Огън и кръв

Излишество на владетели

„Всички хора са грешници“, учат ни Отците на Вярата.

Дори най-благородните крале и най-галантните рицари са се оказвали надвити от гняв, похот и завист и извършват деяния, които ги посрамват и петнят добрите им имена. А също тъй и най-злите от мъжете, и най-порочните от жените могат да сторят добро от време на време, защото любов, състрадание и жалост може да се намерят дори у най-черните сърца. „Ние сме каквито боговете са ни направили — пише септон Барт, най-мъдрият мъж, служил някога като Ръка на краля, — силни и слаби, добри и лоши, жестоки и мили, героични и егоистични. Знай това, ако ще властваш над кралства на хора.“

Рядко истинността на неговите думи е била видяна толкова ясно, колкото през 50-тата година след Завоеванието на Егон. С настъпването на новата година из цялото владение се съставяли планове за отбелязване на половин столетие от управлението на Таргариен над Вестерос с пиршества, панаири и турнири. Ужасите на управлението на крал Мегор заглъхвали в миналото, Железният трон и Вярата били помирени, а младият Джеерис I бил любимецът както на простолюдието, тъй и на великите лордове от Староград до Вала. Ала неведомо за всички, освен за неколцина, бурни облаци се трупали на хоризонта и смътно в далечината мъдри хора можели да чуят буботене и тътен.

Кралство с двама крале е като човек с две глави, казват често хората. През 50 г. СЗ владението на Вестерос се оказало благословено с един крал, Ръка и три кралици, като по времето на крал Мегор… но докато кралиците на Мегор били съпруги, покорни на волята му, живеещи и умиращи според прищевките му, то всяка от кралиците на половин столетието била власт сама по себе си.

В Червената цитадела на Кралски чертог седяла кралицата регент Алиса, вдовица на покойния крал Енис, майка на Джеерис и съпруга на Ръката на краля Рогар Баратеон. Отвъд залива Черна вода на Драконов камък се издигнала по-млада кралица, когато дъщерята на Алиса Алисан, тринайсетгодишна девица, обрекла верността си на своя брат крал Джеерис против желанията на своята майка и на лорд съпруга на майка ѝ. А далече на запад на Светлия остров, с цялата ширина на Вестерос отделяща я от майка и сестра, била най-голямата дъщеря на Алиса, драконовата ездачка Рена Таргариен, вдовица на принц Егон Некоронования. В западните земи, речните земи и части от Предела хората вече я наричали Кралицата в Запада.

Две сестри и майка, трите кралици били свързани с кръв, скръб и страдание… и все пак помежду им лежали сенки, стари и нови, и помръквали от ден на ден. Разбирателството и единството на целите, които дали възможност на Джеерис, сестрите му и майка им да съборят Мегор Жестокия, започнали да се похабяват и дълго тлеещи негодувания и разделения започнали да се усещат. През остатъка от регентството момчето крал и малката му кралица били дълбоко скарани с Ръката на краля и кралицата регент, в съперничество, което щяло да продължи при царуването на самия Джеерис и да застраши да хвърли Седемте кралства отново във война5.

Непосредствената причина за напрежението била внезапната и тайна женитба със сестра му, която изненадала Ръката и кралицата регент и объркала собствените им планове и схеми. Би било грешка обаче да се вярва, че това била единствената причина за отчуждаването; другите сватби, направили 49 г. СЗ Годината на Трите невести, също били важни.

Лорд Рогар изобщо не поискал разрешението на Джеерис да се ожени за майка му, пропуск, който момчето крал приело за знак за неуважение. Нещо повече, Негова милост не одобрил брака; както щял да изповяда по-късно на септон Барт, той ценял лорд Рогар като съветник и приятел, но нямал нужда от втори баща и смятал, че собствената му преценка, темперамент и интелигентност надвишават тези на Ръката му. Джеерис също тъй мислел, че трябвало да се посъветват с него за брака на сестра му Рена, макар това да не го тормозело чак толкова. Кралица Алиса, от своя страна, била дълбоко наранена, че нито ѝ потърсили съвета, нито била поканена на сватбата на Рена на Светлия остров.

Далече на запад Рена Таргариен подхранвала свои собствени недоволства. Както споделяла със стари приятелки и фаворитки, които събрала около себе си, тя нито разбирала, нито споделяла привързаността на майка си към Рогар Баратеон. Макар да го почитала неохотно заради това, че се вдигнал в подкрепа на нейния брат Джеерис срещу чичо им Мегор, неговото бездействие, когато собственият ѝ съпруг, принц Егон, се изправил срещу Мегор в Битката под Окото на боговете, било нещо, което не можела нито да забрави, нито да прости. Също тъй, с отминаването на времето, кралица Рена ставала все по-недоволна, че собственото ѝ право над Железния трон и това на дъщерите ѝ било пренебрегнато в полза на „моето братче бебе“ (както често наричала Джеерис). Тя била първородната, напомняла на склонните да я слушат, и била драконова ездачка преди всичките си братя и сестри, но ето, че всички те и „дори собствената ми майка“ успели да я подминат.

Като се погледне сега назад, с предимството на късната преценка, е лесно да се каже, че Джеерис и Алисан са били правите в конфликтите, възникнали през последната година от регентството на майка им, и да осъдим кралица Алиса и лорд Рогар като злодеи. Така певците разказват историята, определено; бързият и внезапен брак на Джеерис и Алисан бил като балада, ненадмината от времената на Флориан Глупака и неговата Джонквил, ако ги слуша човек как го възпяват. А в песните, както винаги, любовта побеждава всичко. Истината, трябва да кажем, никога не е толкова проста. Опасенията на кралица Алиса относно брака произтичали от искрена загриженост за децата ѝ, за династията Таргариен и за владението като цяло. И страховете ѝ не били без основание.

Мотивите на лорд Рогар Баратеон били по-малко безкористни. Той бил горд човек и бил стъписан и ядосан от „неблагодарността“ на момчето крал, към което се отнасял като към син, и унизен, когато бил принуден да отстъпи при портите на Драконов камък пред очите на петдесет свои мъже. Воин до костите, Рогар някога мечтаел да се изправи срещу Мегор Жестокия в единичен двубой и не можел да преглътне да бъде посрамен от петнайсетгодишен момък. За да не го съдим твърде сурово обаче би било добре да си припомним думите на септон Барт. Макар че щял да направи някои жестоки, глупави и зли неща през последната си година като Ръка, Рогар не бил жесток или зъл човек в сърцето си, нито дори глупак; бил герой някога и трябва да помним това дори когато погледнем най-мрачната година от живота му.

Непосредствено след противопоставянето си на Джеерис лорд Рогар не можел да мисли почти за нищо друго освен за унижението, което понесъл. Първият импулс на негово благородие бил да се върне при Драконов камък с повече хора, достатъчно, за да надвият гарнизона на замъка и да се реши ситуацията силово. Колкото до Кралската гвардия, лорд Рогар напомнил на съвета, че Белите мечове са се заклели да отдадат живота си за краля и „ще се радвам да им дам тази чест“. В крайна сметка само кралица Алиса успяла да проникне през гнева на негово благородие и да го откаже от тази глупост.

— Моя любов — казала тя тихо, — моите деца яздят дракони, а ние не.

Кралицата регент не по-малко от своя съпруг желаела припреният брак на краля да бъде разтрогнат, защото била убедена, че новината за него щяла отново да настрои Вярата срещу Короната. Страховете ѝ се разпалвали от септон Матеус; далече от Джеерис и спокоен в знанието си, че устните му нямало да бъдат зашити, септонът отново намерил дар слово и не говорел почти за нищо друго освен как „всички благоприлични хора“ щели да осъдят кръвосмесителния съюз на краля.

Ако Джеерис и Алисан се били върнали в Кралски чертог навреме за отпразнуването на новата година, както се молела кралица Алиса („Ще им дойде умът и ще се разкаят за тази глупост“, казала тя на съвета), помирението щяло да бъде възможно, но това не се случило. Когато две седмици дошли и отминали, а после други две, и кралят все още не се появявал в двора, Алиса заявила намерението си да се върне на Драконов камък, този път сама, и да помоли децата да се върнат у дома. Лорд Рогар ядосано забранил това.

— Ако се върнеш да му пълзиш там, момчето никога вече няма да те послуша — казал той. — Поставил е собствените си желания над доброто за владението и това не може да се позволи. Искаш ли той да свърши като баща си?

И тъй кралицата се огънала пред волята му и не го сторила.

