Огън и кръв

Завоеванието на Егон

Майстерите на Цитаделата, които пазят историите на Вестерос, са използвали Завоеванието на Егон като свой крайъгълен камък за миналите триста години. Раждания, смърти, битки и други събития са датирани или СЗ (След Завоеванието), или ПЗ (Преди Завоеванието).

Истинските схолари знаят, че такова датиране съвсем не е прецизно. Завоюването на Седемте кралства от Егон Таргариен не е станало в един ден. Повече от две години са минали между акостирането на Егон и неговото коронясване в Староград… и дори тогава Завоеванието е останало непълно, тъй като Дорн е останал непокорен. Спорадичните опити да се вкарат дорнците във владението продължили през цялото царуване на крал Егон и много след това при царуването на неговите синове, което прави невъзможно да се уточни точна крайна дата за Войните на Завоеванието.

Дори началната дата е въпрос на известно недоразумение. Мнозина приемат, погрешно, че управлението на крал Егон Първи Таргариен е започнало в деня, в който той дебаркира при устието на поток Черна вода, под трите хълма, където по-късно ще се издига градът Кралски чертог. Не е тъй. Денят на дебаркирането на Егон е бил честван от краля и неговите наследници, но Завоевателя всъщност е датирал началото на своето управление от деня, в който бил коронован и помазан в Звездната септа на Староград от Върховния септон на Вярата. Тази коронация е станала две години след Дебаркирането на Егон, много след като всичките три главни битки на Войните на Завоеванието се разиграват и спечелват. Така може да се види, че повечето действително завоевание на Егон е станало между втора и първа година ПЗ, Преди Завоеванието.

Таргариените били от чиста валирианска кръв, господари на дракони с древно родословие. Дванайсет години преди Ориста на Валирия (114 г. ПЗ) Енар Таргариен продал своите владения във Фрихолд и Земите на дългото лято и се преместил с всичките си жени, богатство, роби, дракони, братя и сестри, родственици и деца в Драконов камък, мрачна островна цитадела под една димяща планина в Тясното море.

На върха на своя възход Валирия била най-великият град в познатия свят, центърът на цивилизацията. Между бляскавите му стени четирийсет съперничещи домове се надпреварвали за власт и слава в двор и съвет, издигайки се и пропадайки в една безкрайна, подмолна, често пъти жестока борба за господство. Таргариените далеч не били най-могъщите от господарите на дракони и съперниците им видели в бягството им в Драконов камък акт на капитулация, страхливост. Но девицата дъщеря на лорд Енар, Денис, знайна за вечни времена след това като Денис Мечтателката, провидяла унищожението на Валирия от огън. И когато след дванайсет години дошла Ориста, Таргариените се оказали единствените оцелели господари на дракони.

Драконов камък бил най-западният граничен пост на валирианската мощ в продължение на две столетия. Местоположението му срещу Канала дало на господарите му възможността да държат в задушаваща хватка залива Черна вода и Таргариените, както и близките им съюзници Веларионите от Дрифтмарк (по-малък дом от валирианско потекло), могли да напълнят хазните си от преминаващата търговия. Веларионските кораби, наред с тези от друг съюзен валириански дом, Селтигарите от остров Птичи нокът, наложили господство над средните предели на Тясното море, докато Таргариените властвали в небесата с драконите си.

И все пак през по-голямата част от сто години след Ориста на Валирия (основателно наречени Век на кръв) домът Таргариен гледал на изток, а не на запад, и не проявявал особен интерес към делата на Вестерос. Гемон Таргариен, брат и съпруг на Денис Мечтателката, наследил Егон Изгнаника като лорд на Драконов камък и станал известен като Гемон Славния. Синът на Гемон Егон и неговата дъщеря Илена управлявали заедно след неговата смърт. След тях владетелството се прехвърлило на техния син Мегон, неговия брат Ерис и синовете на Ерис Еликс, Белон и Демион. Последният от тримата братя бил Демион, чийто син Ерион след това наследил Драконов камък.

Егон, който щял да стане известен за историята като Егон Завоевателя и Егон Дракона, се родил на Драконов камък през 27 ПЗ. Той бил единственият син и второ дете на Ерион, лорда на Драконов камък, и лейди Валена от дома Веларион, самата тя наполовина Таргариен по линия на майка си. Егон имал две законни сестри: по-голяма сестра, Висения, и по-малка сестра, Ренис. Съществувал стар обичай сред господарите на дракони да се женят брат и сестра, за да се пази родословието чисто, но Егон взел и двете си сестри за свои съпруги. По традиция се очаквало да се ожени само за по-голямата си сестра, Висения; взимането на Ренис като втора съпруга било необичайно, макар и не безпрецедентно. Някои казват, че Егон се оженил за Висения по задължение, а за Ренис — от страст.

И тримата се проявили като господари на дракони преди да се оженят. От петте дракона, които отлетели с Енар Изгнаника от Валирия, само един оцелял по времето на Егон: големият звяр, наречен Балерион, Черното страшилище. Драконите Вхагар и Мераксес били по-млади, излюпени на самия Драконов камък.

Един разпространен мит, често чуван сред невежото простолюдие, твърди, че Егон Таргариен никога не бил стъпвал на земята на Вестерос до деня, в който отплавал да го завладее, но това не може да бъде истина. Години преди това отплаване Рисуваната маса била издялана и украсена по заповед на лорд Егон; дървен плот, около петдесет стъпки дълъг, изваян в очертанията на Вестерос и изрисуван така, че да показва всички гори, реки, градове и замъци на Седемте кралства. Явно интересът на Егон към Вестерос дълго предхождал събитията, които го тласнали към война. Също така има благонадеждни сведения, че Егон и неговата сестра Висения са посещавали Цитаделата на Староград в младостта си и са излизали на лов със соколи на Арбор, като гости на лорд Редвин. Възможно е да е посетил и Ланиспорт; изворите са противоречиви.

