егон, и скоро научил, че не може и да ги контролира. Когато настояли да им се разреши да видят „нашия възлюбен брат“, лейди Арин им дала подкрепата си и Вълкът на Зимен хребет отстъпил („донякъде неохотно“, според Гъбата)17.

Лъжливата зора дошла и си отишла, а сега Часът на Вълка (както го нарича Великият майстер Мункун) също изтичал. Ситуацията, както и градът, се изплъзвали от ръцете на Креган Старк. Когато лорд Леовин Корбрей и брат му пристигнали в Кралски чертог и се присъединили към управляващия съвет, добавяйки гласовете си към тези на лейди Арин и Момците, Вълкът на Зимен хребет често се оказвал скаран с всички тях. Тук-там из владението някои упорити лоялисти все още развявали златния дракон на Егон II, но те не били от голямо значение; Танцът е свършил, съгласни били всички други, и било време да се сключи мир и редът в кралството да бъде възстановен.

По един пункт обаче лорд Креган останал непреклонен: кралските убийци не можело да останат ненаказани. Колкото и недостоен да бил Егон II, неговото убийство представлявало върховна измяна и отговорните за него трябвало да отговарят за това. Толкова свирепо се държал, толкова неотстъпчиво, че другите отстъпили.

— Нека да е на вашата глава, Старк — казал Кермит Тъли. — Не искам да бъда замесен в това, но няма да позволя да кажат, че Речен пад е попречил на правосъдието.

Никой лорд нямал право да осъди друг лорд на смърт, тъй че било необходимо първо принц Егон да направи лорд Старк Ръка на краля, с пълната власт да действа от негово име. Това било сторено. Лорд Креган направил всичко останало, докато другите стояли настрана. Не си позволил да седне на Железния трон, а на проста дървена пейка под него. Един по един мъжете, заподозрени, че са изиграли роля в отравянето на крал Егон II, били доведени пред него.

Септон Юстас бил първият доведен и първият освободен; нямало никакво доказателство срещу него. Великият майстер Орвил не бил толкова късметлия, защото признал под изтезания, че е дал отровата на Кривото стъпало.

— Милорд, не знаех за какво е — възразил Орвил.

— Нито си попитал — отвърнал лорд Старк. — Не си пожелал да знаеш.

Великият майстер бил преценен за съучастник и осъден на смърт.

Сир Джайлс Белгрейв също бил осъден на смърт; и да не бил сложил отровата във виното на краля лично, позволил бил да стане поради немарливост или съзнателно затваряне на очите.

— Никой рицар на Кралската гвардия не бива да надживее своя крал, когато кралят умре от насилие — заявил Старк.

Трима от Заклетите братя на Белгрейв присъствали при смъртта на крал Егон и също били осъдени, въпреки че тяхното съучастие в заговора не могло да се докаже (за тримата от Кралската гвардия, които не били в града, се отсъдило, че са невинни).

За двайсет и двама по-незначителни персонажи също се открило, че са изиграли някаква роля в убийството на крал Егон. Между тях били носачите на носилката на Негова милост, както и херолдът на краля, пазителят на кралските изби и слугата, чиято задача била да се грижи чашата на краля винаги да е пълна. Всички те били осъдени на смърт. Също и двамата мъже, които убили дегустатора на храната на краля Ъмет (Гъбата лично свидетелствал срещу тях), заедно с отговорните за посичането на Том Сплетения език и удавянето на баща му в бира. Повечето от тях били рицари от канавките, наемници, войници без господар и измет от улиците, получили съмнителното си рицарство от сир Перкин Бълхата по време на вълнението. Всички те настоявали, че са действали по заповед на сир Перкин.

За вината на самия Бълха не можело да има съмнение.

— Веднъж обърни плащ, винаги обърни плащ — казал лорд Креган. — Ти се вдигна на бунт срещу своята законна кралица и помогна тя да бъде прогонена от града и да загине, издигна собствения си скуайър на нейно място, след това го изостави, за да спасиш нищожната си кожа. Владението ще бъде по-добро място без теб.