„Че кралица Алиса желаеше да направи правилното нещо, никой не бива да се съмнява — написал септон Барт години по-късно. — За жалост обаче тя като че ли често се объркваше кое може да е правилното. Желаеше над всичко да бъде обичана, да ѝ се възхищават, да я възхваляват, копнеж, който споделяше с крал Енис, първия ѝ съпруг. Един владетел обаче трябва понякога да прави неща, които са необходими, но непопулярни, макар да знае, че със сигурност ще последват упреци и осъждане. Тези неща кралица Алиса рядко можеше да си наложи да прави.“

Дните отминавали и ставали на седмици, седмиците на по две, докато сърцата се втвърдявали и хората ставали все по-решителни от двете страни на залива Черна вода. Момчето крал и малката му кралица оставали на Драконов камък в очакване на деня, когато Джеерис щял да вземе управлението на Седемте кралства в собствените си ръце. Кралица Алиса и лорд Рогар продължавали да държат юздите на властта в Кралски чертог и да търсят начин да разтрогнат брака на краля и да отклонят бедствието, което със сигурност щяло да връхлети. Освен на съвета не казвали на никого за случилото се на Драконов камък, а лорд Рогар заповядал на хората, които ги придружили, да не проговарят нито дума за това, което са видели, под страх да не загубят езиците си. След като бракът бъдел анулиран, разсъждавал негово благородие, щяло да е все едно, че изобщо не се е случвал, за повечето във Вестерос… стига да останел таен. Докато съюзът не бъдел консумиран, все още можело лесно да се отмени.

Това щяло да се окаже напразна надежда, както знаем сега, но за Рогар Баратеон през 50 г. СЗ изглеждало възможно. За известно време той трябва със сигурност да е извличал кураж от мълчанието на самия крал. Джеерис се задействал бързо да се ожени за Алисан, но след като извършил деянието като че ли не бързал особено да го обяви. Със сигурност е имал средствата да го направи, ако го е искал. Майстер Кълипер, все още енергичен на осемдесет, бил служил още по времето на кралица Висения и му помагали усърдно двама по-млади майстери. Драконов камък разполагал с пълен комплект гарвани. Една дума от Джеерис и неговият брак е можело да бъде обявен от единия край на владението до другия. Той не изрекъл тази дума.

Учени до ден-днешен обсъждат причините за това мълчание. Разкайвал ли се е за прибързания брак, както на кралица Алиса ѝ се е искало? Обидила ли го е Алисан по някакъв начин? Уплашил ли се е от реакцията на владението към брака, спомнил си какво е сполетяло Егон и Рена? Възможно ли е злокобните пророчества на септон Матеус да са го потресли повече, отколкото би признал? Или е бил просто едно петнайсетгодишно момче, което е действало безразсъдно, без мисъл за последствията, само за да се окаже объркано как да продължи?

Могат да се приведат аргументи за всички тези обяснения, но в светлината на това, което сега знаем за Джеерис I Таргариен, те в крайна сметка кънтят кухо. Млад или стар, той бил крал, който никога не действал без мисъл. За автора на тези редове изглежда ясно, че Джеерис не се е разкайвал за брака си и не е имал никакво намерение да го разтрогне. Избрал си е кралицата, която е искал, и щял да осведоми владението надлежно за това, но когато той избере, по начин най-добре пресметнат, за да доведе до приемане: когато бъдел пораснал мъж и крал, управляващ лично, а не момче, оженило се напук на желанията на регента му.

Отсъствието на младия крал от двора не останало незабелязано задълго. Пепелта на големите огньове, запалени за отпразнуване на новата година, едва била изстинала, преди хората на Кралски чертог да започнат да задават въпроси. За да смали слуховете, кралица Алиса пуснала вест, че Негова милост отдъхва и размишлява на Драконов камък, древното седалище на неговия дом… но след като минало още време и Джеерис все още не се появявал, лордове и простолюдие започнали да се чудят. Болен ли е кралят? Затворили ли са го, по неизвестни причини? Милото и чаровно момче крал се движело сред хората на Кралски чертог толкова свободно, като че ли изпитвало удоволствие да се смесва с тях, тъй че внезапното му изчезване изглеждало неприсъщо за него.

Кралица Алисан, от своя страна, не бързала особено да се върнат в двора.

— Тук те имам до себе си, ден и нощ — казвала тя на Джеерис. — Когато се върнем, ще имам късмет, ако открадна час с теб, защото всеки във Вестерос ще иска част от тебе. — За нея тези дни на Драконов камък били идилия. — След много години, когато сме стари и побелели, ще се връщаме към тези дни и ще се усмихваме, спомняйки си колко щастливи сме били.

Самият Джеерис несъмнено е споделял отчасти тези чувства, но младият крал имал други причини да остане на Драконов камък. За разлика от чичо си Мегор, той не бил податлив на изблици на гняв, но бил напълно способен да се ядосва и никога нямало да забрави, нито да прости съзнателното му изключване от заседанията на съвета, където обсъждали неговия брак и този на сестра му. И въпреки че щял да остане завинаги благодарен на Рогар Баратеон за помощта му да спечели Железния трон, Джеерис не възнамерявал да бъде управляван от него.

— Имах един баща — казал той на майстер Кълипер през онези дни на Драконов камък. — Не ми трябва втори.

Кралят признавал и оценявал качествата на Ръката, но осъзнавал и неговите недостатъци, недостатъци, които станали много явни в дните, довели до Златната сватба, когато самият Джеерис седял на аудиенция с лордовете на владението, докато лорд Рогар ловувал, пиел и дефлорирал девици.

Джеерис осъзнавал и собствените си слабости — слабости, които възнамерявал да поправи преди да седне на Железния трон. Неговият баща, крал Енис, бил осмиван като слаб отчасти защото не бил воинът, какъвто бил неговият брат Мегор. Джеерис бил решен да не позволи никой да оспорва собствения му кураж или умение с оръжия. На Драконов камък разполагал със сир Берел Бълок, командир на гарнизона на замъка, синовете му сир Алин и сир Хауард, един войник ветеран в лицето на сир Илиас Люспите, и своите Седем, най-добрите бойци във владението. Всяка сутрин Джеерис тренирал с тях в двора на замъка, викал им да го нападат по-твърдо, да го притискат, да го тормозят и атакуват по всеки познат им начин. От изгрев-слънце до обед се трудел с тях и усъвършенствал уменията си с меч, копие, боздуган и брадва, а новата му кралица гледала.

Тежък и жесток режим е било. Всеки двубой завършвал само когато самият крал или противникът му заяви, че е мъртъв. Джеерис умирал толкова често, че мъжете от гарнизона го обърнали на игра, като викали: „Кралят е мъртъв“, всеки път, щом паднел, и: „Да живее кралят!“, щом се вдигнел с усилие на крака. Противниците му започнали надпревара, като заложили помежду си да видят кой от тях може да убие най-много пъти краля. (Победителят, съобщава ни се, бил младият сир Пейт от Удкок, чието бързо копие докарвало уж Негова милост до истерия.) Джеерис често пъти бил с отоци и разкървавен вечер, за мъка на Алисан, но бойното му умение се подобрило толкова забележително, че към края на престоя му на Драконов камък старият сир Илиас му казал:

— Ваша милост, вие никога няма да сте от Кралската гвардия, но ако по някаква магия самият ви чичо Мегор можеше да се надигне от гроба, бих заложил на вас.

Една вечер, след ден, в който Джеерис бил подложен на сурово изпитание и пребит, майстер Кълипер му казал:

— Ваша милост, защо се самонаказвате толкова сурово? Владението е в мир.

Младият крал само се усмихнал и отвърнал:

— Владението беше в мир, когато дядо ми умря, но баща ми едва се качи на трона, когато отвсякъде се надигнаха врагове. Изпитваха го, за да научат дали е силен или слаб. Мен също ще ме изпитат.

Не е грешал, макар че първото му изпитание, когато дошло, щяло да бъде от много различно естество, за което никакво трениране в дворовете на Драконов камък не би могло да го подготви. Защото на изпитание щяла да бъде подложена неговата стойност като мъж и любовта му към малката му кралица.

Много малко знаем за детството на Алисан Таргариен; като петото родено дете на крал Енис и кралица Алиса, и от женски пол, наблюдателите в двора я намирали за по-безинтересна от по-големите ѝ братя и сестри, които стояли по-високо в линията за наследството. От малкото, което е достигнало до нас, Алисан била умно, но незабележително момиче; мъничка, но никога болнава, вежлива и послушна, с мила усмивка и приятен глас. За облекчение на родителите ѝ изобщо не показвала плахостта, от която страдала по-голямата ѝ сестра, Рена, като малко дете. Нито проявявала капризния и упорит нрав на дъщерята на Рена Ерея.

Като принцеса от кралското домакинство, Алисан, разбира се, имала слуги и придружителки от ранна възраст. Като бебе със сигурност е имала кърмачка: като повечето благородни жени, кралица Алиса не кърмела децата си. По-късно майстер я е научил да чете, пише и смята, а някоя септа я е възпитавала в благочестие, поведение и в мистериите на Вярата. Момичета от простолюдието са ѝ служели като домашни слугини, перели са дрехите ѝ и са изхвърляли нощното ѝ гърне, а в подходящия момент със сигурност е имала дами на сходна възраст и с благородна кръв за свои спътнички, за да язди, играе и шие с тях.