Вестерос от младостта на Егон бил разделен на седем враждуващи кралства и почти не е имало момент, в който две или три от тези кралства да не са били във война помежду си. Просторният студен каменист Север се управлявал от Старките на Зимен хребет. В пустините на Дорн властвали принцовете Мартел. Богатите на злато пустинни земи се управлявали от Ланистърите от Скалата на Кастърли, плодородният Предел — от Градинарите на Планински рай. Долината, Пръстите и Лунните планини принадлежали на дома Арин… но най-войнствените крале от времето на Егон били двамата, чиито владения са разположени най-близо до Драконов камък, Харън Черния и Аргилак Надменния.

От своята велика цитадела Бурен край Кралете на бурята от дома Дърандън някога владеели източната половина на Вестерос, от нос Гняв до Залива на раците, но мощта им се стопявала през вековете. Кралете на Предела кълвали по техните владения от запад, дорнците ги тормозели от юг, а Харън Черния и неговите железни мъже ги изтласкали от Тризъбеца и от земите северно от поток Черна вода. Крал Аргилак, последният от дома Дърандън, забавил този упадък за известно време, отблъсквайки дорнското нашествие, докато още бил момче, като прехвърлил Тясното море и се присъединил към големия съюз срещу свирепите „тигри“ на Волантис, и убил Гарс VII Градинаря, крал на Предела, в Битката на Съмърфилд двайсет години по-късно. Но Аргилак остарял; прочутата му чернокоса грива посивяла и бойното му юначество повехнало.

На север от Черна вода, над речните земи, властвала кървавата ръка на Харън Черния от дома Хоър, крал на Островите и реките. Железнородният дядо на Харън, Харвин Твърдата ръка, взел Тризъбеца от дядото на Аргилак, Арек, чиито предци отхвърлили последния от речните крале столетия по-рано. Бащата на Харън разширил владенията си на изток до Дъскъндейл и Росби. Самият Харън посветил повечето от дългото си царуване, близо четирийсет години, в строителството на гигантски замък до Окото на Боговете, но малко преди Харънхъл да бъде довършен, железнородните скоро щели да се освободят и да търсят нови завоевания.

Никой крал във Вестерос не е вдъхвал повече страх от Харън Черния, чиято жестокост станала легендарна из всичките Седем кралства. И никой крал във Вестерос не се чувствал по-застрашен от Аргилак Краля на бурята, последния от Дърандън, застарял воин, чиято единствена наследничка била девствената му дъщеря. И станало тъй, че тъкмо крал Аргилак се обърнал към Таргариените на Драконов камък, като предложил на лорд Егон дъщеря си в брак, с всичките земи на изток от Окото на Боговете, от Тризъбеца та до поток Черна вода, като зестра.

Егон Таргариен отхвърлил предложението на Краля на бурята. Изтъкнал, че имал две жени; не му трябвало трета. А предложените като зестра земи принадлежали на Харънхъл за повече от едно поколение. Не били на Аргилак, та да ги дава. Явно остаряващият Крал на бурята възнамерявал да установи Таргариените по Черна вода като буфер между собствените си земи и тези на Харън Черния.

Владетелят на Драконов камък контрирал с предложение от своя страна. Щял да вземе предлаганите му в зестра земи, ако Аргилак също така отстъпи Сърпа на Масей и горите и равнините от Черна вода на юг до реката Отприщена вода и притоците на Мандър. Договорът щял да бъде подпечатан от брака на дъщерята на Аргилак за Орис Баратеон, приятел и поборник на лорд Егон от детството му.

Тези условия Аргилак Надменния отхвърлил с гняв. Орис Баратеон бил незаконороден брат на лорд Егон, според клюките, и Краля на бурята нямало да опозори дъщеря си, като даде ръката ѝ на копеле. Самото предложение го разярило. Аргилак заповядал да отрежат ръцете на пратеника на Егон и му ги върнал в сандъче. „Това са единствените ръце, които твоето копеле ще има от мен“, написал той.

Егон не отговорил. Наместо това свикал своите приятели, знаменосци и главни съюзници на среща с него на Драконов камък. Броят им бил малък. Веларионите от Дрифтмарк били заклети на дома Таргариен, както и Селтигарите от остров Птичи нокът. От Сърпа на Масей дошъл лорд Бар Емон от Остри нос и лорд Масей от Стоунденс, и двамата заклети на Бурен край, но с по-близки връзки към Драконов камък. Лорд Егон и сестрите му провели съвет с тях и посетили септата на замъка, за да се помолят и на Седемте на Вестерос, макар че преди това той изобщо не бил смятан за благочестив мъж.

На седмия ден облак гарвани изригнал от кулите на Драконов камък, за да отнесе думата на лорд Егон до Седемте кралства на Вестерос. До седемте кралства отлетели те, до Цитаделата на Староград, до лордове велики и малки. Всички носели едно и също послание: от този ден насетне щяло да има само един крал във Вестерос. Онези, що сгънат коляно пред Егон от дома Таргариен, щели да запазят своите земи и титли. Онези, що вдигнели оръжие срещу него, щели да бъдат свалени, унизени и унищожени.

Сведенията се различават колко меча отплавали от Драконов камък с Егон и сестрите му. Някои твърдят, че били три хиляди; други ги наброяват едва в стотици. Тази скромна таргариенска войска слязла на брега при устието на Черна вода, на северния бряг, където три гористи хълма се издигали над малко рибарско селце.

Във времената на Стоте кралства много дребни крале претендирали за господство над речното устие, между които кралете Дарклин от Дъскъндейл, Масеите от Стоунденс и старите речни крале, било то Мъдс, Фишърс, Бракъните, Блекууд или Хукс, владетелите на Сърпа. Кули и укрепления увенчавали трите хълма в различни времена, за да бъдат срутвани във война след война. Сега само разбити камъни и обрасли с бурен руини били останали да посрещнат Таргариените. Макар за владението му да претендирали и Бурен край, и Харънхъл, речното устие било незащитено, а най-близките замъци били държани от по-дребни владетели без голяма мощ или военна сила, и на всичкото отгоре владетели, които нямали кой знае каква причина да обичат формалния си сюзерен Харън Черния.

Егон Таргариен вдигнал набързо палисада от дървени трупи и пръст около най-високия от трите хълма и пратил сестрите си да осигурят подчинението на най-близките замъци. Росби се покорил на Ренис и златооката Мераксес без съпротива. При Стоукуорт неколцина стрели с арбалети хвърлили метални стрели по Висения, докато пламъците на Вхагар не подпалили покривите на цитаделата на замъка. Те също се покорили.

