Огън и кръв

Годината на Трите невести 49 г. СЗ

Четирийсет и деветата година след Завоеванието на Егон дала на народа на Вестерос така желания отдих от хаоса и конфликтите. Била година на мир, изобилие и женитба, запомнена в аналите на Седемте кралства като Годината на Трите невести.

Новата година била едва на две седмици, когато вестта за първата от трите женитби дошла от запад, от Светлия остров край Морето на залеза. Там, в малка и бърза церемония под открито небе, Рена Таргариен се омъжила за Андроу Фарман, втория син на лорда на Светлия остров. Било първият брак на младоженеца и третия на невястата. Макар и два пъти овдовяла, Рена била едва на двайсет и шест. Новият ѝ съпруг, само на седемнайсет, бил забележимо по-млад, чаровен и мил младеж, за когото казват, че бил безумно влюбен в новата си съпруга.

Бракосъчетанието им било ръководено от бащата на младоженеца, Марк Фарман, лорд на Светлия остров, и извършено от собствения му септон. Лиман Ланистър, лорд на Скалата на Кастърли и неговата жена, Йокаста, били единствените присъстващи велики лордове. Две от предишните фаворитки на Рена, Саманта Стоукуорт и Алейн Ройс, успели припряно да се доберат до Светлия остров, за да застанат с овдовялата кралица заедно с буйната сестра на младоженеца, лейди Елиса. Останалите гости били знаменосци и домашни рицари, заклети било на дома Фарман или на дома Ланистър. Кралят и дворът останали в пълно неведение за брака, докато гарван от Скалата не донесъл вестта дни след сватбения пир и възлягането, което утвърдило съюза.

Хроники в Кралски чертог съобщават, че кралица Алиса била дълбоко оскърбена от изключването ѝ от сватбата на дъщеря ѝ и че отношенията между майка и дете никога повече не се стоплили, докато Рогар Баратеон бил разгневен, че Рена е дръзнала да се омъжи отново без позволението на Короната… Короната в този случай бил самият той, като Ръка на младия крал. Ако било поискано позволение обаче, не е сигурно, че е щяло да бъде дадено, тъй като Андроу Фарман, вторият син на един дребен лорд, бил смятан от мнозина за съвсем недостоен за ръката на жена, която е била два пъти кралица и оставала майката на наследничката на краля. (Между другото най-младите братя на лорд Рогар останали неженени към 49 г. СЗ, а негово благородие имал двама племенници от друг брат, които също били на подходяща възраст и от подходящо родословие, за да бъдат смятани за потенциални брачни партньори за вдовица Таргариен, факти, които биха могли добре да обяснят както гнева на Ръката, така и потайността, с която кралица Рена се омъжила.) Самият крал Джеерис и сестра му Алисан се възрадвали на новината, изпратили дарове и поздравления до Светлия остров и заповядали камбаните на Червената цитадела да звънят празнично.

Докато Рена Таргариен празнувала женитбата си на Светлия остров, в Кралски чертог крал Джеерис и майка му, кралицата регент, усърдно подбирали съветници, които да им помагат в управлението за следващите две години. Помирението оставало водещият им принцип, тъй като разделенията, които до толкова скоро раздирали Вестерос, далеч не били изцерени. Възнаграждаването на собствените му лоялисти и изключването на хората на Мегор и Верните от властта щяло само да изостри раните и да породи нови недоволства, преценил младият крал. Майка му се съгласила.

Съответно Джеерис се обърнал към лорда на остров Птичи нокът, Едуел Селтигар, който бил Ръка на краля при Мегор, и го повикал в Кралски чертог да служи като лорд-ковчежник и управител на хазната. За лорд-адмирал и старши на корабите младият крал се обърнал към своя чичо Демън Веларион, лорд на Приливите, брат на кралица Алиса и един от първите велики лордове, изоставили Мегор Жестокия. Прентис Тъли, лорд на Речен пад, бил повикан в двора да служи като управител на законите; с него дошла високопочитаемата му съпруга лейди Лусинда, прочута със своята благочестивост. Командването на Градската стража, най-голямата въоръжена сила в Кралски чертог, кралят поверил на Карл Корбрей, лорд на дома Харт, който се сражавал редом до Егон Некоронования под Окото на боговете. Над всички тях стоял Рогар Баратеон, лорд на Бурен край и Ръка на краля.

Би било грешка да се подценява влиянието на самия Джеерис Таргариен през годините на неговото регентство, защото въпреки младостта си момчето крал присъствало почти на всеки съвет (но не на всички, както ще се каже след малко) и никога не се свеняло да се изкаже. В крайна сметка обаче окончателната власт през този период била в ръцете на майка му, кралицата регент, и на Ръката, мъж, вдъхващ страхопочитание.

Синеок, чернобрад и мускулест като бик, лорд Рогар бил най-големият от петима братя, всички внуци на Орис Едноръкия, първия Баратеон, лорд на Бурен край. Орис бил незаконен брат на Егон Завоевателя и неговият най-доверен командир. След като убил Аргилак Надменния, последния Дърандън, той взел дъщерята на Аргилак за съпруга. Следователно лорд Рогар можел да твърди, че в жилите му тече както кръвта на дракона, така и на старите крале на бурята. Без да е майстор с меча, негово благородие предпочитал да борави с двуостра брадва в битка… брадва, казвал той често, „достатъчно голяма и тежка, за да пробие драконов череп“.