Алисан не си е избирала тези придружителки сама; избирани са били от майка ѝ, кралица Алиса, и са идвали и заминавали с известна честота, за да се гарантира, че принцесата няма да се привърже твърде много към някоя от тях. Склонността на Рена да засипва с неприлично количество обич и внимание поредица фаворитки, някои от които не били смятани за особено подходящи, била повод за много клюки из двора и кралицата не искала Алисан да бъде предмет на подобни слухове.

Всичко това се променило, когато крал Енис умрял на Драконов камък и неговият брат Мегор се върнал през Тясното море, за да заграби Железния трон. Новият крал изпитвал малко обич и още по-малко доверие към което и да било от децата на брат си и накарал майка си, вдовстващата кралица Висения, да наложи волята му. Домашните рицари и слуги на Алиса били освободени, заедно със слугите и придружаващите децата им, а Джеерис и Алисан били направени храненици на страховитата Висения. Фактически заложници, те прекарали царуването на чичо си подмятани между Дрифтмарк, Драконов камък и Кралски чертог по волята на други, докато смъртта на Висения през 44 г. СЗ не предложила на кралица Алиса благоприятна възможност да се измъкне, шанс, от който тя бързо се възползвала, като избягала от Драконов камък с Джеерис, Алисан и меча Тъмната сестра.

Днес не са оцелели никакви благонадеждни описания за живота на принцеса Алисан след бягството. Тя повече не се появява в хрониките на владението до сетните дни от кървавото царуване на Мегор, когато майка ѝ и лорд Рогар препуснали от Бурен край начело на армия, докато Алисан, Джеерис и сестра им Рена се спуснали над Кралски чертог с драконите си.

Принцеса Алисан несъмнено е имала лични слугини и придружителки в дните, последвали смъртта на Мегор. Имената и особеностите им не са стигнали до нас, за съжаление. Но знаем, че никоя от тях не била с принцесата, когато тя и Джеерис избягали от Червената цитадела на своите дракони. С изключение на седемте рицари от Кралската гвардия и гарнизона на замъка, готвачи, коняри и други слуги, кралят и неговата невяста били сами на Драконов камък.

Това едва ли е било уместно за принцеса, още по-малко за кралица. Алисан трябвало обезателно да има свое домакинство и в това майка ѝ, Алиса, видяла удобна възможност да подкопае и може би да развали брака ѝ. Кралицата регент решила да изпрати на Драконов камък грижливо подбрана група от компаньонки и слуги, които да се погрижат за нуждите на младата кралица. Планът, уверява ни Великият майстер Бенифер, бил на кралица Алиса… но лорд Рогар го одобрил с радост, защото тутакси видял начин да го изопачи за своите цели.

Престарелият септон Освик, който изпълнил брачните ритуали за Джеерис и Алисан, поддържал септата на Драконов камък, но млада дама с кралско потекло се нуждаела от лице от нейния пол за религиозното си възпитание. Кралица Алиса пратила три: внушителната септа Юзабел и две послушнички от знатни фамилии на възрастта на самата Алисан, Лира и Едит. Да ръководи слугинчетата и прислужничките от домакинството на Алисан пратила лейди Лусинда Тъли, жената на лорда на Речен пад, чиято ревностна благочестивост била прочута из цялата страна. С нея дошла по-младата ѝ сестра, Ела от дома Бруми, скромна девица, чието име за кратко било предложено като партия за Джеерис. Дъщерите на лорд Селтигар, за които Ръката така наскоро се подиграл, че били без брадички, без гърди и без ум, също били включени. („Поне за нещо да ги използваме“, казал уж лорд Рогар на баща им.) Три други момичета с благородно рождение попълнили останалото от групата, по едно от Долината, Бурните земи и Предела: Дженис от дома Темпълтън, Кориан от дома Вайлд и Розамунд от дома Бол.

Кралица Алисан искала дъщеря ѝ да бъде придружавана от подходящи приятелки на нейната възраст и положение, но не това бил единственият ѝ мотив да изпрати тези дами на Драконов камък. Септа Юзабел, послушничките Едит и Лира и дълбоко благочестивата лейди Лусинда и сестра ѝ имали и друга задача. Надеждата на кралицата регент била, че тези ревностно добродетелни жени биха могли да се наложат над Алисан и може би дори над Джеерис за това, че брат да спи със сестра било отвратително в очите на Вярата. „Децата“ (както Алиса настоятелно наричала краля и кралицата) не били зли, само млади и своенравни; с подходящо възпитание можело да съзрат грешката в поведението си и да се разкаят за своя брак преди да раздерат владението. Или така поне се молела.

Мотивите на лорд Рогар били по-низки. След като не можел да разчита на лоялността на гарнизона на замъка или на рицарите от Кралската гвардия, Ръката се нуждаел от очи и уши на Драконов камък. Всичко, което Джеерис и Алисан казвали или вършели, трябвало да му се докладва, дал той ясно да се разбере на лейди Лусинда и другите. Особено нетърпелив бил да научи дали и кога кралят и кралицата възнамеряват да консумират брака си. Това, натъртил той, трябвало да бъде предотвратено.

А може би е имало и нещо повече.

А сега, за съжаление, се налага да отделим малко внимание на една отвратителна книга, която за първи път се появява в Седемте кралства около четирийсет години след обсъжданите в момента събития. Копия от тази книга все още минават от ръка на ръка в непристойните места на Вестерос и май често може да се намерят в определени бардаци (обслужващи клиенти, способни да четат) и в библиотеките на хора с нисък морал, където е най-добре да се пазят под ключалка и ключ, скрити от очите на девици, добри стопанки, деца и целомъдрените и благочестивите.

Въпросната книга е известна под различни заглавия, между които „Греховете на плътта“, „Възход и падение“, „История на една развратница“, „Порочността човешка“, но всички версии носят подзаглавието „Предупреждение за млади момичета“. Тя претендира, че е изповедта на млада девица от благородно потекло, която предала добродетелта си на коняр в замъка на лорд баща си, родила извънбрачно дете, а след това се оказала въвлечена във всякакви въобразими видове порок през дълъг живот на греховност, страдание и робство.

Ако историята на авторката е вярна (части от нея подлагат доверчивостта на изпитание), през своя живот тя се оказала лична слугиня на кралица, любовница на млад рицар, лагерна проститутка в Спорните земи на Есос, кръчмарска курва в Мир, пантомимистка в Тирош, креватна играчка на пиратска кралица в Островите на Базилиска, робиня в Стар Волантис (където я татуирали, пробили ѝ дупчици и ѝ сложили гривни), слугиня на чародей от Карт и накрая господарка на къща за удоволствие в Лис… преди най-сетне да се върне в Староград и към Вярата. Животът ѝ уж приключил като септа в Звездната септа, където описала тази история на живота си, за да предупреди други девици да не правят каквото тя правила.

Сладострастните подробности от еротичните приключения на авторката не е нужно да ни занимават тук. Нашият единствен интерес е към ранната част от гнусния ѝ разказ, историята на нейната младост… защото предполагаемата авторка на „Предупреждение за млади момичета“ била не коя да е, а Кориан Вайлд, едно от момичетата, пратени на Драконов камък като дружки на малката кралица.

Нямаме как да потвърдим достоверността на нейния разказ, нито дори дали наистина тя е била авторката на тази скандална книга (някои приемливо твърдят, че текстът е продукт на няколко ръце, защото стилът на прозата варира много от епизод на епизод). Ранната история на Кориан обаче е потвърдена в описанията на майстера, който служил в дома Рейн през младостта ѝ. На тринайсет години, свидетелства той, по-малката дъщеря на лорд Вайлд наистина била съблазнена и дефлорирана от „един невъзпитан момък“ от конюшните. В „Предупреждение за млади момичета“ този момък е описан като чаровно момче на нейната възраст, но описанието на майстера се различава, тъй като обрисува съблазнителя като пъпчив трийсетгодишен негодник, забележителен единствено с „мъжки член, твърд като на жребец“.

Каквато и да е била истината, „невъзпитаният момък“ бил скопен и пратен на Вала веднага щом се узнало за деянието му, докато лейди Кориан била задържана в покоите ѝ, за да роди незаконния му син. Момчето било отпратено веднага след раждането на Бурен край, където щяло да бъде осиновено от един от стюардите на замъка и яловата му жена.

Според дневниците на майстера копелето се родило през 48 г. СЗ. Лейди Кориан била грижливо наблюдавана след това, но малцина извън стените на дома Рейн знаели за срама ѝ. Когато дошъл гарванът, за да я повикат в Кралски чертог, лейди майка ѝ казала строго, че не трябва никога да говори за детето си или за греха си. „В Червената цитадела ще те вземат за девица“. Но докато момичето било на път за града, придружавано от баща си и един брат, се отбили за нощта в един хан на южния бряг на поток Черна вода, до кея на сала. Там тя намерила един определен велик лорд, който я очаквал.

И тук историята става още по-заплетена, защото самоличността на мъжа в хана е предмет на сериозен спор дори сред тези, които приемат, че „Предупреждение за млади момичета“ съдържа капчица истина.

