Огън и кръв

От принц в крал Въздигането на Джеерис I

Джеерис I Таргариен се възкачил на Железния трон през 48 г. СЗ на четиринайсетгодишна възраст и щял да управлява Седемте кралства през следващите петдесет и пет години до своята смърт поради естествени причини през 103 г. СЗ. През последните години от царуването си и през царуването на неговия наследник бил наричан Стария крал, по очевидни причини, но бил млад и енергичен мъж много по-дълго, отколкото бил състарен и немощен, и мнозина сериозни учени говорят за него почтително като за Помирителя. Архимайстер Умберт, писал столетие по-късно, е изказал прословутото твърдение, че Егон Дракона и сестрите му са завоювали Седемте кралства (шест от тях поне), но тъкмо Джеерис Помирителя наистина ги направил едно.

Задачата му не била лесна, тъй като непосредствените му предшественици развалили много от онова, което Завоевателя съградил, Енис поради слабост и нерешителност, Мегор с неговата кръвожадност и жестокост. Владението, което наследил Джеерис, било разорено, разкъсано от войни, беззаконно и раздирано от вражди и недоверие, докато самият нов крал бил още младо момче, без никакъв опит в управлението.

Дори претенцията му към Железния трон не била съвсем неоспорима. Въпреки че Джеерис бил единственият оцелял син на крал Енис I, по-големият му брат Егон имал претенции за трона преди него. Егон Некоронования умрял в Битката под Окото на боговете, докато се опитвал да детронира своя чичо Мегор, но не и преди да вземе за съпруга сестра си Рена и да стане баща на две дъщери, близначките Ерея и Рела. Ако Мегор Жестокия бил смятан само за узурпатор без право да управлява, твърдели някои майстери, тогава принц Егон бил истинският крал, а наследството му по право трябвало да премине към по-голямата му дъщеря, Ерея, а не към по-младия му брат.

Полът на близначките натежал срещу тях обаче, както и възрастта им; момичетата били само на шест при смъртта на Мегор. Освен това описания, оставени ни от съвременници, намекват, че принцеса Ерея е била плахо дете като малка, много податлива на плач и подмокряне в креватчето, докато Рела, по-дръзката и по-силната от двете, била послушница на служба в Звездната септа и обещана на Вярата. Никоя от двете не изглеждала да има заложби за кралица; собствената им майка, кралица Рена, признала това, когато се съгласила, че короната трябва да иде при нейния брат Джеерис вместо при дъщерите ѝ.

Някои намеквали, че самата Рена може би имала най-силната претенция за короната, като първородното дете на крал Енис и кралица Алиса. Имало дори такива, които шушнели, че тъкмо кралица Рена успяла по някакъв начин да освободи владението от Мегор Жестокия, макар че как точно е могла да уреди смъртта му, след като избягала от Кралски чертог на своя дракон, Сънеплам, така и не било установено успешно. Полът ѝ говорел против нея обаче. „Това не е Дорн — заявил лорд Рогар Баратеон, когато му казали за тази идея. — И Рена не е Нимерия.“ Нещо повече, дваж овдовялата кралица била намразила Кралски чертог и двора и искала само да се върне на Светлия остров, където била намерила малко спокойствие, преди чичо ѝ да я направи една от своите Черни невести.

Принц Джеерис все още бил на година и половина до пълнолетието си, когато се възкачил на Железния трон. Поради това било решено неговата майка, Вдовстващата кралица Алиса, да действа като регент от негово име, докато лорд Рогар служел като негова Ръка и Защитник на владението. Нека да не се мисли обаче, че Джеерис е бил само марионетка. Още от самото начало момчето крал настояло да има глас във всички решения, взимани от негово име.

