Огън и кръв

Три глави имаше Дракона Управление под крал Егон I

Егон I Таргариен бил прославен воин, най-великият Завоевател в историята на Вестерос, и все пак мнозина са убедени, че най-значителните му постижения дошли през времената на мир. Железният трон бил изкован с огън и стомана, и ужас, казват; но след като изстинал, тронът се превърнал в седалище на справедливост за цял Вестерос.

Помирението на Седемте кралства под управлението на Таргариен било крайъгълният камък в политиката на Егон Първи като крал. За тази цел той положил големи усилия да включи мъже (и дори няколко жени) от всяка част на владението в своя двор и съвети. Бившите му врагове били окуражавани да пращат децата си (главно по-малки синове и дъщери, тъй като повечето велики лордове желаели да запазят наследниците си близо до дома) в кралския двор, където момчетата служели като пажове, виночерпци и скуайъри, а момичетата като лични слугини и компаньонки на кралиците на Егон. В Кралски чертог те ставали свидетели на кралската справедливост от първа ръка и били подтиквани да мислят за себе си като за верни поданици на едно велико владение, а не като западняци, хора на бурните земи или северняци.

Таргариените също така посредничели за много бракове между благородни домове от далечните краища на владението, с надеждата, че такива съюзи ще помогнат за сплотяването на завладените земи и ще направят от седемте кралства едно. Кралиците на Егон, Висения и Ренис, извличали особено удоволствие в уреждането на такива женитби. Чрез техните усилия младият Ронел Арин, лорд на Орлово гнездо, взел за невяста дъщеря на Торен Старк от Зимен хребет, докато най-големият син на Лорен Ланистър, наследник на Скалата на Кастърли, се оженил за момиче на Редвин от Арбор. Когато на Вечерната звезда на Тарт се родили три момичета тризначки, кралица Ренис уредила годежи за тях с дома Корбрей, дома Хайтауър и дома Харлоу. Кралица Висения посредничила за двойно бракосъчетание между дома Блекууд и дома Бракън, съперници, историята на чиято вражда продължавала от столетия, като свързала по един син от всеки дом с дъщеря от другия, за да подпечатат мир помежду си. А когато едно момиче от Роуан на служба при Ренис се оказало с дете от кухненски слуга, кралицата намерила рицар, който да се ожени за нея в Бял пристан, и друг в Ланиспорт, който бил готов да вземе копелето ѝ като хранениче.

Макар никой да не се съмнявал, че Егон Таргариен бил окончателният авторитет по всички въпроси, свързани с управляването на владението, неговите сестри Висения и Ренис останали негови партньори във властта през цялото му царуване. Освен може би Добрата кралица Алисан, жената на крал Джеерис Първи, никоя друга кралица в историята на Седемте кралства не е упражнявала толкова много влияние над политиката, колкото сестрите на Дракона. Обичайно било за краля да взима със себе си една от кралиците си където и да пътувал, докато другата оставала в Драконов камък или Кралски чертог, най-често седнала на Железния трон, и отсъждала всякакви проблеми, които ѝ се поднасяли.

Макар Егон да обявил Кралски чертог за свое кралско седалище и да поставил Железния трон в опушената дълга зала в Укреплението на Егон, не прекарвал там повече от една четвъртина от времето си. Също толкова дни и нощи били прекарвани на Драконов камък, островната цитадела на неговите предци. Замъкът под Драконовата планина бил десет пъти по-просторен от Укреплението на Егон, със значително повече удобство, сигурност и история. Завоевателя веднъж го чули да казва, че дори обичал миризмата на Драконов камък, където соленият въздух винаги миришел на пушек и сяра. Егон прекарвал приблизително половин година в двете си седалища, като разделял времето си между тях.

Другата половина посвещавал на безкрайно кралско движение, като водел двора си от един замък в друг и гостувал на всеки от великите си лордове поред. Градът на гларуса и Орлово гнездо, Харънхъл, Речен пад, Ланиспорт и Скалата на Кастърли, Крейкхол, Стари дъб, Планински рай, Староград, Арбор, Рогов хълм, Ашфорд, Бурен край и замък Вечерен пад имали честта да приютяват Негова милост много пъти. Егон се появявал почти навсякъде, понякога с до хиляда рицари и лордове и дами в свитата си. Пътувал три пъти до Железните острови (два пъти до Пайк и веднъж до Голям Уик), прекарал две седмици в Систъртън през 19 г. СЗ и посетил Севера седем пъти, три пъти провел дворцов съвет в Бял пристан, два пъти в Бароутън и веднъж в Зимен хребет, при най-последното си пътуване през 33 г. СЗ.