Първото същинско изпитание на Завоевателите дошло от лорд Дарклин от Дъскъндейл и лорд Мутън от Девиче езеро, които обединили силите си и тръгнали на юг с три хиляди мъже да изтласкат нашествениците обратно в морето. Егон пратил Орис Баратеон да ги атакува по земя, докато той самият връхлетял отгоре им с Черното страшилище. Двамата лордове били убити в последвалата едностранна битка; синът на Дарклин и братът на Мутън след това предали замъците им и заклели мечовете си на дома Таргариен. По онова време Дъскъндейл бил главното пристанище на Вестеросите на Тясното море и бил затлъстял и забогатял от търговията, която преминавала през залива му. Висения Таргариен не позволила градът да бъде плячкосан, но не се поколебала да присвои богатствата му, което напълнило хазната на Завоевателите.

Това навярно е подходящо място да се обсъдят различаващите се характери на Егон Таргариен и неговите сестри и кралици.

Висения, най-голямата от тримата, била толкова воин, колкото и самият Егон, чувствала се еднакво удобно и в ризница, и в коприна. Носела валирианския дълъг меч Тъмна сестра и умело боравела с него, понеже била тренирала редом с брат си от дете. Макар да притежавала сребристозлатната коса и лилави очи на Валирия, красотата ѝ била груба и сурова. Дори онези, които най-много я обичали, я намирали за строга, сериозна и коравосърдечна; според някои се занимавала с отрови и се замесвала в тъмни магии.

Ренис, най-младата от тримата Таргариен, била всичко онова, което не била сестра ѝ, игрива, любопитна, импулсивна, отдадена на полети на фантазията. Без да е истински воин, Ренис обичала музика, танци и поезия и поддържала мнозина певци, мимове и кукловоди. Въпреки това казват, че Ренис прекарвала повече време на драконов гръб, отколкото брат ѝ и сестра ѝ заедно, защото над всички други неща обичала да лети. Веднъж я чули да казва, че преди да умре смятала да отлети с Мераксес през Морето на залеза да види какво се простира на западните му брегове. Докато никой никога не оспорвал верността на Висения към нейния брат-съпруг, Ренис се обкръжавала с много чаровни млади мъже и (според клюките) дори се забавлявала с някои от тях в спалните си покои в нощите, когато Егон бил с по-голямата ѝ сестра. Но въпреки тези мълви дворцови наблюдатели не са пропуснали да отбележат, че кралят прекарвал десет нощи с Ренис срещу всяка една нощ с Висения.

Самият Егон Таргариен, странно, е бил точно толкова загадка за съвременниците си, колкото и за нас. Въоръжен с меча от валирианска стомана Блекфайър, той бил смятан за един от най-великите воини на своето време, но въпреки това не изпитвал удоволствие от бойни подвизи и никога не излизал на рицарски турнир или групови двубои. Ездитният му звяр бил Балерион Черното страшилище, но той го яхвал да лети с него само на битка или да пропътува бързо над суша и море. Властната му осанка привличала хората към знамената му, но въпреки това нямал близки приятели освен Орис Баратеон, неговия спътник от младостта. Жените много харесвали Егон, но той останал завинаги верен на сестрите си. Като крал, доверявал се много на своя малък съвет и на сестрите си, като оставял на тях повечето от ежедневното управление на владението… въпреки това не се колебаел да поеме командването, когато намирал за необходимо. Макар да се справял сурово с бунтовници и изменници, бил щедър с бивши противници, които коленичат пред него.

Това показал за първи път при Егонов форт, грубото укрепление от дърво и пръст, което вдигнал на билото, за да стане прочуто оттогава насетне и завинаги като Високия хълм на Егон. След като завзел десетина замъка и укрепил устието на поток Черна вода на двете страни на реката, заповядал на лордовете, които покорил, да му се явят. Там те положили своите мечове в нозете му, а Егон ги вдигнал и ги утвърдил в техните земи и титли. На старите си поддръжници дал нови почести. Демън Веларион, лорд на Приливите, бил направен глава на корабите, командващ кралската флота. Тристан Масей, лорд на Стоунденс, бил назначен за управител на законите, Криспиан Селтигар — глава на монетите. А Орис Баратеон той провъзгласил за „моя щит, моята яка, моята силна десница“. Тъй Баратеон е смятан от майстерите за първата Ръка на краля.

Хералдическите знамена отдавна били традиция сред властелините на Вестерос, но такива никога не били използвани от господарите на дракони от Стара Валирия. Когато рицарите на Егон разгънали неговия велик копринен боен щандарт, с червен триглав дракон, лъхащ огън на черно поле, лордовете взели това за знак, че той вече наистина бил един от тях, достоен върховен крал за Вестерос. Когато кралица Висения поставила коронка от валирианска стомана, обсипана с рубини, на главата на своя брат, а кралица Ренис го приветствала като „Егон, Първи от Неговото име, Крал на цял Вестерос и Щит на своя народ“, драконите заревали, а лордовете и рицарите надигнали възглас… но простолюдието, рибарите, селяците и добрите стопанки викали най-силно от всички.

Седмината крале, които Егон Дракона смятал да детронира, не се възрадвали обаче. В Харънхъл и Бурен край Харън Черния и Аргилак Надменния вече били свикали воините си. На запад крал Мерн на Предела препуснал по океанския път на север към Скалата на Кастърли, за да се срещне с крал Лорен на дома Ланистър. Принцесата на Дорн пратила гарван до Драконов камък, предлагайки да се присъедини към Егон срещу Бурния крал… но като равен и съюзник, не като поданик. Друго предложение за съюз дошло от момчето крал на Орлово гнездо, Ронел Арин, чиято майка поискала всички земи източно от Зелената вилка на Тризъбеца за подкрепа на Долината срещу Харън Черния. Дори на север крал Торен Старк от Зимен хребет седял със своите лордове знаменосци и съветници до късно през нощта, за да обсъждат какво да се прави с този кандидат-завоевател. Цялото владение изчаквало с тревога да види какъв щял да е следващият ход на Егон.