Когато сир Перкин възразил, че е опростен за тези престъпления, лорд Старк отвърнал:

— Не от мен.

Мъжете, които задържали вдовстващата кралица на витото стълбище, носели значката с морското конче на дома Веларион, докато тези, които освободили лейди Бела Таргариен от затвора ѝ, били на служба на лорд Ларис Стронг. Похитителите на кралица Алисент избили охраната ѝ и поради това били осъдени на смърт, но страстната молба на самата лейди Бела пощадила избавителите ѝ от сходна съдба, макар че те също окървавили мечовете си, като посекли мъжете на краля на пост пред вратата ѝ. „Дори сълзите на дракон не биха могли да разтопят замръзналото сърце на Креган Старк, твърдяха с право някои — казва ни Гъбата, — но когато лейди Бела размаха меч и заяви, че ще си отсече ръката, ако някой посегне да навреди на хората, които са я спасили, Вълкът на Зимен хребет се усмихна пред очите на всички и отстъпи, че ако нейно благородие толкова харесва тези кучета, ще ѝ позволи да ги задържи.“

Последните, които се изправили пред Вълчата присъда (както нарича Мункун тези съдебни дела в „Истинното сказание“), били двамата велики лордове в ядрото на заговора: Ларис Стронг Кривото стъпало, лорд на Харънхъл, и Корлис Веларион, Морската змия, Господар на Дрифтмарк и лорд на Приливите.

Лорд Веларион не се опитал да отрече вината си.

— Каквото направих, направих го за доброто на владението — казал старецът. — Бих направил същото отново. Това безумие трябваше да свърши.

Лорд Стронг се оказал не толкова отзивчив. Великият майстер Орвил свидетелствал, че е дал отровата на негово благородие, а сир Перкин Бълхата се кълнял, че е бил човекът на Кривото стъпало, като действал изцяло по негови заповеди, но лорд Ларис нито потвърдил, нито отрекъл обвиненията. Когато лорд Старк попитал има ли да каже нещо в своя защита, казал само:

— Кога вълк се е трогвал от думи?

И така лорд Креган Старк, Ръка на Некоронования крал, отсъдил, че лордовете Веларион и Стронг са виновни в убийство, кралеубийство и върховна измяна, и постановил, че трябва да заплатят за престъпленията си с живота си.

Ларис Стронг винаги бил човек, който карал по своя път, не се съобразявал с никого и сменял страната така, както други сменят наметала. Веднъж осъден, останал без приятели; нито един глас не се вдигнал в негова защита. Тъкмо обратното било с Корлис Веларион. Старецът Морската змия имал много приятели и обожатели. Дори мъже, сражавали се срещу него по време на Танца, сега се изказали в негова полза… някои от обич към стареца, несъмнено, други поради тревога какво би могъл да направи младият му наследник, Алин, ако неговият любим дядо (или баща) бъде екзекутиран. Когато лорд Старк се оказал неумолим, някои от тях се опитали да го заобиколят, като апелирали към бъдещия крал, принц Егон. Най-изявените между тях били неговите сестри Бела и Рена, които напомнили на принца, че би загубил ухо и може би повече, ако лорд Корлис не бил направил каквото направил. „Думите са вятър — гласи «Свидетелството на Гъбата», — но силен вятър може да събори могъщи дъбове, а шепотът на хубави момичета може да промени съдбата на кралства.“ Егон не само се съгласил да пощади Морската змия, но стигнал дотам, че да му възстанови службите и почестите, включително място в малкия съвет.

Принцът обаче бил едва десетгодишен и все още не бил крал. Бил некоронован и все още непомазан като крал и постановленията му нямали никаква законова сила. Дори след короноването му щял да остане подчинен на регент или регентство до шестнайсетия си имен ден. Поради това лорд Старк е имал всички права да не обърне внимание на принцовите заповеди и да продължи с екзекутирането на Корлис Веларион. Избрал да не го стори, решение, което до ден-днешен интригува учените. Септон Юстас предполага, че „Майката го тласна към милост в онази нощ“, макар че лорд Креган не е почитал Седемте. Юстас след това намеква, че севернякът не е искал да предизвиква Алин Веларион, поради страх от силата му по море, но това изглежда в пълно противоречие с всичко, което знаем за характера на Старк. Нова война нямало да го уплаши; всъщност той понякога като че ли я е търсел.