Тези думи били опасни през царуването на Мегор Жестокия, но и да се е боял Рогар Баратеон от гнева на Мегор, прикривал го е добре. Мъжете, които го познавали, се изненадали, когато той дал подслон на кралица Алиса и децата ѝ след бягството им от Кралски чертог и когато първи обявил принц Джеерис за крал. Собственият му брат Борис го били чували да казва, че Рогар мечтаел да се изправи срещу крал Мегор в двубой и да го посече с брадвата си.

Тази мечта съдбата му отказала. Вместо кралеубиец лорд Рогар станал кралесъздател, връчвайки Железния трон на принц Джеерис. Неколцина оспорили правото му да заеме мястото си до младия крал като Ръка; някои стигнали дотам, че да подшушват, че оттук насетне Рогар Баратеон щял да управлява кралството, защото Джеерис бил дете и син на слаб баща, докато майка му била само една жена. А когато било обявено, че лорд Рогар и кралица Алиса ще се женят, мълвата се разраснала… защото какво е лорд съпругът на една кралица, ако не крал?

Лорд Рогар бил женен веднъж преди, но жена му умряла млада, отнесена от треска по-малко от година след сватбата им. Кралицата регент Алиса била на четирийсет и две и се смятало, че е подминала детеродната възраст; лордът на Бурен край бил с десет години по-млад. Няколко години по-късно септон Барт пише, че Джеерис се противопоставил на брака: младият крал чувствал, че неговата Ръка е попаднал в собствения си капан, мотивиран по-скоро от жаждата за власт и положение, отколкото от истинска любов към майка му. Също така бил ядосан, че нито майка му, нито кандидатът ѝ са потърсили позволението му, пише Барт… но след като не повдигнал никакви възражения за брака на сестра си, кралят не бил убеден, че има правото да предотврати този на майка си. Така че Джеерис премълчал и не дал никакъв намек за опасенията си, освен пред няколко близки довереници.

На Ръката се възхищавали заради неговата храброст, уважаван бил заради силата му и вдъхвал страх заради бойното си юначество и умение в боравенето с оръжия. Кралицата регент била обичана. „Толкова красива, толкова храбра, толкова скръбна“, казвали жените за нея. Дори лордове, които може да са били разочаровани, че ги управлявала жена, били готови да я приемат за свой сюзерен, спокойни от това, че имала до себе си Рогар Баратеон, а младият крал още нямал шестнайсет.

Била красива като дете, единодушни са всички, дъщерята на могъщия Етан Веларион, лорд на Приливите, и на неговата лейди съпруга Алара от дома Масей. Родословната ѝ линия била древна, горда и богата, майка ѝ била смятана за голяма красавица, дядо ѝ бил един от най-старите и най-близки приятели на Егон Дракона и неговите кралици. Боговете благословили самата Алиса с тъмнолилавите очи и блестяща сребриста коса на Стара Валирия и ѝ дали чар, ум и доброта също тъй, а докато отраствала, около нея се стичали ухажори от всяко кътче на владението. Никога не бил повдиган въпросът за кого щяла да се омъжи обаче. За момиче като нея щяла да е достойна само кралска особа и през 22-рата година СЗ тя се омъжила за принц Енис Таргариен, безспорния наследник на Железния трон.

Бракът им бил щастлив и плодоносен. Принц Енис бил нежен и грижовен съпруг, добросърдечен, щедър и никога неверен. Алиса му родила пет силни здрави деца, две дъщери и трима сина (шесто дете, друга дъщеря, умряло в бебешката си люлка скоро след раждането), а когато неговият баща умрял през 37 г. СЗ, короната била наследена от Енис и Алиса станала неговата кралица.

През последвалите години тя видяла как царуването на съпруга ѝ рухва и става на пепел, докато навсякъде около него се надигали врагове. През 42 г. СЗ той умрял, сломен и презиран, само на трийсет и пет години. Кралицата едва имала време да го оплаче, преди брат му да заграби трона, който по право се полагал на най-големия ѝ син. Видяла как синът ѝ се вдигнал срещу него и умрял, заедно с дракона си. Скоро след това вторият ѝ син го последвал на траурната клада, изтерзан до смърт от Тиана от Кулата. Заедно с двете си най-малки деца Алиса се оказала фактически затворничка на човека, който причинил смъртта на синовете ѝ, и трябвало да стане свидетелка, когато най-голямата ѝ дъщеря била принудена да се омъжи за същото това чудовище.

Играта на тронове взима много странни обрати обаче и на свой ред самият Мегор паднал, в не малка степен благодарение на куража на овдовялата кралица Алиса и на смелостта на лорд Рогар, който се сприятелил с нея и я приютил, когато никой друг не бил склонен да го направи. Боговете били добри към тях и ги дарили с победа, и сега на жената, някогашната Алиса от дома Веларион, трябвало да се даде втори шанс за щастие с нов съпруг.

Бракосъчетанието на Ръката на краля и на кралицата регент трябвало да бъде толкова великолепно, колкото скромно било това на овдовялата кралица Рена. Самият Върховен септон щял да извърши сватбените ритуали, на седмия ден от седмата луна на новата година. Мястото щяло да бъде полудовършената Драконова яма, все още открита към небето, чиито издигащи се редове от каменни скамейки щели да позволят десетки хиляди да наблюдават брачните церемонии. Празненствата щели да включват голям турнир, седем дни пиршества и веселби и дори инсценировка на морска битка, водена във водите на залива Черна вода.