Още докато тленните останки на Мегор I Таргариен догаряли на погребалната клада, младият му наследник се изправил пред първия си съдбовен избор: как да се справи с останалите поддръжници на чичо си. Когато намерили Мегор мъртъв на Железния трон, повечето велики домове на владението и много по-дребни лордове вече го били изоставили… но повече не е всички. Много от онези, чиито земи и замъци били близо до Кралски чертог и земите на Короната, останали с Мегор до самия час на смъртта му, сред които лордовете Росби и Тауърс, последните мъже, видели краля жив. Други, които се стекли под знамената му, били лордовете Стоукуорт, Масей, Харти, Байуотър, Дарклин, Ролингфорд, Малъри, Бар Емън, Бърч, Стонтън и Бъкуел.

В хаоса, който последвал откриването на мъртвия Мегор, лорд Росби изпил чаша бучиниш, за да се събере със своя крал в смъртта. Бъкуел и Ролингфорд взели кораб за Пентос, докато повечето други избягали в замъците и укрепленията си. Само Дарклин и Стонтън имали куража да останат с лорд Тауърс, за да предадат Червената цитадела, когато принц Джеерис и сестрите му, Рена и Алисан, се спуснали над замъка, яхнали драконите си. Дворцовите хроники ни казват, че когато младият принц се смъкнал от гърба на Вермитор, тези „трима верни лордове“ прегънали колене пред него да положат мечовете си в нозете му и го поздравили като крал.

— Късно идвате за пира — казал им според мълвата принц Джеерис, макар и с кротък тон, — а същите тези мечове помогнаха да бъде убит моят брат Егон под Окото на боговете.

По негова заповед тримата веднага били оковани, макар че някои от свитата на принца призовали да бъдат екзекутирани на място. В черните килии към тях скоро се присъединили Кралското правосъдие, Лорд-изповедникът, Главният тъмничар, Командирът на Градската стража и четиримата рицари от Кралската гвардия, които били останали до крал Мегор.

Две седмици по-късно лорд Рогар Баратеон и кралица Алиса пристигнали в Кралски чертог с воинството си и още стотици били задържани и затворени. Било то рицари, скуайъри, стюарди, септони или слуги, обвинението срещу тях било едно и също: обвинени били в това, че подпомогнали и съучаствали на Мегор Таргариен в узурпирането на Железния трон и във всичките последвали престъпления, жестокости и безпорядък. Дори жени не били освободени; дамите от благородно потекло, които придружавали Черните невести, също били арестувани, заедно с двайсетина уличници, посочени като курви на Мегор.

След като тъмниците на Червената цитадела се напълнили до пръсване, възникнал въпросът какво да се прави със затворниците. Ако Мегор бил смятан за узурпатор, тогава цялото му царуване било незаконно и онези, които го подкрепяли, били виновни в измяна и трябвало на всяка цена да бъдат наказани със смърт. За това настоявала кралица Алиса. Вдовстващата кралица била изгубила двама сина поради жестокостта на Мегор и нямала намерение да удостои хората, изпълнили повеленията му, дори с достойнството на съдебен процес.

— Когато момчето ми Визерис беше изтезавано и убито, тези хора мълчаха и не изрекоха нито дума против — казала тя. — Защо трябва да ги слушаме сега?

На нейния гняв се противопоставил лорд Рогар Баратеон, Ръка на краля и Защитник на владението. Макар да се съгласил, че хората на Мегор определено заслужават наказание, негово благородие изтъкнал, че ако пленниците бъдат екзекутирани, останалите лоялисти на узурпатора няма да са склонни да се подчинят. И той нямало да има друг избор, освен да тръгне срещу замъците им един по един и да измъкне всеки от тях от твърдината му със стомана и огън.

— Може да се направи, но на каква цена? — попитал той. — Ще е кървава работа, която може да вкорави безброй сърца срещу нас.

Нека хората на Мегор се изправят на съд и признаят измяната си, настоял Защитникът. Признатите за виновни в най-лошите престъпления може да бъдат осъдени на смърт; за останалите — нека предложат заложници като гаранция за бъдещата си лоялност и да предадат част от земите и замъците си.