Няколко дни след коронацията на Егон войските му отново тръгнали в поход. По-голямата част от войската му прехвърлила Черна вода и се отправила към Бурен край под командата на Орис Баратеон. Кралица Ренис го придружила, яхнала Мераксес със златните очи и сребърни люспи. Флотата на Таргариен, под командването на Демън Веларион, напуснала залив Черна вода и обърнала на юг, към Града на гларуса и Долината. С тях тръгнали кралица Висения и Вхагар. Самият крал се отправил на северозапад, към Окото на боговете и Харънхъл, грандиозната крепост, която била гордостта на крал Харън Черния.

И трите нападения на Таргариен се натъкнали на жестока съпротива. Лордовете Ерол, Фел и Бъклър, знаменосци на Бурен край, изненадали авангардните части на войската на Орис Баратеон, докато прехвърляли Шуртяща вода, като посекли над хиляда души, преди да се оттеглят обратно в горите. Една припряно събрана флота на Арин, подсилена от дванайсет бойни кораба на Браавос, пресрещнала и надвила таргариенската флота във водите край Града на гларуса. Между убитите бил адмиралът на Егон Демън Веларион. Самият Егон бил нападнат на южния бряг на Окото на боговете, не веднъж, а на два пъти. Битката на Тръстиките завършила с победа на Таргариен, но те понесли тежки загуби при Плачещите върби, когато двама от синовете на крал Харън прехвърлили езерото с лодки и ги ударили в тил.

Накрая обаче враговете на Егон нямали отговор за неговите дракони. Мъжете на Долината потопили една третина от таргариенските кораби и пленили почти още толкова, но когато кралица Висения се спуснала върху тях от небето, собствените им кораби изгорели. Лордовете Ерол, Фел и Бъклър се скрили в познатите им гори, а кралица Ренис развихрила Мераксес и със стена от огън помела горите и превърнала дърветата във факли. А победителите при Плачещите върби, на връщане през езерото за Харънхъл, се оказали зле подготвени, когато Балерион се спуснал отгоре им от утринното небе. Лодките на Харън изгорели. Също и синовете на Харън.

Противниците на Егон също се оказали затормозени от други врагове: Докато Аргилак Надменния събирал мечовете си при Бурен край, пирати от Каменни стъпала се спуснали на бреговете на нос Гняв да се възползват от тяхното отсъствие, а дорнски разбойнически банди изригнали от Червените планини и помели през спорните земи. В Долината младият крал Ронел трябвало да потуши бунт на Трите сестри, когато Сестринците отхвърлили всякакво васалство под Орловото око и провъзгласили лейди Марла Съндърленд за своя кралица.

Но това били само дребни неприятности в сравнение с претърпяното от Харън Черния. Въпреки че домът Хоър управлявал речните земи от три поколения, хората на Тризъбеца не питаели никаква обич към своите железнородни господари. Харън Черния причинил смъртта на хиляди от тях в строителството на своя велик замък Харънхъл, плячкосвал речните земи за материали и притеснявал обеднелите лордове и простолюдието с апетита си за злато. Тъй че сега речните земи се вдигнали срещу него, предвождани от лорд Едмин Тъли от Речен пад. Призован за защитата на Харънхъл, Тъли наместо това се обявил на страната на дома Таргариен, развял знамето на дракона над замъка си и потеглил със своите рицари и стрелци, за да присъедини силата си към тази на Егон. Непокорството му окуражило другите речни лордове. Един по един лордовете на Тризъбеца отхвърлили Харън и избрали страната на Егон Дракона. Домовете Блекууд, Малистър, Ванс, Бракън, Пайпър, Фрей, Стронг свикали хората си под знамената си и се нахвърлили срещу Харънхъл.

Изведнъж оказал се пред вражеско числено превъзходство, крал Харън Черния намерил убежище в своята уж непревземаема крепост Харънхъл, най-големия замък, вдиган някога във Вестерос, горд със своите пет гигантски кули, неизчерпаем извор на прясна вода, огромни подземни изби, добре заредени с провизии, и дебели стени от черен камък, по-високи от всяка стълба и твърде дебели, за да бъдат пробити с какъвто и да било „овен“ или разбити от какъвто и да било требушет. Харън залостил портите си и се настанил със своите останали синове и поддръжници, за да устои на обсада.

Егон от Драконов камък имал друго наум. След като обединил мощта си с тази на Едмин Тъли и другите речни лордове, за да обкръжат замъка, пратил майстер до портите под знамето на мира, за преговори. Харън излязъл да го срещне; стар мъж и побелял, ала все още страховит в черната си броня. Всеки от двамата крале имал своя знаменосец и своя майстер подръка, тъй че думите, които разменили, все още се помнят.

— Покори се сега — почнал Егон — и можеш да останеш като лорд на Железните острови. Покори се сега и синовете ти ще живеят, за да властват след теб. Имам осем хиляди мъже пред стените ти.

— Какво има извън стените ми не ме засяга — отвърнал Харън. — Тези стени са здрави и дебели.

— Но не са толкова високи, че да задържат дракони. Драконите летят.

— Строих с камък — рекъл Харън. — Камъкът не гори.

На което Егон заявил:

— Когато слънцето залезе, родословието ти ще свърши.

Казват, че Харън плюл на това и се върнал в замъка си. Щом се прибрал вътре, пратил всички свои мъже на стените, въоръжени с копия, лъкове и арбалети, като обещал земи и богатства на онзи от тях, който може да свали дракона.

— Да имах дъщеря, драконоубиецът можеше и ръката ѝ да поиска — заявил Харън Черния. — Но ще му дам една от дъщерите на Тъли, или и трите, ако иска. Или може да вземе някоя от котилото на Блекууд, или на Стронг, или всяко момиче, родено от тези предатели на Тризъбеца, тези лордове на жълта кал.

После Харън Черния се върнал в кулата си, обкръжен от домашната си гвардия, за да вечеря с останалите си синове.