Никоя сватба и наполовина толкова великолепна не е била празнувана във Вестерос, откакто се помни, и лордове велики и малки из Седемте кралства и извън тях се събрали за празненствата. Донел Хайтауър дошъл от Староград със сто рицари и седемдесет и седем Най-набожни, придружаващи Негова висша святост Върховния септон, а Лиман Ланистър довел триста рицари от Скалата на Кастърли. Брандън Старк, болнавият лорд на Зимен хребет, направил дългото пътуване от Севера със синовете си Уолтън и Аларик, придружени от дванайсет страховити знаменосци северняци и трийсет Заклети братя от Нощния страж. Лордовете Арин, Корбрей и Ройс представили Долината, лордовете Селми, Дондарион и Тарли — Дорнските гранични земи. Дори отвъд границите на владението дошли великите и могъщите; принцът на Дорн пратил сестра си, Морският лорд на Браавос — син. Архонтът на Тирош прехвърлил лично Тясното море с девицата си дъщеря, както и не по-малко от двайсет магистри от Свободния град Пентос. Всички донесли щедри дарове, за да ги поднесат на Ръката и кралицата регент; най-пищните дошли от онези, които едва доскоро били хора на Мегор, и от Рикард Роуан и Торген Оукхарт, сражавали се на страната на септон Месечина.

Сватбените гости дошли уж за да отпразнуват съюза на Рогар Баратеон и Вдовстващата кралица, но не ще и съмнение, че са имали други причини за присъствието си. Мнозина желаели да се спогодят с Ръката, в чието лице повечето виждали действителната власт в кралството; други искали да преценят новия си малолетен крал. И Негова милост не им отказал тази удобна възможност. Сир Джайлс Мориген, кралският шампион и заклет щит, обявил, че Джеерис би дал с удоволствие аудиенция на всеки лорд или оземлен рицар, който пожелае да се срещне с него, и сто и двайсет от гостите приели поканата. Младият крал си спестил голямата зала и величието на Железния трон и посрещнал лордовете в интимната атмосфера на своя соларий, в присъствието само на сир Джайлс, един майстер и няколко слуги.

Там, казват, окуражил всекиго да говори свободно и да сподели вижданията си по проблемите на кралството и как те биха могли да се преодолеят. „Не е син на баща си“, казал след това лорд Ройс на своя майстер; похвала, изказана с неохота навярно, но похвала все пак. Лорд Ванс от Приюта на пътника го чули да казва: „Той слуша добре, но говори малко“. Рикард Роуан казал, че Джеерис е вежлив и любезен, Кайл Конингтън го преценил като остроумен и с добро чувство за хумор, Мортън Карон — като предпазлив и проницателен. „Смее се често и весело, често дори на себе си“, казал одобрително Джон Мертинс, но Алек Хънтър го сметнал за строг, а Торген Оукхарт за мрачен. Лорд Малистър заявил, че бил мъдър над годините си, докато лорд Дари казал, че обещавал да бъде „такъв крал, пред когото всеки лорд би бил горд да коленичи“. Най-дълбоката похвала дошла от Брандън Старк, лорда на Зимен хребет, който заявил: „Виждам неговия дядо в него“.

Ръката на краля не присъствал на нито една от тези аудиенции, но не бива да се мисли, че лорд Рогар е бил невнимателен домакин. Часовете, които негово благородие прекарал с гостите, били посветени на други занимания обаче. Излизал на лов с тях, гонел дивеч със соколи с тях, играел на зарове с тях, пирувал с тях, „и пресушили кралските изби“. След бракосъчетанието, когато турнирът започнал, лорд Рогар присъствал на всеки двубой с пики и на всеки групов бой, обкръжен от оживена и често пияна свита от велики лордове и прочути рицари.

Най-забележителното забавление на негово благородие обаче станало два дни преди церемонията. Макар в нито една от дворцовите хроники да не съществува запис за него, приказки, разправяни от слуги и повтаряни в течение на много години оттогава сред простолюдието, твърдят, че братята на лорд Рогар довели седем девственици през Тясното море от най-хубавите къщи за удоволствие на Лис. Кралица Алиса била отдала девствеността си преди много години на Енис Таргариен, тъй че не можело да става въпрос лорд Рогар да я дефлорира в брачната нощ. Лисенските девици трябвало да компенсират тази липса. Ако мълвата, чувана из двора след това, е вярна, негово благородие уж откъснал цветовете на четири от момичетата, преди да грохне от умора и пиене; братята му, племенници и приятели го направили за другите три, наред с четирийсет по-стари красавици, които отплавали с тях от Лис.

Докато Ръката гуляел, а крал Джеерис седял на аудиенция с лордовете на владението, неговата сестра принцеса Алисан забавлявала знатните дами, дошли с тях в Кралски чертог. По-голямата сестра на краля, Рена, била решила да не присъства на сватбените церемонии — предпочела да остане на Светлия остров със собствения си нов съпруг и двор, а кралицата регент Алиса била заета с приготовления за сватбата, тъй че задачата да е домакиня на съпругите, дъщерите и сестрите на великите и могъщите се паднала на Алисан. Макар едва наскоро да била навършила тринайсет, младата принцеса се справила с предизвикателството брилянтно, съгласни били всички. В течение на седем дни и седем нощи тя закусвала с една група благородни дами, обядвала с втора, вечеряла с трета. Показвала им чудесата на Червената цитадела, плавала с тях по залива Черна вода и яздела с тях из града.