Гъбата е този, който предлага най-блестящото обяснение за тази внезапна снизходителност у Вълка на Зимен хребет. Не принцът го е склонил, твърди шутът, нито надвисващата заплаха от флотилиите на Веларион, нито дори молбите на близначките, а по-скоро сделка, сключена с лейди Алисан от дома Блекууд.

„Стройна и висока беше тя — казва джуджето, — тънка като тръстика и с плоска гръд като момче, но с дълъг крак и силна ръка, с грива от гъсти черни къдрици, които се сипеха до под кръста ѝ, щом ги пуснеше.“ Черната Али била ловкиня, неуморна ездачка и несравним стрелец и у нея нямало много от женската мекота. Мнозина смятали, че е от същата мая като Сабита Фрей, защото често били заедно и се знаело, че споделят една палатка, докато са на поход. Но в Кралски чертог, докато придружавала младия си племенник Бенджикот в двора и съвета, тя се запознала с Креган Старк и суровият северняк започнал да ѝ допада.

А лорд Креган, вдовец вече от над три години, съответно откликнал. Макар Черната Али да не била кралица на любовта и красотата, нейното безстрашие, упорита сила и дързък език събудили чувство у лорда на Зимен хребет и той скоро започнал да търси компанията ѝ.

— Мирише на дървесен пушек, не на цветя — казал Старк на лорд Кервин, за когото разправят, че бил най-близкият му приятел.

И тъй, когато лейди Алисан помолила да разреши декретът на принца да остане в сила, той се вслушал.

— Защо да го направя? — уж попитал лорд Старк, когато го помолила.

— Заради кралството — отвърнала тя.

— По-добре е за кралството изменниците да умрат — казал той.

— Заради честта на принца — рекла тя.

— Принцът е дете. Не трябваше да се меси в това. Веларион е този, който го опозори, защото сега ще се казва во веки веков, че е дошъл на трона си с убийство.

— Заради мира — казала лейди Алисан, — заради всички, които със сигурност ще умрат, ако Алин Веларион потърси възмездие.

— Има по-лоши начини да се умре. Зимата е дошла, милейди.

— Заради мен, тогава — казала Черната Али. — Дарете ми тази благодат и никога няма да помоля за друга. Сторете го и ще знам, че сте разумен, колкото сте силен, и добър, колкото сте свиреп. Дайте ми това и ще ви дам каквото бихте избрали да ми поискате.

Според Гъбата лорд Креган се намръщил при тези думи.

— А ако поискам вашата девственост, милейди?

— Не мога да ви дам нещо, което нямам, милорд — отвърнала тя. — Изгубих девствеността си в седлото, когато бях на тринайсет.

— Някои биха казали, че сте прахосала на кон подарък, който по право би трябвало да принадлежи на бъдещия ви съпруг.

— Някои са глупаци — отвърнала Черната Али, — и тя беше кобила и по-добра от повечето съпрузи, които съм виждала.

Отговорът ѝ задоволил лорд Креган, който се засмял звучно и рекъл:

— Ще се опитам да запомня това, милейди. Да, ще ви дам тази благодат.

— А в замяна? — попитала тя.

— Ще поискам само вас цялата, завинаги — казал тържествено лордът на Зимен хребет. — Искам ръката ви в брак.

— Една ръка за една глава — казала Черната Али, широко усмихната… защото Гъбата ни казва, че това било намерението ѝ през цялото време. — Готово.

И това било.

Утрото на екзекуциите изгряло сиво и мокро. Всички осъдени на смърт били изведени от тъмниците във вериги във външния двор на Червената цитадела. Принудени били да паднат на колене, докато принц Егон и дворът му гледали.