През годините и столетията, докато книгата е била преписвана и препреписвана, в текста са се промъкнали много промени и поправки. Майстерите в Цитаделата, които се трудят в преписване на книги, са строго обучени да възпроизвеждат оригинала дума по дума, но малко обикновени писари са толкова дисциплинирани. Тези септони, септи и святи сестри, които преписват и разясняват книги за Вярата, често нарушават или променят всеки пасаж, за който сметнат, че е оскърбителен, неприличен или теологически нестабилен. Тъй като буквално цялата „Предупреждение за млади момичета“ е неприлична, тя едва ли е била преписвана от майстери или септони. Предвид броя на копията, за които се знае, че съществуват (стотици, въпреки че много повече са били изгорени от Белор Блажения), писарите, отговорни за това, най-вероятно са били септони, прогонени от Вярата заради пиянство, кражба или разврат, пропаднали студенти, напуснали Цитаделата без верига, наети пера от Свободните градове или странстващи артисти (най-лошите от всички). При липсата на взискателността на майстерите такива писари често пъти се чувстват свободни да „внасят подобрения“ в текстовете, които преписват. (Уличните артисти са особено склонни да го правят.)

В случая с „Предупреждение за млади момичета“ такива „подобрения“ основно са се свеждали до добавяне на още епизоди на разврат и променяне на съществуващи епизоди така, че да се направят още по-смущаващи и похотливи. След като една промяна следвала друга промяна през годините, е ставало все по-трудно да се прецени кой е бил първоначалният текст, дотолкова, че дори майстери в Цитаделата не могат да се споразумеят по заглавието на книгата, както беше отбелязано. Самоличността на мъжа, който срещнал Кориан Вайлд в хана до салджийския кей, ако такава среща наистина се е състояла, е друг предмет на спорове. В копията, озаглавени „Греховете на плътта“ и „Възход и падение“ (смятани обикновено за най-старите версии, и най-кратките), мъжът в хана е идентифициран като сир Борис Баратеон, най-големия от четиримата братя на лорд Рогар. В „История на една развратница“ и „Порочността човешка“ обаче мъжът е самият лорд Рогар.

Всички версии са единодушни за случилото се след това. След като освободил бащата и брата на лейди Кориан, лордът заповядал на момичето да се съблече, за да може да я прегледа. „Ръцете му опипаха всяка моя част — написала тя — и ми повели да се обръщам насам и натам, да се прегъвам и да разтварям краката си пред погледа му, докато накрая заяви, че е доволен.“ Едва тогава мъжът разкрил целта на повикването, довело я в Кралски чертог. Трябвало да бъде изпратена в Драконов камък, уж девица, която да служи като една от придружителките на кралица Алисан, но щом отидела там, трябвало да използва хитрините и тялото си, за да примами краля в леглото.

„Джеерис е девствен най-вероятно, и сляпо влюбен в сестра си — казал ѝ уж този мъж, — но Алисан е още дете, а ти си жена, която всеки мъж би пожелал. Щом Негова милост опита чаровете ти, може би ще се вразуми и ще изостави тази глупост с брака. Може дори да избере да задържи теб след това, кой знае? Не може да става въпрос за брак, разбира се, но би имала скъпи накити, слуги, каквото си пожелаеш. Има щедри награди за това да топлиш леглото на крал. Ако Алисан открие, че сте заедно в леглото, толкова по-добре. Тя е горделиво момиче и бързо би изоставила един неверен съпруг. А ако отново заченеш дете, ще се погрижим за теб и бебето ти, а баща ти и майка ти ще бъдат богато възнаградени за службата ти на Короната.“6

Можем ли да приемем този разказ за достоверен? След толкова много време, толкова отдалечени от въпросните събития, след като всички участници отдавна са умрели, няма как да сме сигурни. Извън свидетелството на самото момиче нямаме никакъв извор, който да потвърди, че тази среща до сала изобщо се е състояла. А ако някой Баратеон действително се е срещнал насаме с Кориан Вайлд преди тя да стигне до Кралски чертог, не можем да знаем какви думи може да ѝ е изговорил. Би могло също толкова лесно да са ѝ указани задълженията на шпионин и клюкарка, както е било указано на другите момичета.

Архимайстер Крей, писал в Цитаделата през последните години от дългото царуване на крал Джеерис, е вярвал, че срещата в хана е нескопосана клевета, целяща да очерни името на лорд Рогар, и стигнал дотам, че да я припише на самия сир Борис Баратеон, който се скарал лошо с брат си на по-късен етап. Други учени, включително майстер Рибен, най-изтъкнатият експерт на Цитаделата по отхвърлени, забранени, подправени и неприлични текстове, отхвърля тази история като нищо повече от вулгарна приказка от типа на онези, за които се знае, че възбуждат страстта на млади момчета, копелета, курви и мъжете, които се възползват от услугите им. „Сред простолюдието винаги има хора с похотлив нрав, които се забавляват с приказки за велики лордове и благородни рицари, покваряващи девици — пише Рибен, — защото това ги убеждава, че по-добрите от тях споделят техните низки страсти.“

Може би. И все пак има определени неща, които знаем извън всякакво съмнение и които биха ни позволили да направим свои собствени заключения. Знаем, че по-младата дъщеря на Морган Вайлд, лорд на дома Рейн, е била дефлорирана в ранна възраст и е родила незаконно момче. Можем да сме почти сигурни, че лорд Рогар е знаел за срама ѝ: той не само е бил сеньор на лорд Морган, но детето било взето в собственото му домакинство. Знаем, че Кориан Вайлд е била между девиците, изпратени на Драконов камък като дружки за кралица Алисан — изключително любопитен избор, ако една придворна дама е трябвало да бъде всичко, каквото се очаква да бъде, защото десетки други млади момичета със знатен произход и на подходяща възраст също са били на разположение, момичета, чиято девственост е била непокътната и чиято добродетелност е била безукорна.

„Защо тя?“, питали са мнозина през годините оттогава. Дали е имала някакво специално дарование, някакъв особен чар? Ако е така, то никой не го е забелязал навремето. Възможно ли е лорд Рогар или кралица Алиса да са били задължени на нейния лорд баща или лейди майка заради някаква предишна услуга или добрина? Нищо не е записано по това. Никакво приемливо обяснение за избора на Кориан Вайлд не е било предлагано изобщо, освен простия гаден отговор, предложен от „Предупреждение за млади момичета“: била е изпратена на Драконов камък не за Алисан, а за Джеерис7.

Дворцови записи сочат, че септа Юзабел, лейди Лусинда и другите жени, избрани за домакинството на Алисан Таргариен, се качили на търговската галера „Мъдрата жена“ призори на седмия ден от втората луна на 50 г. СЗ и отплавали за Драконов камък с утринния отлив. Кралица Алиса била известила предварително за идването им с гарван, но при все това имала известно притеснение, че Мъдрите жени, както те станали известни от онзи ден насетне, ще заварят портите на Драконов камък затворени за тях. Страховете ѝ били неоснователни. Малката кралица и двама от Кралската гвардия ги посрещнали на пристанището, щом акостирали, и Алисан поздравила всяка от тях с радостни усмивки и дарове.

Преди да разкажем какво се случило след това, нека за малко обърнем погледа си към Светлия остров, където пребивавала Рена Таргариен, Кралицата в Запада, с новия си съпруг и собствен двор.

Ще напомним, че кралица Алиса не била по-доволна от третия брак на най-голямата си дъщеря, отколкото от този, който синът ѝ щял скоро да сключи, въпреки че бракът на Рена бил с по-малко последствия. Не била единствената, защото всъщност Андроу Фарман бил странен избор за особа с кръвта на дракона в жилите си.

За втория син на лорд Фарман, нито наследник дори, Андроу, разправят, че бил чаровно момче със светлосини очи и дълга светложълта коса, но бил с девет години по-млад от кралицата и дори в двора на баща му имало хора, които се присмивали, че бил „полумомиче“, защото бил тихичък и с кротък нрав. Изключителен провал като скуайър, той така и не станал рицар, след като не притежавал нито едно от бойните умения на лорд баща си и на по-големия си брат. За известно време баща му обмислял да го прати в Староград да изкове майстерска верига, докато собственият му майстер не му казал, че момчето просто не било достатъчно умно и едва можело да чете и пише. По-късно, когато я попитали защо е избрала такъв необещаващ съпруг, Рена Таргариен отвърнала: „Беше добър към мен“.