Алисан Таргариен, най-малкото дете на крал Енис и кралица Алиса, била малко позната сред лордовете и дамите на владението преди това. Детството ѝ преминало в сянката на нейните братя и по-голямата ѝ сестра, Рена, а когато изобщо се споменавало за нея, било като за „малкото девойче“ или „другата дъщеря“. Била е малка, това е вярно; тънка и крехка, Алисан често била описвана като хубавичка, но рядко като красива, макар да била родена в дом, прочут с красотата си. Очите ѝ били по-скоро сини, отколкото лилави, косата — купчина буйни меденоцветни къдрици. Никой не оспорвал острия ѝ ум.

По-късно щели да разправят за нея, че се научила да чете още преди да я отбият, а дворцовият шут щял да си прави шеги как малката Алисан пръскала майчино мляко по валириански свитъци, опитвайки се да чете, докато сучела от гърдата на кърмачката си. Да е била момче, със сигурност щели да я пратят в Цитаделата да изкове майстерска верига, казвал за нея септон Барт… защото мъдрият мъж я ценял повече и от съпруга ѝ, комуто служел толкова дълго. Това обаче било далече в бъдещето; през 49 г. СЗ Алисан била само на тринайсет години, но всички хроники са единодушни, че правела силно впечатление на тези, които се запознавали с нея.

Когато най-после дошъл денят на сватбата, над четирийсет хиляди души простолюдие се изкачили на Хълма на Ренис до Драконовата яма, за да свидетелстват на брачния съюз на кралицата регент и Ръката. (Някои наблюдатели привеждат още по-голяма бройка.) Други хиляди приветствали лорд Рогар и кралица Алиса по улиците, докато процесията им преминавала през града с ескорт от стотици рицари на коне с пищна сбруя и колони от септи, биещи звънци. „Никога не е имало такъв блясък във всички анали на Вестерос“, написал Великият майстер Бенифер. Лорд Рогар носел златоткани одежди от глава до пети, под рогат шлем, а невястата му била заметната с връхно наметало, искрящо от скъпоценни камъни, с триглавия дракон на дома Таргариен и сребърния морски кон на Веларионите един срещу друг на разделено поле.

Все пак, при цялото великолепие на невястата и младоженеца, пристигането на децата на Алиса било това, за което в Кралски чертог се говорело по-късно години наред. Крал Джеерис и принцеса Алисан се появили последни, спускайки се от ясното небе на своите дракони Вермитор и Среброкрил (Драконовата яма все още била без големия купол, който щял да се превърне в коронното ѝ величие, трябва да се напомни), големите им кожени криле вдигнали облаци пясък, щом се спуснали един до друг, за възхита и ужас на събралото се множество. (Често разправяната приказка, че пристигането на драконите накарало престарелия Върховен септон да подмокри халата си, вероятно е само злословие.)

За самата церемония, пира и полагащата се първа брачна нощ не е нужно да говорим много. Сводестата тронна зала на Червената цитадела приютила най-великите от лордовете и най-изтъкнатите задморски гости; по-дребните лордове, заедно с техните рицари и оръженосци, празнували в дворовете и по-малките зали на замъка, докато простолюдието на Кралски чертог се веселяло в сто хана, винарни, кръчми и бардаци. Въпреки мълвата за усилията му две нощи по-рано, благонадеждно се съобщава, че лорд Рогар изпълнил съпружеските си задължения енергично под възторжените възгласи на пияните си братя.

Седемдневен турнир последвал сватбата и държал във възхита събраните лордове и хората на града. Сблъсъците с пики били най-коравите и възбуждащите, виждани във Вестерос от много години, съгласни били всички; но това, което истински възбуждало страстите на тълпата този път, били битките, водени от пеши бойци с меч и копие, и брадва, и то с основание.

Ще припомним, че трима от седемте рицари, които служели като Кралска гвардия на Мегор Жестокия, били мъртви; останалите четирима били пратени на Вала, за да облекат черното. На техните места крал Джеерис до този момент бил обявил само сир Джайлс Мориген и сир Джофри Догет. Кралицата регент Алисан била тази, която първа поднесла идеята останалите пет свободни места да бъдат попълнени с изпитание в оръжия, а какъв по-добър повод за това от сватбата, когато щели да се съберат рицари от цялото владение? „Мегор имаше старци, блюдолизци, страхливци и скотове около себе си — заявила тя. — Искам рицарите, които защитават сина ми, да бъдат най-добрите, които може да се намерят където и да било във Вестерос, истински честни мъже, чиято вярност и кураж са неоспорими. Нека спечелят плащовете си с подвизи с оръжие, докато цялото владение гледа.“

Крал Джеерис бързо подкрепил идеята на майка си, но с едно практично извъртане от негова страна. Младият крал благоразумно постановил, че кандидат-бранителите му трябвало да докажат юначеството си спешени, а не на коне. „Хора, които биха навредили на краля си, рядко нападат на конски гръб с пика в ръката“, заявил Негова милост. И станало тъй, че конните двубои, които последвали сватбеното тържество на майка му, отстъпили първенството на дивашки групови сблъсъци и кървави двубои, които майстерите щели да назоват Войната за Белите плащове.