„По-добре да предотвратяваш бунтове, отколкото да ги потушаваш“, бил прословутият отговор на Егон, когато го попитали за причината за пътуванията му. Гледката с краля в цялата му мощ, яхнал Балерион и придружен от стотици рицари, блеснали в коприна и стомана, помагала много да се втълпи лоялност у покорените лордове. Простолюдието също трябвало да вижда своите крале и кралици от време на време, добавял кралят, и да знае, че всеки може да изложи своите жалби и грижи пред него.

И те го правели. Много време от кралските пътувания било отдадено на пирове, балове, лов и лов със соколи, след като всеки лорд се стараел да надмине другите в разкош и гостоприемство, но Егон също така усърдно раздавал правосъдие, било от подиум в замъка на някой велик лорд или от мъхнат камък в селяшка нива. Шестима майстери пътували с него, за да отговарят на всеки въпрос, който можело да има по местния закон, обичаи и история, и да записват декрети и присъди, които Негова милост можел да постанови. Един владетел трябва да познава страната, която управлява, казал по-късно Завоевателя на своя син Енис, а през своите пътувания Егон научил много и много за Седемте кралства и техните народи.

Всяко от завоюваните кралства имало свои собствени закони и традиции. Крал Егон не се месел много в тях. Позволил на своите лордове да продължат да управляват до голяма степен така, както правели винаги, с едни и същи власт и прерогативи. Законите за наследяване останали непроменени, съществуващите феодални структури били затвърдени, лордове велики и дребни съхранили властта си на „ямата и бесилката“1 на собствената си земя и привилегията на първата нощ2 там, където този обичай го имало.

Главната грижа на Егон била мирът. Преди Завоеванието войните между владенията на Вестерос били обичайни. Едва ли минавала година, без някой да воюва с някого някъде. Дори в онези кралства, за които се казвало, че са в мир, съседни лордове често разрешавали споровете си с меча. Възкачването на Егон сложило край на много от това. От дребните лордове и оземлените рицари вече се очаквало да отнасят своите спорове пред господарите си и да се примиряват с техните отсъждания. Спорове между великите домове били арбитрирани от Короната. „Първият закон на страната ще бъде Кралският мир — постановил крал Егон — и всеки лорд, който тръгне на война без мое позволение, ще бъде смятан за бунтовник и враг на Железния трон.“

Крал Егон също тъй издал декрети, регулиращи мита, повинности и данъци из цялото владение, докато преди всяко пристанище и всеки дребен лорд били свободни да искат колкото си щат от арендатори, простолюдие и търговци. Също така постановил, че светите мъже и жени на Вярата и всички техни земи и притежания ще бъдат освободени от данък, и утвърдил правото на съдилищата на самата Вяра да съдят и осъждат всеки септон, Заклет брат или свята сестра, обвинени в злоупотреба. Макар самият той да не бил набожен, първият крал Таргариен винаги се стараел да почита и подкрепя Вярата и Върховния септон на Староград.

Кралски чертог нараснал около Егон и двора му, по и около трите големи хълма, които се издигат близо до устието на Черна вода. Най-високият от тези хълмове станал известен като Високия хълм на Егон, а много скоро по-малките хълмове били наречени Хълма на Висения и Хълма на Ренис, като предишните им имена били забравени. Грубото укрепление, което Егон вдигнал толкова набързо, не било нито достатъчно голямо, нито достатъчно величествено, за да приюти краля и неговия двор, и започнало да се разширява още преди Завоеванието да било довършено. Издигната била нова цитадела, цялата от дънери и петдесет стъпки висока, със сводеста дълга зала и кухня, направена от камък и покрита с каменни плочи в случай на пожар, оттатък стената. Появили се конюшни, после хамбари. Вдигната била нова стражева кула, два пъти по-висока от старата. Скоро Укреплението на Егон заплашило да изригне от стените си, тъй че била вдигната нова палисада, която обграждала повече от билото и създала достатъчно пространство за казарми, оръжейна, септа и кръгла кула.