Бащата на Андроу също бил добър към нея, като ѝ предложил убежище на Светлия остров след Битката под Окото на боговете, когато чичо ѝ, крал Мегор, искал да я залови, а Бедните братя на владението я осъдили като гнусна грешница, а децата ѝ — като изчадия. Някои изтъкват предположението, че овдовялата кралица е взела Андроу за свой съпруг отчасти за да се отплати на баща му за тази добрина, защото за лорд Фарман, самият той втори син, който изобщо не очаквал да управлява, се знаело, че изпитвал голяма обич към Андроу, въпреки недостатъците му. Възможно е да има истина в това твърдение, но една друга възможност, изтъкната от майстера на лорд Фарман, може би реже по-близо до кокала. „Кралицата намери истинската си любов на Светлия остров — написал майстер Смайк до Цитаделата — не с Андроу, а със сестра му, лейди Елиса.“

Три години по-голяма от Андроу, Елиса Фарман имала същите сини очи и дълга светлоруса коса като на брат си, но иначе била толкова различна от него, колкото е възможно да са брат и сестра. С остър ум и още по-остър език, тя обичала коне, кучета и соколи. Била чудесна певица и опитен стрелец, но голямата ѝ любов била плаването. „Вятърът е нашият жребец“, бил девизът на Фарман от Светлия остров, които плавали по западните морета от Века на Зората, и лейди Елиса го въплъщавала. Като дете, разправят, че прекарвала повече време по море, отколкото на суша. Екипажите на баща ѝ често се смеели, докато я гледали как се катери по такелажа като маймунка. Плавала на свой личен кораб около Светлия остров на четиринайсет години, а когато станала на двайсет, била достигала на север чак до Мечия остров, а на юг чак до Арбор. Често пъти, за ужас на своите лорд баща и лейди майка, говорела за желанието си да отплува отвъд западния хоризонт, за да научи какви непознати и удивителни земи може да се простират от другата страна на Морето на залеза.

Лейди Елиса била два пъти сгодявана, веднъж на дванайсет и веднъж на шестнайсет, но подплашила и двете момчета, както признал със съжаление баща ѝ. В Рена Таргариен обаче тя намерила приятелка със сходна настройка, а в нея кралицата намерила доверен човек. Заедно с Алейн Ройс и Саманта Стоукуорт, две от най-старите приятелки на Рена, станали неразделни, двор в двора, който сир Франклин Фарман, по-големият син на лорд Марк, нарекъл Четириглавия звяр. Андроу Фарман, новият съпруг на Рена, бил допускан в кръга им от време на време, но никога толкова често, че да бъде взиман за пета глава. Най-показателното е, че кралица Рена никога не го взимала на гърба на своя дракон, Сънеплам, приключение, което често споделяла с дамите Елиса, Алейн и Сам (честно казано, повече от възможно е кралицата да е канила Андроу да сподели небето с нея, само за да откаже той, тъй като не бил предразположен към приключения).

Би било грешка да смятаме времето, преживяно от кралица Рена в Светлия замък, за идилия обаче. Не всеки се радвал на присъствието ѝ, в никакъв случай. Дори тук на този далечен остров имало Бедни братя, гневни, че лорд Марк, като баща му преди него, е дал подкрепа и убежище на личност, която смятали за враг на Вярата. Продължителното присъствие на Сънеплам на острова също създавало проблеми. Зърван на всеки няколко години, един дракон бил чудо и ужасяваща гледка, и е вярно, че някои от обитателите на Светлия остров се гордеели, че си имали „свой дракон“. Други обаче били обезпокоени от присъствието на огромния звяр, особено докато тя ставала по-голяма… и по-гладна. Изхранването на дракон не е дреболия. А когато се узнало, че Сънеплам е снесла купчина драконови яйца, един просещ брат от вътрешните хълмове започнал да проповядва, че Светлия остров скоро щял да бъде опустошен от дракони, „поглъщащи и овце, и крави, и хора“, освен ако не се появи драконоубиец, който да сложи край на този бич. Лорд Фарман пратил рицари да го хванат и да го накарат да млъкне, но не и преди хиляди да са чули пророчествата му. Макар проповедникът да умрял в тъмниците под Светлия замък, думите му продължили да живеят, изпълвайки невежите със страх всеки път, щом ги чуели.

Дори между стените на седалището на лорд Фарман кралица Рена имала врагове, главният между които бил наследникът на негово благородие. Сир Франклин се сражавал в Битката под Окото на боговете и получил рана там, пролята кръв в служба на принц Егон Некоронования. Неговият дядо загинал на бойното поле заедно с най-големия си син и на него се паднало да донесе труповете им у дома на Светлия остров. Но му се струвало, че Рена Таргариен не показва никакво угризение за всичката скръб, която донесла на дома Фарман, и малко благодарност лично към него. Също тъй се възмущавал от приятелството ѝ със сестра му, Елиса; вместо да я окуражава в това, което според него било нейно необуздано, своенравно поведение, сир Франклин смятал, че кралицата трябвало да изисква от нея да изпълни дълга си, като сключи подходящ брак и роди деца. Нито пък възприемал начина, по който Четириглавия звяр някак си се превърнал в центъра на дворцовия живот в Светлия замък, докато неговият лорд баща и самият той се оказвали все по-пренебрегвани. За това той имал пълно основание. Все повече знатни лордове от западните земи и извън тях посещавали Светлия остров, отбелязал е майстер Смайк, но когато идвали, било за да получат аудиенция с Кралицата в Запада, а не с незначителното лордче на един малък остров и неговия син.

Всичко това не притеснявало особено кралицата и нейните приятелки, докато Марк Фарман управлявал в Светлия замък, защото негово благородие бил любезен и добродушен човек, който обичал всичките си деца, своенравната си дъщеря и слабоватия си син включително, и обичал Рена Таргариен заради това, че и тя ги обичала. Но по-малко от две седмици след като кралицата и Андроу Фарман отпразнували първата годишнина от брачния си съюз, лорд Марк внезапно умрял на вечеря, задавен смъртоносно с рибена кост, на възраст шейсет и четири. И с неговата кончина сир Франклин станал лордът на Светлия остров.

Той не губил много време. В деня след погребението на баща си повикал Рена в голямата си зала (нямало да благоволи да отиде при нея) и ѝ заповядал да се махне от острова му.

— Вие не сте искана тук — казал ѝ. — Не сте желана тук. Вземете си дракона, приятелките си и малкия ми брат, който със сигурност би си напикал бричовете, ако му се наложи да остане. Но не си помисляйте да взимате сестра ми. Тя ще остане тук и ще се венчае за мъж по мой избор.

На Франклин Фарман не му липсвал кураж, както е написал майстер Смайк в писмо до Цитаделата. Липсвал му обаче разум и в онзи момент, изглежда, не е осъзнавал колко близо е бил до смъртта. „Можех да видя огъня в очите ѝ — казал майстерът — и за миг сякаш видях как Светлия замък гори, белите кули почерняват и рухват, докато морето от пламъци изригва от всеки прозорец, а драконът кръжи и кръжи в небето.“

Рена Таргариен била от кръвта на дракона и твърде горда, за да се задържи дълго там, където не била искана. Напуснала Светлия остров същата онази нощ, като полетяла за Скалата на Кастърли, след като наредила на съпруга си и приятелките си да я последват с кораб, „с всички онези, които може да ме обичат“. Когато Андроу, зачервен от гняв, предложил да се изправи срещу брат си в двубой, кралицата бързо го разубедила.

— Той ще те насече на парчета, любов моя — казала му, — и ако стана трижди вдовица, хората ще ме нарекат вещица и по-лошо, и ще ме прогонят от Вестерос.

Лиман Ланистър, лорд да Скалата на Кастърли, я бил приютил преди, припомнила му тя. Кралица Рена била уверена, че щял да я приеме гостоприемно отново.

Андроу Фарман, Саманта Стоукуорт и Алейн Ройс поели след нея на следващата сутрин, заедно с над четирийсет приятели, слуги и привърженици на кралицата, защото Нейна милост била събрала внушителен кръг около себе си като Кралицата в Запада. Лейди Елиса също била с тях, защото нямала никакво намерение да остава; корабът ѝ, „Девичи каприз“, бил подготвен за прехвърлянето. Но когато групата на кралицата стигнала на пристана, заварили сър Франклин да ги чака. Останалите можели да заминат и толкова по-добре, заявил той, но сестра му щяла да остане на Светлия остров, за да бъде омъжена.

Новият лорд обаче взел със себе си само шестима мъже и сериозно не дооценил обичта, която хранело простолюдието към сестра му, особено моряците, корабостроителите, рибари, докери и други жители на пристанищните квартали, много от които я познавали още от малко момиче. Когато лейди Елиса се опълчила непокорно на брат си и настояла да се махне от пътя ѝ, около тях се събрала тълпа, която ставала все по-гневна с всеки изтекъл миг. Без да обръща внимание на настроението им, негово благородие посегнал да сграбчи сестра си… при което събралите се наскачали и надвили хората му преди те да успеят да извадят мечовете си. Трима от тях били блъснати от кея във водата, а самият лорд Франклин бил хвърлен в трюма на един кораб, пълен с прясно уловена треска. Елиса Фарман и останалите приятели на кралицата се качили на „Девичи каприз“ непокътнати и отплавали за Ланиспорт.