При стотиците рицари, жадни да се надпреварват за честта да служат в Кралската гвардия, единоборствата продължили цели седем дни. Няколко от по-колоритните претенденти станали фаворити на простолюдието, което ги аплодирало бурно всеки път, когато се биели. Един такъв бил Пияния рицар, сир Вилам Стафорд, нисък набит мъж с голям корем, който винаги се появявал толкова пиян, че било чудо, че можел да стои на краката си, камо ли да се бие. Простолюдието го нарекло Бъчонката ейл и пеело: „Хей, хей, бъчонка ейл“, всеки път, щом излезел на полето на турнира. Друг фаворит на тълпата бил Барда от Квартала на бълхите, Том Дрънкалото, който подигравал противниците си с мръснишки песни преди всеки сблъсък. Крехкият загадъчен рицар, известен само като Змията в алено, също имал много привърженици; когато най-сетне бил надвит и смъкнали маската му, „той“ се оказал жена, Джонквил Дарки, незаконна дъщеря на лорда на Дъскъндейл.

В крайна сметка никой от тези нямало да спечели бял плащ. Рицарите, които успели, макар и не толкова щури, били ненадминати в храброст, благородство и умение с оръжия. Само един бил издънка на владетелски дом: сир Лорънс Рокстън от Предела. Двама били заклети мечове: сир Виктор Доблестния, от домашната охрана на лорд Ройс от Писан камък, и сир Вилам Осата, който служел на лорд Малък лес от Жълъдов замък. Най-младият шампион, Пейт Бекасината, се бил с копие вместо с меч и някои се усъмнили доколко изобщо е рицар, но се оказал толкова умел с избраното оръжие, че сир Джофри Догет решил проблема, като лично посветил младока в рицарско звание под стотиците възгласи.

Най-старият шампион бил един побелял странстващ рицар на име Самгуд от Кисел хълм, покрит с белези и похабен мъж на шейсет и три, който твърдял, че се е сражавал в сто битки „и хич и не питай на чия страна, това само аз и боговете го знаем“. Едноок, плешив и почти беззъб, рицарят, наречен Сам Киселия, изглеждал кльощав като колец на ограда, но в бой показал бързината на наполовина по-млад и ужасно умение, наточено през дълги десетилетия битки, големи и малки.

Джеерис Помирителя щял да седи на Железния трон петдесет и пет години и много рицари щели да носят бял плащ на служба при него през това дълго царуване, повече, с отколкото би могъл да се похвали всеки друг монарх. Но с право казват, че никога някой Таргариен не е притежавал Кралска гвардия, която да може да се сравни с първите Седем на момчето крал.

Войната на Белите плащове белязала края на празненствата, които скоро щели да станат известни като Златната сватба. Докато гостите се сбогували, за да поемат по пътя си към своите земи и замъци, всички били съгласни, че било великолепно събитие. Младият крал спечелил възхищението и обичта на много велики и дребни лордове, а техните сестри, съпруги и дъщери имали само похвала за топлината, проявена към тях от принцеса Алисан. Простолюдието на Кралски чертог също било доволно: тяхното момче крал като че ли имало всички признаци да бъде един справедлив, милостив и благороден владетел, а неговата Ръка, лорд Рогар, бил толкова щедър, колкото и храбър в боя. Най-щастливи от всички били градските ханджии, кръчмари, пивовари, търговци, джебчии, курви и съдържатели на бардаци: всички те се облажили добре от парите, които гостите донесли в града.

Но макар Златната сватба да била най-пищната и прославила се нашир и длъж от сватбите на 49 г. СЗ, третото бракосъчетание в онази съдбовна година щяло да се окаже най-значимото.

След като собствената им сватба била вече зад гърба им, кралицата регент и Ръката на краля насочили вниманието си към търсене на подходяща партия за крал Джеерис… и в по-малка степен за принцеса Алисан. Докато момчето крал оставало неженено и без потомство, дъщерите на сестра му Рена щели да останат негови наследнички… но Ерея и Рела все още били деца и, както мнозина чувствали, явно непригодни за короната.

Нещо повече, лорд Рогар и кралица Алиса се опасявали какво можело да сполети владението, ако Рена Таргариен се върне от запад, за да действа като регент за някоя от дъщерите си. Макар никой да не смеел да говори за това, било ясно, че между двете кралици се е породил раздор, защото дъщерята нито присъствала на сватбата на майка си, нито я поканила на своята. А имало и някои, които отишли по-далече и шепнели, че Рена била чародейка и че използвала тъмните изкуства, за да убие Мегор на Железния трон. Поради това било наложително крал Джеерис да се ожени и стане баща на син колкото може по-скоро.

По-трудно бил решен въпросът за коя би могъл да се ожени младият крал. Лорд Рогар, за когото се знаело, че таял мисли за разширение на властта на Железния трон отвъд Тясното море до Есос, предложил идеята да се изкове съюз с Тирош, като Джеерис се ожени за дъщерята на Архонта, миловидно петнайсетгодишно момиче, което очаровало всички на сватбата с остроумието си, закачливото си поведение и синьо-зелената си коса.

В това обаче на негово благородие се противопоставила собствената му жена, кралица Алиса. Простолюдието на Вестерос никога нямало да приеме чуждоземно момиче с боядисани букли за своя кралица, възразила тя, все едно колко приятен да е акцентът ѝ. А набожните щели да се противопоставят яростно на момичето, защото се знаело, че тирошите не държали на Седемте, а почитали Р’хлор, Моделиера, триглавия Триос и други странни божества. Нейното предпочитание било да се потърси в домовете, издигнали се в подкрепа на Егон Некоронования в Битката под Окото на боговете. Нека Джеерис се ожени за някоя от Ванс, Корбрей, Уестърлинг или Пайпър, настояла тя. Лоялността трябва да се възнаграждава, а с такъв брак кралят щял да почете паметта на Егон и доблестта на онези, които се сражавали и загинали за него.