Благоразумието в подхода на лорд Рогар било ясно за повечето други поддръжници на младия крал, но възгледите му нямало да се наложат, ако самият Джеерис не взел нещата в свои ръце. Макар и само на четиринайсет, момчето крал доказало от самото начало, че няма да се примири да седи покорно, докато други управляват от негово име. Със своя майстер, сестра си Алисан и няколко млади рицари Джеерис се качил на Железния трон и призовал лордовете си да го изслушат.

— Няма да има никакви процеси, никакви изтезания и никакви екзекуции — заявил той. — Владението трябва да види, че аз не съм чичо ми. Няма да започна царуването си окъпан в кръв. Някои дойдоха под знамената ми рано, някои — късно. Нека останалите дойдат сега.

Джеерис все още не бил нито коронован, нито помазан, и все още не бил навършил пълнолетие; изявлението му следователно нямало никаква законова сила, нито имал властта да се наложи над своя съвет и регент. Но такава била силата на думите му и решимостта, която показал, както седял и ги изгледал всички от Железния трон, че лордовете Баратеон и Веларион веднага дали на принца поддръжката си и останалите скоро ги последвали. Само сестра му Рена дръзнала да му каже „не“.

— Ще те поздравят, когато короната бъде поставена на главата ти — казала тя, — както някога поздравиха нашия чичо и преди него — баща ни.

В крайна сметка въпросът останал да се реши от регента… а макар кралица Алиса да желаела възмездие заради себе си, не поискала да тръгне срещу желанията на сина си.

— Би го направило да изглежда слаб — съобщава се, че казала на лорд Рогар, — а той не трябва никога да изглежда слаб. Това беше провалът на баща му.

И така повечето от хората на Мегор били пощадени.

През следващите дни тъмниците на Кралски чертог били опразнени. След като им дали храна, пиене и чисто одеяние, пленниците били въвеждани в тронната зала по седмина наведнъж. Там, пред очите на богове и хора, те отхвърляли васалната си вярност към Мегор и се заклевали на неговия племенник Джеерис, падали на колене, след което младият крал им заповядвал да станат, дарявал ги с опрощението си и възстановявал земите и титлите им. Не бива да се мисли че обвинените се измъкнали без наказание обаче. Лордове, както и рицари, били принудени да изпратят по един син в двора, та младежите да служат на краля и да стоят като заложници; от ония, които нямали синове, била поискана дъщеря. Най-богатите от лордовете на Мегор отстъпили и част от земите си също тъй, между които Тауърс, Дарклин и Стонтън. Други изкупили опрощението си със злато.

Царската милост не се разпростряла над всички. Палачът на Мегор, тъмничарите и изповедниците били признати за виновни в съучастничество на Тиана от Кулата в изтезаването и смъртта на принц Визерис, който за толкова кратко бил наследник и заложник на Мегор. Главите им били поднесени на кралица Алиса, заедно с ръцете, които те дръзнали да вдигнат срещу кръвта на дракона. Нейна милост заявила, че била „напълно доволна“ от отплатата.

Един друг мъж също загубил главата си: сир Маладон Мур, рицар на Кралската гвардия, който бил обвинен, че е държал Серайз Хайтауър, първата кралица на Мегор, докато неговият Заклет брат сир Оуен Буш ѝ отреже езика, при което заради борбата на Нейна милост острието се хлъзнало и причинило смъртта ѝ. (Сир Маладон, трябва да се отбележи, настоял, че цялата тази история е измислица, и казал, че кралица Серайз е умряла от „опърничавост“. Признал обаче, че е предал Тиана от Кулата в ръцете на крал Мегор и че бил свидетел, когато той я убил, тъй че все едно кръвта на кралицата била по ръцете му.)