Под хълмовете, по речните брегове, се вдигали скелета и складове и търговци от Староград и Свободните градове привързвали съдовете си до дългите кораби на Веларионите и Селтигарите там, където преди се виждали само няколко рибарски лодки. Много от търговията, която минавала през Девиче езеро и Дъскъндейл, сега идвала до Кралски чертог. Покрай реката изникнал рибен пазар, пазар за платове — между хълмовете. Появила се митница. Скромна септа отворила врати на Черна вода, в корпуса на Стари ког, последвана от по-здрава от кал и глина на брега. После втора септа, дваж по-голяма и трижди по-великолепна, била построена на върха на Хълма на Висения с пари, пратени от Върховния септон. Дюкяни и домове никнели като гъби след дъжд. Богати хора вдигали оградени със зидове имения на склоновете на хълмовете, докато бедните се струпвали в мизерни колиби от кал и слама в ниските места помежду им.

Никой не е планирал Кралски чертог. Той просто растял… но растял бързо. При първата коронация на Егон все още бил село, клекнало под малък замък. При втората вече бил процъфтяващо градче от няколко хиляди души. Към 10 г. СЗ бил истински град, голям почти колкото Града на гларуса или Бял пристан. Към 25 г. СЗ надминал и двата, за да стане третият най-населен град във владението, отстъпвайки само на Ланиспорт и Староград.

За разлика от съперниците си обаче Кралски чертог нямал никакви крепостни стени. Нямал нужда от тях, знае се, че казвали жителите му; никой враг изобщо нямало да посмее да нападне града, докато бил защитаван от Таргариените и техните дракони. Самият крал може да е споделял тези виждания първоначално, но смъртта на сестра му Ренис и нейния дракон Мераксес през 10 г. СЗ и нападенията над собствената му особа несъмнено му дали повод…

А през 19-тата година След Завоеванието до Вестерос стигнала вест за дързък рейд в Летните острови, където пиратски флот плячкосал град Високи дървета и отвлякъл хиляда жени и деца като роби, наред с богата плячка. Описанията на рейда много обезпокоили краля, който осъзнал, че Кралски чертог щял да бъде също толкова уязвим за всеки достатъчно хитър враг да нападне града, когато той и Висения не са там. Така че Негова милост разпоредил строителството на кръг от стени около Кралски чертог, високи и здрави като тези, които защитавали Староград и Ланиспорт. Задачата за построяването им била поверена на Великия майстер Гавен и сир Озмунд Стронг, Ръката на краля. За да почете Седемте богове, Егон постановил, че градът щял да има седем порти, всяка защитавана от портална постройка и отбранителни кули. Работата на стените започнала следващата година и продължила до 26 г. СЗ.

Сир Озмунд бил четвъртата Ръка на краля. Първият бил лорд Орис Баратеон, негов незаконен брат и приятел от младостта му, но лорд Орис бил пленен през Дорнската война и понесъл загубата на дясната си ръка. Когато бил откупен, негово благородие помолил краля да бъде освободен от задълженията му. „Кралската Ръка трябва да има ръка — изтъкнал той. — Няма да позволя някои да говорят за Кралския чукан.“ Егон след това призовал Едмин Тъли, лорд на Речен пад, да поеме длъжността на Ръката. Лорд Едмин служил от 7 до 9 г. СЗ, но когато жена му умряла при раждане, решил, че децата му имат повече нужда от него, отколкото владението, и помолил да се върне в речните земи. Алтон Селтигар, лорд на острова Птичи нокът, заместил Тъли, като служил ефикасно до своята смърт от естествени причини през 17 г. СЗ, след което кралят назначил сир Озмунд Стронг.

Великият майстер Гавен бил третият на този пост. Егон Таргариен винаги държал майстер на Драконов камък, както неговият баща и бащата на баща му преди него. Всички велики лордове на Вестерос и много по-дребни лордове и оземлени рицари разчитали на майстери, обучени в Цитаделата на Староград да служат в техните домакинства като лечители, писари и съветници, да развъждат и обучават гарваните, които носели писмата им (и да пишат тези писма за лордове, на които липсвали подобни умения), да помагат на стюардите им с домашните сметки и да обучават децата им. По време на Завоеванието Егон и сестрите му си имали свои майстери, които да им служат, а след това кралят понякога взимал до шестима, за да се справят с всички въпроси, които изисквали вниманието му.