Щом сетната светлина погаснала, мъжете на Харън Черния се взрели в трупащия се мрак, стиснали копията и арбалетите си. След като не се появил никакъв дракон, някои може да са помислили, че заплахите на Егон са празна работа. Но Егон Таргариен отвел Балерион нависоко, през облаците, нагоре и нагоре, докато драконът бил не по-голям от муха пред лунния диск. Чак тогава се спуснал той, сред самите стени на замъка. На крила черни като катран, Балерион се гмурнал в нощта, а когато великите кули на Харънхъл се появили под него, драконът изревал с гняв и ги окъпал в черен огън, прошарен с вихри червено.

Камъкът не гори, похвалил се Харън, но замъкът му не бил направен само от камък. Дърво и вълна, коноп и слама, хляб и осолено телешко и зърно, всичко пламнало. Железните мъже на Харън също не били направени от камък. Обгърнати в дим и пламъци, с писъци, те затичали из дворовете и падали от зъберите, за да издъхнат долу на земята. А дори и камъкът ще се пропука и стопи, ако огънят е достатъчно горещ. Речните лордове извън стените на твърдината по-късно разправяли, че кулите на Харънхъл сияели червени на нощния фон, като пет огромни свещи… и като свещи започнали да се извиват и топят, щом вади разтопен камък потекли по страните им.

Харън и последните му синове умрели в огньовете, погълнали чудовищната му крепост онази нощ. Домът Хоър умрял с него, както и владението Железните острови над речните земи. На следващия ден, извън димящите руини на Харънхъл, крал Егон приел клетва за васална вярност от Едмин Тъли, лорд на Речен пад, и го обявил за Върховен лорд на Тризъбеца. Другите речни лордове също положили васална клетва, на Егон като крал и на Едмин Тъли като техен владетел. Когато пепелищата изстинали достатъчно, за да могат мъжете да влязат безопасно, мечовете на падналите, много от които строшени или разтопени или усукани на ивици стомана от драконовия огън, били събрани и върнати във фургони в укреплението на Егон.

На юг и изток знаменосците на Бурен край се оказали значително по-верни от тези на крал Харън. Аргилак Надменния събрал голяма войска при Бурен край. Седалището на Дърандън представлявало мощна твърдина, голямата ѝ външна стена била дори по-дебела от стените на Харънхъл. Тя също била смятана за непревземаема с щурм. Вестта за края на крал Харън обаче стигнала до ушите на неговия стар враг крал Аргилак. Лордовете Фел и Бъклър, отстъпвайки пред приближаващата се войска (лорд Ерол бил убит), го известили за кралица Ренис и нейния дракон. Старият крал изревал, че не възнамерява да умре като Харън, опечен в собствения си замък като прасенце сукалче с ябълка в устата. Знаел какво е битка и сам щял да реши съдбата си, с меч в ръка. Тъй че Аргилак Надменния препуснал от Бурен край за сетен път, за да срещне вразите си на открито поле.

Приближаването на Краля на Бурята не било изненада за Орис Баратеон и хората му; кралица Ренис, летяща на Мераксес, видяла излизането на Аргилак от Бурен край и могла да даде на Ръката пълно описание на вражеския брой и разположение. Орис заел силна позиция на хълмовете южно от Бронзова порта и се окопал там на висок терен, за да изчака идването на воините от земята на бурите.

Щом войските се доближили, бурните земи доказали верността на името си. Тежък дъжд почнал да вали на заранта, а към пладне обърнал на виеща буря. Лордовете знаменосци на крал Аргилак го подканяли да забави атаката си до следващия ден, с надежда, че дъждът ще отмине, но Бурния крал превъзхождал числено Завоевателите почти две към едно и имал почти четири пъти повече рицари и тежки коне. Гледката със знамената на Таргариен, плющящи прогизнали над собствените му хълмове, го разгневила и изпитаният в битки стар воин не пропуснал да отбележи, че дъждът биел от юг, в лицето на мъжете на Таргариен на хълмовете им. Тъй че Аргилак Надменния дал заповед за атака и почнала битката, известна за историята като Последната буря.

Боят продължил чак през нощта, кървава работа и далеч не толкова едностранна като завладяването на Харънхъл от Егон. На три пъти Аргилак Надменния повеждал рицарите си срещу позициите на Баратеон, но склоновете били стръмни и дъждовете направили терена мек и разкалян, тъй че бойните коне се мъчели и залитали, а ездачите губели всякакво сцепление и инерция. Мъжете на бурните земи се справили по-добре, когато пратили своите копиеносци нагоре по хълмовете, спешени. Заслепени от дъжда, нашествениците не ги видели да се катерят, докато не станало твърде късно, а мокрите тетиви на стрелците направили лъковете им безполезни. Един хълм паднал, а после друг, и четвъртият и последен щурм на Бурния крал и рицарите му пробил през центъра на Баратеон… само за да се натъкнат на кралица Ренис и Мераксес. Макар и на земята, драконът се оказал страховит. Дикон Мориген и Копелето на Блекхевън, командващи авангарда, били погълнати от драконовия пламък, редом с рицарите от личната гвардия на крал Аргилак. Бойните коне изпаднали в паника и се разбягали в ужас, побягнали назад и превърнали атаката в хаос. Самият Бурен крал бил изхвърлен от седлото си.

Но все пак Аргилак продължил битката. Когато слязъл по разкаляния хълм с хората си, Орис Баратеон заварил стария крал да отбива половин дузина мъже с още толкова трупове в нозете му.

— Стой настрана — заповядал Баратеон.

Слязъл от коня, за да срещне краля на равна нога, и предложил на Бурния крал последна възможност да се покори. Наместо това Аргилак го прокълнал. Тъй че се сразили, старият воин крал с развятата му бяла коса и свирепата чернобрада Ръка на Егон. Всеки понесъл рана от другия, разправят, но накрая последният от дома Дърандън сбъднал желанието си и умрял с меч в ръка и проклятие на устните. Смъртта на техния крал напълно обезсърчила мъжете на бурните земи и след като се разнесла вестта за падането на Аргилак, неговите лордове и рицари захвърлили мечовете си и се разбягали.

За няколко дни имало страх, че Бурен край може да понесе същата съдба като Харънхъл, защото дъщерята на Аргилак Арджела залостила портите си при приближаването на Орис Баратеон и войската на Таргариен и се самообявила за Кралица на Бурята. Наместо да подвият коляно, бранителите на Бурен край щели да умрат до последния, заявила тя, когато кралица Ренис прелетяла с Мераксес в замъка за преговори.