Петима от Седемте на Мегор все пак оцелели. Двама от тях, сир Оливер Бракън и сир Реймънд Малъри, изиграли роля в падането на покойния крал, като станали „обърни плащове“ и минали на страната на Джеерис, но момчето крал правилно отбелязало, че по този начин те са нарушили клетвите си да защитават живота на краля със собствения си. „Няма да търпя клетвопрестъпници в двора си“, заявил той. Поради това всичките петима от Кралската гвардия били осъдени на смърт… но по настояване на принцеса Алисан се постигнало съгласие, че може да бъдат пощадени, ако заменят белите си плащове с черни и се включат в Нощния страж. Четирима от петимата приели тази милост и заминали за Вала. Заедно със сир Оливър и сир Реймънд обърни плащовете заминали сир Джон Толет и сир Симънд Крейн.

Петият рицар на Кралската гвардия, сир Харолд Лангуард, настоял за съд чрез битка. Джеерис удовлетворил желанието му и предложил той лично да се изправи срещу сир Харолд в единичен двубой, но кралицата регент се наложила в това. Вместо него един млад рицар от бурните земи бил посочен за поборник на Короната. Сир Джайлс Мориген, избраникът, бил племенник на Дамон Набожния, Великия капитан на Синовете на Воина, който ги водел в техния Съд на Седемте срещу Мегор. Жаден да докаже верността на своя дом към новия крал, сир Джайлс набързо се справил с престарелия сир Харолд и скоро след това бил назначен за Лорд-командир на Кралската гвардия на Джеерис.

Междувременно новината за милостта на принца се разпространила из владението. Един по един останалите привърженици на крал Мегор разпуснали войските си, напуснали замъците си и отпътували до Кралски чертог, за да се закълнат във васална вярност. Някои го направили с неохота, опасявайки се, че Джеерис можело да се окаже слаб и безпомощен като баща си… но тъй като Мегор не оставил наследник от своята плът, нямало приемлив съперник, около когото да се събере съпротива. Дори и най-ревностните привърженици на Мегор били спечелени, след като се срещнали с Джеерис, защото той представлявал всичко, което трябва да е един принц: откровен, щедър и толкова благороден, колкото бил храбър. Великият майстер Бенифер (върнал се наскоро от самоналоженото си изгнание в Пентос) е написал, че той бил „образован като майстер и благочестив като септон“, и макар част от това да може да се приеме като ласкателство, в думите имало и истина. Дори за майка му кралица Алиса се съобщава, че наричала Джеерис „най-добрият от тримата ми синове“.

Не бива да се мисли, че помирението на лордовете е донесло мир на Вестерос за една нощ. Усилията на крал Мегор да изкорени Бедните братя и Синовете на Воина настроило много благочестиви мъже и жени против него и против дома Таргариен. Макар той да събрал главите на стотици Звезди и Мечове, други стотици останали и десетки хиляди дребни владетели, оземлени рицари и простолюдие ги приютявали, хранели ги и им предлагали помощ и утеха където могли. Силас Дрипавия и Денис Хромия командвали скитнически банди на Бедни братя, които идвали и си отивали като призраци, изчезвали в зеления лес, щом бъдели застрашени. Северно от Златния зъб Червеното псе на Хълмовете, сир Джофри Догет, се местел между западните земи и речните земи както му скимнело, с подкрепата и мълчаливото съгласие на лейди Лусинда, благочестивата съпруга на лорда на Речен пад. Сир Джофри, който си присвоил мантията на Великия капитан на Синовете на Воина, бил обявил намерението си да възстанови гордия някога орден до прежната му слава и набирал рицари под знамената му.

И все пак най-голямата заплаха била на юг, където септон Месечина и неговите следовници лагерували под стените на Староград под закрилата на лорд Оукхарт, лорд Роуан и техните рицари. Грамаден и малко тромав, Месечината бил благословен с гръмък глас и внушителна физика. Макар неговите Бедни братя да го провъзгласили за „истинския Върховен септон“, този септон (ако наистина е бил такъв), изобщо не бил олицетворение на благочестивостта. Хвалел се гордо, че „Седемлъчата звезда“ била единствената книга, която е чел, а мнозина се съмнявали и в това, защото не било известно да е цитирал някога от светия том, а и никой не го бил виждал да чете или да пише.