Великият майстер Бенифер бил този, който най-гръмко се изказал против такъв курс, като изтъкнал, че искреността на техния ангажимент за мир и помирение би се оказала подложена на съмнение, ако се види, че са по-благосклонни към воювалите за Егон, отколкото към останалите с Мегор. По-добър избор според него би била дъщеря на един от великите домове, които са взели малко или никакво участие в битките между чичо и племенник: Тирел, Хайтауър, Арин.

След като Ръката на краля, кралицата регент и Великият майстер били толкова разделени, други съветници се осмелили да предложат свои кандидати. Прентис Тъли, кралският съдия, назовал една по-млада сестра на собствената си жена, Лусинда, прочута със своето благочестие. Такъв избор със сигурност щял да удовлетвори Вярата. Демън Веларион, лорд-адмиралът, подхвърлил, че Джеерис би могъл да се ожени за овдовялата кралица Елинор от дома Костейн. Как по-добре да се покаже, че на поддръжниците на Мегор е простено, от това да се вземе една от неговите Черни невести за кралица, може би дори като се осиновят тримата ѝ сина от първия ѝ брак. Доказаната плодовитост на кралица Елинор била друга точка в нейна полза, изтъкнал той. Лорд Селтигар имал две неженени дъщери и било известно, че предлагал на Мегор да си избере една; сега предложил същите момичета за Джеерис. „И дума да не става — възразил лорд Баратеон. — Виждал съм ти дъщерите. Те нямат брадички, нямат цици и нямат ум.“

Кралицата регент и съветниците ѝ обсъждали въпроса за кралския брак многократно почти един лунен кръг, но не се доближили до консенсус. Самият Джеерис не бил в течение на тези дебати. По това кралица Алиса и лорд Рогар били единодушни. Макар Джеерис да бил разумен над годините си, той все пак бил момче и управляван от момчешки желания, желания, които в никой случай не можело да се допусне да надделеят над добруването на владението. Кралица Алиса в частност нямала никакво съмнение коя щял да избере синът ѝ за брак, ако изборът бъдел оставен на него: най-малката ѝ дъщеря, неговата сестра принцесата Алисан.

Таргариените са женели брат за сестра от столетия, разбира се, и Джеерис и Алисан отраснали с очакването, че ще се оженят, също както Егон и Рена. Нещо повече, Алисан била само с две години по-малка от брат си и двете деца били винаги близки, силно привързани един към друг. Баща им, крал Енис, със сигурност щял да е поискал да се оженят, а някога това щяло да бъде желанието и на майка им… но ужасите, които тя преживяла след смъртта на съпруга ѝ, убедили кралица Алиса да мисли другояче. Въпреки че Синовете на Воина и Бедните братя били разформировани и обявени извън закона, много бивши членове и на двата ордена останали в кралството и като нищо можели да вдигнат отново мечовете си, ако бъдат предизвикани. Кралицата регент се бояла от тяхната ярост, защото имала живи спомени за всичко, сполетяло сина ѝ Егон и дъщеря ѝ Рена, когато бракът им бил обявен. „Не смеем да яхваме отново по този път“, съобщава се, че казвала неведнъж.

Тази нейна решимост била подкрепена от най-новия член на дворцовия съвет септон Матеус от Най-набожните, който останал в Кралски чертог след като Върховният септон и другите му събратя се върнали в Староград. Грамаден като кит, прочут толкова с дебелината си, колкото с пищните си халати, Матеус претендирал, че е потомък на кралете Градинари, управлявали някога Предела от седалището си в Планински рай. Мнозина смятали, че почти със сигурност щял да бъде следващият избор за Върховен септон.

Сегашният обитател на светия престол, когото септон Месечина осмивал като Върховния блюдолизец, бил предпазлив и отстъпчив, тъй че имало малка или никаква опасност който и да е брак да бъде отхвърлен от Староград, стига той да продължава да говори от името на Седемте от седалището си в Звездната септа. Отецът на Вярващите не бил млад обаче; пътуването до Кралски чертог, за да извърши богослужението на Златната сватба, почти го довършило, казвали някои.

— Ако се падне на мен да облека тази мантия, негова милост, разбира се, би имал моята подкрепа във всеки избор, който би направил — уверил септон Матеус кралицата регент и съветниците ѝ, — но не всички мои братя са толкова склонни и… смея да кажа… има и други Месечини там навън. Предвид всичко, което стана, да се ожени брат за сестра при това положение би се приело като тежко оскърбление към благочестивите и се опасявам от това, което би могло да се случи.

След като опасенията на кралицата им били така потвърдени, Рогар Баратеон и другите лордове изоставили всякакви обсъждания за принцеса Алисан като невяста за брат ѝ Джеерис. Принцесата била тринайсетгодишна и наскоро отпразнувала първото си разцъфване, тъй че се сметнало за желателно и тя да бъде омъжена колкото може по-скоро. Макар и все още разделен по отношение подходящата партия за краля, съветът бързо се спрял на партньор за принцесата; тя щяла да се омъжи на седмия ден на новата година за Орин Баратеон, най-младия от братята на лорд Рогар.