— Можете да превземете замъка ми, но ще спечелите само кости и кръв и пепел — заявила тя… но войниците от гарнизона явно не искали да умрат. Онази нощ те вдигнали знаме за мир, отворили широко портата на замъка и доставили лейди Арджела със запушена уста, окована и гола, в лагера на Орис Баратеон.

Казват, че Баратеон я освободил от веригите собственоръчно, загърнал я с наметалото си, налял ѝ вино и ѝ заговорил кротко, като ѝ казал за куража на баща ѝ и как загинал той. А след това, за да почете падналия крал, приел хералдиката и словата на Дърандън за свои. Коронованият елен станал негов герб, Бурен край станал седалището му, а лейди Арджела — негова съпруга.

След като и речните, и бурните земи били вече под властта на Егон Дракона и неговите съюзници, останалите крале на Вестерос ясно разбрали, че идва и техният ред. В Зимен хребет крал Торен свикал знамената си; предвид огромните разстояния в Севера знаел, че събирането на армия щяло да отнеме време. Кралица Шара на Долината, регент за своя син Ронел, подирила убежище в Орлово гнездо, погрижила се за своята защита и пратила войска до Кървавата порта, портал към Долината на Арин. На младини кралица Шара била възхвалявана като Цветето на Планината, най-прекрасната девица във всичките Седем кралства. Може би в надеждата си да повлияе на Егон със своята красота тя му пратила портрет и му се предложила в брак, стига той да провъзгласи сина ѝ Ронел за свой наследник. Макар портретът да стигнал до него, не е известно дали Егон Таргариен изобщо е отвърнал на предложението ѝ; той вече имал две кралици, а Шара Арин по това време била повехнало цвете, десет години по-стара от него.

Междувременно двете големи западни кралства се обединили в обща кауза и събрали войските си с намерението да сложат край на Егон веднъж и завинаги. От Планински рай тръгнал Мерн Девети от дома Градинаря, крал на Предела, с мощна армия. Под стените на замъка Златна дъбрава, седалище на дома Роуан, той се срещнал с Лорен Първи Ланистър, крал на Скалата, повел своето воинство надолу от западните земи. Заедно Двамата крале командвали най-могъщото воинство, виждано някога във Вестерос: армия от петдесет и пет хиляди бойци, включително около шестстотин лорда, велики и малки, и над пет хиляди конни рицари. „Нашия железен юмрук“, хвалел се крал Мерн. Четиримата му синове яздели редом с него, а двама от младите му внуци го придружавали като скуайъри.

Двамата крале не се задържали дълго при Златна дъбрава; армия с такава големина трябвало да остане в марш, иначе щяла да изяде околността до шушка. Съюзниците поели веднага, тръгвайки на север-североизток през високите треви и златните житни поля.

Предупреден за идването им в лагера му до Окото на Боговете, Егон сбрал силата си и настъпил да пресрещне тези нови врагове. Той командвал пет пъти по-малко мъже от тези на Двамата крале и повечето от силата му била съставена от мъже, заклети на речните лордове, чиято вярност към дома Таргариен била от скорошна реколта и още неизпитана. С по-малкото воинство обаче Егон можел да се движи по-бързо от враговете си. При града Каменна септа двете му кралици се присъединили към него с драконите си — Ренис от Бурен край и Висения от нос Пукнат нокът, където приела много трескави клетви за вярност от местните лордове. Заедно тримата Таргариени наблюдавали от небето, докато армията на Егон прехвърлила притоците на поток Черна вода и се впуснала на юг.

Двете армии се срещнали сред широките открити равнини южно от Черната вода, близо до там, гдето златния път щял да минава един ден. Двамата крале се възрадвали, когато съгледвачите им се върнали при тях и докладвали числеността и разположението на Таргариен. Имали по петима мъже срещу всеки от тези на Егон, както изглеждало, а неравенството в лордове и рицари било дори още по-голямо. И земята била широка и открита, всичко трева и жито, докъдето око можело да види, идеална за тежка конница. Егон Таргариен нямало да държи високия терен, както Орис Баратеон при Последната буря; теренът бил здрав, не разкалян. Нито щели да бъдат затруднени от дъжд. Денят бил безоблачен, макар и ветровит. Нямало да има дъжд за повече от две седмици.

Крал Мерн бил довел двойно повече мъже на битката от крал Лорен, тъй че настоял за честта да командва центъра. На неговия син и наследник, Едмънд, бил даден авангардът. Крал Лорен и неговите рицари щели да оформят десния фланг, лорд Оукхарт — левия. Без никакви естествени прегради, на които да се опре линията на Таргариен, Двамата крале смятали да заобиколят Егон на двата фланга и след това да го поемат откъм тила, докато техният „железен юмрук“, мощен клин от бронирани рицари и висши лордове, удари през центъра на Егон.

Егон Таргариен строил своите мъже в полумесец, настръхнал от копия и пики, със стрелци с лъкове и арбалети точно отзад, и лека конница на двата фланга. Дал командването на воинството си на Джон Мутън, лорд на Девиче езеро, един от първите врагове, които минали на негова страна. Самият крал възнамерявал да се бие от небето, до своите кралици. Егон също забелязал липсата на дъжд; тревата и житото, обкръжаващи армиите, били високи и узрели за жътва… и много сухи.

Таргариените изчакали докато Двамата крале протръбили с тръбите си и поели напред под море от знамена. Крал Мерн лично повел атаката срещу центъра на златния си жребец, със сина му Гавен до него със знамето му, голяма зелена ръка на поле от бяло. С ревове и крясъци, подканяни от рогове и барабани, Градинарите и Ланистърите връхлетели през буря от стрели срещу вразите си, помитайки настрана копиеносците на Таргариен и разбивайки редовете им. Но Егон и сестрите му вече били във въздуха.