Но най-мъдрите и най-учените мъже в Седемте кралства били архимайстерите на Цитаделата, всеки от които бил върховният авторитет в една от великите дисциплини. През 5 г. СЗ крал Егон, чувствайки, че владението би могло да се облагодетелства от такава мъдрост, помолил Конклава да му изпрати един от тях, за да се съветва и да се поучава от него по всички въпроси, касаещи управлението на владението. Така била създадена службата на Велик майстер, по молба на крал Егон.

Първият служил в това качество бил Архимайстер Олидар, пазител на истории, чиито пръстен, палка и маска били бронз. Макар да бил изключително учен, Олидар също тъй бил изключително стар и напуснал този свят по-малко от година след като облякъл мантията на Велик майстер. За да запълни мястото му, Конклавът изпратил Архимайстер Лионсе, чийто пръстен, палка и маска били жълто злато. Той се оказал по-здрав от предшественика си и служил на владението до 12 г. СЗ, когато се подхлъзнал в калта, счупил си бедрото и скоро след това умрял, след което бил издигнат Великият майстер Гавен.

Институцията на малкия съвет не стигнала до пълния си разцвет допреди управлението на крал Джеерис Помирителя, но това не предполага, че Егон I е управлявал без помощта на съвет. Известно е, че често се е съветвал с различните Велики майстери, както и с майстерите от собственото му домакинство. По въпроси, свързани с облагането, дълговете и приходите, търсел съвета на своите управители на хазната. Макар да държал един септон в Кралски чертог и друг в Драконов камък, кралят най-често пишел до Върховния септон на Староград по религиозни въпроси и винаги се стараел да посещава Звездната септа по време на ежегодната си обиколка. Повече от всички тези крал Егон разчитал на Ръката на краля и, разбира се, на сестрите си, кралиците Ренис и Висения.

Кралица Ренис била голяма покровителка на бардовете и певците на Седемте кралства и засипвала със злато и дарове тези, които ѝ харесвали. Въпреки че кралица Висения смятала сестра си за фриволна, в това имало мъдрост, която стигала отвъд простото обичане на музика. Защото певците на кралството, в жаждата си да спечелят благосклонността на кралицата, съчинили много песни във възхвала на дома Таргариен и крал Егон, а след това тръгвали и пеели тези песни във всяка цитадела и замък, и село зелено от дорнските Гранични земи до Вала. Така Завоеванието било прославено пред простите люде, а Егон Дракона се превърнал в крал герой.

Кралица Ренис също тъй проявявала голям интерес към простолюдието и особена любов изпитвала към жени и деца. Веднъж, когато раздавала правосъдие в Укреплението на Егон, довели пред нея един мъж за това, че пребил жена си до смърт. Братята на жената искали да бъде наказан, но съпругът възразил, че това било в законните му права, тъй като заварил жена си в леглото с друг мъж. Правото на съпруга да накаже съгрешилата си жена било напълно наложено в Седемте кралства (освен в Дорн). Съпругът след това изтъкнал, че пръчката, с която биел жена си, не била по-дебела от палеца му, и дори показал пръчката за доказателство. Но когато кралицата го попитала колко пъти е ударил жена си, съпругът не могъл да отговори, но братята на мъртвата жена настояли, че са били сто удара.

Кралица Ренис се посъветвала със своите майстери и септони, след което обявила решението си. Изневерилата съпруга е оскърбила Седемте, които са създали жените да бъдат верни и покорни на своите съпрузи, и следователно е трябвало да бъде наказана. Тъй като бог има седем лика обаче, наказанието трябвало да е само шест удара (защото седмият удар щял да бъде за Странника, а Странника е ликът на смъртта). Следователно първите шест удара, които мъжът е нанесъл, са били законни… но останалите деветдесет и четири били оскърбление срещу богове и хора и той трябвало да бъде наказан подобаващо. От онзи ден насетне „правилото на шестте“ станало част от обичайния закон наред с „правилото за палеца“. (Съпругът бил отведен до подножието на Хълма на Ренис, където получил деветдесет и четири удара от братята на мъртвата жена, с пръчки със законен размер.)

Кралица Висения не споделяла любовта на сестра си към музиката и песните. Не ѝ липсвал хумор обаче и за много години държала при себе си шут, космат гърбушко, наречен лорд Маймунско лице, чиито лудории много я забавлявали. Когато той се задавил до смърт с костилка от праскова, кралицата се сдобила с маймуна и я облякла в дрехите на лорд Маймунско лице. „Новият е по-умен“, често казвала тя.