Така било решено от кралицата регент, Ръката на краля и техните лордове съветници. Но като много такива уговорки през вековете, планът им скоро бил осуетен, защото сериозно подценили волята и решимостта и на самата Алисан Таргариен, и на нейния млад крал Джеерис.

Все още не било направено никакво обявление за годежа на Алисан, тъй че не се знае как новината за решението е стигнала до ушите ѝ. Великият майстер Бенифер подозирал слуга, защото много влизали и излизали, докато лордовете обсъждали в солария на кралицата. Самият лорд Рогар хранел подозрение към Демън Веларион, лорд-адмирала, горделив мъж, който като нищо може да е повярвал, че Баратеоните надвишават границите си в надежда да изместят Лордовете на Прилива като втория дом във владението. Години по-късно, когато тези събития преминали в легенда, простите хора щели да се говорят, че „плъхове в стените“ били подслушали приказките на лордовете и изтичали до принцесата с новината.

Не е оцелял никакъв запис какво е казала или е помислила Алисан Таргариен, когато научила, че трябва да се омъжи за младеж с десет години по-голям от нея, когото тя едва познавала и (ако може да се вярва на мълвата) не харесвала. Знаем само какво е направила. Друго момиче може да е плакало или да се е ядосало, или да е изтичало да моли майка си. В не една тъжна песен девици, принудени да се омъжат против волята им, се хвърляли от високи кули и загивали. Принцеса Алисан не направила нито едно от тези неща. Вместо това отишла направо при Джеерис.

Младият крал бил също толкова недоволен от новината, колкото и сестра му.

— Ще кроят брачни планове и за мен, не се съмнявам — заключил той веднага.

Като сестра си, Джеерис не губил време с упреци, обвинения или молби. Просто действал. Повикал Кралската си гвардия и им наредил да отплават веднага за Драконов камък, където той скоро щял да се срещне с тях.

— Заклели сте ми своите мечове и подчинението си — напомнил той на Седмината. — Помнете тези клетви и не казвайте нито дума за заминаването ми.

Същата нощ, под прикритието на мрака, крал Джеерис и принцеса Алисан яхнали своите дракони, Вермитор и Среброкрил, и напуснали Червената цитадела за древната цитадела на Таргариен под Драконовата планина. Съобщава се, че първите думи, които младият крал изрекъл след като кацнал там, били:

— Трябва ми септон.

Кралят, основателно, нямал доверие в септон Матеус, който със сигурност щял да издаде плановете им, но септата на Драконов камък се поддържала от един старец на име Освик, който познавал Джеерис и Алисан от раждането им и ги бил въвел в мистериите на Седемте през детството им. Като по-млад септон Освик бил служил на крал Енис, а като момче служил като послушник в двора на кралица Ренис. Бил напълно запознат с традицията на Таргариените да се женят брат и сестра и когато чул заповедта на краля, се съгласил веднага.

Кралската гвардия пристигнала от Кралски чертог на галера пет дни по-късно. Следващата сутрин, щом слънцето изгряло, Джеерис Таргариен, Първият с това име, взел за съпруга своята сестра Алисан в големия двор на Драконов камък пред очите на богове и хора, и дракони. Септон Освик изпълнил брачните ритуали; въпреки че гласът на стареца бил тънък и треперлив, нито една част от церемонията не била пренебрегната. Седемте рицари на Кралската гвардия били свидетели на съюза и белите им плащове плющели на вятъра. Гарнизонът на замъка и слугите също гледали, както и немалка част от хорицата от рибарското селце, сгушено под могъщите стени на Драконов камък.

Скромен пир последвал церемонията и много тостове били вдигнати за здравето на момчето крал и новата му кралица. След това Джеерис и Алисан се оттеглили в спалнята, където Егон Завоевателя някога спял до сестра си Ренис, но предвид младостта на невястата нямало церемония на първа брачна нощ и бракът не бил консумиран.

Този пропуск щял да се окаже от огромна важност, когато лорд Рогар и кралица Алиса пристигнали със закъснение от Кралски чертог на бойна галера, придружени от дванайсетима рицари, четирийсет войници, септон Матеус и Великия майстер Бенифер, чиито писания ни дават най-пълното описание на случилото се.

Джеерис и Алисан ги посрещнали зад портите на замъка, хванати ръка за ръка. Казват, че кралица Алиса се разплакала, когато ги видяла.

— Глупави деца такива — казала. — Не знаете какво сте направили.

После заговорил септон Матеус и гръмогласно сгълчал краля и кралицата, като предрекъл, че тази мерзост щяла отново да хвърли цял Вестерос във война.

— Ще прокълнат вашето кръвосмешение от Дорнските земи до Вала и всеки благочестив син на Майката и Отеца ще ви осъди като грешници, каквито сте!

Лицето на септона почервеняло и се издуло, докато ревял, съобщава ни Бенифер, и слюнки пръскали от устните му.

Джеерис Помирителя с право е почетен в аналите на Седемте кралства заради своята кротост и уравновесеност, но нека никой да не мисли, че огънят на Таргариените не е горял в жилите му. Тогава го е показал. Когато септон Матеус най-сетне спрял, за да си поеме дъх, кралят рекъл:

— Ще приема порицание от нейна милост майка ми, но не от теб. Дръж си езика, дебелако. Ако още една дума мине през устните ти, ще заповядам да ги зашият.

Септон Матеус повече не проговорил.

Лорд Рогар не се смирил толкова лесно и най-безцеремонно попитал дали бракът бил консумиран.