Босоног, брадат и обладан от безмерен плам, „Най-бедния брат“ можел да говори с часове и често го правел… а това, за което говорел, било грехът. „Аз съм грешник“ били думите, с които септон Месечина започвал всяка проповед, и наистина бил грешник. Същество с неутолим апетит, чревоугодник и пияница, прочут със своя разврат, Месечината лягал всяка нощ с различна жена, като оплодил толкова много жени, че послушниците му започнали да говорят, че можел да направи и ялова жена плодородна. Такова било невежеството и глупостта на последователите му, че започнали да вярват на тази приказка нашир и длъж; стотици мъже започнали да му предлагат жените си и майки — дъщерите си. Септон Месечината никога не отказвал на такива предложения, а след известно време някои от странстващите рицари и войници сред дрипавата му сган започнали да рисуват образи на „Кура на Месечината“ на щитовете си и се разраснала оживена търговия с тояжки, висулки и криваци, резбовани да наподобяват члена на Месечината. Вярвало се, че докосване с главата на тези талисмани дарявало благоденствие и късмет.

Всеки ден септон Месечина излизал пред множеството, за да осъди греховете на дома Таргариен и Блюдолизеца, който позволил техните мерзости, докато вътре в Староград истинският Отец на Верните станал буквално затворник в собствения си дворец, без да може да излезе извън стените на Звездната септа. Макар да затворил портите си пред септон Месечина и следовниците му и да отказал да им позволи да влязат в града му, лорд Хайтауър не проявил никакво желание да излезе с оръжие срещу тях въпреки настойчивите молби на Негова висша святост. Когато бил притиснат да обясни причините, негово благородие се позовал на нежелание да пролива благочестива кръв, но мнозина твърдели, че същинската причина била нежеланието му да излезе на битка срещу лорд Оукхарт и Роуан, дали на Месечината своята закрила. Неохотата му спечелила името лорд Донел Мудния от майстерите на Цитаделата.

Дългият конфликт между крал Мегор и Вярата направил наложително Джеерис да бъде помазан за крал от Върховния септон, съгласили се лорд Рогар и кралицата регент. Преди да може да стане това обаче трябвало на всяка цена да се справят със септон Месечина и дрипавата му орда, за да може принцът безопасно да отпътува до Староград. Имало надежда, че новината за смъртта на Мегор щяла да е достатъчна, за да се убедят последователите на Месечината да се разпръснат, и някои направили точно това… но не повече от няколкостотин в множество, наброяващо близо пет хиляди.

— Какво значение може да има смъртта на един дракон, когато друг се издига на негово място? — заявил септон Месечина на тълпата си. — Вестерос никога няма да бъде чист отново, докато всички Таргариени не бъдат избити или изтласкани обратно в морето.

Всеки ден проповядвал наново, призовавал лорд Хайтауър да му предаде Староград, призовавал Върховния блюдолизец да напусне Звездната септа и да се изправи пред гнева на Бедните братя, които е предал, призовавал простолюдието на кралството да се вдигне на бунт. (И всяка нощ съгрешавал наново.)

В другия край на кралството, в Кралски чертог, Джеерис и съветниците му обмисляли как да отърват владението от тази напаст. Момчето крал и неговите сестри, Рена и Алисан, всички имали дракони и според някои най-добрият начин да се справят със септон Месечината било както Егон Завоевателя и сестрите му се справили с Двамата крале на Полето на огъня. Джеерис обаче не желаел подобна касапница, а майка му, кралица Алиса твърдо я забранила, като им напомнила за съдбата на Ренис Таргариен и нейния дракон в Дорн. Лорд Рогар, Ръката на краля, казал, с известна неохота, че е готов да поведе войската си през Предела и да разпръсне с оръжие хората на Месечината… макар че това означавало да изправи своите мъже от бурните земи и каквито други сили успее да събере срещу лордовете Роуан и Оукхарт и техните рицари и бойци, както и срещу Бедните братя.