Когато септон Юстас повел обречените в молитва, призовавайки Майката да има милост над душите им, завалял дъжд. „Валеше толкова силно, а Юстас дърдореше толкова дълго, че взехме да се плашим да не би затворниците да се удавят преди да им отрежат главите“, пише Гъбата. Накрая молитвата приключила и лорд Креган Старк извадил от ножницата Лед, великия валириански меч, който бил гордостта на неговия дом, защото дивашкият обичай на Севера постановявал мъжът, издал присъдата, също така да я изпълни, та кръвта да е само на неговите ръце.

Висш лорд или обикновен палач, рядко някой мъж се е изправял пред толкова много екзекуции като Креган Старк онази утрин в дъжда. Но за миг било осуетено. Осъдените теглили жребий да видят кой първи ще умре и изборът се паднал на сир Перкин Бълхата. Когато лорд Креган попитал онзи хитър мошеник дали има последни думи, сир Перкин заявил, че желаел да облече черното. Един южняшки лорд можело да уважи или не молбата му, но Старките са от Севера, където нуждите на Нощния страж се уважават много.

И когато лорд Креган наредил на хората си да вдигнат Бълхата на крака, другите осъдени видели пътя към избавлението и повторили молбата му. „Всички завикаха едновременно — казва Гъбата, — като хор от пияници, ревящи думите на песен, която едва помнят.“ Рицари от канавките и войници бездомници, носачи, слуги, херолди, пазачът на кралските изби, трима Бели меча от Кралската гвардия, всички до един изведнъж изразили дълбоко желание да бранят Вала. Дори Великият майстер Орвил се включил в отчаяния хор. Той също бил пощаден, защото Нощният страж се нуждае от хора на перото, както от хора на меча.

Само двама умрели в онзи ден. Единият бил сир Джайлс Белгрейв, от Кралската гвардия. За разлика от своите Заклети братя, сир Джайлс отказал шанса да замени белия си плащ за черен.

— Прав сте, лорд Старк — казал той, когато дошъл редът му. — Рицар на Кралската гвардия не бива да надживее своя крал.

Лорд Креган взел главата му с един бърз замах на Лед.

Следващият (и последен) умрял бил лорд Ларис Стронг. Когато го запитали желае ли да вземе черното, той заявил:

— Не, милорд. Ще отида в един по-топъл ад, ако благоволите… но все пак имам една последна молба. Когато бъда мъртъв, отсечете кривото ми стъпало с великия си меч. Влачих го със себе си през целия си живот, нека бъда освободен от него поне в смъртта си.

Това благодеяние лорд Старк му дал.

Така загинал последният Стронг и с него приключил един горд и древен дом. Останките на лорд Ларис били дадени на мълчаливите сестри; години по-късно костите му намерили мястото на сетния си покой в Харънхъл… освен кривото му стъпало. Лорд Старк постановил то да бъде погребано отделно в бедняшко поле, но преди да бъде сторено, то изчезнало. Гъбата ни казва, че било откраднато и продадено на чародей, който го използвал в хвърлянето на заклинанията си. (Същата история се разправя за стъпалото, откъснато от крака на принц Джофри в Квартала на бълхите, което прави достоверността и на двете подозрителна, освен ако не вярваме, че всички стъпала са обладани от злокобни сили.)

Главите на лорд Ларис Стронг и сир Джайлс Белгрейв били качени от двете страни на портите на Червената цитадела. Другите осъдени били върнати в килиите им, където да лежат, докато се уреди да ги пратят на Вала. Последният ред от историята на печалното царуване на Егон II Таргариен бил написан.

Кратката служба на Креган Старк като Ръката на Некоронования крал приключила на следващия ден, когато той върнал служебната си верига на принц Егон. Лесно е могъл да остане Ръка на краля за години, или дори да вземе регентството, докато Егон навърши пълнолетие, но Югът не представлявал интерес за него.

— Снеговете падат в Севера — заявил той, — и моето място е в Зимен хребет.