Егон полетял над редиците на враговете си на Балерион, през вихрушка от копия, камъни и стрели, и се спускал отгоре многократно, за да окъпе враговете си в пламък. Ренис и Висения пращали огън срещу врага и зад него. Сухите треви и ивици жито лумнали отведнъж. Вятърът раздухвал пламъците и духал пушека в лицата на настъпващите редици на Двамата крале. Миризмата на огън хвърлила животните им в паника, а щом димът се сгъстил, и коне, и ездачи били заслепени. Редовете им започнали да се накъсват, докато стени от огън се надигали от всичките им страни. Мъжете на лорд Мутън, на безопасно срещу вятъра на пожарището, изчакали със своите лъкове и копия и набързо довършвали изгорелите и още горящи мъже, залитащи от огнения пъкъл.

Полето на огъня, така била наречена битката след това.

Повече от четири хиляди души загинали в пламъците. Други хиляда издъхнали от меч, копие и стрела. Десетки хиляди претърпели изгаряния, някои толкова лоши, че щели да останат с белези до живот. Крал Мерн Девети бил между мъртвите, заедно със синовете му, внуци, братя, братовчеди и други родственици. Един племенник оцелял за три дни. Когато умрял от изгарянията си, с него умрял домът Градинар. Крал Лорен от Скалата оживял, като препуснал през стена от пламък и дим на безопасно, когато видял, че битката е загубена.

Таргариените загубили по-малко от двеста мъже. Кралица Висения била улучена от стрела в едното рамо, но скоро се възстановила. Докато драконите се угощавали с мъртъвците, Егон заповядал мечовете на избитите да бъдат събрани и пратени надолу по реката.

Лорен Ланистър бил пленен на следващия ден. Кралят на Скалата положил меча и короната си в нозете на Егон, прегънал коляно и се заклел във вярно васалство. А Егон, верен на обещанията си, вдигнал победения си враг на нозе и го утвърдил в земите и лордството му, като го обявил за лорд на Скалата на Кастърли и Страж на Запада. Знаменосците на лорд Лорен последвали примера му, както и много лордове от Предела, които били оцелели от драконовия огън.

Все пак завоеванието на Запада останало непълно, тъй че крал Егон се разделил със сестрите си и веднага тръгнал към Планинския рай, надявайки се да осигури капитулацията му преди някой друг претендент да е успял да го заграби за себе си. Заварил замъка в ръцете на неговия стюард, Харлан Тирел, чиито предци били служили на Градинарите от столетия. Тирел предал ключовете на замъка без съпротива и се заклел в подкрепа на краля завоевател. В награда Егон му дарил Планински рай и всичките негови владения, като го обявил за Страж на Юга и Върховен лорд на Мандър, и му дал господство над всички предишни васали на дома Градинаря.

Намерението на крал Егон било да продължи похода си на юг и да наложи капитулацията на Староград, Арбор и Дорн, но докато бил в Планински рай, до ушите му дошла вест за ново предизвикателство. Торен Старк, крал в Севера, бил прехвърлил Шийката и навлязъл в речните земи, предвождайки армия от диви северняци, трийсетхилядна сила. Егон веднага поел на север да го пресрещне, летял пред армията си на крилете на Балерион, Черното страшилище. Известил и своите две кралици, както и всички лордове и рицари, които били коленичили пред него след Харънхъл и Полето на огъня.

Когато стигнал бреговете на Тризъбеца, Торен Старк заварил воинство веднъж и половина колкото неговото да го чака южно от реката. Речни лордове, западняци, мъже от бурните земи, мъже от Предела… всички били дошли. А над лагера Балерион Мераксес и Вхагар порели небето във все по-големи кръгове.

Съгледвачите на Торен видели развалините на Харънхъл, където лениви червени огньове все още горели под отломките. Кралят на Севера също тъй вече бил чул много описания на Полето на огъня. Знаел, че можело да го очаква същата съдба, ако се опита със сила да прехвърли реката. Някои от лордовете му знаменосци го подканяли въпреки всичко да нападне, като настоявали, че северното юначество ще надделее. Други го подканяли да се оттегли до Рова Кайлин и да се укрепи там на северна земя. Незаконният брат на краля Брандън Сняг предложил да прехвърли сам Тризъбеца под прикритието на тъмнината, за да убие драконите, докато спят.

Крал Торен наистина пратил Брандън Сняг оттатък Тризъбеца. Но той преминал с трима майстери редом с него не да убива, а да преговаря. През цялата нощ си пращали и връщали послания. На другата заран Торен Старк лично прехвърлил Тризъбеца. Там, на южния бряг на Тризъбеца, той коленичил, положил древната корона на Кралете на Зимата в нозете на Егон и се заклел да бъде негов човек. Станал като лорд на Зимен хребет и Страж на Севера, вече не крал. От онзи ден до ден-днешен Торен Старк е запомнен като Краля, който коленичи… но никой северняк не оставил изгорелите си кости до Тризъбеца, а мечовете, които Егон събрал от лорд Старк и васалите му, не били извити, нито стопени или огънати.

Сега Егон Таргариен и неговите кралици се разделили. Егон отново обърнал на юг и поел към Староград, докато двете му сестри яхнали драконите си — Висения за Долината на Арин, а Ренис за Слънчево копие и пустините на Дорн.

Шара Арин била укрепила отбраната си на Града на гларуса, преместила силно воинство до Кървавата порта и утроила размера на гарнизоните си в Камък, Сняг и Небе, крайпътните замъци, които бранели подстъпа към Орлово гнездо. Всички тези защити се оказали безполезни срещу Висения Таргариен, която яхнала жилавите криле на Вхагар над всички тях и кацнала във вътрешния двор на Орлово гнездо. Когато регентката на Долината се втурнала навън да я пресрещне, с дузина гвардейци зад гърба си, заварила Висения с Ронел Арин седнал на коляното ѝ, зяпнал изумен дракона.

— Майко, може ли да ида да летя с дамата? — попитало момчето крал. Никакви заплахи не били изречени, никакви гневни думи не били разменени. Двете кралици се усмихнали една на друга и разменили любезности наместо това. След това лейди Шара пратила да донесат трите корони (собствената ѝ диадема на регент, малката корона на сина ѝ и Короната на Сокола на Планината и Долината, която кралете на Арин носели от хиляда години) и ги предала на кралица Висения, заедно с мечовете на нейния гарнизон. И казват, че след това малкият крал прелетял трижди около върха на Великанската пика и кацнал, за да се окаже малък лорд. Тъй Висения Таргариен вкарала Долината на Арин във владението на брат си.