— Най-вероятно ще спечелим — заявил Защитникът на владението, — но не без цена.

Може би боговете са слушали, защото още докато кралят и съветът обсъждали в Кралски чертог, проблемът бил разрешен по най-неочакван начин. Вечерният мрак падал над Староград, когато септон Месечина се оттеглил в палатката си за вечеря, изтощен от целодневни проповеди. Както винаги, бил охраняван от своите Бедни братя, грамадни мускулести брадвари с нестригани бради, но когато една миловидна млада жена се представила пред палатката на септона с бутилка вино, което желаела да даде на Негова святост в замяна на помощта му, пуснали я веднага. Знаели що за помощ търси жената: такава, която да сложи бебе в корема ѝ.

Минало малко време, през което мъжете извън палатката чували само по някой изблик на смях от септон Месечина вътре. Но после внезапно се чул стон и женски писък, последван от яростен рев. Платнището на палатката се разтворило и жената изхвърчала навън, полугола и боса, и хукнала ококорена и ужасена преди някой от Бедните братя да се сети да я спре. Миг по-късно на входа се появил септон Месечина, гол, с дивашки рев и плувнал в кръв. Държал се за шията и кръвта се процеждала между пръстите му и капела по брадата му от прерязаното гърло.

Казват, че Месечината се тътрел из половината лагер и залитал от един лагерен огън на друг в търсене на курвата, която го заклала. Най-сетне дори огромната му сила го предала; рухнал и умрял, докато следовниците му се трупали около него и виели от скръб. От убийцата му нямало и следа: изчезнала в нощта и никой повече не я видял. Разгневени Бедни братя разпердушинили лагера за един ден и една нощ, докато я търсели, събаряли палатки, задържали десетки жени и биели всеки мъж, опитал се да застане на пътя им… но ловът бил напразен. Самите пазачи на септон Месечина не можели дори да се разберат помежду си как е изглеждала убийцата му.

Стражите обаче си спомнили, че жената била донесла бутилка вино като подарък за септона. Половината вино все още било останало в бутилката, когато претърсили палатката, и четирима от Бедните братя си го споделили по изгрев-слънце, след като отнесли трупа на пророка си в леглото му. И четиримата били мъртви преди пладне. Виното било смесено с отрова.

След смъртта на Месечината опърпаното воинство, което той довел до Староград, започнало да се разпада. Някои от следовниците му вече се били измъкнали, когато до тях стигнала вестта за смъртта на крал Мегор и възкачването на Джеерис. Сега вадичката станала порой. Още преди трупът на септона да започне да мирише, десетина съперници излезли напред да си присвоят сана му и между съответните им поддръжници избухнали боеве. Може да се е мислело, че хората на Месечината щели да се обърнат към двамата лордове сред тях за водачество, но нищо не би могло да е по-далече от истината. Бедните братя не били почитатели на благородното съсловие, а неохотата на лордовете Роуан и Оукхарт да хвърлят рицарите и войниците си в щурм на стените на Староград ги направили подозрителни към двамата лордове.

Притежанието на тленните останки на Месечината само по себе си се оказало кокалът, за който се сръфали двама от кандидат-наследниците му, Бедния брат, известен като Роб Гладничето, и някой си Локрас, наричан Локрас Учения, защото се хвалел, че знаел цялата „Седемлъча звезда“ наизуст. Локрас твърдял, че имал видение, че Месечината тепърва щял да връчи Староград в ръцете на следовниците си, дори и след смъртта си. След като отнел трупа на септона от Роб Гладничето, този „учен“ глупак го вързал на гърба на кон, гол, кървав и гниещ, за да щурмува портите на Староград.

По-малко от сто души се включили в щурма обаче и повечето от тях загинали под дъжд от стрели, копия и камъни преди да стигнат на сто разкрача от градските стени. Тези, които все пак стигнали, били залети с вряло масло или запалени с горящ катран, със самият Локрас Учения между тях. Когато всичките му хора загинали или издъхвали, десетина от най-храбрите рицари на лорд Хайтауър препуснали на излаз, взели трупа на септон Месечина и му отрязали главата. Ощавена и препарирана, по-късно тя била поднесена на Върховния септон в Звездната септа като подарък.