— Кажете ми истината, ваша милост. Имаше ли възлягане? Отнехте ли ѝ девствеността?

— Не — отговорил кралят. — Тя е твърде млада.

При този отговор лорд Рогар се усмихнал.

— Добре. Не сте женени. — Обърнал се към рицарите, които го били придружили от Кралски чертог. — Разделете тези деца, нежно, моля. Придружете принцесата до кулата Морски дракон и я задръжте там. Негова милост ще ни придружи обратно до Червената цитадела.

Но когато хората му пристъпили напред, седмината рицари от Кралската гвардия на Джеерис им излезли насреща и извадили мечовете си.

— Не се приближавай — предупредил сир Джайлс Мориген. — Всеки, който посегне на нашите крал и кралица, ще умре днес.

Лорд Рогар бил изумен.

— Приберете стоманата в ножниците и се отдръпнете — заповядал им. — Забравихте ли? Аз съм Ръката на краля.

— Аха — отвърнал стария Сам Киселия. — Но ние сме Кралската гвардия, не гвардията на Ръката, и този момък седи на трона, не ти.

При думите на сир Самгуд Рогар Баратеон настръхнал и отвърнал:

— Вие сте седем. Имам петдесет меча зад мен. Една моя дума и ще ви насекат на парчета.

— Може да ни убият — отговорил младият Пейт от Удкок и размахал застрашително копието си, — но вие пръв ще умрете, милорд, имате думата ми за това.

Никой не може да каже какво можело да последва, ако кралица Алиса не решила да заговори в този момент.

— Видях достатъчно — казала тя. — Както и всички ние. Приберете мечовете си, господа. Стореното — сторено и сега се налага да го понесем. Дано боговете имат милост над кралството. — Обърнала се към децата си. — Ще си идем в мир. Нека никой не говори за случилото се днес.

— Както заповядате, майко. — Крал Джеерис придърпал сестра си и я прегърнал. — Но не мислете, че ще разтрогнете този брак. Ние вече сме едно и нито богове, нито хора няма да ни разделят.

— Никога — потвърдила невястата. — Пратете ме до края на земята и ме оженете за краля на Мосови или за лорда на Сивата смет, Среброкрил винаги ще ме върне при Джеерис.

И с това се изправила на пръсти, вдигнала лицето си към краля и го целунала по устните пред очите на всички4.

Когато Ръката и кралицата регент си заминали, кралят и младата му невяста затворили портите на замъка и се върнали в покоите си. Драконов камък щял да остане тяхното убежище и резиденция през остатъка от малолетието на Джеерис. Писано е, че младите крал и кралица рядко се разделяли през това време, споделяли всяко ядене, говорели си до късно през нощта за ранните дни на детството си и предизвикателствата, които им предстоят, ходели на риболов и на лов със соколи заедно, мешали се с простите хора в пристанищни ханове, четели си един на друг от прашните подвързани с кожа томове, които намерили в библиотеката на замъка, взимали заедно уроци от майстерите на Драконов камък („защото все още имаме много да учим“, казват, че напомняла Алисан на своя съпруг), молели се до септон Освик. Заедно летели също тъй, все около Драконовата планина, а често и чак до Дрифтмарк.

Ако може да се вярва на приказките на слугите, кралят и новата му кралица спели голи и си споделяли много дълги и продължителни целувки, в ложето и на масата, и много други пъти през деня, но така и не консумирали съюза си. Щяло да мине още година и половина преди Джеерис и Алисан най-сетне да се съчетаят като мъж и жена.

Когато лордове и членове на съвета пътували до Драконов камък да се консултират с младия крал, както правели от време на време, Джеерис ги приемал в Залата на Рисуваната маса, където неговият дядо някога обмислял завоеванието си на Вестерос, с Алисан винаги до него.

— Егон нямаше никакви тайни от Ренис и Висения, и аз нямам никакви от Алисан — казвал той.

Макар да е напълно възможно да не е имало никакви тайни помежду им през тези светли дни в зората на брака им, самият им брачен съюз останал тайна за повечето във Вестерос. При завръщането им в Кралски чертог лорд Рогар наредил на всички, които ги придружавали, да не проговарят нито дума за случилото се там, ако искат да си опазят езиците. Нито било направено изявление към владението като цяло. Когато септон Матеус се опитал да извести за брака Върховния септон и Най-набожните в Староград, Великият майстер Бенифер изгорил писмото вместо да прати гарван, по заповед на Ръката.

Лордът на Бурен край искал време. Ядосан от непочитанието, което чувствал, че кралят проявил към него, и непривикнал на поражение, Рогар Баратеон останал решен да намери начин да раздели Джеерис и Алисан. Стига бракът да останел неконсумиран, вярвал той, оставал шанс. Тъй че най-добре било женитбата да се пази в тайна, за да можела да се отмени, без някой да се противопостави.

Кралица Алиса също искала време, макар и по различна причина. Стореното-сторено, казала тя при портите на Драконов камък и го вярвала… но спомени за кръвопролитието и хаоса, посрещнали женитбата на другите ѝ син и дъщеря терзаели нощите ѝ и кралицата регент отчаяно търсела начин да гарантира, че историята няма да се повтори.

Междувременно тя и лорд съпругът ѝ все още имали да управляват владение почти цяла година, докато Джеерис стане на шестнайсет и поеме властта в ръцете си.

Така стояли нещата във Вестерос, докато Годината на Трите невести привършила и отстъпила на нова година, петдесетата от Завоеванието на Егон.