Лиман Ланистър, лорд на Скалата на Кастърли, дал на Рена и на съпруга ѝ Егон Некоронования убежище, когато Мегор Жестокия поискал главите им. Незаконният му син, сир Тирел Хълма, се сражавал с принц Егон под Окото на боговете. Неговата жена, внушителната лейди Йокаста от дома Тарбек, се сприятелила с Рена при престоя ѝ на Скалата и първа забелязала, че е с дете. Точно както очаквала кралицата, сега я посрещнали гостоприемно, а когато останалите от свитата ѝ слезли в Ланиспорт, Ланистърите приели и тях. В тяхна чест вдигнали пищен пир и цяла конюшня била отстъпена за Сънеплам, а кралица Рена, съпруга ѝ и приятелките ѝ от Четириглавия звяр настанили в предвидени за кралски особи жилища дълбоко в недрата на самата Скала, в пълна безопасност и сигурност. Там те се задържали повече от един лунен кръг, радвайки се на гостоприемството на най-богатия дом в цял Вестерос.

Докато дните отминавали обаче, същото това гостоприемство ставало все по-притеснително за Рена Таргариен. Станало ѝ ясно, че назначените им камериерки и слуги били клюкарки и шпиони, като донасяли за всяко тяхно действие на лорд и лейди Ланистър. Една от септите на замъка попитала Саманта Стоукуорт дали бракът на кралицата за Андроу Фарман изобщо е бил консумиран и ако да, кой е свидетелствал на първата брачна нощ. Сир Тирел Хълма, миловидният незаконен син на лорд Лиман, открито се подиграл на Андроу, докато в същото време правел всичко по силите си да спечели благоразположението на самата Рена, като я засипвал с приказки за своите подвизи в Битката под Окото на боговете и ѝ показвал белезите, които получил там „в служба на вашия Егон“. Самият лорд Лиман започнал да проявява неуместен интерес към трите драконови яйца, които кралицата донесла от Светлия остров, чудейки се кога би могло да се очаква, че ще се излюпят. Жена му, лейди Йокаста, подхвърлила насаме, че едно или повече от яйцата би било чудесен подарък, ако Нейна милост пожелае да покаже благодарността си към дома Ланистър за оказания ѝ прием. Когато тази хитрина се оказала неуспешна, лорд Лиман предложил веднага да купи яйцата за зашеметяваща сума злато.

Лордът на Скалата на Кастърли искал нещо повече от един знатен гост, осъзнала тогава кралица Рена. Под външната си топлота той бил твърде лукав и твърде амбициозен, за да се задоволи с толкова малко. Искал съюз с Железния трон, възможно чрез брак между нея и незаконния му син, или някой от законните му синове; някакъв съюз, който би издигнал Ланистърите над Хайтауърите, Баратеоните и Веларионите, до втория дом във владението. И искал дракони. Със свои собствени драконови ездачи Ланистърите щели да са равни на Таргариените.

— Били са крале някога — напомнила тя на Сам Стоукуорт. — Усмихва се, но е отраснал с приказки за Полето на огъня; няма да е забравил. — Рена Таргариен също знаела историята си; историята на Свободна Валирия, написана с кръв и огън. — Не можем да останем тук — споделила тя със скъпите си приятелки.

Тук трябва да оставим за малко кралица Рена и да хвърлим поглед отново на изток към Кралски чертог и Драконов камък, където регент и крал оставали в раздор.

Колкото и дразнещ да бил проблемът с брака на краля за кралица Алиса и лорд Рогар, не трябва да се мисли, че това е било единствената им грижа по време на регентството им. Парите, или по-скоро липсата на пари, били най-неотложният проблем на Короната. Войните на крал Мегор били съсипващо скъпи, изтощителни за кралската хазна. За да пълни отново ковчежетата си, управителят на хазната на Мегор вдигал съществуващите данъци и налагал нови, но тези мерки донесли по-малко злато, отколкото се предвиждало, и само задълбочавали нетърпимостта на лордовете на владението спрямо краля. Положението не се подобрило с възкачването на Джеерис. Коронацията на младия принц и Златната сватба на майка му били великолепни събития, които направили много за спечелването на обичта на лордове и простолюдие, но всичко това си имало цена. А надвисвал и още по-голям разход: лорд Рогар бил решен да се довърши работата на Драконовата яма преди да предаде града и кралството на Джеерис, но средствата липсвали.

Едуел Селтигар, лорд на острова Птичи нокът, се оказал неефикасна Ръка за Мегор Жестокия. Под регентството му бил даден втори шанс, но се оказал също толкова неефикасен управител на хазната. За да не обиди приятелите си лордове, Селтигар решил вместо това да наложи нови данъци на простолюдието на Кралски чертог, което му било удобно подръка. Пристанищните такси били утроени, определени стоки трябвало да се облагат и на влизане, и на излизане от града и от ханджии и строители били поискани нови данъци.

Нито една от тези мерки нямала желания ефект да запълни кралската съкровищница. Наместо това строителството се забавило и спряло, хановете се опразнили, а търговията западнала забележимо, тъй като търговците отклонявали корабите си от Кралски чертог към Дрифтмарк, Дъскъндейл, Девиче езеро и други пристанища, където щели да избегнат облагането. (Ланиспорт и Староград, другите големи градове на владението, също били включени в новите данъци и такси на лорд Селтигар, но там указите имали по-малък ефект, главно защото Скалата на Кастърли и Хайтауър ги пренебрегнали и не правели никакво усилие да ги събират.) Новите данъци обаче спечелили омраза към лорд Селтигар из целия град. Лорд Рогар и кралица Алиса също получили своя дял от хули. Друга жертва се оказала Драконовата яма: Короната вече нямала нужните средства да плаща на строителите и цялата работа по големия купол престанала.

На север, както и на юг, се трупали буреносни облаци. Докато лорд Рогар бил ангажиран в Кралски чертог, дорнците се одързостили и нахлували все по-често в граничните земи, като безпокоели дори бурните земи. Имало слухове за нов Крал Лешояд в Червените планини, а братята на лорд Рогар Борис и Гарон настоявали, че нямали нужните хора и пари, за да го изкоренят.

Още по-бедствено било положението в Севера. Брандън Старк, лорд на Зимен хребет, умрял през 49 г. СЗ, скоро след завръщането си от Златната сватба; пътуването, казвали северняците, взело твърде много от него. Синът му Уолтън го наследил, а когато през 50 г. СЗ внезапно избухнал бунт сред мъжете на Нощния страж при портата Райм и Самурената крепост, той събрал силата си и препуснал към Вала на помощ на верните стражи в потушаването им.

Бунтовниците били бивши Бедни братя и Синове на Воина, които приели милост от момчето крал, предвождани от сир Оливър Бракън и сир Реймънд Малъри, двамата рицари обърни плащове, които служели в Кралската гвардия на Мегор преди да го изоставят заради Джеерис. Лорд-командирът на Стража неразумно дал на Бракън и Малъри командването на две порутени укрепления със заповеди да ги възстановят; наместо това двамата решили да направят замъците свои седалища и да се установят като лордове.

Бунтът им се оказал краткотраен. Срещу всеки мъж на Нощния страж, присъединил се към бунтовниците, десет останали верни на клетвите си. С помощта на лорд Старк и неговите знаменосци черните братя си възвърнали портата Райм и избесили клетвопрестъпниците, освен самия сир Оливер, който бил обезглавен от лорд Старк с прочутия му меч Лед. Когато вестта стигнала до Самурената крепост, бунтовниците там избягали оттатък Вала, с надеждата да се съюзят с диваците. Лорд Уолтън ги подгонил, но два дни навътре в снеговете на омагьосания лес той и хората му били нападнати от великани. Писано е, че Уолтън Старк убил двама от тях, преди да го смъкнат от седлото и да го разкъсат. Оцелелите му мъже го върнали в Черен замък на парчета.

Колкото до Реймънд Малъри и другите дезертьори, диваците им оказали хладен прием. Бунтовници или не, свободният народ недолюбвал врани. Главата на самия сир Реймънд била предадена на Източен страж половин година по-късно. Когато го попитали какво е сполетяло останалите му хора, главатарят на диваците се изсмял и рекъл: „Изядохме ги“.

Вторият син на Брандън Старк, Аларик, станал лорд на Зимен хребет. Щял да управлява Севера двайсет и три години, способен мъж, макар и суров… но дълго време нямал една добра дума да каже за крал Джеерис, защото обвинявал краля за смъртта на брат си Уолтън и често го чували да казва, че Негова милост трябвало да обезглави хората на Мегор, наместо да ги праща на Вала.

Далече от неприятностите в Севера, крал Джеерис и кралица Алисан оставали в самоналоженото си изгнание от двора, но изобщо не били бездейни. Джеерис продължавал суровия си тренировъчен режим с рицарите от неговата Кралска гвардия всяка сутрин и посвещавал вечерите си на ровене в описания на царуването на дядо си Егон Завоевателя, по чийто пример желаел да моделира собственото си управление. Тримата майстери на Драконов камък му помагали в тези проучвания, както и кралицата.