Все пак у Висения Таргариен имало нещо мрачно. За повечето свят тя представлявала мрачното лице на воин, строг и коравосърдечен. Дори в красотата ѝ се долавяла суровост, казвали обожателите ѝ. Най-старата от Трите глави на дракона, Висения, щяла да надживее брат си и сестра си, а според мълвата в по-късните си години, когато вече не можела да борави с меч, тя се отдала на тъмните изкуства, като смесвала отрови и правела зли заклинания. Някои дори допускат, че е възможно да е била родоубийца и кралеубийца, но никакво доказателство не е предлагано в подкрепа на подобни клевети.

Би било жестока ирония, ако е вярно, защото в младостта ѝ никой друг не е правил повече от нея, за да защити краля. Висения на два пъти си послужила с Тъмна сестра в защита на Егон, когато дорнски главорези го нападнали в засада. Ту подозрителна, ту жестока, тя не се доверявала на никого освен на брат си. По време на Дорнската война носела плетена ризница нощ и ден, дори под дворцовите си одежди, и подканяла краля да прави същото. Когато Егон отказал, Висения се разгневила. „Дори с Блекфайър в ръката ти, ти си само един — казала му, — аз не мога да бъда винаги с теб“. Когато кралят изтъкнал, че има охрана, Висения извадила Тъмна сестра и го пернала през бузата толкова бързо, че гвардейците от охраната нямали време да реагират. „Твоите стражи са бавни и мързеливи — рекла тя. — Можех да те убия толкова лесно, колкото те порязах. Трябва ти по-добра защита.“ Крал Егон, разкървавен, нямал друг избор, освен да се съгласи.

Много крале имали поборници, които да ги защитават. Егон бил Владетелят на Седемте кралства; следователно трябвало да има седем поборници, решила кралица Висения. Така възникнала Кралската гвардия: братство на седем рицари с единственото предназначение да защитават краля, отдавайки собствения си живот за неговия, ако се наложи. Висения съставила клетвите им по подобие на тези на Нощния страж; също като враните с черни наметала на Вала Белите мечове служели до живот, отказвайки се от земите си, титлите си и светските блага, за да живеят живот на целомъдрие и покорство, без никаква награда освен честта.

Толкова много рицари се явили да се предложат като кандидати за Кралската гвардия, че крал Егон помислил да проведе голям турнир, за да се определи кои от тях са най-достойните. Висения обаче не искала и да чуе за това. Да бъдеш рицар от Кралската гвардия изисквало много повече от умение в оръжията, изтъкнала тя. Нямало да рискува да постави мъже с несигурна вярност около краля, независимо колко добре се представяли в групов бой. Щяла лично да избере рицарите.

Поборниците, които избрала, били млади и стари, високи и ниски, тъмни и светли. Дошли от всяко кътче на владението. Някои били по-млади синове, други — наследниците на древни домове, които се отказали от наследствата си, за да служат на краля. Един бил странстващ рицар, друг незаконороден. Всички те били бързи, силни, наблюдателни и ловки с меч и щит, и предани на краля.

Тия са имената на Седемте на Егон, както са записани в Бялата книга на Кралската гвардия: сир Ричард Руут; сир Адисон Хил, Копеле на Корнфилд; сир Грегър Гуди; сир Грифит Гуди, негов брат; сир Хъмфри Глумеца; сир Робин Дарклин, наричан Тъмния дрозд; и сир Корлис Веларион, лорд-командир. Историята е потвърдила, че Висения Таргариен е избрала добре. Двама от нейните първоначални седем щели да умрат, защитавайки краля, и всички щели да служат доблестно до края на живота си. Много храбри мъже са последвали стъпките им оттогава, вписвайки имената си в Бялата книга и навличайки бялото наметало. Кралската гвардия остава синоним за чест до ден-днешен.

Шестнайсет Таргариени са последвали Егон Дракона на Железния трон, преди династията най-сетне да бъде съборена в Бунта на Робърт. Сред тях се наброявали мъдри мъже и глупави, жестоки мъже и милостиви, добри мъже и зли. Но ако Драконовите крале бъдат оценени единствено въз основа на техните наследства, законите, институциите и подобренията, които са оставили след себе си, то името на крал Егон Първи е близо до челото на списъка, в мир, както и в бран.