Безплодният щурм се оказал последният лъх на похода на септон Месечина. Лорд Роуан напуснал лагера след час с всичките си рицари и войници. Лорд Оукхарт го последвал на другия ден. Останалото воинство, странстващи рицари, Бедни братя, лагерни питомци и амбуланти, се пръснало във всички посоки (плячкосвайки всяко стопанство, село и твърдина по пътя си). По-малко от четиристотин останали от петте хиляди, които септон Месечина довел при Староград, когато лорд Донел Мудния най-сетне се размърдал и излязъл със сила, за да изколи изостаналите.

Убийството на Месечината премахнало последната главна пречка за възкачването на Джеерис Таргариен на Железния трон, но от онзи ден до ден-днешен кипи дебат кой бил виновен за смъртта му. Никой всъщност не вярва, че жената, посегнала да отрови „грешния септон“ и накрая му прерязала гърлото, е действала сама. Явно е била само нечия маша… но чия? Дали самото момче крал я е пратило, или може би е била агент на неговата Ръка, Рогар Баратеон, или на майка му, кралицата регент? Някои са стигнали до убеждението, че жената е била една от Безликите, покритата с позорна слава гилдия на чародеи-убийци от Браавос. В подкрепа на това твърдение те са привеждали внезапното ѝ изчезване, начина, по който тя се „стопила в нощта“ след убийството, и факта, че пазачите на септон Месечина не могли да се разберат как е изглеждала.

По-разумни хора и тези, които са по-запознати с порядките на Безликите, не вярват много на тази теория. Самата непохватност на убийството на Месечината говори против това да е тяхно дело, защото Безликите много внимават убийствата им да приличат на естествена смърт. За тях това е въпрос на гордост, самият темел на изкуството им. Прерязването на гърлото на човек и оставянето му да залита в нощта, като крещи, че са го убили, е под равнището им. Повечето учени днес са убедени, че убийцата не е била нещо повече от една от жените, вървящи след войниците, действала по поръка било на лорд Роуан или на лорд Оукхарт, или навярно и на двамата. Макар никой от тях де не е посмял да изостави Месечината приживе, пъргавината, с която двамата лордове изоставили каузата му след смъртта му, предполага, че недоволството им е било от Мегор, не от дома Таргариен… и всъщност двамата скоро щели да се върнат в Староград, разкаяни и покорни, за да коленичат пред принц Джеерис на коронацията му.

След като пътят към Староград отново бил чист и безопасен, коронацията се извършила в Звездната септа в последните дни на 48-мата година След Завоеванието. Върховният септон — Върховният блюдолизец, когото септон Месечина се надявал да свали — лично помазал младия крал и поставил на главата му короната на баща му Енис. Последвали седем дни пиршества, през които стотици лордове велики и малки дошли да подвият коляно и да закълнат мечовете си на Джеерис. Сред присъстващите били сестрите му Рена и Алисан; младите му племеннички Ерея и Рела; майка му, кралицата регент Алиса; Ръката на краля Рогар Баратеон; сир Джайлс Мориген, лорд-командирът на Кралската гвардия; Великият майстер Бенифер; събраните архимайстери на Цитаделата… и един мъж, когото никой не очаквал да види: сир Джофри Догет, Червеното псе на Хълмовете, самопровъзгласилият се Велик капитан на обявените извън закона Синове на Воина. Догет пристигнал заедно с лорд и лейди Тъли от Речен пад… не във вериги, както повечето може би очаквали, а с безопасен ескорт, като носел печата на самия крал. Великият майстер Бенифер написал след това, че срещата между момчето крал и разбойника рицар „подредила масата“ за цялото последвало царуване на Джеерис. Когато сир Джофри и лейди Лусинда го подканили да отмени декретите на Мегор и да възстанови Мечовете и Звездите, Джеерис твърдо отказал.