Докато дните отминавали, все повече и повече посетители идвали в Драконов камък, за да говорят с краля. Лорд Масей от Стоунденс дошъл първи, но лорд Стонтън от Врански приют, лорд Дарклин от Дъскъндейл и лорд Бар Емън от Остри нос скоро дошли по петите му, последвани от лордовете Харти, Ролингфорд, Мутън и Стоукуорт. Младият лорд Росби, чийто баща сложил край на живота си, когато крал Мегор паднал, също се появил и покорно помолил краля за опрощение, което Джеерис с радост му дал. Въпреки че Демън Веларион, като лорд-адмирал на Короната и управител на корабите, бил в Кралски чертог с регентите, това не попречило на Джеерис и Алисан да отлетят на драконите си до Дрифтмарк и да обиколят корабостроителниците му, придружени от синовете му Корвин, Йорген и Виктор. Когато вестта за срещите им стигнала до лорд Рогар в Кралски чертог, той се разгневил и стигнал дотам, че да попита лорд Демън дали флотата на Веларион би могла да се използва, за да се попречи на тези „лордове блюдолизци“ да пълзят до Драконов камък и да търсят благоразположението на момчето крал. Отговорът на Веларион бил недвусмислен. „Не“, казал той. Ръката приел това като пореден знак на неуважение.

Междувременно придворни дами и придружителки на кралица Алисан се установили на Драконов камък и скоро станало ясно, че надеждите на майка ѝ тези Мъдри жени да могат да убедят малката кралица, че бракът ѝ е неразумен и неблагочестив, са съвсем неоснователни. Нито молитва, нито поучения, нито четения от „Седемлъчата звезда“ не могли да разклатят убедеността на Алисан Таргариен, че боговете са решили тя да се омъжи за брат си Джеерис, да бъде негова довереница, помощничка и майка на децата му. „Той ще бъде велик крал — казала тя на септа Юзабел, лейди Лусинда и другите, — а аз ще бъда велика кралица.“ Толкова твърда била в убеждението си и толкова мила, добронамерена и обичлива във всичко останало, че септата и другите Мъдри жени открили, че не могат да я винят, и с всеки изтекъл ден все повече преминавали на нейна страна.

Планът на самия лорд Рогар да раздели Джеерис и Алисан не постигнал нещо по-добро. Младият крал и неговата кралица щели да прекарат живота си заедно и макар да е известно тяхното скарване и раздяла по-късно в живота им, само за да се съберат отново, септон Освик, както и майстер Кълипер, ни казват, че никога облак или груба дума не помрачавали времето им заедно на Драконов камък, преди Джеерис да достигне пълнолетието си.

Дали Кориан Вайлд не е успяла да спи с краля? Възможно ли е изобщо да не се е опитала? Дали цялата приказка за срещата в хана не е измислица? Всяко едно от тези неща е възможно. Авторът на „Предупреждение за млади момичета“ би предпочел да е било другояче, но тук този скандален текст става още по-недостоверен, раздробявайки се на половин дузина противоречиви версии за събитията, всяка от които по-вулгарна от предишната.

За развратницата в сърцевината на историята не върви да признае, че Джеерис я е отхвърлил или че тя изобщо не е намерила удобна възможност да го примами в някоя спалня. Наместо това ни се предлагат куп похотливи авантюри, истинско пиршество от мръсотия. „История на една развратница“ настоява, че лейди Кориан е спала не само с краля, но също с всичките седем членове на Кралската гвардия. Негова милост уж я дал на Пейт Бекасината, след като задоволил собствените си страсти, Пейт, от своя страна, след това я прехвърлил на сир Джофри и така продължило. „Възход и падение“ пропуска тези подробности, но ни казва, че Джеерис не само приел с охота момичето в леглото си, но също тъй вкарал в него и кралица Алисан, за да палува с тях в епизоди, най-често свързвани с радващите се на позорна слава къщи за удоволствие на Лис.

Донякъде по-правдоподобна история е разказана в „Греховете на плътта“, където Кориан Вайлд всъщност примамила крал Джеерис в леглото си, но се оказало, че той се суетял, бил неуверен и твърде припрян, каквито се знае, че са много момчета на неговата възраст, когато за първи път легнат със слугиня. По това време обаче лейди Кориан започнала да се възхищава и да уважава кралица Алисан „все едно че ми беше малката сестричка“ и започнала да храни топли чувства към Джеерис също така. Вместо да се опитва да разстрои брака на краля, тя се наела да помогне той да стане успешен, като образова Негова милост в изкуството да доставя и получава плътско удоволствие, тъй щото да не се окаже негоден, когато дойде време да легне със съпругата си.

Тази версия като нищо може да е също толкова измислена, колкото другите, но в нея се съдържа известна доброта, която е накарала някои учени да допуснат, че би могло, вероятно, да се е случило. Похотливите басни не са история обаче, а историята има само едно сигурно нещо, което да ни съобщи за лейди Кориан от дома Вайлд, предполагаемата авторка на „Предупреждение за млади момичета“. На петнайсетия ден от шестата луна на 50 г. СЗ тя напуснала Драконов камък под прикритието на нощта в компанията на сир Хауард Бълок, по-младия син на командира на гарнизона на замъка. Женен мъж, сир Хауард изоставил жена си, макар да взел повечето ѝ бижута. Рибарска лодка откарала него и лейди Кориан до Дрифтмарк, където взели кораб за Свободния град Пентос. Оттам те се отправили към спорните земи, където сир Хауард се записал в една наемническа свободна чета, наречена с изключителна липса на вдъхновение Свободната чета. Щял да умре в Мир три години по-късно, не в битка, а при падане от коня си след пиянска нощ. Сама и безпарична, Кориан Вайлд продължила към следващите си изпитания, премеждия и еротични приключения, описани в книгата ѝ. Не е нужно да слушаме повече за нея.

Когато вестта за бягството ѝ с откраднатите бижута и откраднатия съпруг стигнала до ушите на лорд Рогар в Червената цитадела, станало очевидно, че планът му се е провалил, както и този на кралица Алиса. И благочестивост, и похот се оказали неспособни да разбият връзката между Джеерис Таргариен и неговата Алисан.

Нещо повече, мълвата за брака на краля започнала да се разпространява. Твърде много хора станали свидетели на противопоставянето при портите на замъка, а лордовете, навестили Драконов камък след това, не пропуснали да забележат присъствието на Алисан до краля и явната обич помежду им. Рогар Баратеон може да е приказвал, че ще им откъсне езиците, но клюките плъзнали из страната… и дори отвъд Тясното море, където магистрите на Пентос и наемниците от Свободната чета несъмнено се забавлявали с историите, които Кориан Вайлд имала да разкаже.

— Свършено е — казала кралицата регент на съветниците си, когато най-сетне разбрала истината. — Свършено е и не може да се отмени, Седемте да ни спасят дано. Налага се да живеем с това и трябва да използваме всичките си сили, за да ги защитим от това, което може да последва.

Била загубила двама сина от Мегор Жестокия и между нея и най-голямата ѝ дъщеря се утаила студенина; не можела да понесе мисълта да бъде завинаги отчуждена от двете деца, които ѝ останали.

Рогар Баратеон обаче не могъл да се примири така великодушно и думите на съпругата му събудили в него гняв. Пред Великия майстер Бенифер, септон Матеус, лорд Веларион и останалите той ѝ заговорил презрително.

— Вие сте слаба — заявил, — слаба колкото беше първият ви съпруг, слаба колкото вашия син. Чувството може да бъде простено у една майка, но не и у регент и никога у крал. Глупави бяхме, че короновахме Джеерис. Той мисли само за себе си и ще бъде по-лош крал, отколкото беше неговият баща. Благодаря на боговете, че не е прекалено късно. Трябва да действаме веднага и да го отстраним.

При тези думи в залата настъпила тишина. Кралицата регент зяпнала лорд съпруга си в ужас, а след това, сякаш да докаже, че е изрекъл истината, започнала да плаче, сълзите се стичали тихо по страните ѝ. Едва тогава другите лордове си върнали дар словото.

— Ума ли си загубихте? — попитал лорд Веларион.

Лорд Корбрей, командир на Градската стража, поклатил глава и рекъл:

— Моите мъже никога няма да подкрепят това.

Майстер Бенифер се спогледал с Прентис Тъли, управителя на законите. Лорд Тъли казал:

— Смятате ли да вземете Железния трон за себе си, тогава?

Това лорд Рогар отрекъл пламенно.

— Никога. За узурпатор ли ме взимате? Искам само това, което е най-доброто за Седемте кралства. Не е нужно Джеерис да пострада. Можем да го пратим в Староград, в Цитаделата. Той е книжно момче, една майстерска верига ще му подхожда.

— Тогава кой ще седне на Железния трон? — попитал лорд Селтигар.

