Огън и кръв - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Джордж Мартин (ч. notes)

1

Средновековен закон за наказание за кражба: удавяне в яма за жена и обесване за мъж. — Б.пр.

2

Право на господаря феодал на консумация на първата брачна нощ. — Б.пр.

3

В „Пир за врани“ (издание на „Бард“ от 2006 г.) е Проклятие. — Бел. Dave

4

Или поне така е описано противопоставянето при портите на Драконов камък от Великия майстер Бенифер, който бил там и го засвидетелствал. От онзи ден до днес тази приказка е била любима за влюбени девици и техните скуайъри из целите Седем кралства и не един бард е възпял доблестта на Кралската гвардия, седем мъже в бели плащове, опълчили се на петдесет. Всички тия приказки обаче пренебрегват присъствието на гарнизона на замъка; стигналите до нас архиви сочат, че двайсет стрелци и още толкова гвардейци били разквартирувани в Драконов камък по това време, под командването на сир Мерел Бълок и синовете му Алин и Хауард. На чия страна са били те по това време и каква роля са могли да изиграят в един конфликт никога няма да се узнае, но да се предполага, че Седмината на краля са стояли сами, е може би прекалено.

5

Трябва да се отбележи, за да не бъдем обвинени в пропуск, че през 50 г. СЗ във Вестерос имало четвърта кралица. Два пъти овдовялата кралица Елинор от дома Костейн, която намерила крал Мегор мъртъв на Железния трон, била напуснала Кралски чертог след въздигането на Джеерис. Облечена в халата на каеща се грешница и придружавана само от една слугиня и един верен войник, тя се запътила към Орлово гнездо в Долината на Арин да посети най-големия от тримата си сина от сир Тео Болинг, а оттам отишла в Планински рай в Предела, където вторият ѝ син бил осиновен от лорд Тирел. След като се успокоила, че живеят в благополучие, бившата кралица си върнала най-малкия син и се оттеглила в седалището на баща си в Три кули в Предела, където заявила, че ще преживее кротко и мирно остатъка от живота си. Съдбата и крал Джеерис имали други планове за нея, както ще разкажем по-късно. Тук е достатъчно да кажем, че кралица Елинор не изиграла никаква роля в събитията от 50 г. СЗ.

6

Определени преписи на „История на една развратница“ включват допълнителен любовен епизод, в който самият лорд Рогар плътски опознал момичето „през цялата нощ“, но това почти със сигурност е по-късна добавка от някой похотлив писар или извратен сводник.

7

Разправят, че много години по-късно, когато крал Егон IV сериозно подпийнал, някой повдигнал въпроса в негово присъствие. Негова милост уж се разсмял и споделил убеждението си, че ако лорд Рогар не бил глупак, щял да нареди на всички девици, пратени на Драконов камък през 50 г. СЗ, да легнат с младия крал, тъй като Ръката не може да е знаел коя от тях Джеерис би предпочел. Това скандално предположение е пуснало корени сред простолюдието, но не е подкрепено от никакво доказателство и може спокойно да се пренебрегне.

8

Сир Орин Баратеон никога повече не се върнал във Вестерос. Заедно с хората му, които го придружили до Староград, той се прехвърлил в свободния град Тирош, където получил служба при Архонта. Година по-късно се оженил за дъщерята на Архонта, същата девица, която брат му Рогар се надявал да омъжи за крал Джеерис като начин да се осигури съюз между Железния трон и Свободния град. Приятно закръглена и хубавичка девица, със синьо-зелена коса и игрив нрав, жената на сир Орин скоро му дала дъщеря, макар да има известно съмнение доколко момичето наистина е било негово, защото като много жени на Свободните градове, тя била свободна в любовта си. Когато срокът на баща ѝ като Архонт изтекъл, сир Орин загубил поста си също тъй, и бил принуден да напусне Тирош за Мир, където се включил в Мъжете на Девата, свободна наемна чета с особено противна репутация. Скоро след това бил убит в Спорните земи, по време на битка с Мъжете на Доблестта. Нищо не знаем за съдбата на жена му и дъщеря му.

9

Рогар Баратеон никога повече не се оженил.

10

Намек за бащинството им. Strong — „Силния“. — Б.пр.

11

Оттук нататък, за да избегнем объркването на двамата принцове, ще наричаме сина на кралица Алисент Егон Старшия, а сина на принцеса Ренира — Егон Младшия.

12

Средновековна напитка от подсладено вино с подправки, смятана за лечебна. — Б.пр.

13

Първоначално и двамата претенденти за Железния трон веели триглавия дракон на дома Таргариен, червен на черно поле, но към края на 129 г. СЗ и Егон, и Ренира въвели вариации, за да се отличават собствените им привърженици от тези на враговете. Кралят променил цвета на дракона на знамената си от червен на златен, в чест на блестящите златни люспи на своя дракон, Слънцеплам, докато кралицата съчетала герба на Таргариен с тези на дома Арин и на дома Веларион в чест на своята лейди майка и на първия ѝ съпруг, съответно.

14

Каквато и да е била смъртта му, безспорно е, че Дерон Таргариен, най-младият син на крал Визерис I от кралица Алисент, умрял във Втората битка при Тъмбълтън. Лъжливите принцове, появили се с това име през царуването на Егон III, били убедително разобличени като натрапници.

15

По волята на боговете седем дни по-късно в Бурен край неговата лейди съпруга родила сина и наследника, за когото лорд Борос толкова дълго копнеел. Негово благородие оставил указания бебето да бъде наречено Егон, ако е момче, в чест на краля. Но като научила за смъртта на своя лорд в битка, лейди Баратеон нарекла детето Оливер, на баща си.

16

Това е историята както Гъбата я разказва поне. „Истинно сказание“ на Мункун приписва друга причина за смяната на позицията на лорд Лайънъл. Трябва да се припомни, че Хайтауър, колкото и да били богати и силни, били заклети знаменосци на дома Тирел от Планински рай, където братът на негово благородие Гармунд бил паж. Тирел не взели участие в Танца (след като били управлявани от малко лордче в пелени), но сега най-сетне се размърдали, като забранили на лорд Лайънъл да събира войска или да тръгва на война без тяхно разрешение. Ако не се подчинял, брат му щял да плати непокорството му с живота си… защото всеки храненик е също така и заложник, както е казал някога един мъдрец. Или поне така твърди Великият майстер Мункун.

17

Срещата обаче не минала толкова добре, колкото близначките може би се надявали. Принцът пребледнял, като видял дракона на лейди Рена, Утро, и заповядал на северняците, които го охранявали, да махнат това ужасно същество от очите му.