Ренис Таргариен нямала толкова лесно завоевание. Воинство дорнски копиеносци бранело Принцовия проход, портала през Червените планини, но Ренис не влязла в стълкновение с тях. Прелетяла над прохода, над червените пясъци и белите, и връхлетяла над Вайт, за да настои за неговата капитулация, но заварила замъка пуст и изоставен. В града под стените му били останали само жени, деца и старци. Когато ги запитали къде са отишли господарите им, отвръщали само: „Далече“. Ренис последвала реката надолу по течението до Божия милост, седалище на дома Алирион, но той също бил изоставен. Продължила да лети напред. Там, където Зелена кръв стигала до морето, Ренис се натъкнала на Дъсченото градче, където стотици лодки, рибарски скифове, баржи, плаващи къщи и негодни черупки се печали на слънцето, вързани с въжета, вериги и дъски, за да образуват плаващ град, но само няколко старици и малки деца се появили, за да зяпнат към нея, докато Мераксес кръжала отгоре.

Накрая полетът на кралицата я довел до Слънчево копие, древното седалище на дома Мартел, където заварила принцесата на Дорн да я чака в изоставения си замък. Мерия Мартел била осемдесетгодишна, казват ни майстерите, и била управлявала дорнците шейсет от тези години. Била много дебела, сляпа и почти плешива, кожата ѝ била жълтеникава и отпусната. Аргилак Надменния я бил нарекъл Жълтата жаба на Дорн, но нито възраст, нито слепота били замъглили ума ѝ.

— Няма да се бия с вас — казала принцеса Мерия на Ренис, — нито ще коленича пред вас. Дорн няма крал. Кажи на брат си това.

— Добре — отвърнала Ренис, — но ще дойдем отново, принцесо, и следващия път ще дойдем с огън и кръв.

— Ваши слова — казала принцеса Мерия. — Нашите са Непокорени, Неогънати, Непрекършени. Може да ни изгорите, милейди… но няма да ни огънете, прекършите или накарате да се поклоним. Това е Дорн. Вие не сте желани тук. Върнете се на свой риск.

Така кралица и принцеса се разделили, а Дорн останал незавладян.

На запад Егон Таргариен получил по-топло посрещане. Най-великият град в цял Вестерос, Староград, бил с дебели и високи стени и управляван от Хайтауърите на Хайтауър, най-стария, най-богатия и най-могъщия от благородните домове на Предела. Староград също така бил центърът на Вярата. Тук пребивавал Върховният септон, Отецът на Верующите, гласът на новите богове на земята, който налагал покорство над милиони благочестиви из владенията (освен в Севера, където все още господствали старите богове) и мечовете на Войнствената вяра, бойния орден, който простолюдието наричало Звездите и мечовете.

При все това, когато Егон Таргариен и неговото воинство доближили Староград, заварили градските порти отворени и лорд Хайтауър чакал да поднесе капитулацията си. Станало тъй, че когато вестта за дебаркирането на Егон стигнала до Староград, Върховният септон се заключил в Звездната септа за седем дни и седем нощи, търсейки наставлението на боговете. Не поемал никаква храна, освен хляб и вода, и прекарал всичките си будни часове в молитва, като се местел от един олтар на друг. А на седмия ден Старицата вдигнала златния си светилник да му покаже пътя напред. Ако Староград вдигнел оръжие срещу Егон Дракона, видял Негова висша святост, градът със сигурност щял да изгори, а Хайтауър, Цитаделата и Звездната септа щели да бъдат низвергнати и унищожени.

Манфред Хайтауър, лорд на Староград, бил предпазлив и набожен. Един от по-младите му синове служел при Синовете на Воина, а друг едва наскоро бил положил клетва като септон. Когато Върховният септон му казал за видението, с което го удостоила Старицата, лорд Хайтауър решил да не се противопоставя на Завоевателя с военна сила. Така нито един мъж от Староград не изгорял на Полето на огъня, въпреки че Хайтауър били знаменосци на Градинарите от Планински рай. И така лорд Манфред излязъл да поздрави Егон Дракона, когато доближил, и да му предложи своя меч, града и клетвата си. (Според някои лорд Хайтауър предложил също ръката на най-младата си дъщеря, което Егон учтиво отклонил, за да не обиди двете си кралици.)

Три дни по-късно, в Звездната септа, лично Негова висша святост помазал Егон със седемте масла, поставил корона на главата му и го провъзгласил като Егон от дома Таргариен, Първия с това име, крал на андалите, на ройнарите и на Първите хора, Властелин на Седемте кралства и Закрилник на Владението. („Седем кралства“ била използваната титла, макар че Дорн не бил покорен. Нито щял да бъде за повече от столетие след това.)

Само шепа лордове присъствали на първата коронация на Егон при устието на Черната вода, но стотици дошли, за да свидетелстват за втората му, и десетки хиляди го приветствали след това по улиците на Староград, когато минал през града на гърба на Балерион. Сред тези на втората коронация на Егон били майстерите и архимайстерите на Цитаделата. Може би поради това тъкмо тази коронация, а не короноването в Укреплението на Егон в деня на неговото дебаркиране била определена като началото на царуването на Егон.

Така Седемте кралства на Вестерос били изковани в едно велико владение, по волята на Егон Завоевателя и неговите сестри.

Мнозина мислели, че крал Егон щял да направи Староград свое кралско седалище след като свършат войните, докато според други той щял да властва от Драконов камък, древната островна цитадела на дома Таргариен. Кралят ги изненадал, като прогласил намерението си да направи своя двор в новия град, който вече се издигал на трите хълма при устието на поток Черна вода, където той и сестрите му за първи път стъпили на земята на Вестерос. Кралски чертог щял да се нарече новият град. Оттам Егон Дракона щял да управлява владението си, като свиквал дворцовия съвет от голям метален стол, направен от разтопените извити, очукани и прекършени мечове на всичките негови паднали врагове, опасен стол, който скоро щял да се прочуе по целия свят като Железния трон на Вестерос.