— Вярата не се нуждае от мечове — заявил той. — Те имат моята закрила. Закрилата на Железния трон. — Отменил обаче наградите, обещани от Мегор за главите на Синовете на Воина и Бедните братя. — Няма да водя война срещу собствения си народ — казал той, — но няма и да търпя измяна и бунт.

— Вдигнах се срещу вашия чичо точно както вие направихте — отвърнал непокорно Червеното псе на Хълмовете.

— Така е — съгласил се Джеерис, — и се бихте храбро, никой не може да го отрече. Синовете на Воина вече не съществуват и клетвите ви към тях са приключили, но не е нужно и службата ви да е приключила. Имам място за вас.

И с тези думи младият крал стъписал двора, като предложил на сир Джофри място до него като рицар от Кралската гвардия. Тогава настъпила тишина, съобщава ни Великият майстер Бенифер, а когато Червеното псе извадил дългия си меч, имало известен страх, че може да понечи да нападне краля с него… но рицарят паднал на едно коляно, свел глава и положил оръжието си в нозете на Джеерис. Казват, че имало сълзи по страните му.

Девет дни след коронацията младият крал напуснал Староград за Кралски чертог. Повечето от двора му пътували с него в онова, което се превърнало във величествен обход през Предела… но сестра му Рена останала с тях само до Планински рай, където яхнала своя дракон, Сънеплам, за да се върне на Светлия остров и в замъка на лорд Фарман над морето и да се сбогува не само с краля, но и с дъщерите си. Рела, послушница, заклета на Вярата, била останала в Звездната септа, докато близначката ѝ, Ерея, продължила с краля до Червената цитадела, където щяла да служи като виночерпка и придружителка на принцеса Алисан.

Все пак, забелязано е, че нещо любопитно сполетяло момичетата на кралица Рена след кралската коронация. Близначките винаги били като огледални образи една на друга външно, но не и в темперамент. Докато за Рела се казва, че била дръзко и упорито дете, и ужас за септите, на които била поверена, за Ерея се знаело, че била свенливо, плахо същество, много податливо на сълзи и страхове. „Тя се плаши от коне, кучета, момчета със силни гласове, мъже с бради, от танцуване — и се ужасява от дракони“, написал Великият майстер Бенифер, когато Ерея за първи път дошла в двора.

Това било преди падането на Мегор и коронацията на Джеерис обаче. След това момичето, което останало в Староград, се отдало на молитва и учение и никога не се нуждаело от порицание, докато момичето, което се върнало в Кралски чертог, се оказало живо, остроумно и авантюристично и скоро започнало да прекарва половината си време от деня в кучкарниците, конюшните и дворовете за дракони. Макар нищо да не се доказало, широко разпространено било убеждението, че някой — самата кралица Рена може би, или майка ѝ, кралица Алиса — са използвали повода с коронацията на краля, за да подменят близначките. И да е било така, никой не бил склонен да задава въпроси около измамата, защото докато Джеерис не се сдобиел с наследник от своята плът, принцеса Ерея (или момичето, което вече носело това име) била наследничка на Железния трон.

Всички сведения са единодушни, че завръщането от Староград в Кралски чертог било триумф. Сир Джофри яздел до краля и по пътя били поздравявани от ликуващи тълпи. Тук-там се появявали Бедни братя, мършави и немити, с дълги бради и големи брадви, за да се помолят за същата милост, с каквато бил удостоен Червеното псе. Джеерис им я дал, при условие че се съгласят да заминат на север и да се включат в Нощния страж на Вала. Стотици се заклели да го сторят, сред които не кой да е, а Роб Гладничето. „До едно обръщане на луната след коронясването му — пише Великият майстер Бенифер — крал Джеерис помири Железния трон с Вярата и сложи край на кръвопролитието, което тормозеше царуванията на неговия чичо и баща.“