— Принцеса Ерея — отвърнал веднага лорд Рогар. — В нея има огън, докато у Джеерис го няма. Млада е, но аз мога да продължа като Ръката ѝ, да я оформя, да я насочвам, да я науча на всичко, което трябва да знае. Има по-силното основание за претендент, майка ѝ и баща ѝ бяха първата и вторият родени, Джеерис беше четвърти. — Тогава юмрукът му се стоварил по масата, съобщава ни Бенифер. — Майка ѝ ще я подкрепи. Кралица Рена. И Рена има дракон.

Великият майстер Бенифер е записал какво последвало. „Настъпи тишина, макар че едни и същи думи бяха на устните на всички ни: «Джеерис и Алисан също имат дракони». Карл Корбрей се беше сражавал в Битката под Окото на боговете, видял беше ужасната гледка как дракон се бие с дракон. Колкото до останалите от нас, думите на Ръката събудиха образи за Стара Валирия преди Ориста, когато господар на дракони се сразил с господар на дракони за превъзходство. Беше ужасно видение.“

Кралица Алиса била тази, която развалила магията, през сълзи.

— Аз съм кралицата регент — припомнила им тя. — Докато моят син навърши пълнолетие, всички вие служите по мое благоволение. Включително Ръката на краля. — Бенифер ни казва, че когато се обърнала към лорд съпруга си, очите ѝ изглеждали твърди като обсидиан. — Вашата служба повече не ме удовлетворява, лорд Рогар. Напуснете ни и се върнете в Бурен край, и не е нужно изобщо да говорим повече за измяната ви.

Рогар Баратеон я погледнал невярващо.

— Жено. Мислиш, че можеш да отстраниш мен? Не. — Изсмял се. — Не.

Точно тогава лорд Корбрей се вдигнал на крака и извадил меча си, оръжието от валирианска стомана, наречено Сиротната дама.

— Да — казал той и положил меча на масата, с върха му към лорд Рогар.

Тогава и едва тогава негово благородие осъзнал, че е прекалил, че стои сам срещу всички в залата. Или поне така ни съобщава Бенифер.

Негово благородие не казал нито дума повече. Пребледнял, той се изправил и свалил златната брошка, която кралица Алиса му била дала като знак за службата му, и ѝ я хвърлил презрително, след което излязъл от залата. Напуснал Кралски чертог същата нощ, като прехвърлил потока Черна вода с брат си Орин. Там се задържал за шест дни, докато брат му Ронал събере техните рицари и войници за похода към дома.

Легендата ни казва, че лорд Рогар изчакал идването им в същия хан до салджийския кей, където той, или неговият брат Борис, се срещнал с Кориан Вайлд. Когато братята Баратеон и войниците им най-сетне се отправили за Бурен край, едва ли били и наполовина толкова мъже, колкото дошлите с тях две години по-рано, за да съборят Мегор. Останалите, изглежда, предпочели тесните улички и хановете, и изкушенията на големия град пред дивите гори, зелените хълмове и покритите с мъх къщи на бурните земи.

— Никога не съм губил толкова много хора в битка, колкото от бардаците и пивниците на Кралски чертог — щял да каже с горчивина лорд Рогар.

Една от тези, които загубил, била Ерея Таргариен. В нощта на отстраняването на лорд Рогар сир Ронал Баратеон и десетина от мъжете му силом нахлули в покоите ѝ в Червената цитадела с намерението да я вземат с тях… но открили, че кралица Алиса ги била изпреварила. Момичето вече го нямало и слугите не знаели къде е. По-късно щяло да се научи, че лорд Корбрей я махнал, по заповед на кралицата регент. Облечена в дрипите на момиче от простолюдието, от най-низшето съсловие, със сребристозлатната ѝ коса боядисана в кално кафяво, принцеса Ерея щяла да прекара остатъка от регентството работейки в една конюшня близо до Кралската порта. Била осемгодишна и обичала коне; години по-късно щяла да каже, че това било най-щастливото време в живота ѝ.

За жалост малко щастие щяло да има за кралица Алиса в следващите години. Отстраняването на съпруга ѝ като Ръката на краля унищожило всякаква обич, която лорд Рогар може да е изпитвал към нея; от този ден насетне бракът им бил порутен замък, празна коруба, обитавана от призраци. „Алиса Веларион бе преживяла смъртта на своя съпруг и на двамата си най-големи синове, на дъщеря, издъхнала в люлката, години на ужас под диктата на Мегор Жестокия и разрив с останалите си деца, но не можа да преживее това — щял да напише септон Барт, гледайки назад в живота ѝ. — Това я разби.“

Съвременни сведения от Великия майстер Бенифер го потвърждават. След като лорд Рогар си заминал, кралица Алиса назначила своя брат Демън Веларион за Ръка на краля, изпратила гарван до Драконов камък да съобщи на сина си Джеерис част (но не всичко) от случилото се, а след това се оттеглила в покоите си в Твърдината на Мегор. През остатъка от регентството си оставила управлението на Седемте кралства на лорд Демън и повече не взела участие в публичния живот.

Би било приятно да съобщим, че Рогар Баратеон, след като се върнал в Бурен край, е размислил над погрешното си поведение, разкаял се е за грешките си и се е смирил. За жалост не такъв бил нравът на негово благородие. Бил човек, който не е знаел как да отстъпва. Вкусът на поражението бил горчив като жлъчка в гърлото му. Във война, често се хвалел той, никога нямало да остави брадвата си, докато животът оставал в тялото му… а този въпрос с брака на краля станал като война за него, война, която бил решен да спечели. Оставала му една последна глупост и той не я избегнал.

И станало така, че в Староград, в метоха, прикрепен към Звездната септа, сир Орин Баратеон внезапно се появил с дванайсетима войници и писмо, носещо печата на лорд Рогар, с настояване послушницата Рела Таргариен да им бъде предадена веднага. Попитан защо, сир Орин щял да каже само, че лорд Рогар имал спешна нужда от момичето в Бурен край. Ходът като нищо щял да се окаже успешен, но септа Каролин, която била на вратата на метоха в онзи ден, имала стоманен характер и подозрителен нрав. Докато успокоявала сир Орин под претекст, че праща да доведат момичето, вместо това повикала Върховния септон. Негова висша святост (може би за щастие и на детето, и на владението) бил заспал, но неговият стюард (бивш рицар, бивш капитан в Синовете на Воина, докато не били разформировани) бил буден и нащрек.

Вместо пред едно изплашено момиче хората на Баратеон се оказали изправени срещу трийсет въоръжени септони под командата на стюарда, Каспър Строу. Когато сир Орин размахал меч, Строу кротко го уведомил, че четирийсет рицари на лорд Хайтауър идват насам (лъжа, както се оказало), при което Баратеоните се предали. Подложен на разпит, сир Орин признал целия заговор: трябвало да достави момичето в Бурен край, където лорд Рогар замислял да я принуди да признае, че тя е истинската принцеса Ерея, а не Рела. След това смятал да я обяви за кралица.

Отецът на Верните, човек толкова кротък, колкото и със слаба воля, чул изповедта на Орин Баратеон и му простил. Това не попречило на лорд Хайтауър, след като го уведомили, да хвърли пленените Баратеони в тъмница и да изпрати пълно изложение за случилото се както до Червената цитадела, така и до Драконов камък. Донел Хайтауър, който с основание бил наречен Донел Мудния заради неохотата му да излезе на полето срещу септон Месечината и неговите привърженици, изглежда, не се побоял да оскърби Бурен край, като затвори брата на самия лорд Рогар.

— Нека дойде и се опита да го измъкне на свобода — казал той, когато майстерът му се притеснил как може да реагира Ръката. — Собствената му жена му взе ръката и му отряза топките, а много скоро кралят ще има главата му.

В другия край на Вестерос Рогар Баратеон кипнал и се разярил, когато научил за провала и пленяването на брат си… но не призовал знамената си, както се опасявали мнозина. Наместо това изпаднал в отчаяние.

— С мен е свършено — казал той мрачно на майстера си. — За мен е Валът, ако боговете са добри. Ако не, момчето ще вземе главата ми и ще я подари на майка си.

След като нямал деца от нито една от жените си, заповядал на майстера си да напише завещание и изповед, в която оправдал братята си Борис, Гарон и Ронал: казал, че не са имали каквото и да е съучастие в прегрешението му, помолил за милост за своя най-млад брат, Орин, и обявил сир Борис за наследник на Бурен край.

— Всичко, което сторих, и всичко, което опитах, беше за доброто на владението и Железния трон — завършил той.

Негово благородие нямало да чака дълго, за да узнае съдбата си. Регентството било почти към края си. След като и бившата Ръка, и кралицата регент били свалени от власт, лорд Демън Веларион и останалите членове на съвета на кралицата управлявали владението както могли, „говорейки малко и вършейки още по-малко“, по думите на Великия майстер Бенифер.

На двайсетия ден от деветата луна на 50 г. СЗ Джеерис Таргариен навършил шестнайсет и станал пълнолетен мъж. Според законите на Седемте кралства вече бил достатъчно възрастен, за да управлява сам, без повече нужда от регент. Из целите Седем кралства лордове и простолюдие очаквали да видят що за крал ще се окаже.